Решение № 6196 от 04.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6196 гр. София, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Мариана Георгиева

Георги Стоев като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100513072 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435-438 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 36803 от 03.08.2023 г. и № 44672 от 19.09.2023 г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, подадени от длъжника по изпълнително дело № 20238380402013, А. С. Б., съответно, против Постановление за разноските, обективирано в Съобщение изх. № 41725 от 17.07.2023 г., с което е отказано да бъдат намалени приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя – адв. П.С., за разликата над сумата от 200,00 лв. до сумата от 650,00 лв. лв. и против Постановление обективирано в Разпореждане от 04.09.2023 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело.

Жалбоподателят поддържа, че приетото за събиране възнаграждение е прекомерно, несъобразено с установените в Наредба № 1/2004 г. размери, и с оглед липсата на правна и фактическа сложност на изпълнителното производство, адвокатско възнаграждение се дължи само за образуване на изпълнително производство. Навежда оплаквания, че предприетите действия по налагане на запор върху вземанията му по сметки са ненужни процесуални действия, предприети единствено с цел да се индикира формалното водене на изпълнителното дело, за да се претендира възнаграждение за водене на изпълнителното дело. Счита, че спрямо А. С. Б. не се налага осъществяване на каквито и да било принудителни действия, с оглед реализиране на вземането, както и че същото е заплатено в срока за доброволно изпълнение. Сочи още, че незаконосъобразно съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело, поддържайки че към момента взискателят няма падежирали и изискуеми вземания, които подлежат на принудително изпълнение и всички дължими суми са били погасени.

1

Моли обжалваното постановление да бъде отменено относно приетия за събиране адвокатски хонорар в полза на взискателя – за разликата над 200,00 лв. (възнаграждение за образуване на изпълнителното дело) до сумата от 650,00 лв. лв., както и изпълнителното производство да бъде прекратено.

Процесуалният представител на взискателя по изпълнителното дело, адв. П.С., излага подробни съображения за неоснователност на жалбата.

Съдебният изпълнител - М.Б., рег. № 838 на КЧСИ е депозирал мотиви, в които излага подробно предприетите от страна на взискателя по изпълнителното дело действия и поддържа становище за неоснователност на жалбите, излагайки подробни аргументи.

Жалбите са подадени в преклузивния срок по чл. 436 ал. 1 ГПК от легитимирана страна и са насочени срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в обхвата на чл.435 ал. 2, т. 6 и т.7 ГПК, поради което са процесуално допустими.

Разгледана по същество, жалбата против Постановление за разноските, обективирано в Съобщение изх. № 41725 от 17.07.2023 г., е основателна.

Настоящата съдебна инстанция приема, че доколкото в конкретния случай не са налице усложнения по отношение на страните или движението по процесното изпълнително дело, както и не са прилагани различни изпълнителни способи, изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което дължимите разноски за адвокатско възнаграждение по него следва да са в минималния размер по Наредба №1/09.07.2004г. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно задължителните за органите на съдебната власт, указания, дадени в т. 3 от ТР 6/17.10.2013г. по т. д № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредбата за образуването на изпълнителното дело минималното възнаграждение е от 200,00 лв.

Според настоящият състав обаче същото в случая не се дължи кумулативно с възнаграждението по чл.10, т.2 от Наредбата за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, каквото е определил съдебният изпълнител. В тази връзка следва да се отбележи, че нормата на чл.10, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните адвокатски възнаграждения, според която за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от този акт не намира приложение, тъй като в разглежданото изпълнително производство след връчване на поканата за доброволно изпълнение не са предприети действия от взискателя във връзка с водене на изпълнителното производство, чрез които да се е стигнало до удовлетворяване на паричното вземане, като вземането е било погасено преди изтичане на срока за доброволно изпълнение.

Ето защо не е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение за разликата над 200,00 лв. За определяне /начисляване/ на такова би възникнало основание 2 едва след извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по конкретното изпълнително дело.

Следва да се отбележи, че ако след администрирането на настоящата жалба, процесуалният представител на взискателя е предприел необходими действия по водене на изпълнителното производство с цел събирането на дълга – бъдещи падежирали и изискуеми вземания, няма правна пречка да поиска от ЧСИ приемането на допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът приема, че дължимите от длъжника - А. С. Б. разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство към момента на постановяване на обжалвания акт възлизат на 200,00 лв.. Ето защо обжалваното Постановление за разноските, обективирано в Съобщение изх. № 41725 от 17.07.2023 г., с което е отказано да бъдат намалени приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя – адв. П.С., за разликата над сумата от 200,00 лв. до сумата от 650,00 лв. лв. следва да се отмени за сумата над 200,00 лв. до пълния начислен размер на адвокатското възнаграждение от 650,00 лв. лв.

По отношение на жалбата против Постановление, обективирано в Разпореждане от 04.09.2023 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело следва да се отбележи, че изпълнителното производство по отношение на издръжка е такова с продължаващо действие по събиране на дълг за периодични плащания и не следва да се прекратява след погасяване на забавени задължения. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Това е така, тъй като изпълнителното производство за събиране на издръжка не може да се прекрати след погасяване на текущо дължимата издръжка, защото това би било основание за недобросъвестност от страна на длъжника и той би могъл да се разпореди с имуществото си и да попречи на събиране на задължението, касаещо занапред падежирали вноски, доколкото в изпълнителния лист изрично е посочено, че издръжката е такава до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване .

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба вх. № 36803 от 03.08.2023 г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, подадена от длъжника по изпълнително дело № 20238380402013, А. С. Б., Постановление за разноските, обективирано в Съобщение изх. № 41725 от 17.07.2023 г., с което е отказано да бъдат намалени приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя- адв. П.С., за разликата над сумата от 200,00 лв. до сумата от 650,00 лв. лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА приетото за събиране адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя- адв. П.С. по изпълнително дело № 20238380402013 на ЧСИ 3

М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, до сумата от 200,00 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 44672 от 19.09.2023 г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, подадена от длъжника по изпълнително дело № 20238380402013, А. С. Б. против Постановление обективирано в Разпореждане от 04.09.2023 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4