Решение № 360 от 27.03.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. София, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. И. Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Мария Янк. И. Вранеску Въззивно гражданско дело № 20241000501506 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на Глава двадесета, чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение №261186/03.10.2023 г. по гр. д. № 2150/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-5 състав, приема за установено, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по отношение на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от П. Д. и Д.

Ш. - изпълнителни директори и членове на Управителния съвет, че Ц. Т. Т., ЕГН **********, бивш жител на гр. Монтана, починал в хода на делото на 18.04.2021 г., и заместен от своя правоприемник Т. Ц. И., ЕГН **********, не дължи сумата от 55 000 лв. по смисъла чл. 2, ал. 1 от споразумение от 08.05.2015 г., поради извършени плащания в срока на действие на споразумението през периода 08.05.2015 г. – 08.11.2016 г., като отхвърля иска в останалата част, до пълния предявен размер от 66 300 лв., дължими по чл. 2, ал. 1 от споразумение от 08.05.2015 г., както и по чл. 2, ал. 1 от споразумение от 27.02.2014 г. С обжалваното решение Т. Ц. И. е осъдена да заплати на „Юробанк България“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените по делото разноски за изготвено от вещо лице заключение по съдебно-счетоводна експертиза в размер на 102,26 лв., съразмерно на уважената част от иска.

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба вх.№ 289678 от 3.11.2023г. предявена от Т. Ц. И. срещу обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен предявения отрицателен установителен иск за сумата от 11 300 лв. Съображенията за това са неправилност, небезпристрастност при постановяване на съдебния акт и вътрешно противоречие в мотивите на съда. Твърди се, че напълно погрешно и несъобразено със събраните по делото доказателства се излага в мотивите на обжалваното решение, че след като ищецът бил забавил периодичните плащания към Банката, договорът бил с изтекъл срок, и независимо, че Т. като „неизправна страна" е изплатил изцяло сумата от 66 300лв., сключеното между страните споразумение е било прекратено автоматично, без никаква необходимост от писмено волеизявление от кредитора до длъжника. Според въззивника от 1 тук е формиран и следващият погрешен извод, „че сумата от 11 300 лв., (платена от ищеца след изтичане на крайния срок на споразумението), се явявала платена без основание на Банката“. Излагат се аргументи, че Банката мълчаливо и без противопоставяне е приемала ежемесечните плащания на длъжника по „прекратеното" споразумение цели две години и един месец след изтичане на неговия срок. Основанието на плащанията не е липсвало, тъй като това фигурира като основание в представените по делото платежни документи, а именно „плащане на вноска по споразумение от 08.05.2015г." и именно с това основание сумите са били осчетоводявани при ответника. Банката няма възможност и право да заприходява счетоводно суми (платени без основание) и да ги отнася в графи, примерно озаглавени като „дарения от Ц. Т." или „спестовни вноски на Ц. Т.", а същата ги е осчетоводявала с вписаното в тях основание - плащане по споразумение. Ако срокьт на същото това споразумение не е бил мълчаливо продължен с конклудентните действия на страните, изразяващи се в нареждани периодични плащания от длъжника, отговарящи по размер на вноските и с точно спазване датите на техните падежи в споразумението - от една страна, а от друга - приемане на сумите от кредитора в периода от 07.11. 2016 г. до 07.12.2018 г. без противопоставяне, то тогава въззивникът счита, че е следвало банката да връща обратно сумите по сметка на Т.. Излагат се твърдения, че първоинстанционният съдебен състав неправилно не е взела предвид, че срокът по споразумението е бил мълчаливо продължен от страните посредством техните конклудентни действия, тъй като ответникът е приемал периодични плащания без изрично противопоставяне в качеството си на кредитор. Наред с горното, Т. И. обжалва и неприсъдените съдебни разноски в своя полза съобразно уважената част от иска, като счита, че е не взет предвид представяния по делото списък с разноски по смисъла на чл. 80 от ГПК. Претендира разноски.

Подаден е в срок отговор на въззивна жалба от третото лице - помагач „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК: 205942517, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Отец Паисий“ № 47 А, представлявано от изпълнителните директори И. В. и М. Г.. Излагат се твърдения, че така предявения иск е изцяло недопустим, тъй като ищцовата страна не е навела твърдения Банката-кредитор да е претендирала изпълнение от длъжника по коието и да е от споразуменията относно сумата в общ размер от 66 300 лева, а само твърдения, че ответникът не е заличил вписаните ипотеки. Твърди, че Банката също не отрича да е получила сумата от 66 300 лв., но оспорва заплащането в срока на споразуменията, т.е. за нея не е възникнало задължение да заличава ипотеки посредством мълчаливо продължения срок на действие на споразуменията. Счита, че е налице спор не относно платената в пълен размер дължима сума, а дали са изпълнени надлежно условията по двете сключени споразумения от страна на ищеца, за да може последният да претендира насрещно изпълнение от страна на Банката-кредитор. Според помагачът следва да се касае за спор, иницииран посредством положителен установителен иск, а не относно отрицателен установителен иск, поради което счита искът за изцяло недопустим. Претендира и липса на правен интерес от така заведената искова претенция. Счита въззивната жалба и за изцяло неоснователна и необоснована, тъй като жалбоподателката се домогва да докаже изгоден за нея факт. Оспорва и като недопустим евентуално предявения иск, касаещ частта с разноските. Моли съдът да прекрати като недопустим така повдигнатия спор поради липса на правен интерес от търсена защита и да остави без уважение въззивната жалба, като моли за присъждане на разноски в полза на ищеца.

Подадена е и въззивна жалба вх.№ 290016 от 8.11.2023 г. от „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК:

205942517, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, *** А, представлявано от изпълнителните директори И. В. и М. Г., трето лице помагач в производството против първоинстанционното решение, придобило вземането по обезпечения кредит чрез цесия, в хода на първоинстанционното производство. Моли решението да бъде обезсилено и делото прекратено като недопустимо. Излагат се твърдения, че Банката не е оспорила твърдението, че размерът на иска е платен изцяло, а само, че банката е отказала да заличи ипотеките, вписани върху собствените на ищеца имоти, претендирайки актуалната пазарна цена на същите. Предвид на това намира, че липсва правен интерес от предявения установителен иск. Твърди се, че банката е направила 2 извънсъдебно признание, че сумата от 47 400 лева е погасена. Неправилно според помагача първоинстанционният съд е квалифицирал като евентуален иск искането за заличаване на вписаните ипотеки, тъй като според константната практика на ВКС това е последица от евентуално уважаване на установителния иск за недължимост на обезпечените вземания, а не е самостоятелен иск.

Подаден е отговор на насрещната въззивна жалба от Т. Ц. И., като моли насрещната въззивна жалба да бъде оставена без уважение. Счита признатото за установено плащане в размер на 55 000 лева за основателно, като моли съда да отмени като неправилно отхвърлената част от 11 300 лева. Твърди се, че Банката не е признала извънсъдебно нито частично, нито изцяло платена сума от страна на ищеца.

Подадена е и частна жалба вх.№ 268345 от 05.04.2024 г. от Т. И. срещу Определение № 261186/03.10.2023 г., с което е отхвърлено искането за присъждане на разноски на ищеца.

Излагат се твърдения, че неправилно първоинстанционния съд приема, че ответникът е направил частично признание на иска в отговора на исковата молба.

Подаден е отговор на частна жалба от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, с който се оспорва жалбата поради съображения за неоснователност и недоказаност на изложените твърдения. Излага твърдения, че веднъж сторено признание в производството е неоттегляемо дори и за част от така предявените искови претенции.

Подаден е отговор на частна жалба от „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК: 205942517, като счита така депозираната частна жалба за неоснователна и необоснована поради съображения за това, че ответникът не е твърдял неполучени периодични плащания, а че същите са получени извън срока на споразуменията, сключени с ищеца и останалите съдлъжници.

Сочи аргументи в посока на кумулативно наличните предпоставки по смисъла на чл. 78, ал.

2 от ГПК, а именно, че възлагането на разноски в тежест на ищеца се случва при спазените изисквания за това с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да и признал вземането, поради което моли съда да остави без уважение частната жалба и да не присъжда разноски в полза на ищеца.

Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното:

С предявения иск наследодателя на въззивната жалбоподателка Ц. Т. е поискал да се установи, че е изплатил изцяло стойността на задължението си към банката , като ипотекарен длъжник. Задължението е било индивидуализирано с две споразумения от 27.02.2014 г. и от 08.05.2015г., и макар и след срока на споразуменията е извършил погасяване на цялата договорена сума от 66 300 лв. Предвид на това моли да се признае спрямо банката ответник, че не дължи тази сума , с което задълженията му по ипотеката са погасени и се иска постановяване заличаване на ипотеката, вписана върху притежаваните върху него имоти находящи се в гр.***, ул.*** № ** – две сгради и дворно место, подробно посочени в исковата молба.

С обжалваното решение СГС е приел, че е сезиран с отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК досежно установява погасяване и липса на задължение на ищеца към ответника Юробанк България АД. СГС е приел, че е налице погасяване на задължението за сумата от 55 000 лв., а сумата от 11 300 лева е платена без основание, извън срока по второто споразумение от 08.05.2015г.. Предвид на това не може да се приеме като изпълнение на задължението съобразно договореното със второто споразумение и искът относно тази част от 11 300 лв. е отхвърлен. Прието е, че искането за постановяване на заличаване на ипотеката по чл.179 от ГПК предвид последващи уточнения е отделен иск предявен при евентуалност, по който СГС е приел, че не следва да се произнася.

Присъдени са разноски на банката съобразно отхвърлената част от установителния иск. С определението по чл.248 ГПК СГС е отказал исканото от ищцата изменение на решението в частта на разноските и присъждане, разноски и на ищцовата страна, тъй като е приел, че спорът касае ипотечното право на банката, което с установяване изплащане на 3 част на вземането, не може да се приеме за погасено .

В изпълнение правомощията по чл.269 ГПК въззивната инстанция намира решението за издадено в нужната форма от компетентен съд и същото е валидно. САС приема, че решението е постановено по допустим установителен иск и е допустимо, предвид наличие на правен интерес от иска на ищеца. Макар и банката да не оспорва получаване на цялата сума, вкл. и третото лице помагач, същите твърдят, че част от погашенията са извън договорените срокове, поради което и задължението на ипотекарния длъжник не е изпълнено. Наред с това намират, че не е налице основание за заличаване на ипотека именно поради плащанията извън срока и дължимост на пазарната стойност на имота. Не оспорват, че са насочвали изпълнение към имотите предмет на иска. Предвид на това САС намира наличие на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск.