Решение № 251 от 16.10.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Ботевград, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ****** при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от ****** Гражданско дело № 20231810101941 по описа за 2023 година

С исковата молба от „*****“ ЕАД срещу К. С. П. са предявени обективно кумулативно съединени искове, съответно с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД – за признаване за установено по отношение на К. С. П., че същият дължи на „*****“ ЕАД сумата от 2332,04 лв. – главница, представляваща дължими суми на клиент, фактурирани при установени случаи на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена електрическа енергия за обект в гр.

*****, за което са издадени констативни протоколи № 1025628/06.08.2020 г., № 1025670/20.11.2020 г., № 1025979/08.12.2020 г., № 1026104/16.01.2021 г., № 1026185/26.01.2021 г., № 1026427/15.02.2021 г., № 1026463/19.02.2021 г. и фактури № 3280618/12.08.2020 г., № 3292058/15.11.2020 г., № 3295697/11.12.2020 г., № 3351826/28.01.2021 г., № 3355021/03.02.2021 г., № 3355742/23.02.2021 г., № 3355854/02.03.2021 г., както и за сумата от 452,12 лв. – лихви по фактури № 3280618/12.08.2020 г., № 3292058/15.11.2020 г., № 3295697/11.12.2020 г., № 3351826/28.01.2021 г., № 3355021/03.02.2021 г., № 3355742/23.02.2021 г., № 3355854/02.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.08.2023 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 873/29.08.2023 г. по ч. гр. д. № 1427/2023 г. по описа на РС – Ботевград. Ответникът бил потребител на услуги, предоставяни от ищцовото дружество при публично известни общи условия. Услугите били предоставяни за обект: апартамент, находящ се в гр. *****, присъединен към разпределителната мрежа. За обекта били извършени 7 бр. проверки, при които се 1 установила промяна в схемата на свързване чрез нерегламентирано присъединяване преди средството за техническо измерване. Констатациите били отразени в констативни протоколи, на база на което сметките на потребителя били преизчислени и задълженията били фактурирани. По същество се иска съдът да признае за установено, че ответникът дължи процесните суми. Претендират се и разноски.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок не е депозирал отговор.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа искането си за постановяване на неприсъствено решение, заявено още с исковата молба. Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове, съответно с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД – за признаване за установено по отношение на К. С. П., че същият дължи на „*****“ ЕАД сумата от 2332,04 лв. – главница, представляваща дължими суми на клиент, фактурирани при установени случаи на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена електрическа енергия за обект в гр. *****, за което са издадени констативни протоколи № 1025628/06.08.2020 г., № 1025670/20.11.2020 г., № 1025979/08.12.2020 г., № 1026104/16.01.2021 г., № 1026185/26.01.2021 г., № 1026427/15.02.2021 г., № 1026463/19.02.2021 г. и фактури № 3280618/12.08.2020 г., № 3292058/15.11.2020 г., № 3295697/11.12.2020 г., № 3351826/28.01.2021 г., № 3355021/03.02.2021 г., № 3355742/23.02.2021 г., № 3355854/02.03.2021 г., както и за сумата от 452,12 лв. – лихви по фактури № 3280618/12.08.2020 г., № 3292058/15.11.2020 г., № 3295697/11.12.2020 г., № 3351826/28.01.2021 г., № 3355021/03.02.2021 г., № 3355742/23.02.2021 г., № 3355854/02.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.08.2023 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 873/29.08.2023 г. по ч. гр. д. № 1427/2023 г. по описа на РС – Ботевград.

Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК формулира кумулативно изискуемите предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, а именно:

1.) същият да не е представил отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК;

2.) да не се е явил в първото заседание по делото, без да направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и 3.) изрично искане от страна на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Нормата на чл. 239, ал. 1 от ГПК поставя още две допълнителни изисквания – 1.) на ответника да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в 2 съдебно заседание и 2.) искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

В конкретния случай всички законови предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице.

Ответникът е получил препис от разпореждане, в което изрично му се указва, че при непредставяне на отговор по исковата молба в срок и неявяване в първото по делото заседание, без ответникът да е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие, на основание чл. 238 от ГПК може да бъде поискано постановяване на неприсъствено решение. Въпреки това ответникът не е депозирал отговор по исковата молба.

На ответника надлежно е връчено определение, с което съдът е съобщил проекто - доклада си и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Ответникът не се е явил в откритото съдебно заседание, не е изпратил свой упълномощен представител, нито е депозирал искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Налице е и процесуалната предпоставка за произнасяне на неприсъствено решение срещу ответника, а именно ищецът своевременно е направил искане за постановяването на решение по реда на чл. 239 във вр. с чл. 238 от ГПК.

Отделно от това искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, а именно заверени преписи на: Лицензия за разпределение на ел. енергия на територията на Западна България, рег. № Л-135-07 от 13.08.2004 г.; Общи условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, действащи до 15.07.2021 г.; Общи условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/ЕРМ Запад АД, действащи от 16.07.2021 г.; 7 бр. констативни протоколи за извършени проверки; 7 бр. справки за преизчислени количества ел. енергия; 7 бр. фактури; 7 бр. уведомителни писма; справка от Дирекция „Национална система 112“ от 13.06.2024 г.; показанията на св. ******, както и заключението по СТЕ.

С оглед гореизложеното, предвид наличието на визираните от законодателя предпоставки и съгл. чл. 239, ал. 2 от ГПК, са налице основанията за уважаване на предявените искове чрез постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като последното не е необходимо да се мотивира по същество.

По разноските

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и съобразявайки даденото задължително тълкуване в т. 12 от Тълкувателно решение №4/2014г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна 3 направените от нея съдебни разноски в исковото производство – общо 637,60 лв.

(шестстотин тридесет и седем лева и шестдесет стотинки), от които 87,60 лв. – държавна такса, 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 450 лв. – депозит за СТЕ.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна и направените от нея съдебни разноски в заповедното производство – общо 105,68 лв. (сто и пет лева и шестдесет и осем стотинки), от които 50,00 лв. – държавна такса, 55,68 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изложените съображения и на основание чл. 239 във връзка с чл. 238 от ГПК, Ботевградският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД, че К. С. П. с ЕГН: ********** дължи на „*****“ ЕАД с ЕИК: ***** сумата от 2332,04 лв. (две хиляди триста тридесет и два лева и четири стотинки) – главница, представляваща дължими суми на клиент, фактурирани при установени случаи на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена електрическа енергия за обект в гр. *****, за което са издадени констативни протоколи № 1025628/06.08.2020 г., № 1025670/20.11.2020 г., № 1025979/08.12.2020 г., № 1026104/16.01.2021 г., № 1026185/26.01.2021 г., № 1026427/15.02.2021 г., № 1026463/19.02.2021 г. и фактури № 3280618/12.08.2020 г., № 3292058/15.11.2020 г., № 3295697/11.12.2020 г., № 3351826/28.01.2021 г., № 3355021/03.02.2021 г., № 3355742/23.02.2021 г., № 3355854/02.03.2021 г., както и за сумата от 452,12 лв.

(четиристотин петдесет и два лева и дванадесет стотинки) – лихви по фактури № 3280618/12.08.2020 г., № 3292058/15.11.2020 г., № 3295697/11.12.2020 г., № 3351826/28.01.2021 г., № 3355021/03.02.2021 г., № 3355742/23.02.2021 г., № 3355854/02.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.08.2023 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 873/29.08.2023 г. по ч. гр. д. № 1427/2023 г. по описа на РС – Ботевград.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. т. 12 от ТР №4/2014г. на ОСГТК на ВКС К. С. П. с ЕГН: ********** да заплати на „*****“ ЕАД с ЕИК: ***** сумата от общо 637,60 лв. (шестстотин тридесет и седем лева и шестдесет стотинки), представляваща разноски в исковото производство, от които 87,60 лв. – държавна такса, 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 450 лв. – депозит за СТЕ, както и сумата от общо 105,68 лв. (сто и пет лева и шестдесет и осем стотинки), 4 представляваща разноски в заповедното производство, от които 50,00 лв. – държавна такса и 55,68 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Решението подлежи на отмяна по реда на чл. 240 от ГПК, която може да бъде поискана пред Софийски окръжен съд в едномесечен срок от връчването.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5