Решение № 8 от 03.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Пловдив, 03.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20245330116688 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от В. Х. Х. срещу Н. П., с която е предявен иск с правно основание чл. 21, ал. 4 СК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е изключителен собственик на МПС - мотоциклет марка „**“, модел „**“, с рег. № **, и МПС – мотоциклет марка „**“, модел „**“, с рег. № **, поради липса на принос в придобиването от ответницата.

В исковата молба се излагат съображения, че страните сключили граждански брак на ** г., който бил прекратен с развод с Решение по гр. д. № 8432/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, влязло в сила на ** г. Посочва се, че след сключване на брака между страните те заживели в с. **, но в един момент ответницата изпитала желание да се прибере при нейните родители в **. Двамата многократно водили разговори по този повод, но ищецът не се съгласявал. Поради тази причина на ** г. ответницата, заедно с общото им дете с ищеца, заминала нагости на родителите й в **. В последния разговор между двамата тя заявила на ищеца, че няма да се приберат в Република България и ако желае да вижда детето си, следва да посети **. С оглед изложеното, ищецът посочва, че от ** г. двамата се намирали във фактическа раздяла. По време на действието на същата – на ** г. ищецът закупил мотоциклет марка „**“, модел „**“, с рег. № **, а на ** г. мотоциклет марка „**“, модел „**“, с рег. № **. Посочените две МПС-та били закупени с негови лични средства, без принос в придобиването им от ответницата, доколкото двамата се намирали във фактическа раздяла. Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски в производството.

1

В срока по чл. 131 ГПК в постъпил отговор на искова молба от Н. П. чрез назначение й особен представител – адв. В. Т., с който се оспорва предявения иск. Посочва се, че доколкото процесните мотоциклети са закупени по време на действието на брака на страните, на основание чл. 21, ал.1 СК съвместният принос се предполага до доказване на противното.

Поради изложеното се претендира исковата претенция да бъде отхвърлена.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За уважаване на предявената искова претенция с правно основание чл.

21, ал.4 СК ищецът следваше да установи при условията на пълно и главно доказване, че страните са сключили граждански брак през ** г., който е прекратен с развод, считано от ** г., че ищецът е придобил собствеността върху МПС - мотоциклет марка „**“, модел „**“, с рег. № **, и МПС – мотоциклет марка „**“, модел „**“, с рег. № **, по време на брака на страните, и липса на принос от страна на другия съпруг във всичките му, неизчерпателно изброени форми в чл. 21, ал.2 СК.

В тази насока от правна страна следва да се посочи, че съобразно задължителните разяснения, обективирани в Тълкувателно решение № 2 от 20.01.2025 г. по тълк. д. № 2/ 2022 г. на ОСГК на ВКС, разпоредбата на чл. 21, ал. 2 СК, без да ги изброява изчерпателно, посочва възможните форми на съвместен принос, обособени в две групи: пряк материален принос (изразен във влагането на средства от трудова или друга дейност, както и личен труд) и косвено съдействие за придобиването на имуществото (грижи за децата и работа в домакинството). Оборването на презумпцията за съвместен принос изисква пълно доказване от единия съпруг на липсата на принос от страна на другия. Предмет на доказване в този случай е именно пълната липса на принос във всичките му възможни форми, посочени в чл. 21, ал. 2 СК и зачитащи всяка грижа за благополучието на семейството в съответствие с правилото на чл. 17 СК. Процесуалното средство за защита е предявяването на отрицателен установителен иск или възражение в срока за отговор на исковата молба (респ. - в срока по чл. 342 ГПК в особеното исково производство за съдебна делба), основани на твърдения за обстоятелства, въз основа на които да се направи извод, че другият съпруг няма никакъв принос за придобиването на конкретния материален обект. Доколкото разпоредбата на чл. 21, ал. 1 СК изисква съвместен, но не и равен принос, успешният изход от спора по чл. 21, ал. 4 СК възлага в тежест на съответния съпруг да докаже, че другият е бил напълно дезинтересиран от живота на семейството - било по причини от субективен характер (включително фактическа раздяла, изтърпяване на наказание лишаване от свобода), било по обективни причини не е имал доходи и не се е грижил за децата и домакинството.

В настоящия случай, от пробщения по делото заверен препис на 2

Решение № 3461/24.07.2023 г., постановено по гр. д. № 8432/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, несъмнено се установи, че страните са сключили граждански брак на ** г., който е прекратен с развод с влизане в сила на посоченото решение, считано от ** г. Действително, по време на действието на брака между страните са придобити процесните две МПС, както следва: мотоциклет „** **“, с рег. № **, на ** г., и мотоциклет „** **“, с рег. № **, на ** г.

От събраните по делото доказателства, обаче, несъмнено се изясни, че към датата на придобиване на двете МПС страните са се намирали във фактическа раздяла. Така от показанията на свидетеля Добрев се изясни, че същият е бивш кмет на с. **, като по време на неговя мандат страните са сключили граждански брак. Той просъществувал две – три години от неговото съществуване, след което ответницата заминала за ** при нейните родители и не се върнала. Две – три години след като ответницата заминала, ищецът закупил първия си мотор.

Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел, доколкото неговите възприятия са преки и непосредствени. Същите кореспорнират и с останалия, приобщен доказателствен материал, а именно: приобщеното по делото писмо от ОД на МВР, сектор „Миграция“, от което е видно, че последното влизане на ответницата на територията на Република България е от ** г., като е излязла след това на ** г., както и от пробщените по делото СРМПС – част II за двата мотоциклета.

С оглед всичко посочено, настоящият съдебен състав намира, че несъмнено се установи, че към датата на придобиване на двете МПС, страните са се намирали във фактическа раздяла. Изложеното, както бе посочено, води до оборване на презумпцията, регламентирана в чл. 21, ал.2 СК за наличие на съвместен принос в придобиване на процесното имущество по време на действие на брака между страните.

Поради изложеното така предявеният иск за признаване липса принос в придобиване на правото на собственост върху процесните МПС на ответницата се явява основателен и като такъв – следва да бъде уважен.

По отношение на разноските:

При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има ищецът. Доказателства за заплатени такива са представени за държавна такса в размер на 50,00 лева и заплатен депозит за особен представител в размер на 600,00 лева. Доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от страна на ответника не са представени, поради което такива разноски не следва да бъдат присъждани.

Поради изложеното следва ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 650,00 лева. В тази насока следва да се посочи, че доколкото съдебното дирене е приключило към момента, в който на територията на Република България е действала валута „лева“, на основание 3 чл. 235 ГПК сумата следва да бъде посочена в лева, но за пълнота следва да се посочи и нейната равностойност във валутата, действаща към момента на постановяване на съдебното решение – евро, изчислена по правилата на чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца В. Х. Х., ЕГН: **********, и Н. П., гражданин на **, родена на ********** г., че ищецът е изключителен собственик на МПС - мотоциклет марка „**“, модел „**“, с рег. № **, и МПС – мотоциклет марка „**“, модел „**“, с рег. № **, поради липса на принос в придобиването от ответницата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Н. П., гражданин на **, родена на ********** г., ДА ЗАПЛАТИ на В. Х. Х., ЕГН: **********, сумата в размер на 650 лева (равняващи се на 332,34 евро), представляващи разноски в настоящото производство.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4