Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 275 от 16.02.2026, Административен съд - Враца

Съд
Административен съд - Враца
Дело
Административно дело 570/2025
Вид
Решение № 275
Подписан
16.02.2026
В сила
16.02.2026
Състав
Татяна Коцева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 275

Враца, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ТАТЯНА КОЦЕВА

При секретар МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА КОЦЕВА административно дело № 20257080700570 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 172, ал. 5 ЗДвП.

Образувано по жалба на Н.К.Ц. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1294564/29.11.2025 г., издадена от мл. автоконтрольор сектор „Пътна полиция“ Враца към ОДМВР-Враца. С обжалваната заповед е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б. „з“/гг/ от ЗДвП – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата се развиват подробни съображения за незаконосъобразност на заповедта, поради издаването ѝ в противоречие с материално правните разпоредби. Твърди се, че законодателно са предвидени разпоредби, както в Кодекса за застраховането, така и в ЗДвП, които задължават съответните държавни контролиращи и наказващи органи да уведомяват собственика/ползвателя на съответното МПС за липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и за служебно извършената дерегистрация. Едва след изпълнението на тези задължения от съответните органи може да се налага наказание за свързаните с това нарушения, както и да се прилагат спрямо водачите каквито и да са принудителни мерки. В случая администрацията не е изпълнила тези свои задължения, поради което жалбоподателят не би могъл да знае за прекратената регистрация, съответно, при неуведомяване, липсва субективна съставомерност на деянията по чл. 140, ал. 1 и чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Иска се отмяна на заповедта, като неправилна и незаконосъобразна.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Враца, редовно призован не се представлява в с.з. и не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган преписка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 АПК. Видно от разписката върху оспорената заповед, същата е получена от адресата на 29.11.2025 г., а жалбата против нея е депозирана чрез органа на 05.12.2025 г., с оглед на което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От приложените към административната преписка доказателства се установява, че на 29.11.2025 г. на жалбоподателя е съставен АУАН Серия GA № 4292458 от мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОДМВР - Враца затова, че на кръстовището на ул.*** и ул. *** с посока на движение към ул. *** , управлява т.а. „Форд Фиеста“ с рег. № **, собственост на „В. ЕМ“ ЕООД, като към момента на проверката автомобилът е със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Констатираното в АУАН е прието за виновно нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП –управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

На същата дата – 29.11.2025 г. е издадена оспорената в настоящото Заповед № GPAM-1294564/29.11.2025 г. от мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОДМВР - Враца, с която на Н.К.Ц. на основание чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „з“ /гг/ от ЗДвП е приложена ПАМ – Временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и е отнето СУМПС № ** .

Към преписката е приложен цитирания АУАН Серия GA № 4292458/29.11.2025 г., в който е изложена същата фактическа обстановка, заверени копия от Мотивирана резолюция № 25-0967-М000175/01.12.2025 г. и писмо рег. № УРИ 967000-15557/01.12.2025 г., Справка от АИС Регистрация и Справка за нарушител/водач, както и Заповед № 369з-2384/09.09.2025 г. на Директора на ОДМВР – Враца, относно оправомощените длъжностни лица от същата дирекция да прилагат ПАМ по ЗДвП.

Представен е и документ за сключена ГО с дата 01.12.2025г. от страна на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал.1 &nbsp АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Настоящият съдебен състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая по делото няма спор, че оспорената заповед е издадена от мл. автоконтрольор към ОДМВР – Враца, сектор „Пътна полиция“, чиято компетентност е установена от т. 2.2 на приложената по делото Заповед № 369з-2384/09.09.2025 г. на Директора на ОДМВР – Враца.

Следователно ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл. 171, т. 1 от ЗДвП, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК относно наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност.

Нарушението, за което е приложена ПАМ касае деятелност на водач на МПС, изразяваща се в управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като е посочено времето, мястото на извършване и вида на управляваното от него МПС.

В текста на заповедта фигурира фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. В случая установените в АУАН обстоятелства са послужили като фактическо основание за издаване на ЗППАМ. Изложените мотиви в оспорената заповед са достатъчни, за да може жалбоподателят да разбере съображенията на административния орган за издаване на приложената му ПАМ. Не е налице нарушение на административнопроизводствените правила, което да е съществено и да води до ограничаване правото на защита на лицето, обект на административната принуда. Съдът не констатира нарушения на процедурата, които да са повлияли или да биха могли да повлияят върху крайния извод на административния орган, съответно на съда. Изложеното налага извода, че липсва основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.

Оспорената заповед, обаче е издадена в противоречие на материалния закон и преследвана от него цел, като съображенията за това са следните:

С изменението на ЗДвП в ДВ бр. 64 от 5.08.2025 г., в сила от 7.09.2025 г., е въведена нова хипотеза по чл. 171, т. 1, а именно б. „з“, съгласно която извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, като в б. гг) е предвидено: 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 ЗДвП.

В оспорения акт е прието, че Н.К.Ц. е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, тъй като на посочените дата и място е управлявал автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без да се уточнява от коя дата е прекратена регистрацията. Според цитираната разпоредба (в действащата редакция) служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането КЗ). Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 от КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. След изменението на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г. вече е отпаднало предвиденото преди това задължение, органът по регистрация да уведомява собственикът на МПС за служебно прекратената регистрация.

Независимо от горното, обаче към посочената в заповедта дата, това задължение продължава да съществува в разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/, съгласно която в хипотезата на прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или т. 8 от същата разпоредба се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. Относимата разпоредба в случая е на чл. 18б, ал. 1, т. 8 от Наредбата, съгласно която служебно се прекратява регистрацията на ПС по чл. 143, ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд.

Наред с това, към настоящия момент уведомление до собственика на ППС следва да се изпрати от Информационния център, съгласно правилото на чл. 574, ал. 10 от КЗ. Според цитираната разпоредба Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, като им дава срок от 14 дни, считано от датата на изпращане на уведомлението, да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Едва ако в този срок не са били предоставени исканите доказателства, Гаранционният фонд (ГФ) уведомява органите, които регистрират ППС в Република България, да прекратят регистрацията на превозното средство (чл. 574, ал. 11 от КЗ).

По делото няма данни, липсват и твърдения, собственикът на процесното МПС да е бил надлежно уведомен от ГФ по реда и при условията на КЗ за липсата на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, както и от органа по регистрация за служебно прекратената такава.

Прекратяването на регистрацията на ППС в тези хипотези не настъпва по силата на закона, а законодателят е предвидил процедура и ред за служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, която следва да се изпълни, за да е налице законосъобразно упражняване на правомощията от административните органи. Безспорно уведомяването на собственика на ППС за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, но е последващо, тъй като има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП и е от съществено значение за преценката дали уличеното лице е действало виновно. Следва да се отбележи, че тази информация не е публично достъпна и собственикът на МПС обективно няма как да знае кога точно е прекратена служебно регистрацията на това МПС. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на този факт собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици, като узнаването подлежи на доказване с всички доказателствени средства. В този смисъл са мотивите към Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. по т. д. № 3/2022 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на ВКС, Първа и Втора колегия на ВАС, съгласно което в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно. В цитираното тълкувателно постановление още е посочено, че липсата на уведомяване води до незнанието на факт от обективната действителност, който принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, което води до горния извод за несъставомерност.