Решение № 1147 от 06.11.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1147 гр. Бургас, 04.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Ваня Ст. Д.а като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20232100500278 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от В. И. М., Д. Т. М. и Р. Т. К. , всички със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Ген.Гурко“ № 9, ет.3, офис 1, подадена чрез пълномощник адв.Петя Станчева-Минкова, и насрещна въззивна жалба от В. Д. М. от гр.П., ул.“М.“ № *, подадена чрез пълномощник адв.Станислава Милева, против решение № 148 от 13.10.2022 г. , постановено по гр.д.№ 881/2021 г. по описа на РС-Поморие.

С първоинстанционното решение е ОТХВЪРЛЕН иска на В. И. М., Д. Т. М. и Р. Т.

К. против В. Д. М., за приемане за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици въз основа на давностно владение на недвижим имот, а именно: магазин – сграда с идентификатор *** по КККР на гр.П., с адрес на имота гр.П., ул.“М.“ № *, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 10 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: сграда за търговия, както и за осъждане на ответника да им предаде владението на имота.

Със същото решение е ОТХВЪРЛЕН и предявения насрещен иск на В. Д. М. против В. И. М., Д. Т. М. и Р. Т. К. , за приемане за установено по отношение на ответниците, че насрещният ищец е собственик въз основа на давностно владение на недвижим имот, а именно: магазин – сграда с идентификатор *** по КККР на гр.П., с адрес на имота гр.П., ул.“М.“ № *, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, със 1 застроена площ от 10 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: сграда за търговия.

С ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА на В. И. М., Д. Т. М. и Р. Т. К. постановеното решение се обжалва в частта му, с която е отхвърлен предявения от тях ревандикационен иск по чл.108 ЗС, за приемане за установено, че те са собственици на магазин-сграда с идентификатор *** въз основа на давностно владение и за осъждане на ответника да им предаде владението върху имота. В обжалваната част решението се счита за неправилно, като се сочи, че районният съд неправилно е игнорирал свидетелските показания и се е ръководил единствено от представеното по делото споразумение от 2004 г., което е загубило действие още от 2008 г., когато въззивниците са започнали да владеят имота непрекъснато и безпрепятствено, след което са се снабдили с нотариален акт за собственост по давност и наследство. Счита се за неправилен извода на съда, че процесният търговски обект – магазин е бил построен от В. М. и покойният й съпруг в съсобствено с ответника дворно място без надлежно учредено право на строеж и без строителни книжа. В тази връзка се сочи, че този обект се е ползвал за магазин за риба и е недопустимо да се ползва без да има надлежно разрешително за неговото построяване. Според въззивниците, съдът е игнорирал свидетелските показания, че споровете между страните са в последните години, след 2018 г. и те са поканили ответника да освободи собственият им обект. Счита се също, че съдът неправилно приема за недоказано наследодателят на ищците да е владял имота за изискуемия срок, като се сочи, че такова твърдение не е навеждано от тях нито в исковата молба, нито в отговора на насрещната искова молба, като въззивниците заявяват, че твърденията им са, че те са тези, които са придобили имота по давност, тъй като именно те са го владели спокойно и необезпокоявано 10 години след смъртта на техния наследодател и в тази връзка са се снабдили с документ за собственост. Молят въззивния съд да отмени решението на ПРС в обжалваната част и да постанови друго, с което да се уважи предявения иск по чл.108 ЗС. Не се правят доказателствени искания. С допълнителна молба се претендира присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия В. Д. М., в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и се изразява съгласие с изводите на районния съд за неоснователност на иска по чл.108 ЗС.

Моли се за оставяне без уважение на въззивната жалба и за потвърждаване на решението на ПРС в обжалваната му част за отхвърляне на ревандикационния иск.

В срока за отговор и на основание чл.263, ал.2 ГПК е подадена НАСРЕЩНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от В. Д. М. против постановеното от ПРС решение в частта му, с която е отхвърлен предявения от него насрещен иск по чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено, че той е собственик на процесния магазин – сграда с идентификатор *** въз основа на давностно владение. Сочи се, че районният съд неправилно е отхвърлил предявения от него насрещен установителен иск за собственост, като в тази част решението се счита за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и при погрешно и превратно тълкуване на събраните доказателства. Според въззивника, съдът е тълкувал превратно представеното 2 писмено споразумение като договор за разпределение на ползването, като в тази връзка се сочи, че същото е имало значението на извършена между въззивника и брат му замяна или делба, което било видно от неговото съдържание. Въззивникът излага подробни съображения и доводи за основателност на предявения от него насрещен установителен иск за собственост на процесния имот и за основателност на претенцията му за отмяна като неверен на представения от първоначалните ищци констативен нотариален акт, като се позовава и на съдебна практика на ВКС. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения насрещен установителен иск за собственост и да уважи заявената претенция, както и да отмени като неверен представения от ищците констативен нотариален акт. Не се правят доказателствени искания. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.3 ГПК не е постъпил писмен отговор по насрещната въззивна жалба от В. И. М., Д. Т. М. и Р. Т. К., но с допълнителна молба вземат становище за нейната неоснователност.

Първоначалната въззивна жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срока съответно по чл.259, ал.1 ГПК и по чл.263, ал.2, вр. ал.1 ГПК, изхождат от легитимирани лица – страните по делото и касаят съответните неблагоприятни за тях части на първоинстанционното решение, поради което жалбите са допустими.

С оглед изложените във въззивните жалби доводи и становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства и предвид разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Районният съд е сезиран с ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС и насрещен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

В първоначалната исковата молба на В. М., Д. М. и Р. К. против В. Д. М. са изложени твърдения, че ищците са собственици на магазин-сграда с идентификатор *** по КККР на гр.П., с адрес гр.П., ул.“М.“ № *, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ 10 кв.м., който е придобит от тях по давностно владение и наследство от наследодателя им Т. Д. М. (съпруг на първата ищца и баща на другите двама ищци), като това обстоятелство е обективирано в Нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № */2018 г. Твърди се, че магазинът от доста години е във владение на ответника (брат на наследодателя на ищците) и тъй като той не ползвал имота по предназначение, а на тях им бил необходим, те го поканили първаначално устно, а в последствие и писмено да освободи магазина, но същият категорично отказал, дори се стигнало до заплахи от негова страна, за което ищците се обърнали за съдействие към прокуратурата, но от там получили постановление за отказ да се образува досъдебно производство, поради липса на данни за извършено престъпление. Тъй като ответникът нямал никакво намерение да освободи магазина, ищците претендират за осъждането му да освободи и да им предаде собствения им имот.

3

В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът е оспорил предявения иск като неоснователен с твърдението, че ищците не са станали собственици на процесния магазин, тъй като собственик на имота е той, поради изтекла в негова полза петгодишна придобивна давност, респ. десетгодишна давност, започнала да тече от 05.01.2004 г. Твърди се, че от тази дата само ответника е владял имота непрекъснато и необезпокоявано, като магазинът е станал негов на основание сключено с брат му писмено споразумение от 05.01.2004 г., от когато е установил владение върху магазина и нито ищците, нито приживе техния наследодател, починал на 16.10.2014 г., не са предприемали действия, с които да се прекъсне владението му. Ответникът твърди също, че с брат му не са изповядали сделка за делба или друго, защото магазинът бил без строителни книжа или учредено право на строеж, същият бил построен около 1996 г. с пари на тяхната майка и никога не е бил наследствен от родителите им, тъй като от 1993 г. той и брат му вече били собственици общо на ½ ид.ч. от дворното място, а другата половина била собственост на други лица, затова след подписване на споразумението те си стиснали ръцете и изпълнили заявеното в него, като това споразумение имало за тях значението на извършена помежду им замяна. Твърди се, че ищците, а преди това наследодателят им не са се противопоставяли, не са защитавали свой интерес по исков ред и не са успяли да препятстват в продължение на 10 години упражняваната от ответника фактическа власт върху имота, като владението му е било явно, спокойно, постоянно, непрекъснато и несъмнено, не е допускал в имота други лица, нито наематели или ползватели, особено ищците, като магазинът винаги е бил заключен от него. В тази връзка ответникът заявява, че владението му не е било и загубвано за повече от 6 месеца, като твърди, че след подписване на споразумението брат му започнал да си иска магазина и започнал постоянен тормоз, продължен след смъртта му от неговите наследници, но вече 18 години ответникът непрекъснато отблъсквал претенциите им, тъй като магазинът е негов от 05.01.2004 г. до ден днешен и той няма да им го даде, като такова е отношението му и към другите собственици в дворното място, които до сега не са имали претенции към него. Заявява, че ищците са наясно с намерението му за своене на имота още от първия ден на подписване на споразумението и че магазина е негов, поради което счита, че е придобил собствеността върху целия магазин по давност, считано от датата на споразумението, като в тази връзка издаденият в полза на ищците констативен нотариален акт от 2018 г. е неверен и следва да бъде отменен.

В срока по чл.211 ГПК ответникът В. М. е предявил насрещен положителен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК, с който иска да се признае за установено по отношение на В. М., Д. М. и Р. К. , че той е собственик на процесния имот магазин-сграда с идентификатор *** по КККР на гр.П., с адрес гр.П., ул.“М.“ № *, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ 10 кв.м., на основание давностно владение, започнало на 05.01.2004 г. С насрещния иск е се претендира и на основание чл.537, ал.2 ГПК да се отмени като неверен Нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № */2018 г. , в частта му, с която В. М., Д. М. и Р. К. са признати за собственици по наследство и давност на процесния имот-магазин. В насрещната искова 4 молба са изложени твърдения и доводи за придобиване от В. М. на правото на собственост върху магазина на основание изтекла в негова полза придобивна давност, идентични с изложените от него твърдения в писмения му отговор на първоначалната искова молба.

Ответниците по насрещния иск В. М., Д. М. и Р. К. са оспорили същия като недопустим и неоснователен. Считат, че иска е предявен от лице без правен интерес и от ненадлежна страна, поради което е недопустим. По същество оспорват твърденията в насрещната искова молба като неоснователни, като сочат, че насрещният ищец е владял магазина по силата на споразумение между него и брат му (техен наследодател), с което двамата братя са се разбрали всеки от тях да ползва една част, като в замяна на това другия да ползва друга част, но не и да се придобива собственост, а са си разменили ползването на имоти. Твърди се, че уговорките между двамата братя са били преустановени скоро след подписване на споразумението, защото В. М. не е изпълнил своите задължения, респективно е бил помолен от брат си да да освободи заеманото помещение, но същият е отказал, което е ставало многократно и в присъствието на други хора, и именно поради това отношенията между двамата братя се влошили, а след смъртта на наследодателя Т. М. влошените отношения се пренесли и между страните по делото. Твърди се също, че насрещния ищец не е ползвал имота, а владението е осъществявал само с наличието на един ключ и с натрупването на някакви натурии, като първоначалните ищци никога не са били лишени от ключ, винаги са имали достъп до това помещение и са го владели като собственици, както е било преди да се подпише споразумението, но лошото отношение на В. М. ги е отблъсквало и те се страхували от него, но все пак са влизали в имота да го поддържат. Сочат, че не са предприели действия по самоуправство, докато В. М. е извършвал няколко пъти такива действия, като е правил опити да сменя патрона, за да ги лиши от достъп до имота.