Определение № 90 от 15.04.2024, Районен съд - Велинград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 90 гр. гр.Велинград, 15.04.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Частно наказателно дело № 20245210200101 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

Районна прокуратура Пазарджик, ТО Велинград с постановление от 05.03.2024 г. е прекратила наказателното производство по ДП вх. № 1156/2021 г. по описа на прокуратурата и зм № 97/2021 г. по описа на РУМВР – Велинград, водено за престъпление по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26 от НК.

Мотивите за това са, че не може да се приеме за безспорно доказано извършено престъпление от общ характер. Намира, че е наЛ. гражданскоправен спор, тъй като не е доказано по категоричен начин измамливо намерение. Насочва пострадалия да търси правата си по реда на ГПК.

В срока за обжалване на постановлението на РП Пазарджик, ТО Велинград, н е д о в о л е н е останал пострадалия Р. И. Г. – лично и чрез повереника му адв. А.. Жалбоподателят намира, че наблюдаващият прокурор е разгледал случая едностранчиво и повърхностно като е тълкувал превратно събраните по делото доказателства. Намира, че е наЛ. измама именно, защото при разпита на разследващите органи не е казал, че не е платил нищо от уговорената за колата цена. Намира, че при уговаряне на условията по договора за продажба А. не е имал намерение да се задължи по договора.

Оценява отношението към доверителя му за несправедливо. Чрез адв. А. се заявява съгласие за подлагане на свидетеля Г. на полиграфическо изследване, като изразява съмнение по отношение на евентуално съгласие за същото от 1 страна на А..

Иска от съда да отмени обжалваното постановление и да върне със задължителни указания за изпълнение от прокурора.

Съдът като се запозна с наведените в жалбата доводи и съображения, и прецени събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, счита следното:

Жалбата е процесуално д о п у с т и м а, подадена е в срока по чл. 243 ал. 4 от НПК от пострадалото Л. – лично и чрез пълномощник. Съдът намира, че е сезиран с едно искане за отмяна на Постановлението за прекратяване, с допълнително изложени мотиви от страна на адвокат А..

Разгледана по съществото си същата е н е о с н о в а т е л н а , по следните съображения:

Досъдебното производство е образувано за престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26 от НК, затова, че през месец 02.2020 г. в гр. Прелоч Република Чехия, възбудил, а след това до есента на 2020 г. поддържал заблуждение у Р. Г. от Република Чехия, че ще му заплати лек автомобил „Форд Фокус“ и с това му причинил имотна вреда в размер на 1500 лв., престъпление по чл. 209, ал. 1, от НК във вр. с чл. 26 от НК.

От показанията на свидетелите Р. Г. и и В.Х се установява, че живеели заедно в Република Чехия, гр. Прелоч. Там Г. работел с А.А. от гр. Ракитово в завод за брави. По това време, св. Г. имал лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, който бил в добро техническо състояние. От показанията на свидетеля А. се установява, че видял обявата за тази кола, но цената била много висока – 37 000 крони, заради което преговарял с Г. за цена от 20 000 крони. Изпробвал колата, харесал я и се разбрали да сключат договор за покупко – продажба, по силата на който продавачът ще прехвърли собствеността срещу продажна цена в размер на 20 000 крони, което и сторили на 27.02.2020 г. в гр. Прелоч. По настояване на купувача А., в договора вписали цена от 10 000 крони, с оглед плащане на по-ниски данъци 2 при прехвърляне на автомобила. Поради затруднено финансово положение купувачът помолил продавача да го изчака с плащане на продажната цена за около 2 месеца, като последният се съгласил.

Но тогава настанала извънредната обстановка около Ковид 19, заради което А. загубил работата си и на 24.04.2020 г. се прибрал в България с колата без да уведоми продавача и без да плати уговорената цена.

А. не отрича, че действително уговорената цена е в размер на 20 000 крони, но твърди, че докато продавачът не изпълни задължението си по договора да прехвърли собствеността на колата, той няма да изпълни своето задължение да плати цената.

Реално показанията по отношение на фактите на всички разпитани свидетели не са противоречиви, поради което съдът им дава вяра.

Различна е правната оценка на тези факти и по- точно дали същите могат да бъдат подведени под състава на чл. 209, ал. 1 от НК.

Прокурорът е приел, че в случая е наЛ. гражданскоправен спор, а не състав на измама по смисъла на чл. 209, ал. 1 НК, с което настоящият състав на РС Велинград е изцяло съгласен.

Тук е необходимо да се посочи, че дори не е наЛ. гражданскоправна измама /която ще направи договорът унищожаем/, а единствено спор относно неизпълнение на задължение по двустранен възмезден договор между две лица. Този договор дори не е за покупко-продажба на МПС, а може да бъде определен като предварителен договор за покупко – продажба на МПС по смисъла на чл. 19 от ЗЗД без да се навлиза в подробности при решаване на спора за неизпълнено задължение, тъй като това не се развива по реда на чл.

243 НПК.

Тук дори не може да става въпрос за създадена невярна представа по отношение на част от елементите на договора. За липсата на измамливи намерения от страна на А. се съди от това, че същият е преговарял с Г., първо да се намали цената, и второ – да се впише в договора по-ниска такава, с цел избягване на висок данък при прехвърляне на автомобила. Самият Г. твърди, че причина за неплащането на уговорената цена е загуба на работата на А., поради ситуацията в страната около пандемията. Тези косвени доказателства водят до един непротиворечив извод на съда, че към момента на уговорката за продажба у А. не е съществувало намерение да въведе в заблуждение 3 контрахента си, че ще му плати цената.

Освен горното, за да е наЛ. измама по чл. 209 НК е необходимо настъпване на престъпен резултат: безвъзмезден и невъзстановим разход, който в случая не е наЛ.. Пред Г. съществуват множество способи за защита на накърненото му гражданско право, които не могат да бъдат упражнени в рамките на производство по ангажиране на наказателна отговорност на друго Л.. От показанията на св. А. съдът прави извод, че същият прави възражение за неизпълнен двустранен договор по смисъла на чл. 90 от ЗЗД, според който отказва изпълнение на свое задължение до получаване на насрещна престация, като изпълнението на двете задължения са функционално свързани помежду си – изпълнението на едното е основание за изпълнение на насрещното.

С оглед на гореизложеното, следва жалбата на Р. И. Г. – лично и чрез адв. А., като неоснователна да се остави без уважение, а атакуваното Постановление на РП Пазарджик, ТО – Велинград да бъде потвърдено на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК.

Водим от горното, РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 05.03.2024 г. на РП Пазарджик, ТО Велинград, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство вх. № 1156/2021 г. по описа на РП – Пазарджик – Териториално отделение – Велинград и № ЗМ 97/2021 г. по описа на РУМВР – Велинград, водено за престъпление по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26 от НК.

Определението подлежи на обжалване и протест в 7 дневен срок от съобщаването му пред Окръжен съд Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 4