Разпореждане № 39285 от 13.12.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 39285 гр. София, 13.12.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Частно гражданско дело № 20211110138239 по описа за 2021 година

Издадената по делото заповед за изпълнение е била връчена на длъжника В. СТ. Р. чрез неговия брат – Алексей Стефанов Р. на 17.08.2021 г. В срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника чрез адв. Р. Р., в което се твърди, че от 1990 г. насам В.Р. нямал обичайно местопребиваване в Република България. Видно от изготвената по делото справка от Национална база данни „Население“, от 20.12.1990 г. регистрираният му настоящ адрес бил в Република Чехия, а не в България. Поради изложеното моли съда да обезсили издадената заповед за изпълнение. В условията на евентуалност моли съда да приеме постъпилата молба като възражение по чл. 414 ГПК.

Молбата е изпратена на заявителя ФИРМА за отговор, като в указания от съда едноседмичен не е постъпило становище по същата.

Съдът, като взе предвид депозираната от длъжника молба и приетите по делото доказателства, намира следното. Съгласно т. 3.б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС в хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 4 (сегашна т. 5) ГПК – когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност в страната, издадената заповед не може да бъде обезсилена от заповедния съд. При връчване на заповедта заповедният съд проверява само дали длъжникът има постоянен адрес или седалище в Република България, но в случай че такива има и следователно, може да се извърши редовно връчване било чрез лице от домашните, било чрез залепване на уведомление, не може да се преценява дали лицето има обичайно местопребиваване или място на дейност в страната. След като е налице редовно от външна страна връчване на заповедта, същата се стабилизира с изтичане на срока за възражение и влиза в сила, като липсата на предпоставката по чл. 411, ал. 2, т. 4 (сегашна т. 5) ГПК може да се релевира единственост по пътя на възражението пред въззивния съд.

При съобразяване на цитираната задължителна съдебна практика и като взе предвид, че длъжникът има регистриран в Република България постоянен адрес и връчването е било 1 извършено редовно, съдът намира, че издадената заповед за изпълнение не може да бъде обезсилена. Молбата на длъжника е подадена в срока по чл. 414 ГПК, като в същата е направено изрично изявление в условията на евентуалност да се счита за възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което съдът

РАЗПОРЕДИ:

УКАЗВА на заявителя , че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.

УКАЗВА на заявителя , че ако не представи доказателства в посочения срок, че е предявил иска си, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.

Разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.

На страните да се изпрати препис от настоящото разпореждане.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2