Решение № 15087 от 28.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15087 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20251110150838 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от М.Т. срещу Б.Д.С.К., с искане за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 9622,50 евро, с левова равностойност от 18 819,97 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие от неизпълнение на договорните задължения на банката във връзка с извършването на неразрешени платежни операции по сключения между страните на 10.07.2024 г. договор за разплащателна сметка с IBAN: ***, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане. Ищецът твърди, че на 10.07.2024 г. сключил с Б.Д.С.К. договор за разплащателна сметка с IBAN: ***, като на 30.01.2025 г. ответникът извършил плащане на каса на сумата от 100 евро на М. В. А., който не бил управител или упълномощено от дружеството лице. На 07.02.2025 г. било извършено изплащане на каса на сумата от 4900 евро на същото лице, като на същата дата било извършено последващо изплащане на каса и на сумата от 4622,50 евро.

Твърди, че дружеството не е дало съгласие за извършване на посочените плащания, нито е упълномощило трети лица да разполагат със средствата по сметката му. Сочи, че не бил уведомен предварително за извършените платежни операции, за извършването на които разбрал на 13.02.2025 г.

Веднага след узнаване за платежните операции отправил възражение до банката, но сумите не му били възстановени. На 19.02.2025 г. подал жалба до управление „Банков надзор“ към БНБ, но отново не били предприети действия. Поддържа, че не е дал разрешение за извършването на описаните платежни операции. Счита, че банката не е изпълнила надлежно задълженията си по договора, поради което му дължи обезщетение за претърпените имуществени вреди, в размер на сбора от изтеглените неправомерно от сметката му суми. Ето защо моли съда да осъди ответника да му плати сумата 1 от 9622,50 евро, с левова равностойност от 18 819,97 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Твърди, че съгласно вписаните в Търговския регистър обстоятелства на 02.01.2025 г., М. В. А. бил освободен като управител на дружеството, като на негово място бил избран Г. К.С.. Излага доводи, че ищецът не е изпълнил задължението си да уведоми банката за настъпилите промени в управлението на дружеството, поради което към датите на извършените плащания в информационната система на банката като управител на М.Т. бил отбелязан М. В. А.. Потвърждава извършването на описаните от ищеца платежни операции, като твърди, че при посещенията си в банката М. А. се е представял като действащ управител на дружеството, което съответствало на данните в клиентското досие на М.Т.. Отбелязва, че промените в собствеността и управлението на дружеството били заявени пред банката на 10.02.2025 г..

Поддържа, че претърпените от ищеца вреди са вследствие от неизпълнението на договорните му задължения за уведомяване на банката за настъпилите промени. Твърди, че не са налице основания за ангажиране на отговорността на Б.Д.С.К.. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Прави искане за конституиране на М. В. А. като трето лице – помагач.

С отговора на исковата молба, по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК, ответникът е предявил обратен иск за част от стойността на претендираните от ищеца вземания срещу М. В. А.. Твърди, че с извършените недобросъвестни тегления на суми от банковата сметка на М.Т. ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на Б.Д.С.К.. В тази връзка, моли съда, в случай че уважи предявените от М.Т. искове, да осъди ответника по обратния иск за заплащането на сумата от 1250 лв., предявена като частична претенция от общо дължимото вземане в размер на 18 819,97 лв., ведно със законната лихва за забава от 29.07.2025 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

С Определение № 47397/14.11.2025 г. съдът е конституирал в производството М. В. А. като трето лице – помагач на ответника. По силата на посоченото определение, настоящият съдебен състав е приел за съвместно разглеждане в производството предявения при условията на евентуалност обратен иск по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК от Б.Д.С.К. срещу третото лице – помагач.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по обратния иск, чрез назначения му особен представител – адв. Д., е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва истинността на представените от ищеца доказателства за получени от М. В. А. суми.

В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно призовани, не се явяват. Ищецът не изпраща представител и не взима становище. Ответникът, не изпраща представител, подава писмено становище, чрез което поддържа исканията си. За третото лице-помагач и ответник по обратния иск се явява особен представител, който също поддържа исканията си.

На база представените по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните са 2 фактите, че на 10.07.2024 г. между М.Т. и Б.Д.С.К. бил сключен договор за разплащателна сметка с IBAN: ***, от която били извършени плащания на каса за сумата в общ размер на 9622,50 евро на 30.01.2025 г. и 07.02.2025 г.

Безспорни между страните и установими от представените по делото доказателства са и фактите, че М. В. А. е бил управител и едноличен собственик на капитала на ответника до 23.12.2024 г. На тази дата е продал целия капитал на Г. К.С. и е бил освободен като управител на ищеца. Тази промяна е била отразена в Търговския регистър на 02.01.2025 г.

По делото е представен препис от Анкета за регистриране към ответника на клиент – юридическо лице (л. 51 от гражданско дело № 12761 от 2025 г. по описа на РС – Пловдив), от който се установява, че на 10.02.2025 г. новият управител на ищеца Г. К.С. е уведомил ответника за настъпването на промяната в управлението на ищеца.

По делото е представен и препис от общите условия на ответника за предоставяне на платежни услуги на бизнес клиенти (л. 52 от гражданско дело № 12761 от 2025 г. по описа на РС – Пловдив). Съгласно т. 11.4 от тях клиентът се задължава да уведоми банката за всяка промяна в правния му статут, както и при промяна на лицата, които имат право да го представляват или да се разпореждат със средствата по сметките му. Тези промени имат сила по отношение на банката само от момента, в който тя е била писмено уведомена за тях, включително и в случаите, когато промените подлежат на вписване или оповестяване в публичен регистър.

По делото бяха представени преписи и оригинали на следните документи: декларация по чл. 66, ал. 2 ЗМИП и три броя нарежданияразписки, от които се установява, че ответникът по обратния иск е получил сумите 4900 евро, 4622,50 евро и 100 евро. След оспорване на автентичността на тези документи беше изслушана и приета по делото съдебно-почеркова и допълнителна съдебно-почеркова експертиза, от които се установява, че подписите, положени за получил сумата в нарежданията-разписки и подписът, положен за декларатор в декларация по чл. 66, ал. 2 ЗМИП, са изпълнени от М.

В. А..

На база така установените данни, съдът достига до следните правни изводи:

Производството е по иск с правно основание чл. 79 от Закона за платежните услуги и платежните системи. Съгласно посочената разпоредба в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това. Легална дефиниция за „неразрешена платежна операция“ е дадена в чл. 70 от закона, според който платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението . При липса на съгласие платежната операция е неразрешена.

Основният спорен факт между ищеца и ответника по основния иск е дали платежната операция е била разрешена, т.е. дали ответникът е действал добросъвестно и е изплатил процесните суми на лице, което се е явявало упълномощено да ги получи. След анализ на доказателствената съвкупност 3 настоящият състав дава положителен отговор на този въпрос. По делото се установи, че ищецът е сменил своя управител и представляващ на 23.12.2024 г., промяната е отразена в Търговския регистър на 02.01.2025 г., но ответникът е уведомен за промяната на 10.02.2025 г. Съгласно общите условия на договора за разплащателна сметка, сключен между страните тази промяна би била обвързваща за банката само от момента, в който тя е била писмено уведомена от ищеца, включително, когато промяната подлежи на вписване или оповестяване в публичен регистър. Ефектът на тази клауза от договора е да обори презумпцията, уредена в чл. 7 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, като създаде изричен ред за уведомяване на банката за нововъзникнали обстоятелства, свързани с нейните клиенти. В случая това условие е изпълнено и ответникът се счита узнал новото обстоятелство на 10.02.2025 г. Към момента на извършването на трите плащания – на 30.01.2025 г. и 07.02.2025 г. – промяната в представителството на ищеца не е била известна на ответника и М. В. А. се е явявал лице, упълномощено да поиска платежната операция и да получи процесните суми. Като ги е предоставил, ответникът не е извършил неразрешена платежна операция, а е изпълнил едно от задълженията си по договора на лице, което, въз основа на недвусмислени обстоятелства, се е явявало овластено да получи изпълнението по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД.

С тези съображения настоящият състав счита, че сложният юридически факт, уреден от разпоредбата на чл. 79 от Закона за платежните услуги и платежните системи не е осъществен. Главният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Тъй като обратният иск беше предявен от ответника при условията на евентуалност, съдът не дължи произнасяне по него с оглед отхвърлянето на главния.

С оглед изхода на делото разноски се дължат само на ответника по главния иск. Заплатените от него държавна такса в размер на 25,56 евро, депозит за особен представител в размер на 204,52 евро и 150 евро – претендирано юрисконсултско възнаграждение, са свързани с предявения обратен иск и с оглед липсата на произнасяне следва да останат в негова тежест. Заплатената от бюджета на съда сума от 250 евро също следва да остане в тежест на бюджета на съда. Във връзка с предявения основен иск от ответника се претендира единствено сумата от 200 евро – юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя в размер на 150 евро с оглед цената на иска, фактическата и правна сложност на делото и явяването на юрисконсулт единствено в първото по делото открито заседание.

Тъй като съдебното дирене по делото беше приключено след 01.01.2026 г. настоящият състав счита, че търсените суми следва да бъдат преизчислени в евро като действаща парична единица в Република България към този момент.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Т., ЕИК: *** със служебен адрес гр. *** срещу Б.Д.С.К., ЕИК: *** с адрес гр. *** иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС за осъждане на ответника да му заплати сумата от 9622,50 евро – стойност на три неразрешени платежни операции по смисъла на чл. 70, ал. 1 4

ЗПУПС, извършени от името на ищеца на 30.01.2025 г. и 07.02.2025 г. , ведно със законната лихва за периода от 29.07.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.