Решение № 7799 от 29.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7799 гр. София, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. Н. СТ. при участието на секретаря Б. ХР. Р. като разгледа докладваното от М. Н. СТ. Гражданско дело № 20231110153427 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 239, вр. чл. 238, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „***“ АД срещу „***“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 24 000 лв., представляваща авансово платен аванс съгласно фактура № ***/***г., който подлежи на възстановяване поради прекратяване на договор за извършване на строително-монтажни работи от 10.05.2023 г., ведно със законната лихва от 28.09.2023 г. до окончателно заплащане на сумата.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за извършване на строителномонтажни работи от 10.05.2023 г., по силата на които ответникът се е задължил да изпълни качествено, в срок и с дължимата професионална грижа строително-монтажни работи, подробно описани в количествено-стойностна сметка, съгласно приложение № 1 към договора. В изпълнение на договорните си задължения ищецът заплатил на ответника авансово сумата от 24 000 лв. с ДДС. Твърди, че ответникът преустановил работата на обекта, поради което ищецът му изпратил уведомление, изх. № 1136/30.06.2023 г., връчено на ответника м.юли.2023 г. с искане за незабавно възобновяване на строителните работи.

Посочва, че от м. юни 2023 г. нямал какъвто и да е контакт със служители на ответника.

Поради неизпълнението на ответника с уведомление, изх. № 1489/04.08.2023 г., развалил сключения договор, като му предоставил 14-дневен срок да върне авансово заплатената сума. Посочва, че и към настоящия момент авансово платената сума не е възстановена. Ето защо претендира от ответника заплащане на сумата в размер на 24 000 лв., представляваща авансово платен аванс съгласно фактура № 21/16.05.2023 г., който подлежи на възстановяване поради прекратяване на договор за извършване на строително-монтажни работи от 10.05.2023 г. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника „***“ ЕООД. Същият е редовно призован, не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание и не е поискал разглеждане на делото в отсъствие на процесуален представител.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.

238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

В открито съдебно заседание на 23.04.2024 г. процесуалният представител на ищеца – адв. Л. е заявил, че желае съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника.

В случая посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, уведомен е за последиците п о чл. 238 ГПК, не е изпратил процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, а от изложените в исковата молба обстоятелства и ангажираните доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на предявения иск - арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК, неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.

Предвид изложеното, съдът приема, че са налице предпоставките на закона и по делото следва да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявеният иск да бъде уважен.

С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. Същият доказва сторени по делото разноски в размер на 960 лв. за платена държавна такса, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.

„***“ № ***, ет. ***, ап. ***, да заплати на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 24 000 лв., представляваща авансово платен аванс съгласно фактура № ***/***г., който подлежи на възстановяване поради прекратяване на договор за извършване на строително-монтажни работи от 10.05.2023 г., ведно със законната лихва от 28.09.2023 г. до окончателно заплащане на сумата.

2

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.

„***“ № ***, ет. ***, ап. ***, да заплати на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 960 лв. – разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3