Определение № 3376 от 06.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3376 гр. София, 06.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20238002101102 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 1029/16.01.2023 г., подадена от Община Варна срещу решение № 1567 от 05.12.2022 г. по гр. д. № 20223100501912/2022 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 2100 от 27.06.2022 г. по гр. д. № 20213110111232/2021 г. на Районен съд – Варна, с което е прието за установено в отношенията между ищците М. Й. Х. и Ж. М. Н. и ответника Община Варна, че ответникът не е собственик на следния недвижим имот: 237 кв. м идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, от 29.05.2019 г., с административен адрес: [населено място], Район „А.“, [улица], с площ от 497 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване (от 10 до 15 м), номер по предходен план: квартал *, парцел *-*=*, съседи по скица: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***.

Въззивният съд е съобразил, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск на М. Й. Х. и Ж. М. Н., за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът Община Варна не е собственик на описания по-горе недвижим имот. В исковата молба се твърди, че ищците придобили имота по наследство от Й. Н. Д., починал на 28.12.1996 г., баща на първата и съпруг на втората ищца. Ищците сочат, че владели имота от 1959 г. до 2021 г. На 31.10.1936 г. бил сключен договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 30, том VIII, peг. № 6795, дело № 1466, по силата на който К. Д. К. (Н. Д.

Н., починал на 05.05.1983 г., баща на Й. Н. Д.), закупил от И. Р. Х. 220 кв. м от южната 1 страна на празното място, находящо се в [населено място], м. „С.-С.“,[жк], под № 309, цялото с площ от 440 кв. м. С нотариален акт № 9, том IV, дело № 1723/1959 г. Н. Д. Н. бил признат за собственик, въз основа на договор за покупка и давностно владение, на 260 кв. м ид. ч. от дворно място, цялото с площ от 480 кв. м, представляващо парцел *-* в кв. * по плана на[жк], [населено място]. Въз основа на решение по гр. д. № 311/1959 г. на Варненския народен съд бил съставен нотариален акт № 132, том III, дело № 1520/1959 г., по силата на който Й. Н. Д. придобил 1/2 ид. ч. от останалите 220 кв. м от парцел *-*, идентичен с имот с пл. № *-* по КП. Й. Н. Д. владял 220 кв. м от имота, като след смъртта му владението било упражнявано от ищците. В делбеното производство по гр. д. № 2751/1983 г. по описа на Районен съд - Варна, въз основа на одобрена спогодба наследството от Н. (К.) Н. било разпределено на сина му Й. Д., вкл. и 260 кв. м, цялото от 460 кв. м, съставляващо парцел *-* в кв. *. След 1983 г. единствено Й. Д. владял имота в цялата му площ. Ищците сочат, че по силата на нотариален акт № 30, том I, peг. № 540, дело № 23/2001 г. били признати за собственици на двуетажна жилищна сграда, масивни гаражи и второстепенна жилищна сграда, построени върху 260 кв. м ид. ч. от процесното дворно място с площ от 480 кв. м. По силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 70, том 70, peг. № 26521/15.12.2010 г. те се разпоредили с 260 кв. м. ид. ч. от дворно място, цялото с площ от 497 кв. м. Излагат доводи, че са собственици на останалите 220 кв. м ид. ч. от имота по документи, а по замерване - 237 кв. м, придобити по наследяване от Й. Н. Н. и давностно владение, като те присъединяват към своето владение и владението на наследодателя си Й. Н. Д.. Твърдят, че владението им било необезпокоявано до 2018 г., когато бил иницииран спор с П. И. и М. К.. Излагат доводи, че АЧОС № 10109/09.05.2019 г. е съставен от Община Варна за 237 кв. м ид. ч. от 497 кв. м, но имотът не е бил общинска или държавна собственост, не е бил одържавяван, не е бил конфискуван, не е представлявал земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, не е представлявал земя по чл. 19 ЗСПЗЗ, не е внасян в ТКЗС или отнеман на каквото и да било друго основание от държавата или общината. Ищците твърдят, че владеят имота непрекъснато и необезпокоявано от 1959 г. до 2018 г. (съобразно уточненията на исковата молба в о.с.з. от 17.02.2022 г.), като към своето владение същите присъединяват и владението на Й. Н. Д..

Сочат, че заплащат данъци върху имота с общата му площ от 497 кв. м.

От своя страна, ответникът счита иска за неоснователен. Твърди, че не е налице идентичност между имот № *, кв. * по КП от 1930 г. и имот № *, кв. *; намира за неосъществен фактическия състав на придобивната давност.

Окръжен съд – Варна е намерил за установено следното от фактическа страна:

С нотариален акт № 30, том VIII, рег. № 6795, дело 1466/1936 г. К. Д. К. е закупил от И. Р.

Х. собствеността върху 220 кв. м, намиращи се от южната страна на празното място в [населено място], м. „С.-С.“,[жк], с № *, цялото от 440 кв. м. По делото е представена и записка за вписване на нотариалния акт. С нотариален акт № 132, том III, дело № 1520/1959 г., от 28.11.1959 г., Й. Н. Д. е признат за собственик въз основа на съдебно решение по гр. д.

№ 311/1959 г., на 1/2 ид. ч. от останалите 220 кв. м от имот № *-* в кв. * по плана на предградие „А.“ от 1950 г. Съгласно нотариален акт № 9, том IV, дело № 1723/1959 г., на 2

25.12.1959 г. Н. Д. Н. е признат за собственик на основание на „покупка“ и давностно владение върху 260 кв. м ид. ч. от дворно място, цялото с площ от 480 кв. м, представляващо парцел *-* в кв. *по плана на[жк], идентично с имот № *-*, кв. *. От протокол от 30.09.1983 г. по гр. д. № 2751/1983 г. на Районен съд – Варна се установява, че между ищцата М. Й. К. и ответника Й. Н. Д. е постигната съдебна спогодба, по силата на която последният получава в дял дворно място от 260 кв. м, цялото от 460 кв. м, съставляващо парцел *-* в кв.

*, по наследяване на баща си. Н. Д. Н. е починал на 05.05.1983 г., като негов наследник е синът му Й. Н. Д., починал на 28.12.1996 г. Последният, съгласно удостоверение от 21.02.2007 г., е оставил за наследници съпругата си Ж. М. Н. и дъщеря си М. Й. Х.. С договор, обективиран в нотариален акт № 117, том III, рег. № 4569, дело № 439/2005 г., М.

Й. Х. и Ж. М. Н. са продали на Д. М. Д. и Ж. Д. Д. 260 кв. м. ид. ч. от дворно място, цялото с площ от 480 кв. м, находящо се в [населено място], [улица], съставляващо ПИ № *, идентичен с парцел *-* в кв. *, ведно с построените в имота сгради. По силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 52, том VI, рег. № 7418, дело № 814/2010 г., Д. М. Д. и Ж. Д. Д. са продали на Г. К. Ж. и С. И. Ж. 260 кв. м ид. ч. от горепосочения недвижим имот, ведно с постройките в него. С постановление за възлагане на недвижим имот от 05.05.2017 г. по изп. д. № 246/2014 г. по описа на ЧСИ Д. П. Я., влязло в законна сила на 28.12.2017 г., на П. К. И. и М. Б. К. е възложен недвижим имот, представляващ 260 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], целият с площ от 497 кв. м, а по скица - с площ от 480 кв. м. От представения протокол за въвод във владение по изп. д. № 246/2014 г. се установява, че купувачите на 20.03.2018 г. са въведени във владение на недвижим имот, представляващ 260 кв. м ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], целият с площ от 497 кв. м, а по скица - 480 кв. м. С АЧОС № 10109/09.05.2019 г. община Варна е актувала 237 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изп. директор на АГКК, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, във вр. с § 42 ПЗР към ЗИД на ЗОС. По делото са представени и протоколи № № 1181111 и 1181112 от 13.09.2017 г. за монтаж на СТИ на клиента Й. Д. и Н. Н. на обект в [населено място], [улица], както и системни бонове за заплащането на електрическа енергия на обекта на потребление в периода от 2015 г. до 2018 г., както и такива за заплащането на такси за ВиК в периода от 2011 г. до 2013 г.

Съдът е кредитирал, като обективно, компетентно дадено и съответстващо на останалия събран доказателствен материал, заключението от назначената в първоинстанционното производство съдебно-графологична експертиза, съгласно което подписът, положен срещу „подпис“ в Регистър на имот № *, е изпълнен от посоченото в него лице А. Д. А..

Съдът е кредитирал и заключението на изслушаната пред РС – Варна съдебно-техническа експертиза. Приел е, че от него се установява, че имотите, описани в констативен нотариален акт № 132/1959 г. и констативен нотариален акт № 9/1959 г., както и в АЧОС № 10109/09.05.2019 г., са идентични с процесния. Експертът е пояснил, че имотът, описан в нотариален акт № 30/1936 г., не е идентичен на процесния. Посочил е, че процесният имот е с идентификатор *** и попада в урбанизирана територия, и съгласно ОУП на община Варна 3 попада в територия с отреждане „Жс“ - жилищна устройствена зона с преобладаващо средно застрояване. След оглед на място, експертът е посочил, че в имота има двуетажна масивна жилищна сграда, както и че имотът е ограден към [улица]и [улица]с масивна ограда с основа над терена от 0.45 до 0.60 м, с колони и пана от метални решетки. Вещото лице в отговор на въпрос № 4 е уточнило, че ПИ с идентификатор *** съответства на парцел *-* от кв. * по РП, одобрен със заповед № 2851/13.05.1958 г., на парцел *-* от кв. * от РП, одобрен със заповед № 115/07.08.1978 г. на ИК на ГНС, на поземлен имот № * от КП, одобрен със заповед № РД-02-14-334/16.02.2000 г., както и че не съответства на дворище № 309 от КП от 1930 г. В о.с.з. от 31.03.2022 г. вещото лице е посочило, че имотът в регистрите към КП от 1930 г. и следващите е записван на наследниците на ищеца. В о.с.з. от 26.05.2022 г. е заявило, че ПИ № 309 по КП от 1930 г. (л. 91 от делото на ВРС), няма отношение към процесния недвижим имот. Уточнило е, че недвижимият имот по нотариалния акт № 9 от 1959 г. обхваща имот № *, респ. този недвижим имот по нотариалния акт от 1936 г.

Въззивният съд е възпроизвел показанията на разпитаните по делото свидетели:

Свидетелят М. С. твърди, че познава страните, като знае, че имат недвижим имот на [улица], с врата и към [улица], с площ от около 500 кв. м. и с постройки вътре. Сочи, че имотът е ограден с масивна ограда. Споделя, че до смъртта му през 1996 г. Й. живял в имота със съпругата си, дъщеря си, зет си и двете си внучки. След смъртта на Й. свидетелят обработвал целия двор, като поддържал лозите, овошките и засаждал зеленчуци, като му бил предоставен ключ за вратата. През м. февруари - м. март 2018 г. - 2019 г. дошли нови собственици, които сменили патрона на вратата през лятото. Свидетелят твърди, че не знае до 2018 г. някой да е оспорвал правата на ищците, както и че последно е видял М. в имота няколко дни преди да се появят новите собственици.

Свидетелят Д. Х., съпруг на М. Х., при разпита си сочи, че до смъртта си през 1983 г. Н. Д.

К. живял със съпругата си в имота, находящ се в [населено място], [улица], с площ от около 500 кв. м. След това имотът се използвал от сина му Й., който го обработвал. В имота имало зеленчуци, плодни дръвчета, асми. След смъртта на Й. през 1996 г. имотът се използвал от съпругата му Ж. и дъщеря му М., които продали част от имота през 2010 г. на зет му и дъщеря му. Свидетелят излага, че допуснали до имота свата му да го обработва. Твърди, че никой не е оспорвал собствеността на М. и Ж., както и че никой друг не е идвал в имота.

През 2017 г. - 2018 г. дошли новите собственици на имота в частта относно къщата, като не знае имената им.

Свидетелят П. И. при разпита си посочва, че видял имота в сайт за продажби, в който била публикувана обява от ЧСИ за проданта. Сочи, че на датата на проданта не се явили други купувачи, като ЧСИ им дал номер на пазача на имота - М. Х.. След преглед на документите от ЧСИ установил, че Ж. Н. и М. Х. са собственици на идеални части от имота по документ от 1900 г. Споделя, че живее през няколко къщи и има видимост към имота, както и че къщата е необитаема, доколкото са пуснати щорите, а дворът е обрасъл. Твърди, че не е виждал Ж., а М. Х. видял за първи път през 2018 г. Имотът е ограден с ограда с бетонни блокчета от 60 см и 40 см, нагоре с железни пана. Поради отказ за доброволно предаване на владението на къщата от пазача М. Х., бил извършен въвод от страна на ЧСИ на въпросните 4