Определение № 105 от 17.05.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 105 гр. Велико Търново, 17.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно частно търговско дело № 20244001000081 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 129, ал. 3, във връзка с чл. 274, ал. 1, точка 1 и чл. 278 от ГПК.

С Определение № 41/13.02.2024 година е прекратено производството по т. д. № 214/2023 година на Окръжен съд Русе.

В законния срок е постъпила частна жалба от адвокат Г. М. – пълномощник на „Устрем“ ООД, против Определение № 41/13.02.2024 година по т. д. № 214/2023 година на Окръжен съд Русе. В частната жалба се изтъква, че определението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила (не се основава на чл. 129, ал. 5 от ГПК).

Състав на Окръжен съд Русе е обезсилил решението на Районен съд Русе и изрично е посочил, че връща делото за разглеждане от първоначалната фаза на процеса.

Обстоятелствата, на които се основават предявените искове за обезщетение от застрахователя, са изложени още в първоначалната искова молба, отговаряща на изискванията на чл. 124 – чл. 127 от ГПК. При застрахователя без възражение е образувана преписка, което представлява признание на иска. В съответствие с указанията на съда процесуалният представител на „Устрем“ ООД е посочил в петитума детайлно структурата на претендираното обезщетение от застрахователя. Не е налице изменение на иска по смисъла на ГПК.

Направено е искане да се отмени Определение № 41/13.02.2024 година по т. д. № 214/2023 година на Окръжен съд Русе.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на частната жалба от „ДЗИобщо застраховане“ ЕАД, представлявано от адвокат П. А., с който я оспорва.

1

Апелативен съд Велико Търново, като взе предвид доводите на представителя на жалбоподателя и данните по делото, провери обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба.

Производството по гр. д. № 2357/2020 година по описа на Районен съд Русе е образувано въз основа на предявени от „Устрем“ ООД, представлявано от адвокат Г. М., против „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД искове за заплащане на застрахователно обезщетение и лихва за забава.

С Решение № 260051/29.09.2022 година по гр. д. № 2357/2020 година на Районен съд Русе „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на „Устрем“ ООД сумите:

24 500 лева (частично предявени от 107 561.53 лева) – застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Комфорт на бизнеса“, обективиран в Застрахователна полица № 111218171012982/11.09.2028 година със срок на действие от 00.00 часа на 28.09.2018 година до 24.00 часа на 27.09.2019 година за щети по сграда и продукция, погинали при пожар на 19.12.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата от 19.06.2020 година до окончателното изплащане; 500 лева – лихва да забава върху главницата 24 500 лева за периода 19.12.2018 година – 19.06.2020 година; 7 558.13 лева – разноски. Със същото решение е отхвърлен предявения от „Устрем“ ООД против „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД иск за сумата 500 лева – неимуществени вреди, частично предявен от 4 000 лева, ведно със законната лихва от 19.06.2020 година до окончателното изплащане на сумата.

Въз основа на депозирана жалба от „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД, представлявано от адвокат П. А., против Решение № 260051/29.09.2022 година по гр. д. № 2357/2020 година на Районен съд Русе в частите, с които са уважени претенциите, е образувано в. т. д. № 372/2022 година по описа на Окръжен съд Русе.

С Решение № 26/22.02.2023 година по в. т. д. № 372/2022 година на Окръжен съд Русе е обезсилено Решение № 260051/29.09.2022 година по гр. д. № 2357/2020 година на Районен съд Русе в обжалваните части и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав от фаза проверка на редовността на исковата молба. В мотивите на решението е посочено, че първостепенният съд се е произнесъл на непредявено основание (Застрахователна полица № 111218171012982/11.09.2018 година); съществува неяснота какви искове са предявени и са предмет на делото, какъв е техния размер, частично ли са предявени.

След връщане на делото за ново разглеждане е образувано гр. д. № 2044/2023 година на Районен съд Русе.

С Разпореждане № 5081/11.06.2023 година по гр. д. № 2044/2023 година на Районен съд Русе исковата молба е оставена без движение и са дадени указания за 2 отстраняване на нередовности – да се изложат подробно обстоятелствата, на които се основава всяка една от претенциите; да се разграничат по пера и размери всяко от вземанията – частична стойност и какъв общ размер се предявява; да се внесе допълнителна държавна такса за производството по сметка на Районен съд Русе в размер на 4% върху заявения материален интерес за всеки иск.

В изпълнение на указанията са депозирани Пояснение на исковата молба с вх. № 20001/3.07.2023 година и Молба с вх. № 20029/3.07.2023 година от адвокат Г. М. – пълномощник на „Устрем“ ООД, с почти идентично съдържание. Представен е документ за заплатена държавна такса.

С Определение № 4255/25.10.2023 година на Районен съд Русе е прекратено производството по гр. д. № 2044/2023 година на Районен съд Русе поради родова неподсъдност на исковете и същото е изпратено по компетентност на Окръжен съд Русе.

Въз основа на исковата молба на „Уструм“ ООД е образувано т. д. № 214/2023 година на Окръжен съд Русе.

С Определение № 300/27.11.2023 година по т. д. № 214/2023 година на Окръжен съд Русе е повдигнат спор за подсъдност по предявения от „Устрем“ ООД против „ДЗИобщо застраховане“ ЕАД иск за заплащане на застрахователно обезщетение, предмет на гр. д. № 2044/2017 година на Районен съд Русе, изпратено по подсъдност на Окръжен съд Русе (т. д. № 214/2023 година на Окръжен съд Русе).

С Определение № 302/13.12.2023 година по в. ч. т. д. № 252/2023 година на Апелативен съд Велико Търново е прието, че компетентен да се произнесе по предявения иск от „Устрем“ ООД против „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД за заплащане на застрахователно обезщетение е Окръжен съд Русе.

С Определение № 11/11.01.2024 година по т. д. № 214/2023 година на Окръжен съд Русе исковата молба е оставена без движение и е указано на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да отстрани нередовностите по същата – да изложи фактите, които пораждат правото му на застрахователно обезщетение – ясно и конкретно да посочи кога и с коя полица са сключени застрахователни договори с ответника; застрахованото имущество; покритите застрахователни рискове и период на валидност на застраховката; кога е настъпил покритият застрахователен риск и в какво се изразява; какви са по вид и размер претърпените от него вреди от имуществен и неимуществен характер, съобразно това да формулира надлежен петитум. В мотивите на определението е прието, че посочването на нов застрахователен договор, от който дружеството-ищец черпи правата си, е недопустимо с оглед чл. 214 от ГПК – по правната си същност представлява изменение на иска; присъждането на обезщетение на основание това застрахователно правоотношение е довело до обезсилване на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане; недопустимо е предявяване на ново основание след връщане на делото за ново разглеждане.

По делото е депозирана Молба с вх. № 974/26.01.2024 година от адвокат Г. М. – пълномощник на „Устрем“ ООД, в изпълнение на дадените от съда указания. Формулирано 3 е искане съдът са постанови решение, с което да осъди „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД да заплати на „Устрем“ ООД общо 107 561.53 лева, а именно: обезщетение за погинала стока на съхранение в размер на 88 735.53 лева – обезщетение за изгорялата стока (зърнени пелети), на основание чл. 2.1.3. от Общите условия на ДЗИ; обезщетение за разходи за полагане на нова хидроизолация на покрива на силоз 5 000 тона – 7 776 лева, на основание чл. 2.1.1. и чл. 2.1.1.2. от Общите условия на ДЗИ; обезщетение за разходи за почистване на изгорелите 290 тона зърнени пелети – 11 050 лева, като застрахователно обезщетение по чл.

3.4.1. (основно покритие задължително се сключва при наличие на Клауза „А“ в застрахователния договор); 4 000 лева – обезщетение за претърпени репутационни вреди след процесния пожар, доказано от приложеното арбитражно решение, ведно със лихва за забава в размер на 500 лева върху главницата 107 561.53 лева от датата на пожара – 19.12.2018 година, до завеждане на иска; законна лихва върху главницата от завеждане на иска – 10.06.2020 година, до окончателното изплащане.

С Определение № 41/13.02.2024 година е прекратено производството по т. д. № 214/2023 година на Окръжен съд Русе. Първостепенният съд е приел, че с Молба с вх. № 974/26.01.2024 година не са отстранени констатираните нередовности на исковата молба, което е пречка за очертаване на предмета на спора. Излагането на идентични фактически твърдения и позоваването на нов застрахователен договор, сключен със Застрахователна полица № 111218171012982/11.09.2018 година, от който дружеството-ищец черпи права, е недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 214 от ГПК – по правната си същност се касае за изменение на основанието на иска; присъждането на обезщетение въз основа на това застрахователно правоотношение е довело до обезсилване на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане. След връщане на делото за ново разглеждане е недопустимо предявяване на ново основание – отстраняването на нередовностите на исковата молба следва да се извърши само съобразно първоначално заявените като основания на претенцията застрахователни договори. Ищецът не е изложил конкретно фактите, с които свързва възникването и осъществяването на твърдяното от него материално право, чиято защита търси в исковия процес. Изложените фактически твърдения не са ясни, пълни и логически свързани, което е пречка за определяне на конкретната фактическа обстановка, на която се основава претенцията.

Определение № 41/13.02.2024 година е прекратено производството по т. д. № 214/2023 година на Окръжен съд Русе е валидно и допустимо.

Съгласно чл. 127, ал. 1, точки 4 и 5 от ГПК исковата молба трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава претенцията; в какво се състои искането. Основанието на иска представляват фактите, с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право, чиято защита търси в исковия процес, респ. несъществуването на оспорваното право. Други фактически твърдения, които не се отнасят до заявеното в исковата молба материално правоотношение, не формулират основанието на иска. Обстоятелствата, въз основа на които се претендира защита на правото, и търсената с иска защита представляват едно цяло – необходимо е исковата молба 4 да съдържа точни, ясни и логически свързани твърдения, а петитумът да е закономерен извод от тях и да следва от същата правна норма, под която се подвеждат фактите. Правната квалификация на иска не може да се определя само от вида и обема на формулирания в исковата молба петитум. Съдът е длъжен да се произнесе в рамките на заявеното от страната искане, като вземе предвид всички обстоятелства, които са от значение за правната му квалификация. При несъответствие между изложените в исковата молба факти и петитума на същата определянето на правната квалификация и спорния предмет е невъзможно, поради което е налице нередовност на исковата молба. Нередовност на исковата молба съществува и в случаите, когато в обстоятелствената част на молбата са изложени твърдения, на които се основава дадена претенция, но в петитума не е формулирано изрично искане за произнасяне по нея, както и обратното – в хипотезата, когато по отношение на обективираното в петитума искане не са посочени фактите, на които се основава.

С Решение № 26/22.02.2023 година по в. т. д. № 372/2022 година на Окръжен съд Русе е обезсилено Решение № 260051/29.09.2022 година по гр. д. № 2357/2020 година на Районен съд Русе в обжалваните части и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав от фаза проверка на редовността на исковата молба. В мотивите на решението е отбелязано, че съществува неяснота какви искове са предявени и са предмет на делото, какъв е техния размер, частично ли са предявени. В съответствие с Решение № 26/22.02.2023 година по в. т. д. № 372/2022 година на Окръжен съд Русе исковата молба е оставена без движение и са дадени указания за отстраняване на нередовностите. Депозирани са Пояснение на исковата молба с вх. № 20001/3.07.2023 година и Молба с вх. № 20029/3.07.2023 година от адвокат Г. М. – пълномощник на „Устрем“ ООД, с почти идентично съдържание. Представен е документ за заплатена държавна такса. В мотивите на Определение № 302/13.12.2023 година по ч. т. д. № 252/2023 година на Апелативен съд Велико Търново във връзка с повдигнатия спор за подсъдност от състава на Окръжен съд Русе е прието, че посочването на размерите на претенциите е във връзка с указанията на въззивния съд и на първоинстанционния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане, дадени по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК, а не по инициатива на ищеца; съгласно чл. 129, ал. 5 от ГПК поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването, поради което няма пречка уточнението да се извърши на този етап от производството; нормата на чл. 214 от ГПК не намира приложение. При условие, че исковата молба е останала нередовна, предприетото по указание на съда на основание чл. 129 от ГПК уточнение не съставлява изменение на иска по смисъла на чл. 214, ал. 1 от ГПК и посочените в разпоредбата изисквания не важат в тази хипотеза. Наличието на предпоставките, визирани в чл. 214 от ГПК, може да се провери от съда само при редовна искова молба – когато обстоятелствата, съставляващи основанието на иска, самото искане са ясно, пълно и непротиворечиво очертани. В случая се касае за уточнение на претенциите на „Устрем“ ООД, респективно отстраняване на нередовностите по исковата молба, което не е идентично с изменението на иска по чл. 214, ал. 1 от ГПК. Въззивният състав е върнал делото за ново разглеждане от фазата на проверка на редовността на исковата молба, поради което нередностите по нея подлежат на отстраняване именно с оглед конкретизиране на 5 предмета на спора и постановяването на допустим съдебен акт. След отстраняването на нередовностите по молбата съдът следва да се произнесе по очертания предмет на спора.