Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3819 от 13.07.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2109/2023
Вид
Решение № 3819
Подписан
13.07.2023
В сила
13.07.2023
Състав
Богдана Желявска, Евгени Георгиев, Екатерина Стоева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3819 гр. София, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Евгени Георгиев

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Богдана Желявска Въззивно гражданско дело № 20231100502109 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба, вх. № 567/26.01.2023 г. от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК *******, София, пл. *******, чрез юрк. С.Г., срещу Разпореждане от 11.01.2023 г. по изп. № 20227880401159 по описа на ЧСИ М.К., peг. № 788 на КЧСИ, район на действие СГС, с което е оставено без уважение възражение с вх.№ 7410/22.12.2022 г. на длъжника срещу разноските по изпълнителното производство.

Жалбоподателят твърди, че не дължи изобщо разноски по изпълнението, тъй като дружеството не е дало повод за образуването на изп.дело. Заявява, че още преди образуването на изп.дело изрично е поканил взискателя чрез неговия процесуален представител на официалния му имейл да му бъде посочена банкова сметка по която да бъде платено присъденото обезщетение, но отговор не последвал. Счита, че е поставен в невъзможност да извърши плащане, поради което намира поведението на кредитора за недобросъвестно. Искането му към съда е да отмени обжалваното разпореждане и да остави разноските по изпълнението за сметка на взискателя. Претендира разноски.

Взискателят по изпълнителното дело – Б.Г.Л., чрез адв. В.И., е депозирала възражение в законоустановения срок, с което заявява доводи за неоснователност на частната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Заявява, че имейл с такова съдържание не е получаван, като по изп.дело липсват каквито и да било доказателства за това твърдение на длъжника. Отделно от това заявява, че още с депозирането на исковата 1 молба е представил банкова сметка съгласно изискванията на чл. 127, ал. 4 ГПК по която дружеството е можело доброволно да преведе сумите.

В приложените по делото мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК са изложени съображения за допустимост, но неоснователност на частната жалба В тази връзка, моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди извършените действия по изпълнителното дело.

Софийски градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20227880401159 е образувано на 21.12.2022 г. в кантората на ЧСИ М.К., peг. № 788 на КЧСИ въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 20.12.2022 г. от СРС на основание влязло в законна сила Решение № 12791/15.11.2022 г. по гр.д.№ 5750/2022 г. по описа на СРС, с взискател Б.Г.Л. и длъжник ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД.

На 21.12.2022 г. на длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 11765/21.12.2022 г. В поканата за доброволно изпълнение е посочен общият размер на приетите по делото за събиране разноски на взискателя, от които и 200 лв. за адвокатско възнаграждение.

На 22.12.2022 г. длъжникът е депозирал Възражение по изп.дело срещу размера на разноските.

С обжалваното Разпореждане от 11.01.2023 г. ЧСИ М.К. е оставил без уважение възражението на длъжника срещу разноските по изп.дело.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.

По главния довод, за злоупотреба с право, следва да бъде посочено, че образуването на изпълнителното производство противоречи на изискването за добросъвестно упражняване на процесуални права, и е в нарушение на принципа на чл. 3 ГПК тогава, когато от поведението на длъжника е видно, че има воля да погаси задължението по изпълнителния лист, но въпреки това се предприемат действия по образуване на изпълнителното дело.

Поведението на кредитора взискател, изразяващо се в отказ да посочи банкова сметка и/или открие банкова сметка, по която да бъдат платени присъдените суми и образуване, въпреки това на изпълнително производство би могло да се квалифицира като злоупотреба с право, в случай, че длъжникът представи доказателства, че е предприел каквито и да било действия 2 по чл. 97, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, включително и откази на банки за откриване на еднократна сметка, в полза на трето лице, по реда на чл. 2, ал. 3 от Наредба № 3 на БНБ от 16.07.2009 г. вр. чл. 36 и сл. от Закона за платежните услуги и платежните системи. По делото липсват каквито и да е доказателства в тази насока. Нещо повече, преди образуването на изпълнително дело се е водило гражданско дело по осъдителен иск, по което ищецът и настоящ взискател е посочил изрично своята банкова сметка, съгласно разпоредбата на чл.

127, ал. 4 ГПК, така че ответника и длъжник в изп.производство е разполагал с информация за банковата сметка, по която е следвало да преведе дължимата сума. Предв ид изложеното не може да бъде споделена тезата за образуване на изпълнителното производство при злоупотреба с право и длъжникът следва да понесе разноските по изпълнението.

От представените доказателства се установява, че взискателят е бил представляван в хода на изпълнителното производство от адвокат В.О., като е претендирано възнаграждение в размер на 200 лв. Същото отговаря на изискванията на чл. 36 от ЗА, във вр. с чл. 78, ал. 5 ГПК, както и е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и разпоредбата на чл. 10, т. 1 Наредбата за определяне на минималните размери на адвокатското възнаграждение.

По изложените съображения въззивният съд намира, че частната жалба е неоснователна и, като такава, следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 567/26.01.2023 г. от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК *******, София, пл. *******, чрез юрк. С.Г., срещу Разпореждане от 11.01.2023 г. по изп. № 20227880401159 по описа на ЧСИ М.К., peг. № 788 на КЧСИ, район на действие СГС, с което е оставено без уважение възражение с вх.№ 7410/22.12.2022 г. на длъжника срещу разноските по изпълнителното производство, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3