Решение № 37 от 07.07.2017, Окръжен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И E

№ 07.07.2017 г. гр. Хасково

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Хасковският окръжен съд, осми граждаски състав на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година в закрито съдебно заседание, в състав :

СЪДИЯ : ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА секретар: Петя Делчева прокурор като разгледа докладваното от съдия Серафимова т.д. № 58 по описа за

2016 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са при условията на кумулативно обективно съединяване иск с правно основание чл.208,ал.1, и ал.3 КЗ /отм/, с цена 40 000 лева и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, с цена 3150,73 лв.

ИЩЕЦЪТ „АВТО ИЛЧЕВ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Симеоновград твърди, че притежава търговски обект - автосервиз в гр.Симеоновград, на ул.“Ал.Стамболийски“ № 67, за който ежегодно се сключвал договор за застраховка на имуществото на обекта. На 03.04.2015 г. ищцовото дружество сключило с ответника ЗАД „Булстрад Виена

Иншурънс груп”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София валидна застрахователна полица № 2204151119000004, с период на застрахователно покритие от 07.04.2015 г. до 06.04.2016 г. С полицата били застраховани сградите, подобренията в тях и стоките в автосервиза срещу рискове „Пожар и други опасности” и „Земетресение”, при лимит на отговорност 90 499 евро за сгради и подобрения и 15 000 евро за стоки. Сумата по застрахователната премия в общ размер на 107,12 лв. била платена изцяло от ищеца със сметка № 20150133719, на 03.04.2015 г.Твърди се в исковата молба, че на 07.05.2015 г. около 15,20 часа в гр. Симеоновград, в резултат на развила се буря, със скорост на вятъра по официални данни на Института по метеорология и хидрология към БАН над 30 м/сек била отнесена цялата покривна конструкция на застрахования автосервиз, като покривът се стоварил в цялост върху друго от имуществата на ищеца. За настъпилото застрахователно събитие, съгласно клаузите на сключената застрахователна полица, което събитие е в периода на застрахователното покритие, ответното дружество било уведомено и била образувана щета № 22041511190915, като въпреки, че от страна на ищеца били представени всички документи, с цел установяване на щетата, застрахователят не изплатил обезщетение в договорения между страните срок от 15 дни, съгласно раздел XV, точка 1 от Общите условия на комбинирана застрахователна полица „Булстрад Бизнес решение”. Застрахователят възложил на „О Кю Кю Ес Ей България” ЕООД да извърши оценка на нанесените щети, в резултат на което между страните била разменена кореспонденция. Ищецът изпълнил задължението си за представяне на изискуемите документи до 18.06.2015 г., когато бил последният отговор от страна на оценителя. Разменената след тази дата кореспонденция била във връзка единствено с отправеното искане да бъде предоставено копие от доклада за установяване на щетите, което искане ищецът твърди, че не е било удовлетворено.

На 01.09.2015 г., ответното дружество превело на ищеца 7 092,50 лв. - застрахователно обезщетение за претърпяната на 07.05.2015 г. имуществена вреда, с размера на което обезщетение ищецът не бил съгласен и за което предприел действия като било образувано ч.г.д. № 683/2015 г. по описа на РС-Харманли, относно обезпечаване събирането на доказателства, необходими за доказване размера на действително претърпените вреди от ищцовото дружество. По частното гражданско дело била назначена и извършена съдебно-техническа експертиза, с която били конститирани и количествено описани вредите настъпили вследствие на развилото се на 07.05.2015г.природно бедствие. Видно от заключението на експертизата заплатеното застрахователно обезщетение от ответното дружество по образуваната щета в размер на 7 092,50 лв. било крайно недостатъчно, за да покрие реално настъпилите и констатирани от вещото лице вреди.

Ищецът твърди, че преди завеждане на делото е предприел действия за доброволно уреждане на спора изпращайки покана до ответника, на който предложил в 7-дневен срок от получаване на поканата, да доизплати обезщетение в размер на още 60 000 лв., необходими за покриване на претърпените вреди в техния пълен размер и в случай, че не е съгласен с този размер от 60 000 лв., да посочи размер на обезщетението, което е готов да доизплати. В предоставения с поканата срок, от ответника не постъпил отговор, нито постъпило допълнително плащане по образуваната щета. Позовава на разпоредбата на чл. 208, ал.3 от КЗ, съгласно която обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, както и че с оглед разпоредбата на чл. 208, ал.1 КЗ, застрахователят бил длъжен да плати застрахователното обезщетение в уговорения срок, който не можел да бъде по-дълъг от 15 дни и започвал да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал.

1 и 2 и чл. 207, ал. 3 КЗ. Съгласно Общите условия, Раздел ХV, т.1, на комбинираната застрахователна полица „Булстрад Бизнес решение” - в срок до 15 дни, считано от предоставяне на всички изискани от застрахователя документи, извършване на огледи и назначаване на експертизи, застрахователят имал право да получи дължимото му застрахователно обезщетение. В тази връзка се твърди, че на 18.06.2015 г. е започнал да тече 15-дневния срок, съгласно разпоредбите на КЗ и общите условия на комбинираната застрахователна полица „Булстрад Бизнес решение”, за заплащане на дължимото на ищеца застрахователно обезщетение, като след изтичането на този 15-дневен срок, на 04.07.2015 г., застрахователят изпаднал в забава за изпълнение на задължението си по сключения между страните застрахователен договор. В тази връзка се твърди от ищеца, че ответникът в качеството му на застраховател му дължи обезщетение за забава в размер на 3150,73 лева, за периода от 04.07.2015 г. до 11.04.2016 г. върху дължимото застрахователно обезщетение, относно необезщетените вреди в размер на 40 000 лв.

С исковата молба ищецът претендира сумата от 40 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по сключената валидна застрахователна полица със ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” № 2204151119000004 на 03.04.2015 г., за периода от 07.04.2015 г. до 06.04.2016 г., относно необезщетените вреди от застрахователя настъпили вследствие на разразилата се на 07.05.2015 г. гръмотевична буря, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, сумата 3150,73 лева, представляваща дължимата мораторна лихва върху застрахователното обезщетение, за периода от 04.07.2015 г. до 11.04.2016 г. и разноски на стойност 920 лв., направени в производство по ч.гр.д. № 683/2015 г. по описа на РС - Харманли относно обезпечаване събирането на доказателства, като твърди, че с поведението си ответникът е дал повод за образуване и водене на това производство.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 40 000 лева и сумата в размер 3150,73 лева. Претендира заплащането на направените съдебни и деловодни разноски в настоящото производство, в това число и адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.2, моли съда да присъди направените разноски в производството по обезпечаване на доказателствата по ч.гр.д № 683/2015 г. по описа на РС-Харманли, в това число адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., държавна такса - 20 лв. за образуването на производството и 300 лв. – внесен депозит за вещото лице за изготвяне на съдебно – техническата експертиза.

ОТВЕТНИКЪТ ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.

В отговора на исковата молба депозиран в срока по чл.372,ал.1 ГПК се твърди, че със заплащане на сумата от 7092,50 лв. по застрахователна полица са удовлетворени изцяло вредите, които се дължат от настъпилото събитие и които не могат да се отнесат към предвидено в застрахователния договор изключение, поради което ответникът оспорва иска за присъждане на застрахователно обезщетение изцяло като неоснователен.

Поддържа се, че в конкретният случай са налице изключенията, предвидени в Раздел VІІІ – „Изключения” на Общите условия към двата застрахователни договора, във връзка с нормата на чл.207 и чл.211 от КЗ (отм.), които били основание за освобождаване на застрахователя от задължение за заплащане на обезщетение, респективно за намаляване на размера му.

Настъпилите увреждания, извън тези за които застрахователят заплатил застрахователно обезщетение, според ответника се дължат на неспазване на действащи правни норми, регулиращи дейностите по извършване на реконструкция и ремонт и неизвършване на проектиране във връзка с допълнително пристрояване на сграда - Цех за вентилационни решетки. Твърди се, че допълнително надградената покривна конструкция на „Цех за вентилационни решетки” не е проектирана и извършена по начин, даващ възможност да издържи на всички въздействия и влияния през срока за експлоатация.

Твърди се, че при последващо допълнително строителство на покрив „Цех за вентилационни решетки” не са предприети действия по отношение избирането на такъв вида конструкция, която да е по-малко уязвима на възможните опасности и при която рискът от внезапно разрушаване е минимализиран.

Твърди се, че допълнително изградената част от покривната конструкция на „Цех за вентилационни решетки” не е съобразена с БДС, поради което всички тези неизпълнения по отношение на проектирането и строителството на цеха са довели до състояние на статическа изменяемост на конструкцията, която е довела до възможност за получаване на уврежданията.

Тези неизпълнения според ответника кореспондират на изключенията предвидени в т. 13 от раздел III „Специални изключения” от Клауза „Пожар и други опасности”, както и на изключенията в Раздел ІХ "Предохранителни мерки" от ОУ на застрахователния договор в това число и във връзка с нормите на чл. 211 и чл. 207 от КЗ, които според ответника следва да намират вторично приложение, когато събитието съставлява изключен риск.

Изцяло се оспорва основателността и на иска за присъждане на лихва по причина неговия акцесорен характер, спрямо главния иск, който се оспорва като неоснователен. Оспорва се и основателността на претенцията за присъждане на разноски, направени във връзка с производството по обезпечаване на доказателствата, като се твърди, че тези разноски не могат да бъдат присъждани в хода на друго производство, съобразно относимите разпоредби на ГПК.

СЪДЪТ, след преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено следното:

Видно от приетата по делото комбинирана застрахователна полица БУЛСТРАД БИЗНЕС

РЕШЕНИЕ ,Застрахователна полица № 2204151119000004 /на л.12/, на 03.04.2015 г. между „АВТО

ИЛЧЕВ“ ООД и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” е сключен застрахователен договор, съгласно който договор са застраховани сградите, подобренията в тях и стоките в автосервиза срещу рискове „Пожар и други опасности” и „Земетресение”, при лимит на отговорност 90 499 евро, за сгради и подобрения и

15 000 евро, за стоки.

Видно от застрахователната полица периодът на застрахователно покритие е от 07.04.2015 г. до 06.04.2016 г.. Страните са договорили застрахователната премия да бъде заплатена на две вноски, с падежи на 07.04.2015г. и 07.10.2015г. Сумата по застрахователната премия в общ размер на 107,12 лв. е платена изцяло от ищеца, със сметка № 20150133719 на 03.04.2015 г. Плащанията по застрахователния договор са извършени от ищеца със сметка № 201501337719, на 07.04.2015г. и със сметка № 20150428971 на 07.10.2015г.

По делото е установено, че застраховката е сключена в изпълнение на поето задължение от ищеца „АВТО ИЛЧЕВ" ООД, в качеството му на кредитополучател да осигури сключване на застраховка върху недвижимо имущество, предоставено като обезпечение на кредитодател - „Райфайзенбанк /България/" ЕАД.

Към договора е сключен и добавък

2 /1 / л.57/, с който застрахователят приема при настъпване на застрахователно събитие, по условията на затрахователната полица, със застраховано имущество „сгради", че дължимото обезщетение ще се изплати на „Райфайзенбанк" ЕАД, като застрахователното обезщетение ще бъде платимо на застрахования,само ако банката/ третото лице писмено уведоми ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ,че не желае да се полва от преотстъппените и/ му права.