Решение № 47 от 08.12.2021, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Първомай, 08.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20205340100365 по описа за 2020 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс (СК).

Ищецът ЗВ. АТ. М., ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Н.Ш. Б., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да постанови срещу ответника С. МЛ. АНГ., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. К.Т. А., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, решение, с което: да й предостави упражняването на родителските права по отношение на децата М.С.

А.а, ЕГН: **********, и З.С. А.а, ЕГН: **********; да определи местоживеенето им при нея на адрес: ***; да определи следния режим на лични отношения между децата и ответника: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, както и един месец през лятото; да осъди ответника да заплаща поотделно на децата чрез тяхната майка и законен представител месечна издръжка в размер на 170, 00 (сто и седемдесет) лева, считано от датата на влизане в сила на решението до настъпване на основание за изменението или прекратяването й.

Претендира и присъждане на сторените в настоящата инстанция съдебноделоводни разноски.

Излагат се фактически твърдения, че през 2013 г. страните заживели съпружески в гр.

Стара Загора и че от безбрачното си партньорство имат две, родени през 2016 г., 1 ненавършили пълнолетие деца М.С. А.а, ЕГН: **********, и З.С. А.а, ЕГН: **********.

След раждането им ответникът започнал всяка вечер да злоупотребява с алкохол, играел хазартни игри, приемал наркотици и упражнявал спрямо съжителката си постоянен тормоз за пари, а често и физическо насилие. Семейството изпаднало в затруднено финансово положение и дори шест месеца останало без електричество. През 2018 г. ответникът бил разобличен в управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества и продължавал да се държи агресивно. На 10.06.2020 г. ищцата напуснала дома си и придружена от двете си дъщери, се преместила в този на родителите си в с. Крушево, обл. Пловдив, а през лятото на 2020 г. възобновила връзката си с бившия си съжител, от когото имала други две деца, и от тогава до момента съжителствала с него в жилище с три стаи, баня и тоалетна на адрес: ***, където в нормална обстановка при задоволителни битови условия двамата отглеждали четирите деца. М. и З. били здрави и посещавали детска градина, а баща им, който от края на лятото на 2020 г. пребивавал в Германия заедно с новата си приятелка, не се интересувал от тях и не участвал в издръжката им. Ищцата реализирала добри доходи от трудова заетост в баничарница „Фелиз”, а сегашният й партньор й изпращал средства от чужбина.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът чрез процесуалния си пълномощник депозира Отговор вх. № 1/14.01.2021 г., с който оспорва исковете като неоснователни.

Навежда, че след като отвела децата при бившия си съжител, ищцата прекъснала своите и техните контакти с баща им. Със съдействието на ОЗД при ДСП – Първомай същият успял да проведе видеосреща с тях, на която те много се зарадвали, и да им поднесе коледни подаръци. По време на съвместния живот на страните в гр. Стара Загора ищцата не работила и не полагала постоянни грижи за децата, тъй като те посещавали седмична детска градина.

В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват, като ищецът чрез довереника си поддържа исковете, а ответникът не се представлява и не излага становище по съществото на спора.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази наведените от страните доводи по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, намира от фактическа страна следното:

В хода на съдебното дирене чрез разпит на М.А.М.а – първа братовчедка на ищцата, са ангажирани свидетелски показания, които, критично преценени в съответствие с предписанието на чл. 172 от ГПК поради възможната й заинтересованост от изхода на спора предвид близката й родствена връзка с посочилата я страна, следва да се кредитират, тъй като конкретно, последователно, логично и правдоподобно възпроизвеждат непосредствени възприятия относно релевантните факти и кореспондират с приобщените писмени доказателствени източници.

От визираните гласни доказателства, Удостоверения за раждане (л. 5 – л. 6), издадени на 30.07.2020 г. от Община Стара Загора и констатациите от извършеното социално проучване, обобщени в Социален доклад изх. № ПР/Д-РВ-ПМ/21-004/10.05.2021 г., (л. 70 – л. 71), изготвен на 10.05.2021 г. от Е.Т.В. – социален работник в Отдел „Закрила на детето“ 2

(ОЗД) при Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Първомай, се изяснява, че страните заживели съпружески преди повече от пет години в дома на ответника в гр. Стара Загора и от безбрачното си партньорство имат две деца М.С. А.а, ЕГН: **********, и З.С. А.а, ЕГН:

**********, родени на 11.06.2016 г.

В изминалия от раздялата им през лятото на 2020 г. до момента период ищцата отглеждала дъщерите си и удовлетворявала адекватно базовите, здравните, образователните и психо-емоционалните им потребности в спокойна и безопасна семейна среда с помощта на родителите си А.Х. и М.А. при подходящи жилищно-битови условия в собствената им едноетажна масивна къща на адрес: **********, *** състояща се от преддверие, салон, три стаи и вътрешен санитарен възел и обзаведена с мебели и вещи за обичайно потребление.

По информация от личния лекар на децата – д-р В.Я. с медицинска практика в гр.

Първомай, включително и тази, отразена в издадените от нея Служебни бележки изх. № № 563 (л. 29) и 564 (л. 28)/25.11.2020 г., те били клинично здрави с изряден имунизационен статус и редовна здравна профилактика. Според социалния доклад и Служебни бележки изх.

№ 46 (л. 26) и 47 (л. 27)/25.11.2020 г., издадени от Директора Детска градина „Осми март“ – Първомай, от 20.11.2020 г. до сега посещавали редовно детското заведение в добър външен вид и хигиена с осигурени за учебния процес материали, като били водени и взимани от ищцата, която проявявала интерес към образователното и поведенческото им развитие и с която били силно взаимно привързани.

При проведената с тях социална беседа били в добра здравословна и психоемоционална кондиция, облечени с чисти и съобразени със сезона и възрастта дрехи, и споделили, че са обгрижвани от майка си и че им харесва в детската градина.

Ищцата реализирала постоянни доходи от трудова заетост в баничарница при „***” – Първомай и била социално подпомагана по реда на чл. 7 от ЗСПД, а понастоящем се възстановявала от коремна операция.

Ответникът пребивавал и работел в Англия. В Декларацията си за семейно и материално положение и имотно състояние от 07.08.2020 г. (л. 7), приложена по делото, декларира, че получава трудово възнаграждение от 1 000, 00 лева, че притежава къща, находяща се в ***, и има още едно дете М.С. А..

На 13.10.2020 г. сезирал ОЗД при ДСП – Първомай с искане за съдействие за осъществяване на контакти с дъщерите си З. и М., твърдейки, че са възпрепятствани от тяхната майка от момента на връщането й с тях в с. Крушево през месец юли 2020 г. В отговора си споменава, че впоследствие му е била осигурена възможност за свиждане. От около месец инициирал разговори с децата два пъти седмично, което се признава от ищцата при събеседването й с представител на ДСП – Първомай. Същата заявила и че е възобновила връзката си с бащата на по-големите си деца М. и М. – З.А., който се грижел за тях.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от СК, двамата родители са равностойни титуляри на родителски права, които според чл. 123, ал. 1, изр. 1 и ал. 2, изр. 1 от СК упражняват в интерес на своите ненавършили пълнолетие деца заедно и поотделно и по общо съгласие.

3

Имплементирайки основополагащия принцип, закрепен в чл. 18 от Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето, в сила за българската държава от 03.06.1991 г., според който родителите носят обща и първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето и висшите му интереси са тяхна основна грижа, нормата на чл. 127, ал. 1 от СК не само дава приоритет на, но и изисква съгласувана родителска воля за разрешаване на въпросите, свързани с местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му.

Визираната разпоредба е проявление на завишен стандарт на закрила и е призван да обезпечи в най-висока степен интереса на детето. Именно на неговата охрана е подчинен и уреденият в чл. 127, ал. 2 от СК правен механизъм за преодоляване на евентуален конфликт в позициите на носителите на родителска власт, който при непостигане на споразумение помежду им ангажира съда със социално значимата задача да предостави защита на ненавършилите пълнолетие лица и да гарантира правната сигурност, като разреши засягащия ги родителски спор.

Решаващата дейност по приложението на чл. 59, ал. 2 от СК, към който чл. 127, ал. 2 от СК препраща, е доминирана от най-добрия интерес на детето, определен конкретно след задълбочен и всестранен анализ на относимите обстоятелства, сред които чл. 59, ал. 4 от СК неизчерпателно нарежда възпитателските качества на родителите, полаганите до момента от тях грижи за и отношение към него, желанието им, привързаността на детето към тях, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети близки лица, социалното им обкръжение и материалната им осигуреност.

Благосъстоянието на детето диктува упражняването на родителските права, разбирано като ежедневното им осъществяване чрез непосредствено обгрижване, надзор, контрол, закрила, защита и представителство, да бъде възложено на родителя, който е по-пригоден не само да предразположи битовия му комфорт, но и да го възпита и подготви за еманципиран живот.

Констатациите, изложени в приетия социален доклад, и свидетелските показания убеждават, че страните имат две ненавършили пълнолетие деца М.С. А.а, ЕГН: **********, и З.С. А.а, ЕГН: **********, родени на 11.06.2016 г., които са отглеждани от тях съвместно до раздялата им в средата на 2020 г., а от тогава до момента – изключително от ищцата с подкрепата на родителите й, като под нейната опека базовите, здравните, образователните и психо-емоционалните им потребности са изчерпателно и адекватно удовлетворявани в стабилна и безопасна семейна среда, в която са социално и образователно интегрирани и се чувстват спокойно и сигурно.

За разлика о т бащата, чиито възпитателски качества, жилищна обезпеченост и социален кръг по настоящото му местопребиваване във Великобритания остават неизяснени, майката се изявява като обгрижващ, любящ, всеотдаен и отговорен родител с неопетнен морален облик, общуването с когото и със социалното му обкръжение не крие рискове за подрастващите и който разполага с нормална хигиенно-битова жилищна база в дома на родителите си, находящ се **********, *** и разчита на тяхната помощ в общо домакинство.

В разискваната родителска конкуренция ищцата доминира и от аспекта на привързаността на децата към нея, на възрастта и пола им, доколкото е биологично по4 пригодна да полага грижи за петгодишни момиченца, както и от гледна точка на мотивацията си за ефективно родителство, за която говори настойчивостта, постоянството и отдадеността, с които изпълнява родителските си обязаности. От друга страна, ответникът е оттеглил първоначалните си искове за водеща родителска роля.

И двамата родители са в нормално здраве и са трудово заети и финансово осигурени.

Изтъкнатите доводи позволяват да се заключи, че майката превъзхожда бащата в способността да осигури адекватни условия за физическо, умствено, нравствено, социално и образователно развитие на дъщерите си З. и М..