Решение № 151 от 25.09.2023, Районен съд - Самоков
- Съд
- Районен съд - Самоков
- Дело
- Гражданско дело 537/2021
- Вид
- Решение № 151
- Подписан
- 25.09.2023
- В сила
- 17.10.2023
- Състав
- Янко Венциславов Чавеев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 23, ал. 4, изр. първо · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 38, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 48, ал. 8 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 51, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ №147
№ 151 гр. С., 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело № 20211870100537 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Собствениците на самостоятелни обекти в Етажна собственост на сградата на блок „С..... “ в к. к. „Б......“, Община С., представлявани от председателя на управителния съвет на етажната собственост Д.Г., са предявили срещу В. К. П. от гр.
С., искове за заплащане на следните суми: 846,70 лв., представляваща неплатена част от задължение за вноска в бюджета на етажната собственост в изпълнение на решение на Общото събрание на етажната собственост, проведено на 28.9.2018 г.; 1192,32 лв., представляваща задължение за вноска в бюджета на етажната собственост в изпълнение на решение на Общото събрание на етажната собственост, проведено на 27.9.2019 г. и 1192,32 лв., представляваща задължение за вноска в бюджета на етажната собственост в изпълнение на решение на Общото събрание на етажната собственост, проведено на 25.9.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от тези суми от предявяване на исковете до окончателното им изплащане. Твърденията за обстоятелствата, на които се основават исковете, са подробно изложени в исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, в който е оспорил исковете и е изразил становище за тяхната неоснователност.
Основното възражение на ответника е, че не дължи суми в посочените размери, тъй като в периодите на изпълнение на посочените решения на Общото събрание на 1 етажната собственост собственото му жилище е било необитаемо и вноските, чието неплащане му е вменено с исковата молба, са били определяни в нарушение на чл. 51, ал. 2 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС).
В писмено становище, депозирано преди провеждане на първото открито съдебно заседание, адв. Е. М. – пълномощник на ищците, упълномощен от председателя на управителния съвет на етажната собственост като техен особен законен представител съгласно чл. 23, ал. 4, изр. първо от ЗУЕС – заявява, че поддържа исковете и оспорва подадения от ответника отговор на исковата молба.
Пред съда ответникът се представлява от пълномощника си адв. С. О., която заявява, че поддържа становището по исковете, заявено с отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 10, вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС.
Исковете са на общо основание допустими, а по същество са основателни.
Страните не спорят за твърдяните в исковата молба обстоятелства, че от 2007 г. до предявяване на исковете ответникът е собственик на самостоятелен обект в сграда – етажна собственост, находяща се на адрес к. к. „Б......“, Община С., блок „С..... “ и притежава 3,312 % идеални части от общите части на сградата.
Не са спорни между страните и обстоятелствата, че на 30.9.2016 г., на 18.9.2017 г., на 28.9.2018 г., на 27.9.2019 г. и на 28.9.2020 г. са проведени общи събрания (ОС) на етажната собственост (ЕС), както и че на всяко от тях са приети следните решения:
На ОС на ЕС, проведено на 30.9.2016 г., е прието решение годишният бюджет на ЕС да бъде в размер 33000 лв. за периода от 1.11.2016 г. до 31.10.2017 г. и да се формира от вноските на собствениците по чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС, които да се разпределят между тях съобразно дяловете им в общите части на сградата, като вноските са платими на два пъти – 50 % от дължимия годишен размер на вноската до 1.12.2016 г. и останалите 50 % – до 30.4.2017 г. На това ОС на ЕС е прието и решение през м. май 2017 г. да бъде извършен ремонт пред сградата, изразяващ се в подмяна на плочките от настилката с плочи от термолющен гранит, като необходимата сума за ремонта, а именно 10000 лв. да бъде събрана от вноски от собствениците съобразно притежаваните от тях проценти от общите части на сградата в срок до 30.4.2017 г.
На ОС на ЕС, проведено на 18.9.2017 г., е прието решение годишният бюджет на ЕС да бъде в размер 35000 лв. за периода от 1.11.2017 г. до 31.10.2018 г. и да се формира от вноските на собствениците по чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС, които да се разпределят между тях съобразно дяловете им в общите части на сградата, като 2 вноските са платими на два пъти – 50 % от дължимия годишен размер на вноската до 1.12.2017 г. и останалите 50 % – до 30.4.2018 г. На това ОС на ЕС е прието и решение за извършване на ремонт на електрическата подгряваща система на покрива на сградата, като необходимата сума за ремонта, а именно 6000 лв. да бъде събрана от вноски от собствениците съобразно притежаваните от тях проценти от общите части на сградата в срок до 1.12.2017 г.
На ОС на ЕС, проведено на 28.9.2018 г., е прието решение годишният бюджет на ЕС да бъде в размер 41500 лв. за периода от 1.11.2018 г. до 31.10.2019 г., от които 37500 лв. – за поддържане на общите части и 4000 лв. – за довършване на подмяната на плочките, като размерът на вноските по чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС и за припадащите се суми за ремонта да се определи съобразно дяловете на собствениците в общите части на сградата и тези вноски да се заплатят на два пъти – 50 % от дължимия годишен размер на вноската до 1.12.2018 г. и останалите 50 % – до 30.4.2019 г.
На ОС на ЕС, проведено на 27.9.2019 г., е прието решение годишният бюджет на ЕС да бъде в размер 36000 лв. за периода от 1.11.2019 г. до 31.10.2020 г. и да се формира от вноските на собствениците по чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС, които да се разпределят между тях съобразно дяловете им в общите части на сградата, като вноските са платими на два пъти – 50 % от дължимия годишен размер на вноската до 1.12.2019 г. и останалите 50 % – до 30.4.2020 г.
На ОС на ЕС, свикано за 25.9.2020 г. и проведено на 28.9.2020 г., е прието решение годишният бюджет на ЕС да бъде в размер 36000 лв. за периода от 1.11.2020 г. до 31.10.2021 г. и да се формира от вноските на собствениците по чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС, които да се разпределят между тях съобразно дяловете им в общите части на сградата, като вноските са платими на два пъти – 50 % от дължимия годишен размер на вноската до 1.12.2019 г. и останалите 50 % – до 30.4.2020 г.
Невярно от фактическа страна е твърдението в отговора на исковата молба, че в протокола за провеждане на това ОС на ЕС било обективирано решение, с което дължимата годишна вноска за разходи за поддръжка и управление на ЕС по приетия бюджет била определена за период 1.11.2019 г. – 31.10.2020 г. и че това решение било поправено с протокол от 20.10.2020 г. за поправка на протокола от ОС на ЕС относно периода, за който се дължат вноските. Протоколът е поправен единствено относно датите на падежите на вноските съгласно решението – 1.12.2020 г. вместо отразената в него дата „1.12.2019 г.“ и 30.4.2021 г. вместо отразената в него дата „30.4.2020 г.“, но не е поправян в частта му относно периода, за който вноските за бюджета на ЕС се отнасят съгласно приетото решение. Безпредметно е да се обсъжда дали е спазен редът за извършване на тази единствена поправка в протокола. Дори неспазването на този ред да обоснове извод за липса в решението на срок за неговото изпълнение, то съгласно общото правило на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД длъжникът изпада в забава след като 3 бъде поканен от кредитора, а исковата молба има функцията на такава покана и наред с това в случая не се претендират лихви за забава за период, предхождащ предявяване на исковете.
Гореизброените решения на ОС на ЕС не са оспорени по надлежния ред и подлежат на изпълнение от всички собственици на самостоятелни обекти в ЕС, какъвто е и ответникът.
Неотносимо е възражението на ответника, че не дължи вноски в бюджета на ЕС в претендираните размери за процесните периоди, тъй като със съответните решения на ОС на ЕС те били определени съобразно дела му в общите части на сградата, а не в съответствие с чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. Затова са неотносими и не се обсъждат събраните доказателства в подкрепа на твърденията на ответника за обстоятелствата, релевантни към приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, а именно - че в тези периоди ответникът обитавал собствения си имот в сградата по-малко от 30 дни в рамките на една календарна година. Правният режим на решенията на ОС на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на ЕС не се подчинява на общите правила за действителност на правните сделки. След като горепосочените решения на ОС на ЕС не са отменени по предявени искове по чл. 40 от ЗУЕС, в съдебното производство по искове за тяхното изпълнение, каквото е настоящото, съдът не може инцидентно да установи тяхната нищожност поради противоречие със закона и така да приеме, че тези решения не подлежат на изпълнение (в т. см. вж. Решение № 50024/27.3.2023 г. по гр. д. № 978/2022 г. на ВКС, ІІ г. о. и Решение № 39/19.2.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС, І г. о.).
С оглед съдържанието на гореописаните решения, приети на ОС на ЕС ответникът, съобразно дела си в общите части на сградата, дължи вноски по бюджета на ЕС в следните размери:
- 1424,16 лв. съгласно решенията на ОС на ЕС, проведено на 30.9.2016 г., от които 1092,96 лв. за поддръжка на общите части (33000 лв. х 0,03312 = 1092,96 лв.) и 331,20 лв. за предвидения ремонт (10000 лв. х 0,03312 = 331,20 лв.);
- 1357,92 лв. съгласно решенията на ОС на ЕС, проведено на 18.9.2017 г., от които 1159,20 лв. за поддръжка на общите части (35000 лв. х 0,03312 = 1159,20 лв.) и 198,72 лв. за предвидения ремонт (6000 лв. х 0,03312 = 198,72 лв.);
- 1374,48 лв. съгласно решенията на ОС на ЕС, проведено на 28.9.2018 г. (41500 лв. х 0,03312 = 1374,48 лв.);
- 1192,32 лв. съгласно решенията на ОС на ЕС, проведено на 27.9.2019 г. (36000 лв. х 0,03312 = 1192,32 лв.) и
- 1192,32 лв. съгласно решенията на ОС на ЕС, свикано за 25.9.2020 г. и проведено на 28.9.2020 г. (36000 лв. х 0,03312 = 1192,32 лв.).
4
Между страните не се спори за обстоятелствата, че в периода от 23.12.2016 г. до 12.2.2019 г. ответникът е платил по бюджета на ЕС общо 3309,86 лв. С плащането на тази сума изцяло са погасени най-старите задължения на ответника – за сумата 1424,16 лв. съгласно решенията на ОС на ЕС, проведено на 30.9.2016 г. и за сумата 1357,92 лв. съгласно решенията на ОС на ЕС, проведено на 18.9.2017 г., или общо 2782,08 лв. С остатъка от 527,78 лв. до пълния размер на платената сума (3309,86 – 2782,08 лв. = 527,78 лв.) частично е погасено следващото най-старо задължение – за сумата 1374,48 лв. съгласно решенията на ОС на ЕС, проведено на 28.9.2018 г., от която непогасеният дължим остатък е 846,70 лв. (1374,48 лв. – 527,78 лв. = 846,70 лв.). Изцяло непогасени са задълженията на ответника за следващите две вноски – всяка в размер по 1192,32 лв. съгласно решението на ОС на ЕС, проведено на 27.9.2019 г. и решението на ОС на ЕС, свикано за 25.9.2020 г. и проведено на 28.9.2020 г. Падежите на всички тези вноски са настъпили до приключване на устните състезания по делото.
По всички изложени съображения исковете са основателни и следва да бъдат изцяло уважени, ведно със законната лихва върху всяка от претендираните суми от предявяване на исковете до окончателното им изплащане.
С оглед изхода на делото и отправеното от ищцовата страна искане за присъждане на разноски, ответникът следва да бъде осъден да й заплати разноските по делото в общ размер 589,25 лв., от които 129,25 лв. за внесена държавна такса по исковете и 460,00 лв. за платено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. К. П., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Н.К.“ № , да заплати на собствениците на самостоятелни обекти в Етажна собственост на сградата на блок „С..... “ в к. к. „Б......“, Община С., представлявани в настоящото производство на основание чл. 23, ал. 4, изр. първо от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) от председателя на управителния съвет на етажната собственост Д.Г., следните суми, дължими на основание чл. 6, ал. 1, т. 10, вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС – сумата 846,70 лв., представляваща неплатена част от задължение за вноска в бюджета на етажната собственост в изпълнение на решение на Общото събрание на етажната собственост, проведено на 28.9.2018 г.; сумата 1192,32 лв., представляваща задължение за вноска в бюджета на етажната собственост в изпълнение на решение на Общото събрание на етажната собственост, проведено на 27.9.2019 г. и сумата 1192,32 лв., представляваща задължение за вноска в бюджета на етажната собственост в изпълнение на решение на Общото събрание на етажната собственост, свикано за 25.9.2020 г. и проведено на 5