Решение № 100 от 04.06.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Бургас, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно гражданско дело № 20252000500359 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 96/13.06.2025 година, постановено по гражд. дело № 421/2023 година по описа на Окръжен съд - Ямбол, е осъдено „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК ********, със седалище град София и адрес на управление район „Студентски“, бул.

„Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителните директори В. В. И., В. В.

М. и В. А. В., начин на представляване - заедно от двама изпълнителни директори, да заплати на С. Д. М., ЕГН ********** от град Ямбол, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата 136.18 лева - обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение, претърпени от ПТП, настъпило на 19.03.2023 година в град Ямбол, причинено от мотоциклет, управляван от водач, застрахован при ответника по застраховка Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на уведомяване на застрахователя с молба-претенция - 19.06.2023 година до окончателното плащане на сумата, като е отхвърлен искът за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 30 000 лева до претендирания такъв от 80 000 лева и искът за имуществени вреди за разликата над уважения размер от 136.18 лева до претендирания такъв от 226.96 лева. Присъдени са разноски.

Срещу така постановеното съдебно решение, в отхвърлителната му част и за сума в размер на 20 000 лева, е постъпила въззивна жалба от С. Д. М., чрез адв. П. К. - САК, с адрес за връчване: град Казанлък, ул. „Славянска“ № 6, офис 10. Въвеждат се оплаквания за неговата неправилност и заниженост на определеното обезщетение. Оспорва се приетото 1 съпричиняване като недоказано, а определеният му размер като необоснован. Твърди се липса на доказателства за извършени нарушения от страна на пострадалата, които да са в пряка причинно-следствена връзка и да са довели до настъпване на вредоносния резултат.

Изтъква се превишената скорост на мотоциклета като основна причина за настъпване на произшествието, наличието на достатъчно видимост и закъснялата реакция на водача.

Настоява се, че той е имал техническа възможност да спре преди настъпване на удара, тъй като според вещото лице пострадалата не попада в опасната му зона за спиране. Изразява се позицията, че пешеходецът не е предприел внезапно пресичане на платното за движение, не е пресичал при ограничена видимост, нито е удължил ненужно пътя и времето за пресичане.

Твърди се липсата на пешеходни пътеки в зоната на ПТП и наличието на знаци В14 и В26, с които мотоциклетистът не се е съобразил. Страната сочи противоречие между показанията на вещото лице в о.с.з. от 06.11.2024 година, където е изказано мнението, че маневрата на мотоциклета да заобиколи пострадалата е била неуспешна, тъй като тя не е спряла по средата на платното и заключението в приетата по делото експертиза, където е прието, че реакцията на шофьора е несвоевременна. Обосновава се противоречие и в показанията на водача на мотоциклета. Цитират се показанията на св. Н. Ив., според която двете с пострадалата са се огледали преди пресичане, а след удара мотоциклетистът казал, че си е отвлякъл вниманието и съжалява. Поддържа се съпричиняване от страна на пострадалата в размер на не повече от 20%. Въззивникът счита, че предвид малкият му процент същото не следва да се отчита при определяне размера на обезщетението.

Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част, а именно за разликата над присъдените 30 000 лева до размера на сумата от 50 000 лева и постановяване на ново, с което се уважават претенциите на страната за сумата в размер на още 20 000 или общо за 50 000 лева, частичен иск от 100 000 лева за причинените й неимуществени вреди и за сумата от 226.96 лева за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 19.06.2023 година до окончателното изплащане.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислен ДДС.

Не се ангажират доказателствени средства.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, чрез адв. Т. П. - САК, в който същата се оспорва като неоснователна.

Поддържа се законосъобразност и правилност на съдебното решение в обжалваната му част.

Сочи се наличието на лека травма и бърз възстановителен процес, с нисък интензитет на болки и страдания, настъпили вследствие на процесния инцидент. Изразява се позицията, че настъпилите увреждания на пострадалата са в резултат на собственото й поведение като пешеходец, нарушил разпоредбите на Закона за движение по пътищата.

Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение.

Претендират се разноските, сторени от страната във въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва 2 страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По отношение на наведените в жалбата съображения за неговата неправилност, Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на закона, намира следното:

При съобразяване на изразените от страните по делото становища по правнорелевантните факти, съдът намира, че по делото е установено от събраните писмени доказателства наличието на предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на лицето С. Г. Р., който е управлявал мотоциклет марка и модел „Кавазаки“ 3Х Р с рег. № ******* със скорост, надвишаваща разрешената за населеното място, а именно такава от 61 км/ч; не е контролирал непрекъснато управляваното от него превозно средство и не е бил внимателен и предпазлив към пешеходците. Неговото поведение именно е довело до настъпване на 19.03.2023 година на ПТП и е причина за получените от ищцата травматични увреждания, а именно счупване на сакрума, усукваща травма на ляво коляно със съпътстваща фисура в горната част на фибулата от разтягането на външна колатерална връзка - залавяща се за главичката на фибулата и раздърпване, разтягане и частична лезия на ставния хрущял на платото на тибията. Същият е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като възприеме пешеходката веднага след излизането и зад спрелите автомобили, да предприеме аварийно спиране или даже само да намали скоростта на мотоциклета и да я пропусне пред мотоциклета. Това той е можел да направи дори и при скорост на движение на мотоциклета от 67 км/ч и по-малка от нея, тъй като пешеходката не е попадала в опасната зона на мотоциклета. Налице са елементите на приложимата правна норма, а именно противоправно действие, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, както и вина. Последната се предполага до доказване на противното, каквото доказване в настоящия процес не е проведено.

При наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, увредените от деликта лица могат да претендират обезщетение пряко от застрахователя при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. Наличието на такъв в случая е обстоятелство, което също не е спорно. От представените по делото доказателства се установява, че ищцата е депозирала пред застрахователя претенция за определяне и изплащане на обезщетение за вреди, но същият не е определил и съответно не и е изплатил суми за такова. Това именно обуславя и правния интерес на ищцата от предявяване на настоящите искови претенции.

Ищцата, която е легитимирана да претендира обезщетение за неимуществени вреди, твърди, че е понесла такива в заявения в исковата молба и търсен в образуваното съдебно производство размер. Неимуществените вреди се обезщетяват съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост. При определяне размера на обезщетението, съдът взема предвид характера и 3 степента на уврежданията, прогнозата за тяхното възстановяване, развитие на посттравматични заболявания, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, икономическата конюнктура, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Понятието неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, общоизвестно намиращи отражение не само върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време.

Като се вземат предвид всички посочени по-горе обстоятелства от значение за прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, който легален термин е изпълнен с морално съдържание и се вземе предвид, че той не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни, обективно настъпили обстоятелства, като размерът му не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, съдът намира, че обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди правилно е определено от окръжния съд на сумата от 50 000 лева. При определяне на размера на същото са били съобразени от него критериите от значение в тази насока.

От събрания доказателствен материал се установява, че ищцата е била приета в средно тежко състояние на 19.03.2023 година за лечение в отделението по ортопедия и травматология при МБАЛ „Свети Пантелеймон“ АД - град Ямбол, след като преди това в спешното отделение на това болнично заведение е била прегледана и са и били направени изследвания. Изписана е на 22.03.2023 година, като е продължила лечението си в домашни условия. Получените от нея увреждания са счупване на лявата половина на таза, счупване на малкия пищял (фибула) и на тибията (голяма пищялна кост). Тъй като същите са били преценени като сравнително леки, не се е наложило извършването на сложни операции и намествания или фиксиране с метални плаки и винтове. Спрямо нея е било проведено консервативно лечение - покой в леглото, имобилизация на крайника с тутурна шина - ортеза за срок от 4-6 седмици без ставане на крака, медикаментозно лечение. За възстановяването от всяка от получените травми е било необходимо различно време - за зарастването на фисурата на фибулата са необходими около 30-40 дни, а за фрактурата на таза около 2 месеца. След извършен към момента преглед на ищцата вещото лице по втората допусната и извършена съдебно-медицинска експертиза е констатирало, че тя е напълно физическо възстановена, което включва консолидация на фрактурата на сакрума, на тази на фибулата, консолидация и гладка ставна хрущялна повърхност на тибиалното плато, липса на предна нестабилност на ляво коляно, консолидация и заличени следи от счупването на сакрума вляво; пълен обем на пасивното и активното движение на тазобедрените стави, на коленните стави, без болки и мускулно-ставни контрактури; възстановен обем и тонус на скелетната мускулатура; възстановена самостоятелна активна походка , без накуцване, клякане и изправяне - в пълен обем, без щадене на левия крак. Заключило е, че липсват остатъчни явления от причинените при процесното ПТП травми, като ищцата е напълно физически, функционално и емоционално-психически възстановена.

4

След изписването и от болницата, ищцата е била около три месеца на легло, не е можела да става сама и поради това е била подпомагана в справянето с ежедневните си нужди от своята майка. Била е неспокойна, не е спяла много добре, сещала се е често за катастрофата, как се е случило и че е можело да стане нещо по-лошо. След третия месец е започнала да се придвижва с инвалидна количка и проходилка, което е продължило около четири месеца; чувствала е болка и напрежение до към седмия месец. Започнала е да ходи сама в края на месец август, като майка и е помагала. Травмата и се е отразила и психически - около година тя не е искала да пресича сама и да минава на мястото на катастрофата.