Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 306 от 17.08.2026, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно гражданско дело 556/2026
Вид
Решение № 306
Подписан
17.08.2026
В сила
17.08.2026
Състав
Силвия Павлова, Татяна Черкезова, Галина Магардичиян

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Русе, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Павлова

Членове:

Татяна Черкезова

Галина Магардичиян като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело № 20264500500556 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.435, ал.2, т.2 ГПК - обжалване действията на съдебния изпълнител.

Постъпила е жалба от С. Б. Б. и Г. С. Г., подадена чрез пълномощник адвокат К. К., срещу действия на Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ В. М., по изпълнително дело №255/2021г. Жалбоподателите обжалват действията на ЧСИ по извършен на 01.07.2026г. на опис на недвижим имот в с.

Н. С., с твърдения за неговата несеквестируемост, тъй като е единствен жилищен и искат да бъде отменен. Твърдят, че имотьт е закупен през 1986г. от съпруга на първата жалбоподателка — С. Г. Б.. След неговата смърт 02.04.2017г. негови наследници ca: съпругата С. Б. Б. /жалбоподателката/ и трите мy деца, едно от които е вторият жалбоподател Г. С. Г., така станали съсобственици при права: 5/8 идеални части за първата и пo 1/8 идеална част за другите трима наследници. Описаната oт ЧCИ идеална част от жилищната сграда съответства на собствеността на длъжника С. Б. Б. и е несеквестируемо имущество пo смисъла на чл.444 т.7 ГПK, тъй като тя и членовете на семейството й не притежават друг недвижим имот, за нея описаният имот е единствено жилище. Другият длъжник Г. С. Г. и членовете на неговото 1 семейство също не притежават друг недвижим имот, освен наследената oт него 1/8 идеална част. Твърдят, че несеквестируемостта на описания oт ЧCИ имoт не се променя oт факта, че пo изпълнителното дело са наложени възбрани върху още два недвижими имота: Видно от справка oт Агенция пo вписванията, другият възбранен по изпълнителното дело недвижим имoт в с.

Н. С., Община Русе, е незастроен поземлен имoт /т.3 oт справката/ и няма характер на жилищен имот. Видно oт същата справка, на 11.05.2021г. по изпълнителното дело е наложена възбрана върху 1/5 идеална част от жилищна сграда в гр. К., ул. "П. Х." **, построена върху общинска земя. Това е имoт, закупен през 1977г. от бащата на първата жалбоподателка — Б. Т. Б., починал на 06.02.2000г. Твърди, че с придобитата oт нея наследствена част в размер на 1/12 ид.ч. се е разпоредила с нот.акт №88, том V, дело №376/21.08.2001г. на нотариус peг.№4 с район на действие PC Кубрат, с кoйтo собствеността си са прехвърлили и останалите наследници, без сестра й П. Б. И.. Т.е. към датата на налагане на възбраната, към датата на извършване нa oписа и към настоящия момент, тя не притежава никаква част от имота в гр. К., ул. "П. Х." **.

Представят и искат да се приемат посочени писмени доказателства.

Взискателят „Банка ДСК“АД не е взел становище по жалбата и не е подал писмено възражение.

Присъединеният взискател НАП не е подал възражение.

Постъпили са мотиви от ЧСИ, в които се сочи, че преди извършване на описа по изпълнителното дело е била приложена справка от Агенция по вписванията към 12.06.2026г., в която нотариалния акт, с който жалбоподателката се е разпоредила с имота в гр. К. не е бил вписан по партидата и, поради което към момента на описа ЧСИ не е разполагал с тази информация. Нотариалният акт е представен едва с жалбата. Отделно от това сочи, че след представяне на новите документи от длъжниците, ЧСИ е извършил служебно преценка на последващото развитие на изпълнението и с разпореждане от 16.07.2026г. е разпоредено да не се предприемат действия по осребряване на описания на 01.07.2026г. имот, като изпълнението е насочено към друг недвижим имот. Поради това счита, че жалбата е недопустима, тъй като е без предмет, а по същество-неоснователна, тъй като съгласно т.1 от ТР №2 от 26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируемостта на недвижим имот не забранява неговото възбраняване и описване, а 2 забранява осребряването му.

Съдът, като обсъди изложените доводи, мотивите на ЧСИ и доказателствата по делото, както и представените с жалбата, намира следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба на „Банка ДСК“АД въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№1131/2021г. по описа на РС-Русе, както и изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№1130/2021г. по описа на РРС, видно от които жалбоподателите са осъдени солидарно да заплатят на банката посочените в тях суми. В молбата на взискателя е поискано ЧСИ да направи справка за имущественото състояние на длъжника и да предприеме съответните изпълнителни действия, както и да предприеме действия по обезпечаване събирането на задължението, чрез налагане на запори и възбрани.

Съдебният изпълнител е изпратил на длъжниците ПДИ, с която те са поканени да изпълнят доброволно задължението в двуседмичен срок. Предвид резултатите от проучването на имущественото състояние на длъжниците, по искане на ЧСИ са наложени възбрани върху техни недвижими имоти, вкл. и върху имот, представляващ ПИ №502.399 в с. Н. С., област Р., ул. "Т. М." № **, с площ по скица 804кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор №399, кв.36, п.V, УПИ V, има площ 884кв.м. и е отреден за жилищно застрояване, ведно с 5/8 ид.ч. от построената в него сграда №502399.1, един етаж, паянтова жилищна сграда, еднофамилна, с площ 43 кв.м., при посочени граници. Насрочен е опис на горепосочения имот на 01.07.2026г., за който длъжниците са уведомени. На 01.07.2026г. от ЧСИ е извършен опис на имота и същия е оставен за управление на длъжника С. Б..

Съгласно задължителните указания, дадени в ТР по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, насочването на изпълнение може да се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост /пълна или частична/ на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. В рамките на производството съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. Независимо дали се иска отмяна на конкретно изпълнително действие или не, съдът дължи произнасяне само доколко посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и я 3 нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават /несъвместими са с/ несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това: отменя наложения запор върху несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане /като указва за кои кредиторови вземания важи тя/ или указва, как се определя секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да отменя запора; отменя постановлението за назначаване на пазач или насрочването на публична продан на несеквестируема непотребима вещ. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху имуществото, за което се твърди, че е несеквестируемо, а не изпълнителното действие, което нарушава несеквестируемостта като неговото отменяне е последица от уважаването на жалбата по нейния предмет и без да е направено изрично искане за това. В ТР е посочено, че срокът за обжалване на насочването на изпълнението върху парично вземане от трето задължено лице започва да тече от връчването на съобщението за наложения запор. Пропускането на този срок обаче не осуетява правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител /след предоставяне на необходимата информация/ вдигане на запора и връщане на несеквестируемата част от събраните суми докато те не са получени от кредитора, както и да обжалва действията на основание несеквестируемостта.

Пропускането на срока осуетява само отменяването на наложения запор като изпълнително действие.

С оглед на горепосоченото, съдът приема, че жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Според разпоредбата на чл.444, т.7 ГПК, регламентиращ несеквестируемостта, „изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника - физическо лице, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл.39, ал.2 ЗС“.

Целта на несеквестируемостта е да се гарантира на длъжника, че упражнената по отношение на него принуда ще бъде в такива рамки, които да 4 не застрашават неговото нормално съществуване. Като приоритет пред кредиторовото удовлетворяване законодателят е поставил правото на длъжника и семейството му да задоволят /в определен обем/ жилищната си нужда, като това трябва да е ефективно, защитата се осъществява чрез запазване в патримониума на длъжника не на парични средства, равняващи се на правото да се ползва дом, а на самото право на ползване на конкретна жилищна постройка. Поради това и притежанието на идеална част от недвижим имот, наред с едноличната собственост, не води до отпадане на несеквестируемостта.

При съобразяване приложимата норма на чл.444, т.7 ГПК и цитираното тълкувателно решение и при съвкупна преценка на доказателствата, представени с жалбата и данните от изпълнителното дело, настоящият състав намира жалбата на длъжниците за основателна. Видно от представените с жалбата нотариален акт №116, т.IV, д.№1549/1986г., нот.акт №176, т.I, д.№266/1977г., нот.акт №88, т. V, рег.№3405, д.376 от 21.08.2001г., удостоверения за наследници на С. Г. Б., поч. 02.04.2017г. и за наследници на Б. Т. Б., поч.06.02.2000г. и справка от Агенция по вписванията №914298/02.07.2026г., може да се направи извод, че описания на 01.07.2026г. от ЧСИ недвижим имот е единствен жилищен имот на длъжниците, от който те притежават съответните идеални части. Поради това, имотът е несеквестируем, а жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена.

След подаване на жалбата и представяне на приложените към нея документи, до същия извод е достигнал и ЧСИ.

По изложените съображения, Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на С. Б. Б., ЕГН ********** и Г. С. Г., ЕГН **********, извършения на 01.07.2026г. ОПИС на недвижим имот: Поземлен имот №502.399 в с. Н. С., област Р., ул. "Т. М." № **, с площ по скица 804кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор №399, кв.36, п.V, УПИ V, има площ 884кв.м. и е отреден за жилищно застрояване, ведно с 5/8 ид.ч. от построената в него сграда №502399.1, един 5 етаж, паянтова жилищна сграда, еднофамилна, с площ 43 кв.м., при посочени граници, по изп.дело №255/2021г. на ЧСИ В. М., рег.№833 с район на действие Окръжен съд-Русе, като незаконосъобразен.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6