Решение № 7550 от 23.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7550 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110153738 по описа за 2025 година

Предявен е от З срещу З осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 1236,33 лева, равняваща се на 632,13 евро, представляваща регресно вземане за възстановяване на платено по договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“, застрахователно обезщетение за вреди, причинени на МПС „Субару Аутбек“, с per. № **, вследствие на ПТП, настъпило на 16.05.2024 г. в гр. Пловдив, и ликвидационни разходи за неговото определяне, ведно със законната лихва от 02.12.2025 г. до окончателното плащане.

Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 16.05.2024 г. в гр. Пловдив, водачът на МПС „БМВ“, с рег. № **, при осъществяване на маневра движение назад нанесъл удар в паркирано МПС „Субару Аутбек“, с per. № **. Поддържа се, че като последица от произшествието били причинени имуществени вреди на МПС „Субару Аутбек“, с per. № **, за което бил сключен при ищеца договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“, обективирана в застрахователна полица № **, със застрахователно покритие от 24.04.2024 г. до 23.04.2025 г. Излага съображения, че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 470424242428214. За възстановяване на вредите ищецът заплатил в полза на извършилия ремонта сервиз застрахователно обезщетение в размер на 3744,83 лева, като били извършени и ликвидационни разходи в размер на 25 лева. Твърди, че към момента на настъпване на ПТП-то, гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поддържа, че със заплащането на застрахователно обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу 1 делинквента и неговия застраховател. Сочи, че поканил ответника да заплати претендираното регресно вземане в общ размер на 3769,83 лева, но последният заплатил само 2533,50 лева, като дължими останали 1236,33 лева. По така изложените съображения предявява разглеждания иск и моли за неговото уважаване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който не оспорва основанието на предявения иск. Оспорва единствено размера на определеното от ищеца застрахователно обезщетение като завишен и несъответен на действителната стойност на претърпените вреди, настъпили вследствие на процесното застрахователното събитие, което обосновава подробно. Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Съдът, като взе предвид доводите на страните намира, че между последните не се спори по отношение на следните правнорелевантни обстоятелства: 1) че на 16.05.2024 г. в гр. Пловдив е настъпило ПТП между МПС „БМВ“, с рег. № **, и МПС „Субару 2

Аутбек“, с per. № **, по описания в исковата молба механизъм; 2) че ПТП е настъпило вследствие на виновното и противоправно поведение на водача на МПС „БМВ“, с рег.

№ **; 3) че за МПС „Субару Аутбек“, с per. № **, е бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“, обективирана в застрахователна полица № **, със застрахователно покритие от 24.04.2024 г. до 23.04.2025 г.; 4) изплащане от страна на ищцовото застрахователно дружество на застрахователно обезщетение по процесната имуществена застраховка в сочения в исковата молба размер от 3744,83 лева, като били извършени и ликвидационни разходи в размер на 25 лева; 5) че към момента на настъпване на ПТП-то, гражданската отговорност на водача на МПС „БМВ“, с рег. № **, е била покрит застрахователен риск от ответника по застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите;

7) че ответникът е извършил плащане на сумата от 2533,50 лева в погашение на дълга по регреса. Посочените обстоятелства са отделени на основание чл. 153, вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото, обективиран в определение от 03.03.2026 г., като се установяват и подкрепят и от събрания по делото доказателствен материал.

Следователно, правният спор между страните по делото се концентрира единствено върху обстоятелствата, релевантни за определяне размера на регресното вземане.

Съобразно правилата на чл. 411 КЗ застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, като обемът на отговорността по регреса е обусловен от размера на платеното застрахователно обезщетение. Същото, съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, е съизмеримо с действителната стойност на вредите, причинени от третото лице на застрахования, определена към датата на застрахователното събитие. Обезщетението трябва да покрие размера на вредите към деня на настъпването им, като съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ то се дължи в пределите на определената застрахователна сума (лимита на отговорност по имуществената застраховка) и не може да надвишава действителната (при пълна загуба) или възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а тази стойност е пазарната стойност, в рамките на която правоимащият може да замести имуществото с еквивалентно по вид и качество, респ. да го възстанови във вида му преди увреждането.

При частична щета на застрахованата вещ, каквато е налице в процесния случай, дължимото застрахователно обезщетение се определя на база пазарната стойност на ремонта за възстановяване на предхождащото увреждането състояние към момента на реализиране на застрахователния риск. Обезщетението следва да компенсира всички разходи за нови части и труд, необходими за отстраняване на повредите, настъпили в 3 причинна връзка със застрахователното събитие, с които се намалява имуществото на застрахованото лице.

От заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, се установява, че стойността на ремонта за отстраняване на щетите по увреденото МПС „Субару Аутбек“, с per. № **, причинени в резултат от процесното ПТП, възлиза на сумата от 3744,83 лева, определена по средни пазарни цени за вложени нови части и труд към датата на ПТП. Изчислената именно по този начин стойност съдът преценява като обективен критерий за определяне на действителните разходи за отремонтиране на превозното средство към релевантния момент съобразно изискването на чл. 386, ал. 2 КЗ, тъй като тя е определена след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на които оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически субекти. В тази връзка следва да се посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни доставчици, не онагледява средните пазарни цени към датата на процесното ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни доставчици, т. е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя, материали и труд.

На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 25 лева съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната претенция по смисъла на посочената разпоредба, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума.

С оглед на гореизложеното, вземането на ищеца по регреса възлиза в общ размер на 3769,83 лева, като между страните не се спори, че извънсъдебно ответникът е погасил сумата от 2533,50 лева. Ето защо, той е останал задължен за разликата между погасената сума и действителните вреди, т.е. за сумата от 1236,33 лева, равняваща се на 632,13 евро, поради което предявеният иск се явява основателен в предявения пълен размер. Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.12.2025 г. до окончателното плащане.

По разноските:

При този изход на правния спор с правна възможност да претендира присъждането на деловодни разноски разполага само ищецът. Последният е поискал присъждането на разноски, като реално е доказал, че е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъди сумата от 441,84 евро, представляващи деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

4

С тези мотиви, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА З, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на З, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 411 КЗ сумата от 1236,33 лева, равняваща се на 632,13 евро, представляваща регресно вземане за възстановяване на платено по договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“, застрахователно обезщетение за вреди, причинени на МПС „Субару Аутбек“, с per. № **, вследствие на ПТП, настъпило на 16.05.2024 г. в гр. Пловдив, и ликвидационни разходи за неговото определяне, ведно със законната лихва от 02.12.2025 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА З, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, да заплати З, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 441,84 евро, представляващи деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5