Решение № 8031 от 19.06.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 8031

Варна, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VII тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТАНЯ ДИМИТРОВА

ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

При секретар ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ канд № 20267050700813 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Д. 2019 – Г. Л.“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, хотел „Дана Палас“, представлявано от управителя Г. Х. Л., подадена чрез адв. К. Т. от АК – Варна, срещу Решение № 62/20.01.2026 г., постановено по АНД № 20253110205128/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, IV състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 862764-F677831/18.11.2025 г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., на основание чл. 261, ал. 1 ЗКПО.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че наказателното постановление е издадено след изтичане на шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, тъй като административнонаказателното производство е било незаконосъобразно спряно. Излагат се съображения, че не е било проведено „щателно издирване“ по смисъла на чл. 43, ал. 6 ЗАНН, като извършените действия се изчерпвали с две посещения на един и същи адрес, без данни за конкретна дата и час на посещенията, както и без предприемане на други действия по установяване местонахождението на нарушителя. Иска се отмяна на въззивното решение и на наказателното постановление. Претендират се разноски по представен списък.

Ответникът по касационната жалба Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Варна, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Варненска окръжна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Административен съд – Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведените с жалбата касационни основания и правомощията си по чл.218, ал.2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е и основателна, по следните съображения:

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че на 22.07.2022 г. при извършена проверка в информационния масив на ТД на НАП – Варна било установено, че „Д. 2019 – Г. Л.“ ЕООД не е подало в срок годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 ЗКПО за 2021 г., чийто законоустановен срок е бил до 30.06.2022 г. За установеното нарушение на 23.09.2022 г. бил съставен АУАН. След неуспешни опити за връчване на акта чрез изпращане на покани и след извършени посещения на адреса на дружеството, удостоверени с протоколи с изх.№ 114388/17.11.2022 г. и изх.№ 114517/25.11.2022 г., административнонаказателното производство било законосъобразно спряно на основание чл. 43, ал. 6 ЗАНН. Впоследствие АУАН бил връчен на представляващия дружеството на 29.10.2025 г., а въз основа на него на 18.11.2025 г. било издадено оспореното през въззивния съд наказателно постановление.

За да потвърди НП, въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени при спазване на предвидените в ЗАНН срокове и процедури, и съдържат изискуемите реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Счел е, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на санкционираното дружество, както и че нарушението е безспорно установено от обективна страна. Изложил е съображения, че процедурата по „щателно издирване“ е относима единствено към физически лица, а в случая нарушителят е юридическо лице.

Тези изводи не се споделят от настоящия касационен състав.

Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 6 ЗАНН, когато нарушителят след щателно издирване не бъде намерен, административнонаказателното производство се спира. В закона липсва легална дефиниция на понятието „щателно издирване“, поради което с оглед препращащата норма на чл. 84 ЗАНН следва да намерят приложение принципните положения, възприети в съдебната практика по НПК, съгласно които щателното издирване представлява активна, целенасочена, последователна и систематична дейност по установяване местонахождението на лицето чрез всички фактически и правно допустими способи. В случая от доказателствата по административнонаказателната преписка не се установява извършването на действия, които да покриват законовия стандарт. Приложените протоколи с изх.№ 114388/17.11.2022 г. и изх.№ 114517/25.11.2022 г. не съдържат данни относно конкретните дата и час на посещенията на адреса на дружеството, нито удостоверяват какви конкретни действия са били извършени от органите по приходите. Липсват данни посещенията да са осъществени в различни часови диапазони, както и дали са били извършени в рамките на работното време на обекта. Наред с това от преписката се установява, че административнонаказващият орган е разполагал с пълна информация относно дружеството, включително адрес, телефон и електронна поща, но липсват доказателства да са били предприети каквито и да било действия за контакт чрез тези способи. Не се установява и извършването на проверки чрез други институции или регистри, както и предприемането на допълнителни действия по издирване. Съществено значение има и обстоятелството, че седалището и адресът на управление на дружеството са ситуирани в целогодишно работещ хотелски обект, което допълнително поставя под съмнение извода, че дружеството не е могло да бъде открито.

Настоящият съдебен състав не споделя извода на въззивния съд, че изискването за щателно издирване било неприложимо по отношение на юридически лица. Разпоредбата на чл. 43, ал. 6 ЗАНН не съдържа подобно ограничение, а въвежда общо правило относно предпоставките за спиране на административнонаказателното производство. Обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не освобождава административнонаказващия орган от задължението да положи необходимата активност за установяване на негов представител или лице за контакт.

При тези данни съдът приема, че административнонаказателното производство е било спряно при липса на законовите предпоставки на чл. 43, ал. 6 ЗАНН. Незаконосъобразното спиране не поражда правно действие и не води до преустановяване течението на срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 23.09.2022 г., а наказателното постановление е издадено на 18.11.2025 г., тоест значително след изтичането на шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Изтичането на този срок представлява абсолютна процесуална пречка за реализиране на административнонаказателната отговорност и води до незаконосъобразност на наказателното постановление.

Като е достигнал до обратен извод, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а вместо него да бъде постановено друго решение по същество за отмяна на наказателното постановление.

С оглед изхода на спора, искането на касатора за присъждане на съдебно-деловодни разноски - адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, следва да се уважи на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, в претендирания размер от 255,65 €.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Варна

РЕШИ :

ОТМЕНЯ Решение № 62/20.01.2026 г., постановено по АНД № 20253110205128/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, IV състав и

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 862764-F677831/18.11.2025 г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Варна, с което на „Д. 2019 – Г. Л.“ ЕООД, [ЕИК], е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., на основание чл. 261, ал. 1 ЗКПО.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Д. 2019 – Г. Л.“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, хотел „Дана Палас“, представлявано от управителя Г. Х. Л., сумата от 255,65 € (двеста петдесет и пет евро, 65 евроцента), представляваща сторени по делото разноски.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�