Решение № 3230 от 01.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3230 гр. София, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20221110156610 по описа за 2022 година

Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.

Ищецът *** е предявил установителни искове против Д. А. Н. при твърдения, че , по силата на н.а. за собственост на имот придобит по завещание, е собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес- : : ***,, поради което дължи сумите 1 146,28 лева , представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., неплатена в 45- дневен срок от издаване на общи фактури, затова и сумата 199,52 лева представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 30.05.2022 г., на основание чл.36 ОУ - 54,54лева , представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., , сумата 10,83 лева представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2019 г. до 30.05.2022 г.,

Ответницата, в срока за отговор, оспорва иска като неоснователен. Прави се възражение за погасителна давност. Твърди, че не е единствен собственик на имота, тъй като с решение на ВКС по гр.д. 1636/2015г. е намалено завещателното разпореждане, като по 12,245 % са признати в собственост от имота, за трети на делото лица. Твърди, че за исковия период, не е била потребител , защото имотът е бил изцяло необитаем, не се ползва нито от нея, нито от другите наследници.

Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.

Ищецът е представил по делото вписана искова молба от *** против *** и Д. А. Н., с която се предявява иск за признаване на *** за собственик на 3/6 ид.ч. от имота, и 1 осъждане *** да предаде на ищцата владението върху него. Ищецът е представил обезпечителна заповед, вписана в книгите за вписвания на 2.4.1999г., с която е допуснато обезпечение на бъдещ иск на *** за възстановяване на запазена част и делба, срещу *** и Д.

Н., чрез налагане на възбрана и върху топлоснабдения имот.

*** е подал през 2002г. до ищеца молба за изключване на отоплението, поради заминаване в чужбина.

Ответната страна е представила решение на ВКС, постановено на 23.12.2015г., вписано в Службата по вписванията на 29.7.2022г., постановено по дело № 1636/2015г., с което е отменено решение на СГС, като по иска на *** / в решението е вписано, че е починал в хода на процеса, като са конституирани неговите наследници *** и *** Н./, с правно основание чл.30,ал.1ЗН, е възстановена запазената част на ***, от наследството на баща му ***, починал през 1992г., накърнена със завещателно разпореждане, под формата на саморъчно завещание от 27.8.1992г., като е допусната съдебна делба, включително на имота – ап.17, да се извърши между *** , *** Н. и Д. Н., при квоти, съответно: за първите две съделители- по 12,245 %, за Д. Н. - 75,51 % .

Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен, доколкото с ъгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.

Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до ищеца за откриване на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди.

С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото е отделено за безспорно по делото, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот от 9.2.1999г., ответницата е призната за собственик на топлоснабдения имот. От представения нотариален акт е видно, 2 че ответницата Д. Н. е призната за собственик, въз основа завещателно разпореждане. От представените ищеца и ответника доказателства - вписана искова молба, обезпечителна заповед и решение на ВКС, е видно, че със сила на пресъдено нещо е разрешено в рамките на производство по иск по чл.30,ал.1 ЗН и за съдебна делба, че имотът е съсобствен между три лица - *** , *** Н. и Д. Н., при квоти, съответно: за първите две съделители- по 12,245 %, за Д. Н. - 75,51 % . Решението, постановено в първа фаза на делбата, с която делбата се допуска, има установително действие относно правото на собственост. Ето защо, се налага изводът, че за исковия период три лица са били съсобственици на имота- *** , *** Н. и Д.

Н., при квоти, съответно: за първите две съделители- по 12,245 %, за Д. Н. - 75,51 % . от представения нотариален акт от 31.8.2022г., както и изявленията на процесуалните представители на ответната страна, ценени по чл.175 ГПК, се налага извод, че *** Н. е придобила чуждо гражданство и е променила фамилното си име от Н. на Метани. Този извод косвено следва от посочената в нотариалния акт дата на раждане на Мария Метани, и посоченият ЕГН на Мария Н., в решението на ВКС.

Ответницата е клиент на ищеца, тъй като е съсобственик на имота.

Разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно ал.3 на чл.142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Сметките се формират от дължими суми за отопление на имот, дължими суми за енергия, отдадена от сградна инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл.153,ал.6 ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.. Т.е. продължава да бъде потребител този, който е прекратил индивидуално подаването към имота си на топлинна енергия, след като няма отказ от топлоснабдяване от останалите потребители при условията на горните разпоредби. Съгласно Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването (ДВ, бр. 34/2007 г.), чл.70,ал.1, количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда - етажна собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно приложението. С приложението (към чл.61,ал.1 от Наредбата) се приема Методика за отчитане и изчисляване на топлинната енергия по компоненти.

От приетата от СРС съдебно – техническа експертиза, както и представените документи от третото лице – помагач, се установява, че за отоплителен сезон 2018-2019г и 2020-2021г. в имота е осигурен достъп за отчет на уреди, а за отоплителен сезон 2019-2020г.

3 не е осигурен достъп за отчет. За двата отчетени периода, е установено консумация на вода „0”, като не е начисляван разход; за отоплителен сезон 2019-2020г. е начислена ТЕ за БГВ, на база брой потребители. За трите отоплителни сезона е начислявана ТЕ, отдадена от сградна инсталация, на база пълен отопляем обем на имота, а начисленият разход за отопление на имот, е въз основа посочените отчети. Видно от таблица към заключението, показанията на уредите е за отоплителен сезон 2018/2019г. са „1”, а за другите два отоплителни сезона – „ 0”. Вещото лице сочи в о.с.з, че ИРРО, поставени на радиаторите, са с дистанционен отчет. След изготвяне на дяловото разпределение, дължимите суми, изчислени по посочения начин, за отоплителни сезони, са, както следва: за 2018-2019г. – сумата 242,39 лева за сградна инсталация, сумата 0,31 лева за отопление на имот, 0 лева за БГВ, общо 242,70 лева с ДДС; за 2019-2020г. – сумата 205,49 лева за сградна инсталация, сумата 0,00лева за отопление на имот, 491,40лева за БГВ, общо 696,89 лева с ДДС; за 20202021г. – сумата 206,69 лева за сградна инсталация, сумата 0,00лева за отопление на имот, 0,00лева за БГВ, общо 206,69 лева с ДДС.

В настоящия случай се касае до продажба на ТЕ, който вид услуга съставлява особена комунална услуга, в полза на обществото. Видно от посочените разпоредби, с приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост.

Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление”. Законодателното решение е обяснимо с оглед особеностите на етажната собственост и невъзможността в заварените сгради централното отопление да бъде доставяно по друг начин, освен чрез представляващата обща част на сградата отоплителна инсталация.

Сметките се формират от дължими суми за отопление на имот, дължими суми за енергия, отдадена от сградна инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване.

Съгласно чл.153,ал.6 ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.. Т.е. продължава да бъде потребител този, който е прекратил индивидуално подаването към имота си на топлинна енергия, след като няма отказ от топлоснабдяване от останалите потребители при условията на горните разпоредби. Съгласно Наредба № 16334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването (ДВ, бр. 34/2007 г.), чл.70,ал.1, количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда - етажна собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно приложението. С приложението (към чл.61,ал.1 от Наредбата) се приема Методика за отчитане и изчисляване на топлинната енергия по компоненти. В настоящия случай, се касае до продажба на ТЕ, който вид услуга съставлява особена комунална услуга, в полза на обществото. Видно от посочените разпоредби, с приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна 4 енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление”. Законодателното решение е обяснимо с оглед особеностите на етажната собственост и невъзможността в заварените сгради централното отопление да бъде доставяно по друг начин, освен чрез представляващата обща част на сградата отоплителна инсталация.