Определение № 86 от 20.01.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 86 гр. Велико Търново, 20.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

АННА ДИМОВА

Любка Милкова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско дело № 20244100501128 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.278 ал.1 вр. чл.83 ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от К. Г. Т. от гр.Елена против Определение №2731/05.12.2024г., постановено по Гр.д.№3857/2024г. по описа на РС – Велико Търново, в частта, с която е оставена без уважение молбата на ищеца по делото К. Г. Т. за освобождаването му от ДТ за производството, като неоснователна, като са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, които са довели до необоснованост, а от там и до нарушение на процесуалния закон, касаещ принципа на служебното начало – арг. чл.7 ал.1 ГПК.

Позовава се на Тълк. д.№6/15.01.2019г. по тълк. дело №6/2017г., ОСГТК на ВКС, според което инстанцията, осъществяваща контрол по законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, следва самостоятелно да установи фактите, относими към приложимата процесално- правна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, като не е обвързан от изложените в частната жалба оплаквания. Моли да бъде освободен от внасянето на ДТ по делото като лице с трайни увреждания на основание чл.5 б.“о“ пр.1 от ЗДТ. Моли съда, да постанови определение, с което отмени обжалваното такова в частта, с която е отхвърлена молбата му по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от внасяне на ДТ за производството, вместо което постанови друго, с което ищецът по делото К. Г. Т. бъде освободен от внасянето на ДТ по делото.

В случая не се осъществява размяна на частната жалба на основание чл.276 ал.1 ГПК.

Въззивният съд, след като разгледа частната жалба, запозна се с данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по Гр.д.№3857/2024г. по описа на РС – Велико Търново е образувано 1 по предявен от К. Г. Т. против М. А. М. частичен иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от 1300лв., представляваща част от търсената репарация за обезщетяване на претърпени от ищеца неимуществени вреди от пълния размер от 1900лв., които са последица от противоправното поведение на ответника като главен длъжник и кредитополучател по визирания в ИМ договор за кредитиране в хода на заповедното производство по ЧГД №552/2021г. по описа на ВТРС за претендирания исков период от 01.02.2024г. до 28.02.2024г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.

В ИМ е инкорпорирано искане от ищеца по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от внасянето на дължимата ДТ за производството.

От Актуална справка за пенсионер към 01.09.2024г., представена с ИМ, се установява, че на ищеца по делото К. Г. Т. е отпусната лична социална пенсия за инвалидност по чл.90а КСО с основен размер на пенсията от 307,07лв. Със Заповед №ЗХУ-ИО/Д-ВТЕ/307/ФП/16.07.2024г. на Директор ДСП – Елена на ищеца К. Г. Т. на основание чл.25 ал.1 от ЗХУ вр. чл.65 ал.1 и чл.66 от ППЗХУ е отпусната месечна финансова подкрепа по чл.70 т.2 от ЗХУ в размер на 78,90 лв. за периода от 01.07.2024г. до 30.06.2026г.

С частната жалба са представени писмени доказателства. Съгласно ЕР №91805 ог 117 от 22.06.2022г. на ТЕЛК Велико Търново към МОБАЛ „д-р Стефан Черкезов“ АД гр.В.Търново, на ищеца по делото К. Г. Т., с трудова заетост – работи – професия – адвокат, е призната 95% ТНР без чужда помощ за срок от две години – до 01.06.2024г. С Експертно решение №91755 от 145/22.08.2024г. на Специализиран състав на НЕЛК по Психични, Вътрешни и ССЗ, е отменено и върнато ЕР на ТЕЛК по обжалвания повод:80,00% ТНР, за ново освидетелствуване.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е предявена от активно процесуално легитимирана страна, в рамките на преклузивният за това срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното определение в обжалваната част, с която е отхвърлена молбата по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване на частния жалбоподател /ищец/ от внасяне на ДТ за производството потвърдено, като правилно и законосъобразно, като съображенията за това са следните:

Както се позовава и жалбоподателят в частната жалба, съгласно ТР №6/15.01.2019г. по тълк. д.№6/2017г., ОСГТК на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269 изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. Инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото 2 същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания.

На основание чл.83 ал.2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като съдът по молбата за освобождаване взема предвид обстоятелствата по чл.83 ал.2 изр.2 т.1 до т.7 вкл. ГПК, в т.ч. здравословното състояние на лицето. Съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя в случая от внасяне на държавна такса за производството въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете, и пълния размер на дължимата държавната такса.

Ищецът по делото е млад, на 42г., в активна трудоспособна възраст. Дължимата ДТ за производството в размер на 4% върху цената на частичния иск с цена от 1300лв., според правилото на чл.1 от ТДТКССГПК, възлиза на скромната сума от 52лв., която съдът, след преценка на установените по делото обстоятелства по чл.83 ал.2 ГПК счита, че не може да бъде признато от съда, че частният жалбоподател /ищец/ няма достатъчно средства да я заплати, с оглед минималният размер на дължимата ДТ, поради което предявената молба по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване на ищеца от внасяне на ДТ за производството подлежи на отхвърляне, като неоснователна и недоказана. Макар и получаваните от ищеца лична социална пенсия за инвалидност по чл.90а КСО и месечна финансова подкрепа по чл.70 т.2 от ЗХУ, общо да са в невисок размер, същите позволяват заплащането от ищеца на дължимата за настоящото производство ДТ от 52лв., предвид минималният й размер, и с неосвобождаване на ищеца от внасяне на ДТ за производството не би се препятствал достъпа му до правосъдие.

Обстоятелството, че ищецът по делото К. Г. Т. е лице с трайни увреждания – с трайно намалена работоспособност не обуславя освобождаването му от внасяне на дължимата ДТ за производството на основание чл.5 б.“о“ пр.1 от Закон за държавните такси /ЗДТ/. Сочената о т частния жалбоподател разпоредба на чл.5 б.“о“ пр.1 ЗДТ не намира приложение в настоящият случай, тъй като с нея от заплащане на държавна такса са освободени лицата с увреждания, бременните и майките с деца до 6-годишна възраст, сираците, но не във всички случаи, когато се дължи заплащане на държавна такса, а в изрично посочени хипотези - в случаите на прехвърляне от едно учебно заведение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини, установени със заключение на медицинска комисия. Нито една от тези хипотези по чл.5 б.“о“ пр.1 ЗДТ не е налице в настоящият случай. Обстоятелството, че частният жалбоподател – ищец по делото К. Г. Т. е лице с установена трайно намалена работоспособност /ТНР/, само по себе си не освобождава същия от задължението за заплащане на държавна такса за съдебно производство, защото увреждането на лицето не е предвидено като самостоятелно основание в чл.83, ал.1 ГПК за 3 освобождаването му като страна по съдебно дело от заплащане на такси и разноски. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС, обективирана напр. в определение № 1996 от 05.07.2023 г. по гр. д. № 1283/2023 г., ГК, ІV г.о. на ВКС, определение № 248 от 14.09.2022 г. по гр. д. № 943/2022 г., ГК, ІV г.о. на ВКС, определение № 493 от 30.06.2014 г. по ч. гр. д.

№ 2468/2014 г., ГК, ІІІ г.о. на ВКС, Определение №1950/19.04.2024г. по ч.гр.д.№5084/2023г., Г.К., II г.о. на ВКС.

По изложените съображения, частната жалба срещу първоинстанционното определение, с което е отхвърлена молба по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване на частния жалбоподател /ищец/ от внасяне на ДТ за производството, се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

На основание чл.274 ал.4 ГПК определението по настоящото дело, решението по което по частичен иск с цена до 5000лв. не подлежи на касационно обжалване, не подлежи на обжалване.

Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №2731/05.12.2024г., постановено по Гр.д.

№3857/2024г. по описа на Районен съд – Велико Търново, в обжалваната част, с която е оставена без уважение молбата на ищеца К. Г. Т., с ЕГН ********** по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаването му от внасяне на дължимата държавна такса за производството.

На основание чл.274 ал.4 ГПК определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4