Решение № 307 от 24.07.2023, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 314/2023
- Вид
- Решение № 307
- Подписан
- 24.07.2023
- В сила
- 05.06.2024
- Състав
- Станислав Петров Георгиев, Румяна Иванова Панайотова-Станчева, Мария Петрова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 307 гр. Пловдив, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Станислав П. Георгиев
Членове:
Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно търговско дело № 20235001000314 по описа за 2023 година Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх. № 3957/06.02.2023г. от А. И. К. против решение № 11/10.01.2023г. ,постановено по т.д.577/ 21 г. по описа на ОС – Пловдив , в частта ,в която е отхвърлен предявения от него против „Д. з. „ АД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди ,претърпени от ПТП, причинено от застраховано при ответника лице по застраховка ГОА за разликата над уважения размер от 17 000 лв. до пълния му предявен такъв от 60 000 лв. Излагат се съображения за неправилност на решението и се заявява искане същото да бъде отменено в неговата обжалвана част и да бъде постановено друго , с което предявеният от К. иск бъде уважен изцяло. Претендират се разноски.
Предмет на въззивно разглеждане е и въззивна жалба вх.№ 5217 / 15.02.2023 г. от „Д. з. „АД против същото решение в частта, в която е уважен предявения от К. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди ,претърпени от ПТП,причинено от застраховано при жалбоподателя лице по застраховка ГОА .Заявява се искане в тази му част решението като неправилно да бъде отменено и да бъде постановено друго , с което искът на 1
К. бъде отхвърлен изцяло.Претендират се разноски.
Жалбоподателят ответник „Д. з.“ АД е депозирал отговор по жалбата на А. К., с който се оспорва същата,счита решението в обжалваната от К. част за правилно и заявява искане същото да бъде потвърдено.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира въззивните жалби за допустими ,постъпили в срок,изхождащи от легитимирани страни ,имащи интерес от обжалване и постъпили против подлежащ на въззивно обжалване акт,поради което следва да бъдат разгледани по същество.
Предмет на въззивно разглеждане е искова молба от А. И. К. против „Д. з. „ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди ,претърпени от първия в резултат на телесни увреждания в резултат на ПТП,причинено на 25.09.2018 г. от застраховано при ответника лице по застраховка ГОА в размер на 60 000 лв.,ведно със законна лихва върху тази сума ,считано от 25.09.2018г. до окончателното изплащане .
Ищецът е твърдял ,че на 25.09.2018г. в индустриалната зона на с.Р., обл.Пловдив, ул.“***“, при входа на „А. Б.“ЕООД водачът на автобус марка „М.“, модел „******“ с рег.№******* - К. Т. М., нарушавайки правилата за движение по пътищата, е причинил ПТП,при което произшествие първият е пострадал като му е била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в открито раздробено счупване на голямопищялната кост на десния крак, което довело до трайно затрудняване движението на долен десен крайник. Водачът М. бил признат за виновен с присъда, постановена по НАХД №***/2019г. по описа на Районен съд - Пловдив. Описал е подробно болките и страданията, които е претърпял от причинената му телесна повреда - претърпени две операции и предстояща трета такава за отстраняване на останалите фиксиращи метални тела, продължителна неработоспособност, затруднено самостоятелно придвижване, необходимост от чужда помощ. Посочил е, че ответното дружество “Д. з.“АД като застраховател по застраховка „гражданска отговорност“, касаеща управлявания от виновния шофьор автобус, е предложил да заплати обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в размер, който не го удовлетворява.По тези съображения е поискал от съда да осъди ответника да му заплати сумата 60 000,00 лева - обезщетение за неимуществени вреди от причинените при ПТП травми, ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането 25.09.2018г. до окончателното изплащане.
Ответникът „Д. з. „АД е оспорил иска по основание и размер.
2
Повдигнал е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, изразяващо се в движение с несъобразена скорост и предприемане на изпреварване в пътен участък, в който това е било забранено, без да изчака автобусът да завърши предприетата вече маневра „завой наляво“. Оспорил е акцесорното искане за лихви от датата на ПТП, като се позовава на разпоредбата на чл.429, ал.3 от КЗ. Поддържал е, че тъй като е предложил извънсъдебно обезщетение в размер на 19 000,00 лева, за сума до този размер не е дал повод за завеждане на делото, поради което не е в забава и не дължи разноски ,както и че ищецът е в забава, тъй като след покана не е предоставил банковата си сметка.
Съдът с решението ,предмет на обжалване е приел ,че с влязло в сила решение от 04.11.2020г., постановено по НАХД №***/2019г. по описа на Районен съд - Пловдив, К. Т. М. е признат за виновен в това, че на 25.09.2018г. в индустриалната зона на с.Р., обл.Пловдив, при управление на моторно превозно средство - автобус марка „М.“, модел „******“ с рег.
№*******, е нарушил правилата за движение, както следва: чл.25, ал.1 от ЗДвП: “Водач на пътно превозно средство който ще предприема каквато и да е маневра, като например...да се отклони надясно или наляво по платното за движение ..., преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение"; чл.37, ал.2 от ЗДвП: “Водачът на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво...за навлизане в крайпътна територия, като...предприятие...е длъжен да пропусне пътните превозни средства...движещи се по пътя, който той напуска“ и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ищеца А. К., изразяваща се в открито раздробено счупване на голямопищялната кост на десния крак, което довело до трайно затрудняване движението на долен десен крайник.
Предвид това ,зачитайки задължителната сила на влязлата в сила присъда е приел, че е налице виновно противоправно деяние, извършено от К. Т. М., който е нарушил визираните в присъдата конкретни правила за движение и в резултат на това по непредпазливост е причинил на ищеца описаната средна телесна повреда.Приел е за безспорно и това ,че към датата на ПТП за управлявания от виновния водач автобус е имало сключена застраховка “гражданска отговорност” с ответното дружество, валидна за периода 10.11.2017г. - 09.11.2018г.
По отношение причината за настъпване на ПТП ,въз основа на събраните доказателства – САТЕ и свидетелските показания ,съдът е приел за установено ,че водачът на автобуса се е включил в движението по начин и в момент, когато това не е било безопасно ,т.е. когато е бил заобикалян от управлявания от ищеца мотоциклет ,както и че е предприел маневрата „завой наляво“ също по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. когато е бил изпреварван от мотоциклета, като е посочил ,че ако се 3 приеме, че изпреварването е било забранено от пътните знаци, то водачът на мотоциклета е реагирал със закъснение на потеглянето на автобуса, при което предприетата маневра „заобикаляне“ е станала маневра „изпреварване“ на място, на което това не е било нормативно разрешено. Приел е за установено и това ,че непосредствено преди мястото на сблъсъка на превозните средства са били поставени пътни знаци, забраняващи изпреварването и ограничаващи скоростта до 30 км/ч.,както и че ищецът е управлявал мотоциклета със скорост в диапазон от 29.27 км/ч до 36.18 км./ч и е нямал техническа възможност да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, освен ако се е движел със скорост по-ниска от 11.64 км./ч. като случая е нямало технически условия, които да са налагали движение на мотоциклета със скорост, по-ниска от нормативно установената, а именно 30 км/ч.
Въз основа на горното съдът е приел ,че макар и в по-малка степен, равняваща се на 40%, ищецът с поведението си на пътя е способствал за настъпване на вредоносния резултат чрез предприетата маневра „изпреварване“ на автобуса, която на място е била забранена с пътен знак, както и че ако се е движел в колоната от МПС без да предприеме тази маневра, процесното ПТП не би настъпило.Посочил е и,че в по-голяма степен е виновното поведение на К. М. /60%/, който е предприел маневра „завой наляво“ преди да се убеди, че това няма да създаде опасност за преминаващия покрай него мотоциклет.
На база така установеното и изхождайки от събраните доказателства ,касателно преживените от А. К. болки и страдания ,съдът е приел,че сума в претендирания размер от 60000,00 лева се явява справедливо обезщетение за неимуществените вреди,но предвид приетия процент съпричиняване, на ищеца се дължи обезщетение в размер на 36 000,00 лева. След приспадане на сумата от 19 000,00 лева, която в хода на делото ответникът е заплатил на ищеца като обезщетение за претендираните вреди, се получава сума в размер на 17 000,00 лева,до който размер е уважил така предявения иск ,а за разликата над 17 000 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв. го е отхвърлил.
По делото е постановено и допълнително решение № 145 / 19.04.2023г. , с което съдът е присъдил законна лихва върху сумата от 19 000 лв.
,представляваща заплатено в хода на производството обезщетение за неимуществени вреди за периода 14.06.2021г.- 03.09.2021 г. като за периода 25.09.2018 г. – 13.06.2021 г. искането за присъждане на такава лихва е отхвърлено. Това допълнително решение не е обжалвано от страните.
Предмет на обжалване е посоченото по – горе основно решение ,което е обжалвано в неговата цялост като оплакванията на жалбоподателя ищец касаят приетото от съда съпричиняване на вредоносния резултат и неговия процент ,а тези на жалбоподателя ответник касаят присъденото обезщетение като цяло ,считайки ,че заплатеното от него такова от 19 000 лв. е коректна компенсация на претърпените от ищеца болки и страдания .Следователно и 4 на основание чл.269 от ГПК това са пределите на въззивно разглеждане.
От събраните по делото доказателства – свидетелски показания и заключение на САТЕ е безспорно установено ,че към момента на настъпване на ПТП в дясна лента в посока на движението ,на място от пътя с прекъсната маркировка точно пред предприятието на „А. Б.“ЕООД са били спрели автобусът ,управляван от деликвента ,който се е готвел на предприеме завой наляво към предприятието ,изчакващи го бус и лек автомобил ,когато ищецът заедно с негов колега – св-А., предприели маневра „заобикаляне „ от ляво на спрелите бус и лек автомобил ,и маневра „изпреварване „ на потеглилия автобус за завой на ляво. Установява се ,че точно преди мястото на инцидента е налице пътна неравност ,принуждаваща движещите се ППС да намалят скоростта - т.нар „легнал полицай“ ,както и ограничение на същата на 30 км.ч.,а също и пътен знак ,забраняващ изпреварването. Установява се също ,че управлявания от ищеца мотоциклет се движил със скорост 29,27 кв.ч. – 36,18 км.ч. като е имал възможност да избегне удара чрез експресно спиране само ако се е движел със скорост 11 ,64 км.ч. При тези данни настоящата инстанция намира ,че ищецът е предприел маневрата „заобикаляне „ на спрелите бус и лек автомобил и маневрата „изпреварване „ на потеглилия за завой на ляво автобус в пътен участък ,където изпреварването е забранено със съответния пътен знак и по начин ,небезопасен и несъобразен с конкретната пътна ситуация и ако беше изчакал преждестоящия автобус да извърши маневрата завой на ляво ,подобно на другите две ППС – бус и лек автомобил ,ПТП би било избегнато. Неоснователно е възражението на ищеца жалбоподател ,въведено във въззивната жалба ,че предприетата маневра е била „заобикаляне „ ,която е станала „изпреварване „ само и единствено по причина ,че автобусът е потеглили внезапно .Целокупната преценка на установените по делото сочи ,че автобусът е бил не просто спял, а спрял с намерение да завие на ляво към входа на предприятието,за което е подал съответния сигнал,поради което приема се от съда ,че осъществяваната от ищеца маневра към момента на ПТП е изпреварване ,която е предприета на забранен с пътен знак участък от пътя и то по начин ,небезопасен и несъобразен с конкретната пътна ситуация.