Решение № 3378 от 26.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3378 гр. Пловдив, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20225330116051 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по обективно съединени искове е по чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 232 от ЗЗД вр. с чл. 228 вр. чл. 236,ал. 1 от ЗЗД; чл.

236, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от К. Г. Д. ЕГН:**********,с адрес гp. П., ул. "*****************" № *** и Т. С. К., ЕГН ********** с адрес гр.

П. ул. „****“ № *** чрез адв. П. срещу „КЛИЙН ТРЕЙД” ЕООД, ЕИК 200324513 със седалище и адрес на управление гр. София 1715. община Столична, р-н Младост, жк. Младост 4. бл. 460 Б. вх. 1. aп. 11 представлявано от К. П., за осъждане ответника да заплати на ищците сумата от 3200 лева неплатени наемни вноски по договор за наем от 01.01.2014 г. за периода от 10.04.2021 г. до 20.08.2022 г./вкл./ ведно с ъ с законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане; сумата от 1260 лева обезщетение за ползване на недвижим имот след прекратен договор за наем в периода 24.08.2022-25.10.2022 г. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното и изплащане Притендира разноски.

В хода на производството ищецът К. Д. е починал и на негово място са конституирани наследниците му Е. К. Д. с ЕГН ********** с адрес гр. П., бул.

1

**************** № ***, ет. ***, ап. ***, к. М. Д. с ЕГН **********, К. Г. Д. с ЕГН ********** и М. Г. Д. с ЕГН ********** и тримата с адрес гр. П., ул.

************ № ***, ет. ***, ап. ***.

В исковата молба се твърди, че на 01.01.2014 г. между К. Д. , Т. К. и ответника е сключен договор за наем съгласно, който двамата ищци отдават под наем на ответника за временно и възмездно ползване недвижим имот: първи етаж от сграда построена в имот № ***** с площ от 200 кв. м., находяща се в гр. П., ул. „************“ № ***. Наемната месечна цена е 200 лв., платима до 10-то число на месеца. След изтичане на наемния срок използването на имота продължило със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът станал за неопределен срок. До м. март 2021 г. наемателят заплащал коректно ежемесечно договорената наемна цена. От м. април 2021 г. същия преустановил плащането въпреки многократно отправените устни покани. Отправено било предизвестие за прекратяване на договора, връчено на 20.06.2022 г. След изтичане на предоставения двумесечен срок договора е прекратен от 20.08.2022 г. От м. април 2021 г. до прекратяването 20.08.2022 г. ответника дължи на ищците заплащане на 16 месечни наемни вноски по 200 лева или общо в размер на 3200 лева. След изтичане на 3 дневен срок, считано от датата на прекратяване на договора наемателя следвало да освободи предоставеното му помещение, като в противен случай щял да дължи обезщетение в размер на 20 лв. на ден или 1260 лв. за периода. В срока не се освободил имота и за периода 24.08.2022 г. 25.10.2022г. се дължи обезщетение за ползване на недвижим имот след прекратен договор за наем в размер на 1260 лева.

В предоставения срок за отговор е постъпил такъв от ответника в който се оспорват исковете. Отрича се собствеността на ищците върху имота и сключване на договор за ползване на обект с заявения адрес. Твърди се ползване на обект в същия поземлен имот, но с друг адрес. Не се оспорва ползването след изтичане на срока на договора. Отрича се това да е било до 25.10.2022 г. В началото на 2020 наемателя уведомил наемодателя, че ще прекрати ползване и през м. май освободил помещенията. След това в него останала само некачествена хартия, която впоследствие щяла да се премахне.

Когато през м. юли отишли да вземат хартията установили, че входната врата е заключена и със сменена ключалка. Въпреки разговор с К. Д. за достъп до имота такъв не бил предоставен. Чак през юни 2022 г. е бил даден достъп.

2

Оспорва наличието на негови вещи в имота към момента и получаване на покани за заплащане на наем.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени документи- договор за наем от 01.01.2014 г., е видно, че на същата дата между К. Д., Т. Д. и „Клийн Трейд“ ЕООД е сключен договор за отдаване под наем от първите на дружеството на недвижим имот-първи етаж от сграда построена в имот с площ от 200 кв. м. в гр. П.в, ул. ************* № *** срещу цена от 200 лв. месечно платима до 10 число на текущия месец на ползване. Срока е три години.

От представената покана(лист *** от делото) и обратна разписка от 20.06.2022 г. е видно, че на 22.06.2022 г. ищците са уведомили управителя на ответното дружество, че желаят да прекратят договор за наем след изтичане на двумесечно предизвестие от връчване на поканата, като приканват същото да освободи имота в тридневен срок от прекратяването. При продължаване ползването след това ще се дължи обезщетение по 20 лв. на ден.

От показанията на свидетелката П. К. А., без родствени връзки с ищците и отношения с ответника, се установява, че К. Д. давал под наем имот на ул.

„**************“, първия етаж о т висока сграда залепена към друга сграда, представляващ голямо помещение, голяма зала, в която се разполагат машини.

Това е хале. На горния етаж има по-малки стаи. Имало проблеми с наемателя на първия етаж. В началото плащал наема, после казвал, че е в чужбина, след това започнал да не отговаря на телефонните повиквания. В края на 2021 г. не му представил документи, които трябваше да подаде в данъчното за получени суми от наематели. Почти година не е плащан никакъв наем. Определили дата за донасяне на наема, след направени две три обаждания. След това управителя К. започнал да се крие. Намерили неговия офис някъде към *********, но не постигнали съгласие. В края на октомври началото на ноември 2022 г. от фирмата дошлиха да си изнесат останалия багаж, защото машините били извадени преди това. Взели някои неща и оставили други, които собственикът трябвало да изчисти със собствени средства. Между стената и първата колона имало топове хартия, кофи, в другия ъгъл има ло стари вещи, детско колело, разни боклуци.

Нещата н е б и л и за производствения процес- детски играчки, и други. Входът на това помещение 3 е на ул. „***********“. Когато дружеството си изнасяло последните багажи. имало един голям камион и един по-малък отстрани.

От показанията на свидетеля М. С. Ц., без родствени връзки с ищците, работник в ответното дружество, се установява, че помещението се намира на ул . „********“ № *** в кв. ************, на *********, срещу училище „**********“. Работели там до м. април на 2020 г. Месец, след като се изнесли ходили да прибират останали папки в едно помещение като офис и разни документации. Помещението, в което работели било приземен етаж или гараж в една кооперация. Достъпа бил през една малка врата, през която се влиза ло и в кооперацията, и през голяма гаражна врата. Входовете са на една и съща улица. При преместването първо изкарали машините-едната голяма, а другите по-малки. Натоварили ги и ги преместили. В рамките на 10 дни изнес ли всичко, без работите в офиса. В помещението- цеха не останало нищо. Офисът трябвало да се изчисти. Един път отишли след месец, но ключалката на вратата била сменена.

От показанията на свидетеля Т. Р. В., без родствени връзки с ищците и отношения с ответника се установява, че той извозил машините през м. април на 2020 г. Взел ги от ул. „*******“ № ***, в кв. ********** и ги закарал в **********. Това станало на два пъти. Били две големи машини -4 - 5 тона и 4 - 5 малки. Помещението било около 100 - 200 кв. м. След това в помещението останал един палет с някакви хартии опакован със стреч фолио с размери 80/120 см.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

Уважаването на предявените искове предполага установяване от страна на ищеца постигнато съгласие между страните за предоставяне от ищците на ответника ползването на заявения имот срещу определена месечна цена в рамките на периода 01.04.2021-20.08.2022 г. при липса на установени факти за заплащане на наемната цена, както и ползване на имота от наемателя в периода 24.08.2022 г. - 25.10.2022 г.

С оглед установените факти от представения частен писмен документ, договор за наем подписан между страните, който не се оспорва от ответната страна съдът намира за доказано възникването на наемното правоотношение между страните по отношение на процесния имот през 2014 г. и наемната цена от 200 лв. месечно.

4

Съобразно признанието от страна на ответното дружество, че е ползвало сграда в същия поземлен имот до м. май 2020 г. и при липса на установени факти, сочещи, че ползваната сграда е била различна от заявения от ищците имот, съдът намира за доказано, че се касае за един и същи обект.

Доколкото от ответната страна се признава, че имота е ползван до м. май 2020 г. и, че след това там са останали вещи, които не се могли да бъдат изнесени преди м. юни 2022 г. съдът, съобразявайки и показанията на свидетелите по делото-А., Ц. и В., които кредитира като безпристрастни и обективни намира за доказано, че договорът за наем е бил продължен след изтичане на срока, уговорен през 2014 г. и то за неопределено време, както и, че към м. юни 2022 г. имота все още не е бил върнат на наемодателите. Ето защо при липса на установени факти, че веднага след получаване на поканата от ищците за прекратяване на договора наемателя е предприел действия по предаване на имота, съдът счита, че договора е бил прекратен от 20.08.2022 г. с изтичане на отправеното от ищците на 20.06.2022 г. двумесечно предизвестие до управителя на дружеството. Предвид това и при липса на установени данни за заплащане на наема за периода м. април 2021 г. – 20.08.2022 г. съдът намира, че дължими са явяват 16 пълни наемни вноски от по 200 лв. и една непълна от 133,34 лв. това сочи дължимост на притендираната сума от 3200 лв. и основателност на иска по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 228, ал. 1 от ЗЗД в пълен размер.

По отношение иска по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД отчитайки показанията на свидетелката А. съдът намира, че ответника е ползвал имота и след прекратяване на договора на 20.08.2022 г. и то до началото на м. ноември 2022 г. въпреки изрично отправената му покана от наемодателите за освобождаване и предаване на обекта. Съдът обляга извода си за момента на окончателното изпразване и предаване на имота на показанията на тази свидетелка, защото казаното от нея е ясно и точно и обстоятелствено разкрива начина на освобождаване на имота. Макар и в показанията на другите двама свидетели да се съдържат данни за изнасяне на вещи на ответното дружество от имота те не могат да послужат за формиране на извод кога точно е настъпило окончателното освобождаване и предаване на обекта, тъй като не се съобщава от тях, кога точно е станало това и дали наемодателите са присъствали там в този момент. Ето защо съдът намира, че е налице основание за присъждане и на обезщетение за ползване на имота след изтичане на договора при 5 противопоставяне на наемодателите.

По отношение размера на същото следва да се има предвид, че периода на това ползване касае около два месеца. Размера на обезщетението съобразно трайната съдебна практика е съизмерим със средния пазарен наем, но не може да бъде по-малък от уговорената наемна цена. Тъй като не се ангажират доказателства установяващи, че средния пазарен наем за обекта за периода е бил по-висок от наемната цена, съдът намира, че обезщетението следва да се присъди за два месеца по 200 лв. или общо 400 лв. Ето защо този иск следва да се уважи до размера от 400 лв. като за разликата над него до притендирания от 1260 лв. да се отхвърли.

Уважаването на главните искове за частта от притендираните главници е предпоставка за уважаване и на акцесорните искове за заплащане на обезщетение за забавеното им плащане за периода от завеждане на исковата молба 07.11.2022 г. до окончателното им плащане, доколкото не се твърди и не се установява да е настъпило такова.