Решение № 5648 от 12.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5648 гр. София, 12.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20211100514839 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20168015 от 04.08.2021 г. СРС, 61 с-в, по гр.д.№ 33598/2020 г. е осъдил ЗК „Лев инс“ АД да заплати на Й. С. Л. сумата от 1 936,94 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени в резултат на настъпило застрахователно събитие-ПТП от 19.10.2019 г. имуществени вреди в резултат на виновно и противоправно поведение на С.С., чиято гражданска отговорност е застрахована в ЗК „Лев инс“ АД по застрахователна полица № BG/22/119002352046 с период на застрахователно покритие 18.08.2019 г.-17.08.2020 г. със законната лихва, считоно от датата на предявяване на иска-27.07.2020 г. до окончателното плащане на сумата на основание чл.432 КЗ, като е отхвърлил предявения иск в частта над сумата от 1 936,94 лв. до сумата от 2 565,73 лв., като неоснователен.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищцата Й. С. Л. в частта, с която е отхвърлен иска с оплаквания, че в посочената част решението е неправилно.Въззивницата твърди, че исковата претенция е доказана по основание и размер.Излага твърдения, че от приетата и неоспорена АТЕ е 1 установено, че средствата, необходими за възстановяване на щетите, са 3007,80 лв. с ДДС, а първоинстанционният съд е определил обезщетение в размер на 1 936,94 лв., без да изложи мотиви за недължимост на сумата от 628,86 лв. с ДДС за демонтаж и монтаж на увредените детайли, възстановяване на увредени детайли, боядисване, боя и материали и камера.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявения иск и за сумата от 628,86 лв.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът по въззивната жалба- ЗК „Лев инс“ АД оспорва същата.Изразява становище, че от заключението на АТЕ е установено, че стойността на вредите на лекия автомобил /без парктроника/ при използване на оригинални части е 2 030,04 лв., а стойността на парктроника е 348,90 лв., т.е. общо 2 378,04 лв.Стойността на увреждането на процесното МПС с оригинален стоп е 2 030,44 лв. с ДДС.Първоинстанционният съд е съобразил стойността за отстраняване на възникналата материална щета по цени на производител-оригинални част, определена от вещото лице в размер на 2 378,94 лв.Въззиваемият счита, че първоинстанционният съд погрешно е приел, че размерът на обезщетението следва да се изчисли по цени на производител вместо по пазарни цени, поради което искът е основателен за сумата от 1 369,04 лв., получена след приспадане на изплатеното обезщетение в размер на 442,07 лв. и присъдената сума се явява в по-висок размер от дължимата.Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ.Ищцата- Й. С. Л. твърди, че на 19.10.2019 г. около 11,30 ч. в с.Горно Драглище между притежавания от нея лек автомобил марка „Хюндай“, модел „I 40“ с рег.№ ******** и товарен бус марка „Ивеко“, модел „35Ц12“ с рег.№ ******** е настъпило ПТП.Лекият автомобил е бил паркиран на пътното платно от К.П. и е бил ударен от посочения бус, управляван от С.С., застрахован в ЗК „Лев инс“ АД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по полица № BG/22/119002352046.Твърди, че ПТП е причинено вследствие на необезопасяване на багажните врати на автомобил „Ивеко“ с рег.№ ********, като по време на движението и навлизайки в завой багажната врата на товарния автомобил се е отворила и е 2 ударила паркиралия лек автомобил „Хюндай“ с рег.№ ******** в задната му лява част.В резултат на удара върху лекия автомобил са причинени щети в задната лява част на МПС.За ПТП е съставен двустранен констативен протокол от 19.10.2019 г., подписан без забележки от страна на виновния водач.Ищцата твърди, че е подала молба до ответното дружество за доброволно уреждане на отношенията, въз основа на която е образувана преписка № 000-5000-19/101754/25.10.2019 г.През м.02.2020 г. е заплатено застрахователно обезщетение за причинените вреди в размер на 442 лв., която сума не покрива действително причинените вреди.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 2 565,73 лв.

/след допуснато изменение на иска в съдебно заседание на 15.07.2021 г./ със законната лихва от 25.10.2019 г.-датата на заявяване на претенцията за обезщетение до окончателното изплащане на задължението.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска с твърдения, че доброволно заплатеното обезщетение отговаря на действителния размер на претърпените вреди.

Видно от представения двустранен констативен протокол от 19.10.2019 г. на посочената дата в 11,30 ч. в с.Горно Драглище е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Хюндай“, модел „I 40“ с водач К.П. и рег.№ ******** и МПС „Ивеко“, модел „35Ц12“ с рег.№ ******** с водач С.С..В протокола е отбелязано, че произшествието е настъпило при паркирано състояние на л.а.

„Хюндай“.

Първоинстанционният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към момента на настъпване на ПТП-19.10.2019 г., е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между ответника и твърдения делинквент.

Видно от представената преписка по щета № 0000-5000-19-101754, образувана при ответника, определеното застрахователно обезщетение е 442,07 лв.

Ищцата е предявила претенцията си към застрахователя за заплащане на обезщетение за имуществени вреди на 25.10.2019 г.

От показанията на разпитания по делото свидетел К.П. е установено, че на 19.10.2019 г. е отишъл с процесния автомобил до с.Горно Драглище.Твърди, че докато е бил седнал в кафене навън е чул силен шум и е видял, че автомобилът е бил ударен от камион, който превозва млечни продукти и е отишъл да види отблизо какво става.Шофьорът на камиона е излязъл и е казал, че е забравил задната врата на камиона, тя се е отворила и е ударила колата.Първо са установили външните щети-задният стоп е бил счупен, вратата на багажника е била одрана, а в калника е имало дупка 3-4 см.Свидетелят е влязъл в колата и я е запалил, за да установи дали има и други щети и се е оказало, че левият заден парктроник не работи, а преди удара 3 всичко е било изрядно.Парктроникът не е описан в щетите, тъй като при огледа на автомобила служител от „Лев инс“ АД е заявил, че за да се отчете тази щета е необходимо да си направят Автокаско.

От заключенията на основната и допълнителна АТЕ на вещото лице Й.Йорданов е установено, че щетите по л.а. „Хюндай“ са в пряка и причинноследствена връзка с процесното ПТП.Към датата на застрахователното събитие автомобилът е бил в експлоатация от 6 години, 9 месеца и 10 дни от датата на първоначалната регистрация.Стойността, необходима за възстановяването на автомобила, изчислена на база средни пазарни цени, е 1 463,11 лв., а стойността на база средни пазарни цени с прилагане на корекционен коефициент на новите части към датата на ПТП е 1 609,69 лв.Стойността, необходима за възстановяване на автомобила, изчислена по експертна оценка към датата на ПТП е 1 105,20 лв.В открито съдебно заседание вещото лице е заявило, че стойността на увреждане на процесното МПС с оригинален стоп е 2 030,04 лв. с ДДС.Според вещото лице датчикзаден ляв парктроник може да бъде увреден по механизма на процесното ПТП, но за същото липсват обективни данни-увреждания по задната броня и датиране на получаване на грешката в борд-компютъра / в софтуера за диагностика не е записана дата, на която се е появила грешка в деъйствието на парктроника/.Стойността, необходима за подмяна на заден ляв парктроник на л.а. „Хюндай И40“ с рег.№ ********, определена по средни пазарни цени към датата на настъпване на произшествието, е 348,90 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предмет на въззивното производство е първоинстанционното решение в отхвърлителната му част.В частта, с която е уважени иска, решението е влязло в сила поради връщане на подадената от ответника насрещна въззивна жалба с влязло в сила разпореждане.

Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380.

За да са налице предпоставките за уважаване на иска, е необходимо наличието на правоотношение по застраховка „гражданска отговорност” между деликвента и ответника, и предпоставките на чл.45 ЗЗД-противоправно 4 виновно поведение на застрахования, вреди и причинна връзка между тях и поведението на деликвента.

Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.432, ал.1 КЗ и че ищецът е претърпял имуществени вреди от процесното ПТП, които е определил на съгласно чл.400, ал.2 КЗ в размер на 2 378,94 лв., като в посочената сума е включил и стойността на парктроника /348,90 лв./ и е приспаднал платеното обезщетение /442 лв./ и е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 2 565,73 лв., като неоснователен.

Между страните не се спори относно наличието на предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение.Предмет на спор пред въззивната инстанция е единствено размерът на дължимото обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл.493, ал.1, т.2 КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на МПС, в т.ч. и вредите, причинени на чуждо имущество.При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност", съдът следва да определи последното с оглед размера на действителната стойност на вредата към момента на настъпване на събитието /средната пазарна цена на нови части, материали и труд, необходими за възстановяването на щетите без да се прилага коефициент на овехтяване/, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по методиката към Наредба № 24 от 08.06.2006 г. на КФН, в който смисъл е и разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, в границите на застрахователната сума, определена в договора за застраховка „Гражданска отговорност /решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г., ІІ ТО на ВКС; решение № 141 от 08.10.2015 г. по т. д. № 2140/2014 г., І Т О на ВКС; определение № 4208/25.09.2024 г., гр.д.№ 3540/23 г., IV ГО и др./.Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество - чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качеството, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без 5 прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КТ и съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора - чл. 386, ал. 1 КЗ.

Поради изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че следва да възприеме вариантът на АТЕ за определяне на обезщетението въз основа на стойността на нови оригинални части, чрез които автомобилът би се възстановил в същия вид и качество и оплакванията във въззивната жалба, че към посочената сума следва да се добави и сумата от 628,86 лв. за ремонтни дейности, са неоснователни, тъй като видно от експертизата при определяне на размера на обезщетението вещото лице е съобразило стойността на всички необходими ремонтни работи при всеки един от вариантите на обезщетение.