Определение № 3309 от 24.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3309 гр. София, 24.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110137297 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК.

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на сумите, както следва: 150 000 лв. (76 693,78 евро), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука от 27.08.2024 г., установена с разпореждане № 35879/08.10.2024 г. на ТП на НОИ - София-град изразяващи се в болки, страдания и телесни увреждания, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 27.08.2024 г. до окончателното плащане, както и 213 лв. (108,91 евро), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на трудова злополука от 27.08.2024 г., изразяващи се в сторени разходи за получаване на медицинска документация по ИЗ № 37678/24 г. и ИЗ № 38800/24 г. на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, за която е издадена фактура № 0300807110 от 20.03.2025 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 27.08.2024 г., до окончателното плащане.

Ищецът И. М. М.и твърди, че въз основа на трудов договор № 177/26.08.2024 г. е бил назначен на длъжността „строител“ при ответника; че на 27.08.2024 г. се е явил на работа в гр. София, като при извършване на строително-ремонтни дейности в „Нов Български университет“ се е срутила част от покриваната конструкция на Аулата на университета и ищецът е бил затиснат. Сочи, че вследствие на инцидента е получил следните травматични увреждания: травматичен шок, други съчетани счупвания, обхващащи няколко области от тялото - закрито; счупване на пубиса /срамна кост/ - закрито, счупване на тялото /диафиза/ на бедрената кост - закрито, счупване на горния край на тибията /голям пищял/ - закрито, счупване на таза - долно и горно рамо на срамна кост вляво; счупване на жълбочна кост вдясно, с изкълчване на сакроилиачна става; счупване на лява бедрена кост; счупване на латералени кондил на лява тибия; счупване с изкълчване на лява раменна става.

Претърпяната злополука била призната за трудова с разпореждане № 35879/08.10.2024 г. на ТП на НОИ — София-град. Сочи, че веднага след инцидента бил откаран в УМБАЛСМ „Н.

1

И. Пирогов“ ЕАД, като поради увредено си общо състояние и травматичния шок е бил настанен в противошокова зала. Твърди, че при приемането му са му били извършени 4 животоспасяващи операции, а именно: опит за мануална репозиция на луксираната лява раменна става; RMOM cum clavi IM femoris sin; RSOM cum placae et clavi tibiae sin ; RSOM cum clavi cannjullata pelvis. На 03.09.2024 г. ищецът е изписан, но на същия ден отново е хоспитализиран в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, като му е направена операция на фрактура на ляв проксимален хумерус, при която е извършена репозиция на фрагментите и фиксиране посредством 2 броя винта и шайба, след което е изписан на 09.09.2024 г. Заявява, че от получените вследствие на инцидента травми е търпял и продължава да търпи ежедневни физически болки в областта на долния ляв крайник, горния ляв крайник и на цялата снага, придвижването му е силно затруднено, като същото е възможно само с помощни средства. Посоченото възпрепятствало ищеца да се грижи сам за себе си, нямал възможност да извършва ежедневни елементарни нужди като взимане на душ, преобличане, готвене. Сочи, че вследствие на претърпяната злополука е инвалидизиран, като не се очаква пълно възстановяване, въпреки че провежда рехабилитационен курс. Допълва, че след инцидента е преживял силен стрес от случилото се, силна уплаха от внезапността на инцидента, както и страх за собственото му здраве. Изпитвал силно безпокойство и паника, когато си припомня процесното събитие, изпаднал е в депресия, станал силно раздразнителен, имал страхови изживявания и силни кошмари. Заявява, че претендира и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 213 лв., изразяващи се в сторени разходи за получаване на медицинска документация по ИЗ № 37678/24 г. и ИЗ № 38800/24 г. на УМБАЛСМ „ Н. И. Пирогов“ ЕАД, за която е издадена фактура № 0300807110 от 20.03.2025 г. Излагат се съображения, че търпените неимуществени вреди са в пряка и непосредствена връзка с трудовата злополука, причина за която е неизпълнението на задълженията на ответното дружество да осигури здравословни и безопасни условия за труд.

Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „........“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и по размер. Сочи, че на 14.08.2024 г. между „Нов Български университет“ и ответника бил сключен договор № 79/24 за извършване на строително-монтажни работи в Аулата на университета, по силата на който ответникът, в качеството си на изпълнител, се задължил да извърши следните дейности: частично поставяне на окачен таван с гипсокартонени плоскости и вградено осветление, демонтаж на съществуващите столове, ревизия и изравняване на амфитеатрални стъпала, демонтаж на ламперия, частична подмяна на външна дограма, монтиране на разклонителни кутии, ревизия и при необходимост подмяна на въздухоотводи и обособяване на кабинка от 6 кв. м за озвучител на залата. Изпълнението на задълженията по договора започнало с демонтажни дейности по премахване на съществуващата дограма, сваляне на старата ламперия от стените и демонтиране на старите столове, като на 27.08.2024 г., между 08:30 ч. и 09:00 ч., без видими причини, рухнал покривът на Аулата на университета. Поради ранния час същинската работа на обекта все още не била започната. След срутването станало ясно, че бил затиснат ищецът И., който бил на мястото на инцидента без между страните да е бил 2 налице сключен трудов договор. Към онзи момент още се оформяла документация във връзка с назначаването му, като той все още нямал право работи на обекта, не бил инструктиран, нямал каска, работно облекло и защитни обувки. Излагат се предположения, че ищецът вероятно е влязъл на обекта, за да види в какво ще се изразява работата му, когато покривът рухнал. След инцидента ищецът бил веднага транспортиран до УМБАЛСМ „ Н. И.

Пирогов“ ЕАД, където се установили закрити счупвания, които следвало да бъдат лекувани оперативно. Излага, че оказал пълно съдействие за лекуването на ищеца, като в тази връзка управителят на дружеството лично е заплатил невнесените осигурителни вноски на ищеца в размер на 1128,46 лв., било осигурено кръводавяване за ищеца, а скъпо струващитемедицински изделия на стойност от 6861 лв. били платени от „Нов Български университет“ именно чрез съдействието на ответника. В периода от приемането на ищеца на 27.08.2024 г. до изписването му от болницата на 09.09.2024 г. ответникът се информирал за извършваните му медицински интервенции, ищецът бил посещаван постоянно от служители на ответника, които му носели храна, доколкото ищецът нямал близки в България. Сочи а, че с Инспекция по труда било постигнато споразумение, като на 03.09.2024 г. на ответника било връчено постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, по силата на което ответникът предложил на ищеца да сключат трудов договор, валиден към датата на инцидента - 27.08.2024 г., от който момент ищецът се водил работник при ответника. След изписването на ищеца от болницата на 09.09.2024 г. ответникът продължил да оказва съдействие за възстановяването му, като наел и платил частна линейка за транспортирането му от болницата, заплатил незаплатените нощувки в хотела, в който оставал, на стойност 1960 лв., както и нощувките му за периода от 09.09.2024 г. до 26.08.2025 г. на стойност 10 922 лв., давал пари на ищеца, осигурявал му храна, лекарства и медицински консумативи, транспорт, наел е жена, която да се грижи за ищеца през първия месец от инцидента, поел е и разходите за рехабилитатор, равняващи се на сумата от 7290 лв., през целия период на пребиваването му в хотела, ищецът е бил посещаван от управителя и служители на ответника. Сочи, че трудовото правоотношение с ищеца било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, по негово желание. Излагат се съображения, че на ищеца е било изплащано обезщетение от НОИ за периода от м. септември 2024 г. до м. август 2025 г. в общ размер на 8399,50 лв. Ответникът прави възражение за съпричиняване по реда на чл.

201, ал. 2 КТ, твърдейки, че ищецът е проявил груба небрежност, изразяваща се в това, че не е имал право да полага труд за ответника, доколкото между същите не е имало сключен трудов договор към деня на инцидента, не е имал право да влиза в обекта, като е направил това на своя отговорност, влязъл е в обекта без разрешение, без да е инструктиран, без каска и без специализирано работно облекло. Твърди, че е спазил всички здравословни и безопасни условия на труд, като по време на демонтажите не са били предприемани действия, които да могат да предизвикат срутване на покрива, като последното представлявало случайно събитие. Оспорва претенцията за неимуществени вреди, тъй като е в завишен размер, доколкото следва да се отчетат и всички положени от ответника грижи и средства за ищеца в продължение на една година след инцидента. Оспорва и предявения иск за имуществени вреди, с доводи, че претенцията представлявала сторени разходи по делото, 3 а не имуществена вреда. В условията на евентуалност моли претенцията за имуществени вреди да бъде прихваната с получените от ищеца обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.

По разпределяне на доказателствената тежест:

В тежест на ищеца е да установи: съществуването на трудово правоотношение между него и ответника, по време на съществуването на което той е претърпял твърдения инцидент; че злополуката е призната за трудова надлежния ред; че вследствие на трудовата злополука е претърпял твърдените имуществени и неимуществени вреди, в какво се изразяват същите; причинно-следствената връзка между тях и настъпилата трудова злополука, както и техния размер.

В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищеца, както и да установи твърдяното съпричиняване от страна на И. М. М.и.

С оглед неоспорването им от ответника с отговора на исковата молба и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят следните обстоятелства: че на 27.08.2024 г. ищецът е претърпял злополука, която е призната по надлежния ред за трудова с влязло в сила разпореждане № 35879/08.10.2024 г. на ТП на НОИ – София-град, вследствие на която е претърпял следните травматични увреждания: травматичен шок, други съчетани счупвания, обхващащи няколко области от тялото - закрито; счупване на пубиса /срамна кост/ - закрито, счупване на тялото /диафиза/ на бедрената кост - закрито, счупване на горния край на тибията /голям пищял/ закрито, счупване на таза - долно и горно рамо на срамна кост вляво; счупване на жълбочна кост вдясно с изкълчване на сакроилиачна става; счупване на лява бедрена кост; счупване на латералени кондил на лява тибия; счупване с изкълчване на лява раменна става.

По доказателствените искания:

Страните са представили писмени доказателства, които са от значение за правилното решаване на правния спор, предмет на делото, поради което следва да бъдат приети, като доказателствената стойност и относимост на същите подлежи на преценка по същество на спора с крайния съдебен акт.

Следва да бъде допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане от ищеца за установяване на претърпените от него болки и страдания.

Следва да се допуснат до разпит първите четирима свидетели при режим на довеждане от ответника за установяване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства, като искането за разпита на петия посочен свидетел – съпругата на управителя на ответното дружество, следва да се остави без уважение, тъй като за 4 установяване на посочените обстоятелства са ангажирани писмени доказателства, както и гласни такива чрез разпита на останалите допуснати свидетели.