Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4271 от 05.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 52073/2025
Вид
Решение № 4271
Подписан
05.03.2026
Състав
Катя Николова Велисеева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 75, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 4271 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Н. Велисеева при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Гражданско дело № 20251110152073 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от ..........“ против „.........“ за осъждане на ответника да заплати на основание чл. 411 КЗ сумата 1807,96 лева, представляваща регресно взе.........е за платено от ищеца застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по застраховка „Имущество“, за което при ищеца е образувана преписка по щета №**********/615-24, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.11.2025 г., до окончателното изплащане на взе.........ето.

Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 09.09.2024 г. в гр. ........... водачът на влекач „.........“ с рег. №.......... с прикачено полуремарке с рег. №.......“ при навлизане в района на магазина е ударил фасадата на сградата и е причинил щети на същата, за която е имало сключена застраховка „Имущество“, обективирана в застрахователна полица №**********Р000142, валидна от 10.03.2024 г. до 09.03.2025 г. с обект на застраховане имуществото на „..........“ ООД, находящо се в гр. ............ За настъпилото събитие е съставен двустранен констативен протокол от 09.09.2024 г. По образуваната при ищеца ликвидационна преписка по Щета №**********/615-24 е определено обезщетение в размер на 1747,96 лева без ДДС съгласно представени фактури, което претендира ответникът да му възстанови заедно със направените обичайни ликвидационни разходи в размер на 60,00 лева.

Към датата на настъпване на застрахователното събитие водачът на влекач „.........“ с рег.

№.......... с прикачено полуремарке с рег. №.......“, имал сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана да възстанови заплатеното обезщетение, но последният отказал да направи плащане. Предвид липсата на погасяване на задължението от страна на ответника моли за уважаване на исковата претенция. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция с довода, че заведената пред него ликвидационна преписка не изхожда от правоимащо лице. Сочи, че лицето, което е титуляр на застрахователната полица „..........“ ООД е различно от юридическото лице, на името на което са издадени фактурите за осъществен ремонт. Счита, че ищецът е възстановил сума на лице, различно от това по застрахователния договор, а именно ..........“ ООД, поради което в негова полза не е 1 възникнало регресно право да получи претендираната сума. Не оспорва размерът на претенцията, както и че се касае за покрит застрахователен риск съгласно комбинирана застраховка „Имущество“. Моли за отхвърляне на иска, както и да му се присъдят разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на увереното имущество, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинноследствена връзка с процесното ПТП. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на плащане на претендираните суми, както и наведените правоизключващи възражения.

С доклада по делото за безспорно между страните е отделено обстоятелството, че между ищцовото дружество и собственика на увреденото имущество „..........“ ООД е налице валидно сключена застраховка „Имущество“ обективирана в застрахователна полица №**********Р000142, със срок на валидност 10.03.2024 г. до 09.03.2024 г. Видно от приобщената застрахователна полица №**********Р000142 застрахованият обект се намира в гр. ........... като в обхвата на застраховката са включени сградата, машини, съоръжения и оборудване, както и инвентар на посочената в полицата застрахователна стойност.

Ответникът не оспорва, че застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при него водач е нанесъл на 09.09.2024 г. щети на обект, находящ се в гр. .........., обект на имуществената застраховка. Покритието на имуществената застраховка включва удар от пътно превозно средство, поради което е налице покрит застрахователен риск и при ищеца е образувана преписка по щета №**********/615-24. Не се оспорва и размера на причинените вреди, както и че ищецът ги е заплатил, за което по делото е приобщено платежно нареждане от 03.04.2025 г. в полза на ..........“ ООД.

Спорният между страните въпрос е дали в полза на ищцовото дружество е възникнало регресно взе.........е с изплащането на застрахователното обезщетение в полза на субект, различен от застрахованото лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случая се установява, че застрахователното обезщетение е заплатено в полза на лице, различно от застрахованото, а именно „.......“ ООД. По делото е представена декларация от „.....“ ЕООД до застрахователя, застрахователното обезщетение по щета №**********/615-24 да бъде изплатено на „.......“ ООД в качеството му на извършител на ремонта. Съдът приема, че направеното от застрахователя плащане е редовно, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 1 ЗЗД длъжникът следва да престира на кредитора или на овластени от него лица от името и за сметка на кредитора. За да има редовно плащане е достатъчно пред застрахователя да се представи искане от застрахования обезщетението да бъде заплатено на съответното лице без да има законово изискване за неговата форма и без да е необходимо същото да е изрично посочено в застрахователния договор. Причините за плащането на лице, различно от застрахования също са ирелевантни, когато кредиторът го потвърди или се е възползвал от него. Представената по делото декларация има естеството на дадено от застрахования съгласие плащането да бъде в полза на трето лице, поради което съдът приема, че с изплащане на застрахователното обезщетение в полза на „.......“ ООД ищецът може да иска от настоящия ответник това което е платил.

2

С регресна покана ищецът е предявил извънсъдебната си претенция за заплащане на застрахователно обезщетение пред ответника, който не е възстановил изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. При това положение регресната претенция на ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение се явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена в цялост.

Върху присъдената главница, ответникът дължи и законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 17.11.2025 г.

По разноските.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът, който претендира такива за държавна такса – 72,32 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 577,00 лева, които следва да му се присъдят в цялост.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което присъдените с решението суми, следва да бъдат изписани в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно по чл. 13 от същия закон.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА .........Д ЕИК ....... със седалище и адрес на управление: гр. ..... да заплати на ........“ АД. ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. .... на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата 924,40 евро (1807,96 лева), представляваща регресно взе.........е за платено от ищеца застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по застраховка „Имущество“, за което при ищеца е образувана преписка по щета №**********/615-24, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.11.2025 г., до окончателното изплащане на взе.........ето, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 332,00 евро (649,32 лева) – разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3