Акт № 381 от 04.11.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. Шумен, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ПЛАМЕНА К. НЕДЯЛКОВА при участието на секретаря Ц. В. К. като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА К. НЕДЯЛКОВА

Административно наказателно дело № 20263630201224 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №26 – 0869 - 000679/21.05.2026г. на Началник група в сектор „ПП“ към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДвП на М. Й. П., ЕГН**********5 от гр.Шумен са наложени административно наказание "глоба" в размер на 255.65 евро /500 лв./ и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и недоказано. Не оспорва, че управляваното от него МПС е било без поставена задна регистрационна табела към момента на спирането му за проверка от контролните органи. Излага причините за това, а именно, че табелата била паднала, докато извършвал дейност по почистване на дворно място, за което той разбрал при спирането му от контролните органи. Счита, че предвид създалата се ситуация се касае за маловажно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание, редовно призован, се явява лично.

Процесуалният представител на административно – наказващият орган оспорва жалбата като неоснователна и моли НП да бъде потвърдено. Счита, че е осъществен състава от обективна и субективна страна, тъй като е бил длъжен преди да потегли с МПС да провери дали двете регистрационни табели са на местата си. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

На 26.04.2026г. жалбоподателят и свидетелите Й. М. Й., Д.Й.Н. били ангажирани с почистване на дворно място в с.Ивански. Св. Д.Й.Н. с фадрома изкоренявал храсти, дървета, събарял стени, след което ги товарел на товарни автомобили, с които жалбоподателят и св. Й. М. Й. ги извозвали. Жалб. М. Й. П. управлявал т. а. „ГАЗ 66“ с рег.

№Н9245АН.

Същият ден около 09.50 часа, свидетелите П. С. П. и А. С. С. – служители в сектор „ПП“ при ОДМВР - Шумен работели в екип като извършвали обход в с.Ивански с патрулен 1 автомобил. Забелязали движещият се товарен автомобил „ГАЗ 66“ с рег. №Н9245АН, управляван от жалбоподателя, който превозвал земна маса и изкоренени дървета, които стърчали и висяли извън каросерията, поради което го спрели за извършване на проверка. В хода на проверката констатирали, че автомобилът бил с поставена предна регистрационна табела, а задната липсвала.

За констатираното нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП св. П. С. П. съставил срещу жалб.П. АУАН серия GA №5447759/26.04.2026г. При предявяване на акта не са отразени възражения. Не са депозирани и писмени възражения в законоустановения срок.

При преглед на записите от охранителните камери, св.Й. М. Й. установил, че сутринта при излизане от базата т. а. „ГАЗ 66“ с рег. №Н9245АН бил с поставена задната регистрационна табела. Тъй като дворното място, което почиствали било обрасло с високи храсти и дървета, св.Й. М. Й., предположил, че най – вероятно задната регистрационна табела е паднала при почистването, поради което на 27.04.2026г. заедно с баща си – жалб.

П., отишли да огледат дворното място, където я намерили.

Въз основа на съставения акт и материалите съдържащи се в административнонаказателната преписка, наказващият орган издал обжалваното НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДвП на М. Й. П., ЕГН**********5 от гр.Шумен са наложени административно наказание "глоба" в размер на 255.65 евро /500 лв./ и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели. Събраните по делото гласни доказателства, приобщени чрез показанията на свидетелите П. С. П. и А. С. С., съдът кредитира като депозирани от лица, които пряко и непосредствено са възприели фактите, за които свидетелстват. Същите са очевидци на извършеното нарушение, поради което показанията им съставляват пряко доказателство.

Няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетел, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.

Показанията на свидетелите Й. М. Й., Д.Й.Н. и В.О.А., са относими по отношение на обстоятелството, че сутринта при излизане от базата товарния автомобил е бил с поставена задна регистрационна табела, както и по отношение на обстоятелството, че впоследствие същата била намерена от св. Й. и жалбоподателя, в дворното място, където почиствали.

Съдът намира показанията на тези свидетели за достоверни, тъй като не са опровергани от останалите събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да доведат до неговата отмяна. Актът за установяване на административно нарушение е съставен и препис от него е връчен на нарушителя, според изискванията на чл.40 и 43 от ЗАНН.

Съдържа всички необходими елементи, посочени в чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление е съобразено с изискванията на чл.53 и 57 от ЗАНН.

Същественото в административно – наказателното производство е да се установи : има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето посочено като нарушител и дали това лице го е извършило виновно.

Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че на процесната дата и място, жалб. П. е управлявал т. а. „ГАЗ 66“ с рег.

№Н9245АН, на който липсвала задната регистрационна табела. Съдът кредитира показанията на свидетелите П. С. П. и А. С. С., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях действие на жалбоподателя. Свидетелите пресъздават това, което са възприели непосредствено, поради което показанията им са пряко доказателство по делото, относно обстоятелствата, за които свидетелстват. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.

Фактите установени от контролните органи не се оспорват и от нарушителя. В съставеният акт за установяване на административно нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства, относно нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Съдът намира, че нарушението е 2 извършено от обективна страна.

Приложена е съотносимата разпоредба на чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДвП, доколкото в конкретният случай, не се касае за налична табела, която да не е била поставена на определените с разпоредбата на чл. 10 ал. 5 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. места, а за липсваща задна регистрационна табела.

За да бъде ангажирана административно – наказателната отговорност на едно лице, нормата на чл. 6 от ЗАНН визира като изискване наличието на вина. Последната, с оглед разпоредбата на чл. 7 може да бъде проявена в двете форми – умисъл и непредпазливост.

При последната деецът макар да не е желал настъпването на вредоносен резултат, е могъл да знае и е бил длъжен да знае, че върши нарушение и, че вредоносният резултат ще настъпи. За да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само МПС, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че регистрационните табели на управлявания от него автомобил не са били поставени на определените за това места.

В конкретният случай предната регистрационна табела на автомобила въобще е липсвала, поради което следва да се докаже, че жалбоподателят преди да предприеме управлението на автомобила или по време на движението, преди спирането му от контролните органи, е бил със съзнанието, че на автомобила липсва задната регистрационна табела.

Съдът намира, че не са налице доказателства, че жалбоподателят е знаел, че задната табела на товарния автомобил я няма, т.е. не се доказва, че се касае за умишлено нарушението. Незнанието на фактическите обстоятелства принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП изключват умисъла относно това нарушение – арг. от чл.14 ал.1 НК, вр. чл. 11 ЗАНН относно обстоятелствата изключващи отговорността.

Действително за административните нарушения не се изиска умисъл, достатъчно е да са извършени по непредпазливост. За да е непредпазливост е необходимо кумулативно деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасния резултат, като възможността на лицето да предвиди и предотврати резултата се преценява не изобщо, а конкретно за всеки отделен случай и то в рамките на дължимото поведение.

Въз основа на събраните доказателства, съдът намира, че в конкретната ситуация не може да се обоснове и, че се касае за непредпазливо деяние. Намира, че се касае за случайно деяние. При съпоставянето на небрежността - като вид непредпазлива вина и случайното деяние - като изключващо вината обстоятелство, общото между тях е, че деецът обективно е причинил резултата, без субективно да съзнава това. Различното е, че при небрежността деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасния резултат, а при случайното деяние - не е бил длъжен или ако е бил, то не е могъл да предвиди резултата.

Преди да предприеме управление на МПС, водачът може и е длъжен да се убеди, че регистрационните табели са поставени, и в случай, че не изпълни това задължение, ще е налице извършено нарушение при форма на вина – непредпазливост. От показанията на свидетелите Й. М. Й., Д.Й.Н. и В.О.А., които не са опровергани от останалите доказателства, поради което за съда няма причина да не ги кредитира, се доказва, че сутринта при излизане от базата товарния автомобил е бил поставена задна регистрационна табела. От показанията на тия свидетели се доказва и обстоятелството, че впоследствие регистрационната табела е намерена на мястото, от което жалбоподателят с товарния автомобил е извозвал дърветата и храстите.

В конкретният случай не може да бъде изключена вероятността регистрационната табела да е паднала в процеса на движение на автомобила в обраслото с дървета и храсти дворно място, каквото и реално е станало, предвид показанията на свидетелите Й. Й., Д.Н. и В.А., при която ситуация жалб. П. не е длъжен и не може да предвиди общественоопасния резултат, и според настоящият състав се касае за случайно деяние.

Дори са се приеме, че е налице извършено нарушение при форма на вина – непредпазливост, съдът намира се касае за деяние с незначителна обществена опасност по смисъла на чл.9 ал.2 от НК.

Съгласно чл.11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, 3 изключващи отговорността, формите на съучастие - приготовлението и опитът, се използва общата част на наказателното право. Разпоредба на чл.9 ал.2 НК е съотносима към всички престъпления от особената част на НК и това е трайната съдебна практика, съответно е съотносима и към всички административни нарушения по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, поради което е принципно приложима по отношение на всички състави на нарушения, вкл. и по ЗДвП. Единственото условие е деянието, макар и да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, съответно нарушение, поради своята малозначителност да не е общественоопасно или неговата опасност да е явно незначителна. Други условия законът не предвижда. Следователно по силата на тази разпоредба, противоправния характер на деянието се изключва при наличието на една от двете форми на "малозначителност" - пълна липса на обществена опасност или наличие на обществена опасност, но с явна незначителност.Посоченото предполага преценка относно пропорционалността между конкретно извършеното деяние, последиците от него и наложеното наказание.

Разпечатката съдържа 40 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6d5b8567-1ce5-4fb3-bacb-0aa552fccebf