Решение № 236 от 02.12.2021, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Смолян, 01.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Крум Б. Гечев при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20215400500386 по описа за 2021 година

И за да се произнесе ,взе в предвид следното :

Производството е по чл.268 от ГПК,във връзка с чл.79 ЗЗД.

С. окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№ 1779 от 7.09.2021година от Община Ч.,представлявана от кмета Боран Смилков Хаджиев, депозирана чрез пълномощника адвокат Н.С. , срещу Решение №29 от 16.08.2021г постановено по гр.дело №38/2021г на Районен съд гр.Ч., с което е осъдена Община Ч., БУЛСТАТ 000615164, ул. Беломорска № 44Б, представлявана от кмета Боран Хаджиев, да заплати на „Българска телекомуникационна компания" ЕАД (БТК), ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цариградско шосе" № 115 И, представлявано от изпълнителния директор Атанас Добрев, сумата 5 760лв. дължима по договор № * от о6.12.2018 г. за изграждане на система за електронно наблюдение на територията на община Ч., сключен между тях, която сума представлява неплатената абонаментна цена по фактури №*/08.1.2020 г., №*/08.02.2020г. за ползваните услуги за периода 08.01.2020г. - 07.02.2020 г. и 08.02.2020 г.- 07.03.2020 г., както и сумата 530,40лв., представляваща деловодни разноски.

Недоволен от така постановения съдебен акт е останал ответникът Община гр.Ч.. С въззивната жалба се атакува постановеното съдебно решение изцяло, с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и допуснати процесуални нарушения. Направено е оплакване,че в хода на производство развило се пред Районен съд Ч. от страна на ищеца не се доказва наличието на основание да претендира сумата по фактура №* от 08.1.2020 г. в размер на 2 880 лв. с ДДС и сумата в размер на 2 880 лева с ДДС по фактура № №* от 08.02.2020 г.Твърди се,че доклада по делото, приет в съдебно заседание на 15.06.2021 година без възражения от страните по него е разпределена доказателствената тежест, на ищеца е възложена тежестта да докаже, че действително е предоставил услуги на ответника за месеците януари и февруари 2020 година, за които са издадени процесните фактури,както и при условията на пълно и главно доказване да установи приемането на услугите от страна на ответника с протокол от 08.05.2019г., включително и да докаже обстоятелството, че е изградил системата и осигурил нормалното и функциониране.По делото доказателства в тази насока не се представят и не са ангажирани, както и не е доказано реалното предоставяне на услуга (каквато и да е било), която да обоснове цената, посочена за 1 месеците януари и февруари 2020 година в исковата молба,няма доказателства за предоставяна услуга от ищеца, в каквато и да е било форма или нейното количество, а от там и не се доказва основателността на претендираните суми,което обосновава отхвърляне исковата претенция като недоказана.

На следващо място се поддържа,че неоснователността на претенцията се дължи и обстоятелството, че в случая е налице разваляне на договор № * от 06.12.2018г. на основание чл. 87, ал.2 от Закона за задълженията и договорите , поради безполезното изпълнение, което е в следствие на виновното неизпълнение от страна на „БТК“ ЕАД, като е ирелевантно за Община Ч. дали дружество е продължило да предоставя някакви услуги или не, още повече, че общината не се ползва от тях. Същевременно Община Ч. оспорва да е ползвала услугите на дружеството, като независимо от проведената кореспонденция е изпълнителя-„БТК“ ЕАД за всеки месец същото издава фактури. Приемане на извършената работа по смисъла на чл.264, ад. 1 ЗЗД е налице и когато възложителят е направил изрично изявление, че счита изработеното за съобразено с поръчаното, за да възникне за възложителя задължението по чл.266, ал.1 ЗЗД да заплати възнаграждение.В процесния случай липсва такова признание, което да изпълва хипотезата на чл.264, ал.1 ЗЗД. Направено е и оплакване, че ответната Община в качеството си на възложител не е направила изрично изявление, че счита изработеното за съобразено с договора, така също липсва дължимото се писмено одобрение за да възникне задължението по чл.266, ал.1 ЗЗД и е направен извод,че след като не са възложени по надлежния ред не са изпълнени, и приети въз основа на договора претендираните суми не подлежат на заплащане.

На следващо място се развива оплакване,че фактура №* от 08.1.2020 г. в размер на 2 880 лв. с ДДС и сумата в размер на 2 880 лева с ДДС по фактура № №* от 08.02.2020 г. изобщо не са осчетоводени от ответната община предвид обстоятелството, че са недължими,в какъвто смисъл е уведомление с изх.№ 20-00-251 от 11.05.2020г. и приетото по делото заключение по назначената ССЕ, от която е видно, че в счетоводството на ответника процесните фактури не са осчетоводени, респективно от страна на общината не е приета, каквато и да е било услуга от ищеца.Независимо от разпределената доказателствена тежест в производството от страна на дружеството не са предприети действия по доказване на основателността на претендираните искови претенции. Поддържа становище, че доказателства, че системата е изградена съгласно техническото предложение на ищеца липсват, доказателства, че системата е работила и е била поддържана от ищеца също не са налице по делото. За жалбоподателят е неясен както предмета на разваления вече договор от 06.12.2018г. така и предмета на инициираното настоящо производство, тъй като ищцовата страна не знае каква услуга е предоставяла на ответника, не може да обоснове в какъв обем е тази претендирана от нея услуга, така също не става ясно с какви действия от страна на ищцовото дружество се потвърждава претендираната услуга за заплащане.Съгласно чл. 87, ал. 3 ЗЗД, по съдебен ред се развалят само определена категория договори, изчерпателно изброени в разпоредбата, а всички останали облигационни договори - извънсъдебно. Излага съждения, че по своята правна същност, сключеният на 06.12.2018 г. между страните договор е договор за поръчка и не попада в кръга на договорите, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, поради което и като договор с облигационен характер, може да бъде развален само по извънсъдебен ред - с едностранно изявление на изправната страна по договора. Твърди също,че клаузите на договора, също не предвиждат развалянето му по съдебен ред, като липсва причина към посоченото основание да не бъдат приложени общите уредени в ЗЗД правила,още повече, че Протокол от 08.05.2019г. и покана от 22.11.2019г. не са приложени, съответно не са приети като доказателства по делото.Независимо от изложеното от ищцовата страна, че Община Ч. е извършвала плащания през 2020г. е видно от събраните по делото доказателства, че тези плащания касаят фактури издадени през 2019г. От страна на ищеца се издават фактури за съответен период, без реално този период да бъде изтекъл или издадените фактури са с дата предхождаща данъчното събитие в разрез с ЗСч,така ищеца издава фактура за бъдещ период, като не е сигурно същия дали ще изпълни задълженията си все още, а вече изисква плащане на услуга. Следователно след волеизявлението на Община Ч., че счита договор от 06.12.2019г. за прекратен, от страна на същата не са осчетоводявани изпращаните от страна на ищеца фактури. На следващо място предявените осъдителни искове според ищеца са за заплащане на незаплатено възнаграждение на основание договор № * от 06.12.2018г., договор, който по своята правна същност е разновидност договор за изработка, а не договор за поръчка. За разлика от договорът за поръчка, който има за предмет извършването на правни действия и постигането на правен резултат, договорът за изработка има за предмет 2 извършването на физически или интелектуални действия с цел изработването на вещ или постигането на друг фактически резултат, напр. изграждане на сграда, изработването на вещ, ремонт на вещ, консултантска услуга, битови и др. услуги, изграждане на система за електронно наблюдение, какъвто е предметът на процесния договор- договор за услуга, имащ за предмет „Изграждане на система за електронно наблюдение на територията на община Ч.“, респективно основанието, по което се търси заплащане по процесните фактури.Уредбата на договора за изработка се съдържа в чл. 258 и следващите от ЗЗД.

Правилата за риска (чл. 258 ЗЗД) и полезността на престараното (чл. 267, ал. 1, изречение второ ЗЗД) са двата стълба от спецификата на изработката, които дават своя отпечатък и върху правилата от общата част на ЗЗД - чл. 12, чл. 63, чл. 79, чл. 80, чл. 81, чл. 87-88.

Правилото на риска при изработката обхваща не само самия процес на изпълнение, но и проучването и организацията на самото изпълнение.Изпълнителят, на чиято експертност се доверява и разчита възложителят, дължи да даде реална оценка за възможността за изпълнение, включваща както спецификата на мястото и условията на изпълнение, така и вида, количеството и качеството на материала; проектната подготовка и времевия потенциал на търсеното от възложителя изпълнение - чл. 260, чл. 261 и чл. 267, ал. 2 ЗЗД. Правилото за полезност на престативния резултат от изработката брани договорилите се страни от неоснователно обогатяване в случаите на възникване на основанията, водещи до прекратяване на тяхната облигационна връзка преди да е завършило изпълнението.

Полезността е зададена от законодателя с конкретни и проверими обективни измерения за съответния договор за изработка - обикновеното или предвидено в договора предназначение (чл. 261, ал. 1 ЗЗД); видимите недостатъци (чл. 264, ал. 2 и чл. 265 ЗЗД). Дисциплиниращият характер на уредбата на изработката има за цел да осигури както качественото изпълнение, така и нейното точно изпълнение във времето - чл. 262, ал. 2 ЗЗД.Двата стълба на изработката - правилото за риска и полезността на престативния резултат, ценени в светлината на фактите в процесния случай, извеждат дейността на изпълнителя на основата на неговата отговорност за пълно и същинско неизпълнение, отличаващо се с обективните характеристики на непригодност и безполезност на изработеното, и то по причина на изпълнителя - обстоятелства, потвърдени от събраните по делото доказателства. Според жалбоподателя възражението на ищеца - изпълнител на процесната изработка, основано на твърдението, че възложителят е нарушил задълженията си, счита за необосновано от фактически и правна страна. Нищо от установените по делото факти от поведението на възложителя не може да се класифицира като годно да причини същинското неизпълнение на процесната изработка.

Поддържа също така, че време на съдебното следствие са събрани достатъчно доказателства за това, че исковата претенция е по съществото си неоснователна. Моли окръжният съд да отмени атакуваното решение и отхвърли предявените искове. Претендира направените и пред двете съдебни инстанции разноски, съобразявайки представените списъци по чл.80 от ЕПК, включително и пред въззивната инстанция в пълен размер.

С постъпилия в срока по чл.263ал.1 ГПК писмен отговор на „Българска телекомуникационна компания" ЕАД се поддържа неоснователност на въззивната жалба.

Поддържа становище,че е между Община Ч. и БТК ЕАД е бил сключен договор № * от 16.12.2018 г. за изграждане на система за електронно наблюдение на територията на община Ч., съгласно който Община Ч. дължи месечна цена в размер на 2 880,00 лв. с ДДС, за срок от 60 месеца, считано от подписване на протокол за приемане на системата,като приемането на услугата е потвърдено с протокол от 08.05.2019 г., който не се оспорва от ответника.Твърди още,че след пускане в експлоатация на системата не се изискват нарочни действия от страните подлежащи на приемане, а единствено отстраняване на проблеми, при заявяване на такива - в срок до 7 дни от заявяване на проблема, съгласно т. 1.2 от договора.

За целия период след приемане на системата няма предявен нито един проблем от страна на обшина Ч. относно работата на същата, до получаване на писмо с изх. № 26-00712/10.12.2019 г., с което директно се претендира разваляне на договора с незабавен ефект, без да се твърди, че преди това е бил заявен и неотстранен проблем със работата на доставеното оборудване и се прави явен опит общината да се освободи от последиците на собственото си неизпълнение по договора, изразяващо се постоянна забава на плащанията по договора. Твърди също,че изложените от ответната страна доводи се прави опит да се обоснове наличието на основания за подобно прекратяване на договора са очевидно нелогични и в противоречие със закона, както е изяснено в обжалваното решение. Поддържа се невалидност на волеизявлението, изпълнението на договора продължава, като доставката на услугите е потвърдена от страна на ответника с извършени две плащания от 08.01.2020 г. и едно плащане от 04.05.2020 г. С последното извършено плащане, изрично потвърдено от 3 ответника е заплатена дължимата цена за периода 08.12.2019 - 07.01.2020 г.