Присъда № 2 от 02.05.2024, Апелативен съд - Варна

МОТИВИ към присъда № 2/02.05.2024 г. по ВНОХД № 85 по описа за 2024 год. на Варненския апелативен съд

Настоящото произнасяне е по реда на чл.313 и сл. от НПК. Инициирано е по протест на представител на Окръжна прокуратура – Варна и по въззивна жалба на подсъдимият О. В. Х., чрез процесуалния си представител – адв. С.

И., срещу Присъда № 59/16.11.2023 год., постановена по НОХД № 756/2023 г. по описа на Окръжен съд-гр. Варна.

С атакувания съдебен акт е ангажирана наказателната отговорност на жалбоподателя-подсъдим О. В. Х. ЕГН ********** за осъществени в условията на реална съвкупност и опасен рецидив две деяния:

1. За това, че на 25.02.2023 г. в с. Каменар, обл. Варна, в условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ – сумата от 15 /петнадесет/ лева от владението на М.С.О., с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това заплаха, че ще я изнасили и ще пребият на място нея и И. С. – престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл.

55, ал. 1, т. 1 и чл. 36 НК, за което е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години и шест месеца и

2. за това, че на 25.02.2023 г. в с. Каменар, обл. Варна, извършил действие с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на навършилата 14-годишна възраст М.С.О., като употребил за това заплашване – престъпление по чл. 150, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 54 и чл. 36 НК, за което е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години.

С атакуваната присъда въззивникът е бил частично оправдан по първоначално възведеното обвинение за това, че е направил опит за отнемане на чужди движими вещи от владението на И.С.С., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплаха, че ще пребие и убие него и М.С.О., като деянието останало недовършено, поради независещи от извършителя причини – И. С. нямал пари в себе си.

На осн. чл. 23, ал. 1 НК съдът е наложил на подсъдимия да изтърпи най – тежкото от посочените по – горе наказания, а именно „лишаване от свобода“ за срок от четири години и шест месеца, като на осн. чл. 59, ал. 1 НК е зачел времето, през което на въззивника е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“.

ОС – Варна е възложил заплащането на сторените по делото разноски на подсъдимия О. В. Х. да заплати и сторените по делото разноски.

В протеста и допълнително изложение към него е посочено, че се обжалва присъдата, както в оправдателната, така и в осъдителните й части.

Изразено е становище, че в действителност е налице довършен опит към 1 грабеж и по отношение на И. С.. Изтъкнато е, че наложеното наказание е несправедливо занижено - под минимума, предвиден в закона за подобно престъпление, което не е съобразено с доказателствата по делото и с високата степен на обществена опасност, както на деянието, така и на дееца. Наведен е довод, че извършителят не се е поправил, въпреки предходната му съдимост, а размерът на сумата, която е предмет на грабежа, е напълно случайно събитие и величина. По отношение на осъдителната част на присъдата за престъплението по чл. 150, ал. 1 НК е изразено становище за необоснована заниженост на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Обърнато е внимание, че от същото престъпление пострадалата е претърпяла психична травма с висок интензитет, както и че извършителят е осъждан за изнасилване, но въпреки това продължава да насилва жени. Сочи се, че последното е трайно установено поведение от страна на дееца, въпреки липсата в случая на квалификация на престъплението като опасен рецидив, което и обуславя налагането на по-строго наказание. Отправени са искания за отмяна на присъда № 59/16.10.2023 г. на ОС – Варна по НОХД № 756/2023 г. в оправдателната й част като бъде признат подсъдимият О. В. Х. за виновен в опит за извършване на престъпление по чл. 199, ал. 1 т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК по отношение на И.С.С., както и да бъде изменена присъда № 59/16.10.2023 г. на ОС – Варна по НОХД № 756/2023 г. в осъдителната й част като бъдат наложени на подсъдимия Х. по – тежки наказания „лишаване от свобода“, а именно между средния размер и максимума за всяко от предявените обвинения за престъпление по чл.199, ал.1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 НК /извършено по отношение на М.С.О. и И.С.С./ и престъпление по чл. 150, ал. 1 НК, като след групиране, подсъдимият да изтърпи наложеното най – тежко наказание ефективно в затвор при строг режим, след приспадане на срока за задържане под стража.

Във въззивната жалба на защитата на подс.Х. са наведени оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения от страна на първата инстанция. Според защитата събраните по делото доказателства не обосновават по безспорен начин авторството на инкриминираните деяния. Искането му към въззивната инстанция е за оправдаване на подсъдимия и по двете обвинения.

В съдебното заседание представителят на въззивната прокуратура поддържа становище за частична несъответност на подадения протест, предвид изразеното в мотивната част на протеста несъгласие с присъдата в частите й, с които подсъдимият е оправдан по обвинението: 1) за извършен грабеж като е употребил за това сила и 2) по отношение на извършения опит за грабеж, а искането на протеста е единствено за отмяна на присъдата, постановена от първоинстанционния съд по отношение на оправдаването за опита към грабеж. Изразено е становище за правилност на първоинстанционната присъда в нейните осъдителни мотиви. По отношение на опита за грабеж е релевиран довод за непрецизно формулирана правна квалификация още с обвинителния акт. Според въззивния прокурор 2 правилната такава е за извършено от подсъдимия престъпление по чл. 199, ал.

1, т. 4 НК в условията на продължавано престъпление, доколкото са налице две деяния, които са извършени при еднородност на вината, на обстановката, по едно и също време и осъществяват един и същ състав на престъплението в различни стадии – опит и довършено престъпление. Изразени са резерви към изводите на Окръжен съд – Варна за липсата на опит за извършване на престъпление по отношение на пострадалия С., доколкото е прието, че дори и да е налице такъв опит, той е останал недовършен, поради отказ на подсъдимия по собствени подбуди. Изтъква се, че подсъдимият не е довършил престъплението по независещи от него причини, изразяващи се в липса на парични средства у пострадалия С.. Затова се предлага въззивния съд да зачете опитът и довършения грабеж в действителното им съотношение – на едно продължавано престъпление. Прокурорът поддържа и оплакванията, наведени в протеста, по отношение на справедливостта на наложените наказания. Изразено е становище за неправилно приложение на чл.55 НК, предвид липсата на многобройни, съответно изключителни смекчаващи обстоятелства. Напротив, поддържа се, че в случая са налице единствено отегчаващи отговорността обстоятелства – обременено съдебно минало на подсъдимия (извън квалификацията за опасен рецидив по отношение на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК), краткия период - 6 месеца от изтърпяване на предходно наложено наказания „лишаване от свобода“ и извършване на разглежданите в настоящото производство престъпни посегателства, упоритостта на извършителя в престъпната му деятелност, агресивното му и цинично поведение по отношение на едно младо момиче, което е претърпяло психически травми. Искането е за налагане на наказания в по-висок размер.

Защитата на подсъдимия О. Х. поддържа въззивната жалба на изложените в същата основания. Счита, че мотивите към Присъда № 59/16.10.2023 г. на ОС – Варна по НОХД № 756/2023 г. са формални. Навежда оплаквания за необсъждане на възраженията за допуснати процесуални нарушения. Счита, че шаблонно са отхвърлени едни свидетелски показания, а са зачетени други. Излага становище, че показанията на свидетеля С. са изменени с цел хармонизирането им с тези на свидетеля О., съответно, че показанията на свидетелите А. и С. необосновано не са кредитирани. Счита, че ВОС е изложил лаконични мотиви досежно правната квалификация на деянията.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314 от НПК намира за установено следното:

Протестът и въззивната жалба са процесуално допустими – подадени са в срока за обжалване и от надлежни страни. Съдът по същество намира протестът за основателен, а въззивната жалба за неоснователна по следните 3 съображения:.

Настоящата инстанция приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Свидетелят И.С.С. от гр. Поморие, през 2023 г. бил курсант във Висшето военноморско училище „Никола Вапцаров“ в гр. Варна.

На 25.02.2023 г. същият бил в отпуск в района на гр. Варна. На същата дата около 11:20 ч. се отправил към автогара – гр. Варна с лек автомобил марка „Сеат“, модел „Леон“ ДК № А 3548 НМ, за да посрещне приятелката си – свид. М.С.О.. След като обядвали заедно, около 14:00 ч. двамата свидетели се насочили към с. Каменар, общ. Варна, обл. Варна с горепосочения автомобил. През периода от 14:00 ч. до 15:00 ч. се любювали на гледка към гр. Варна, която се откроявала от определена поляна.

Около 15:00 ч. свидетеля С. паркирал автомобила в нива, на около 20 метра от автомобилния път, на който се намирала първата автобусна спирка в с. Каменар преди разклона за гр. Варна. Свидетелите С. и О. се преместили на задната седалка и се отдали на интимност.

В този момент подсъдимият О. Х. и свидетелят С.А. се придвижвали с л. а. марка „Опел“, модел „Астра“ към село Каменар, където живеели.

Забелязали паркираната кола на свид. С.. Подсъдимият Х. паркирал управляваната от него кола така, че да блокира задния ход на лекия автомобил, в който се намирали С. и О., и наредил на свидетеля А. да провери кой е в другата кола. Последният се придвижил до лекия автомобил марка „Сеат“ и след като надникнал вътре извикал към подсъдимия „Тука се ебат“.

Възгласът бил чут, освен от подсъдимия, и от минаващия в близост свидетел М. С., който решил да се приближи и да наблюдава случващото се.

Подсъдимият се приближил до автомобила, в който се намирали свидетелите С. и О.. Последната в този момент била гола, а С. успял да обуе боксерките си. Подсъдимият, със заплашителен тон, запитал свидетелите С. и О. какво правят там, което уплашило младата двойка. С. се извинил и казал, че ще премести колата, тъй като счел, че нивата е собственост на Х..

Подсъдимият заобиколил л. а. „Сеат Леон“, отворил лявата задна врата, до която се намирала О.. Х., пресегнал се и започнал да я опипва в областта на половия орган. Последната го молела да спре, разплакала се и се свила в приятеля си С., прикривайки гърдите и слабините си с ръце. Х. крещял на О., „отвори си краката да ти видя путката, защото ще дойдат още и ще те изнасилим“, докато масажирал члена си, съответно отправял заплахи и че ще я убие. Подсъдимият, освен горните искания настоявал С. да му даде пари – „Дай 20 лева, защото ще я изнасиля“.

Свидетелят С. нямал никакви пари и заявил това на подсъдимия. Той обаче продължавал да настоява да получи пари и продължавал да опипва св.О.. С., притиснат между дясната задна врата на автомобила и тялото на О. се стремял да предпази последната, отблъсквайки ръцете на подсъдимия и 4 правейки безуспешен опит да позвъни на тел. 112. В отговор на заплахите С. отворил чантата си пред погледа на Х., за да демонстрира, че не разполага с парични средства. Х. продължил да настоява да му бъдат предадени пари, отправяйки заплахи за потенциално групово изнасилване на О., побой и убийство на пострадалите. Тогава О., силно уплашена, предала всичките си налични пари, които били монети с обща стойност от 15 лева и ги изсипала в ръцете на подсъдимия Х.. Последният отново поискал О. да си разтвори краката, но след категоричен отказ от нейна страна преустановил опипването по интимната й зона и си тръгнал заедно със свидетеля А..

Местопроизшествието напуснал и свидетеля С..

Свидетелят С. съобщил за инцидента на полицейските органи, което довело до иницииране на досъдебното производство и установяване на дееца.