Решение № 381 от 12.04.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 634/2024
- Вид
- Решение № 381
- Подписан
- 12.04.2024
- В сила
- 12.04.2024
- Състав
- Мирела Огнянова Кацарска, мл.с. Виляна Николаева Михалева, Весела Гълъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 4, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 456 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 381 гр. Варна, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мирела Огн. Кацарска
Членове:
Весела Гълъбова мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско дело № 20243100500634 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от „АГРО ПЛАНТ ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 203861461, срещу отказ на ЧСИ Христо Георгиев, с рег. №892 КЧСИ, район на действие: ОС – Варна, да прекрати производството по ИД №60/2022 г., обективиран в Разпореждане от 16.02.2024 г.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на обжалвания акт.
Жалбоподателят поддържа, че ИД №60/2022 г. и №61/2022 г. са присъединени към ИД №62/2022 г., затова срещу длъжника имало само едно висящо изпълнително дело. Счита, че били събрани всички дължими такси и били погасени публичните вземания. Твърди, че производството следвало да бъде прекратено предвид писмена молба за прекратяването му както от взискателя, така и от длъжника. По изложените съображения моли за отмяна на обжалвания отказ и прекратяване на изпълнителното производство.
Релевира доказателствени искания – за допускане изготвяне на заключение по ССчЕ.
В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК взискателите „ГРАДУС-1“ ЕООД, ЕИК 822132592, и „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, не са депозирали писмено възражение.
В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК взискателят ТД на НАП - Варна е депозирал писмено възражение, с което изразява становище за неоснователност на депозираната жалба.
1
В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК длъжникът А. Б. Б., ЕГН **********, не е депозирал писмено възражение.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Христо Георгиев е приложил към жалбата копие от изпълнителното дело, както и мотиви на обжалваното действие, в които се поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Изпълнителното производство е образувано на 26.01.2022 г. под дело №60/2022 г. по описа на ЧСИ Христо Георгиев, с рег. №892 КЧСИ, район на действие: ОС - Варна, по искане на „ГРАДУС-1“ ЕООД, ЕИК 822132592, чрез адв. К., и въз основа на изпълнителен лист №4553/26.08.2020 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №4431/2020 г. по ч. гр. д. №93/2020 г. по описа на РС - Варна, с който „АГРО ПЛАНТ ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 203861461, и А. Б.
Б., ЕГН **********, са осъдени да заплатят солидарно на „ГРАДУС-1“ ЕООД сума в размер на 590653,17 лв., от която 577416,67 лв. главница, 6149,30 лв. неустойка за забава от 01.08.2020 г. до 17.08.2020 г., 7087.20 лв. договорна лихва от 20.12.2019 г. до 31.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 21.08.2020 г. до изплащане на вземането, както и сума в размер на 11813,06 лв., представляваща държана такса, и сума в размер на 8923,84 лв., представляваща разноски по делото.
С разпореждането за образуване на изпълнителното дело ЧСИ е разпоредил извършване на необходимите справки и връчване на ПДИ.
ПДИ е връчена на длъжника „АГРО ПЛАНТ ИНВЕСТ“ ЕООД на 01.02.2022 г. за сумата от общо 725507,27 лв., от която таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС е в размер на 20554,62 лв. Посочено е, че длъжникът дължи всички следващи такси и разноски съгласно ТТРЗЧСИ.
ПДИ е връчена на пълномощник на длъжника А. Б. Б. на 08.02.2022 г. за сумата от общо 725507,27 лв., от която таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ с вкл.
ДДС е в размер на 20554,62 лв. Посочено е, че длъжникът дължи всички следващи такси и разноски съгласно ТТРЗЧСИ.
По молба на взискателя от 28.01.2022 г. за присъединяване на ИД №60/2022 г. срещу двамата длъжници към образуваното срещу тях ИД №62/2022 г. е издадено удостоверение по чл. 456 ГПК за неудовлетворения остатък от вземането, включващ главница, лихви и разноски, към 28.01.2022 г.
Видно от Постановление за разпределение от 03.04.2022 г. публичните вземания на Държавата не са погасени.
На 12.02.2024 г. е депозирана молба от взискателя, с която уведомява ЧСИ, че вземанията му за главница от 577416,67 лв. и такси от 17664,59 лв. и 9510 лв. са погасени. Сочи, че е удовлетворен и няма претенции за заплащане на други суми по ИД. Отправя искане за прекратяване на образуваното ИД и за вдигане на всички наложени запори и възбрани.
С Разпореждане от 15.02.2024 г. съдебният изпълнител е указал на взискателя в двуседмичен срок от получаване на разпореждането да уточни 2 дали желае прекратяване или приключване на делото, както и че в случай че желае прекратяване на производството ще понесе тежестта за всички неплатени такси и разноски по същото. Уведомлението е връчено на взискателя на 21.02.2024 г., но както в указания срок, така и към настоящия момент не е постъпила по делото молба от взискателя в изпълнение на дадените указания.
На 16.02.2024 г. е депозирана молба от длъжника „АГРО ПЛАНТ ИНВЕСТ“ ЕООД за определяне на дължимата сума по ИД, както и за прекратяване на образуваното изпълнително производство и вдигане на наложените запори и възбрани.
С обжалваното Разпореждане от 16.02.2024 г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати ИД №60/2022 г. поради липса на процесуално основание.
Указал е на длъжника, че дължимите такси и разноски са в размер на 20668 лв., от които 78 лв. - остатък от дължими обикновени такси по т. 5, 9 и 12 ТТРЗЧСИ, 30 лв. – остатък от дължими допълнителни разноски по т. 31 ТТРЗЧСИ, и 20560,37 лв. – пропорционална такса по т. 26 ТТЗЧСИ.
С Разпореждане от 19.03.2024 г. Държавата е присъединена като взискател по изпълнителното дело.
С Разпореждане от 20.03.2024 г. са присъединени за събиране сумите по удостоверение от 19.03.2024 г., издадено по ИД №198/2024 г. по описа на ЧСИ с рег. №892 в полза на „Юробанк България“ АД.
Доказателственото искане на жалбоподателя за допускане изготвяне на заключение по ССчЕ е неотносимо към правнорелевантните факти по спора.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК длъжникът е легитимиран да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, като според чл. 436, ал. 2 ГПК жалбата следва да бъде подадена в двуседмичен срок от деня на съобщението.
В настоящия случай жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.
В чл. 433, ал. 1 ГПК изчерпателно са уредени основанията за прекратяване на изпълнението. При наличие на някое от тях изпълнителното правоотношение се прекратява по силата на закона. Постановлението на съдебния изпълнител само констатира вече настъпило прекратяване. В този смисъл са Тълкувателно решение №47/01.04.1965 г. по гр. д. №23/65 г. на ВС и Решение №589/18.03.1972 г. по гр. д. №141/1972 г. по описа на ВС, които макар и постановени по отменения ГПК запазват своето значение предвид идентичността на правните норми, уреждащи прекратяването на изпълнението, със сега действащите.
В настоящия случай, взискателят „ГРАДУС – 1“ ЕООД е депозирал пред съдебния изпълнител писмена молба, с която е отправил искане за прекратяване на изпълнителното производство по ИД №60/2022. След като взискателят е поискал писмено прекратяване на изпълнителното производство, е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК и 3 принудителното производство е прекратено по силата на закона на 12.02.2024 г.
В молбата си взискателят изрично е посочил, че са удовлетворени само част от вземанията му, но желае прекратяване на изпълнението. Изложените от него фактически твърдения и формулираното до съдебния изпълнител искане не поставят под съмнение изявената в молбата воля на взискателя изпълнителното производство да се прекрати, а не да се приключи. За приключване на изпълнението е необходимо изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението, по арг. от ал. 2 на чл. 433 ГПК. В случая взискателят твърди изпълнение на някои от задълженията, но посочва, че е удовлетворен и желае принудителното изпълнение да се прекрати.
Съдебният изпълнител е следвало, вместо да дава указания на взискателя за уточняване на недвусмислено изразената от последния воля производството да се прекрати, да зачете настъпилото към момента на подаване на писмената молба прекратяване на осн. чл. 433, ал. 2 ГПК.
Произнасяйки се по молбата на длъжника за прекратяване на принудителното изпълнение, съдебният изпълнител е следвало да съобрази, че към момента на разглеждането й производството е вече прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 спрямо първоначалния взискател и да констатира настъпилото прекратяване с нарочно постановление.
Същевременно, по делото присъединена по право е Държавата, чрез НАП, за всички свои публични вземания от длъжниците, по арг. от чл. 458 ГПК. На съда е служебно известно, а и е видно от материалите по делото, че към 04.04.2022 г. и към 19.03.2024 г. дружеството - длъжник има публични задължения, поради което спрямо Държавата не е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство.
Щом по изпълнителното дело е присъединена по право Държавата и нейните вземания не са погасени, то и по отношение на „Юробанк България“ АД, чието вземане е присъединено по делото чрез удостоверение, изпълнителното производство също не е прекратено.
Предвид прекратяването на изпълнителното производство по отношение на първоначалния взискател на 12.02.2024 г. по силата на закона обжалваният отказ на съдебния изпълнител от 16.02.2024 г. е частично процесуално незаконосъобразен.
По изложените съображения съдът намира жалбата на длъжника за частично основателна, поради което отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство спрямо първоначалния взискател, като незаконосъобразен следва да бъде отменен. В останалата част жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
О Т М Е Н Я по жалба на „АГРО ПЛАНТ ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 203861461, отказ на ЧСИ Христо Георгиев, с рег. №892 КЧСИ, район на действие: ОС – Варна, да прекрати производството по ИД №60/2022 г., 4 обективиран в Разпореждане от 16.02.2024 г., по отношение на „ГРАДУС-1“ ЕООД, ЕИК 822132592.
ВРЪЩА делото на ЧСИ с указание да съобрази вече настъпилото прекратяване на изпълнителното производство спрямо „ГРАДУС-1“ ЕООД, ЕИК 822132592.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на „АГРО ПЛАНТ ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 203861461, срещу отказ на ЧСИ Христо Георгиев, с рег. №892 КЧСИ, район на действие: ОС – Варна, да прекрати производството по ИД №60/2022 г., обективиран в Разпореждане от 16.02.2024 г., по отношение на Държавата и „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от решението на ЧСИ Христо Георгиев за сведение и изпълнение.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5