Решение № 1891 от 16.12.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1891 гр. Варна, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Деспина Г. Георгиева мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20213100502645 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 34190/01.10.2021г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Таурс – Г, бул. „Владислав Варненчик”, № 258,чрез процесуален представите, срещу Решение № 1166 от 16.09.2021г., постановено по гр.дело № 6193/2021г. на Варненския районен съд, 25 състав, с което въззивникът е осъден да заплати на Г. Д. Н., ЕГН ********** с адрес гр.Варна, ж.к."Възраждане" бл.65, вх.2,ап.43 сумата от 507.24 /петстотин и седем лева и двадесет и четири ст./лева, представляваща платена и получена от ответника без основание по начислена корекция на сметка за ел.енергия за периода 15.11.2017г. до 14.11.2018г. за обект кл.№1100303231, аб. №0105705123, находящ се в гр.Варна, ж.к."***, за която е издадена фактура №0301881969/30.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на исковата молба 28.04.2021г. до окончателното й изплащане, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Въззивникът намира извършената корекционната процедура за законосъобразна,а предявения иск за неоснователен. Твърди се, че начислената сума е за реално доставено и потребено от абоната количество ел. енергия и се дължи на основание чл.50 от ПИКЕЕ вр.чл.200 ал.1 от ЗЗД, като са налице всички предпоставки на правопораждащия фактически състав. Спазена е процедурата по чл.10 от ПИКЕЕ.В случай, че се приеме неприложимост на чл.50 от ПИКЕЕ към конкретната хипотеза, то сумата по фактурата се дължи на основание чл.183 от ЗЗД. Отправеното искане е да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата 1 претенция, както и присъждане на направените в производството съдебно – деловодни разноски.

В съдебно заседание въззивникът чрез процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъдят направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който жалбата се оспорва с твърдения, че първоинстнационнто решение е правилно и законосъобразно. Отправено е искане същото да бъде потвърдено. Изложени са и твърдения, че спорът между страните е решен с влязло в сила Решение № 1279/10.03.2020г. по гр.дело № 17627/2019г. по описа на ВРС, с което е прието за установено между страните, че ищеца не дължи на ответника сума в размер на 4899.80лева , представляваща стойност на начислена за периода от 15.11.2017г. до 14.11.2018г. без правно основание ел.енергия за обект на потребление гр.Варна, ж.к."*** с кл.№1100303231, абонатен №0105705123, за които е издавена фактура № 0286227765/16.10.2019г.Излага се, че иска е бил предявен от Г.

Д. Н. за сумата от 5407.31 лева, като в хода на производството на основание чл.214 от ГПК е допуснато изменение на иска до уважения размер. Процесната фактура е издадена след сторниране на сумата от 504.27лева от фактура № 0286227765/16.10.2019г., поради което е налице обективен и субективен идентитет.Процесната сума от 507.24 лева се претендира на същото основание, въз основа на едни и същи документи, юридически факти като по приключилото между страните съдебно производство, а именно извършена проверка на 14.11.2018г. и тя представлява разликата от стойността на първоначално издадената фактура -5407.31 лв. и частта, за която има влязло в сила решение, че не се дължи – 4899.80 лева.Позовава се на т.5 от ТР № 7/31.07.2017г. по т.д. № 7/2014г. на ОСГКТ на ВКС.Оспорва по същество реалната доставка на посоченото в процесната фактура количество ел.енергия за посочения период.

В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител, с писмена молба, моли жалбата да бъде отхвърлена, както и да му се присъдят направените по делото разноски. Представя писмени бележки.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството по делото е образувано по иск предявен от Г. Д. Н., ЕГН ********** срещу “Енерго - Про Продажби” АД, с ЕИК: 103533691, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258 с правно основание чл.55 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 507.24 лева, представляваща платена и получена от ответника без основание по начислена корекция на сметка за ел.енергия за периода 15.11.2017г. до 14.11.2018г. за обект кл. №1100303231 и аб. №0105705123, находящ се в гр.Варна, ж.к."***, за която е издадена фактура №0301881969/30.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на исковата молба 28.04.2021г. до окончателното й изплащане.

В исковата си молба ищецът твърди, че през месец декември 2020г. при проверка на текущата си сметка на каса на ответника узнал, че от него се претендира сума в размер на 507.24 лева по издадена фактура №0301881969/30.11.2020г., като същият я заплати на 06.12.2020г. По информация на ответното дружество процесната сума представлявала корекция на сметка и била служебно начислена. Твърди, че не е изконсумирал количеството ел.енергия на тази стойност, но я заплатил, за да не бъде спряно ел.захранването на обекта.

Излага се в исковата молба, че не са били налице предпоставките за извършване на корекцията, както и не са представени доказателства за реалното доставяне на количеството електроенергия посочено в становището, периода на извършената корекция е определен произволно, както и поради незаконосъобразността на предвидените в ПИКЕЕ корекционни 2 процедури. Моли за положително решение по предявения иск и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от „Енерго-Про Продажби” АД, в който се твърди недопустимост на претенцията, тъй като между страните за цялото вземане в размер на 5407.31 лева било образувано гр.д. №17267/2019г. по описа на ВРС, 39 с. в първото по делото с.з. ищецът намалил претенцията си и претендирал сумата от 4899.80 лева, като същата не била заявена като частична.Иска се оспорва иска и като неоснователен. Твърди се, че процесната сума представлява цена на потребено количество електроенергия, дължима по силата на съществуващото между страните продажбено правоотношение. Поддържа се, че е извършена проверка на средството за измерване, при която са спазени задълженията на ответника посочени в общите условия. За проверката е съставен констативен протокол, на основание чл. 50 от ПИКЕЕ.Изготвения с обективираните в него констатации е годно основание за изготвяне на становище за начисляване на ел. енергия на начислените суми за потребена ел. енергия. Абонатът е потребител ел. енергия в количество различно от отчетеното поради което дължи заплащането му, на основание чл.200 от ЗЗД. В случай, че се приеме неприложимост на чл.50 от ПИКЕЕ, сумата се дължи на основание чл.183 от ЗЗД.

В съдебно заседание страните поддържат тезите си.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда. Във въззивната жалба не се поддържат възраженията на ответника за недопустимост на предявения иск. Обжалваното решение е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За да се приеме, че предявеният иск е основателен в тежест на ищеца – въззиваем в настоящото производство е да установи главно и пълно, че е платил процесната сума като стойност служебно начислено /след корекция/ количество ел. енергия за процесния обект и период. В тежест на ответника – въззивник е да установи чрез главно и пълно доказване, че е налице основание за плащането, респ. налице е основание да задържи платената сума.

По делото е безспорно, че ищецът - въззиваем е титуляр на партида за обект, находящ се в гр.Варна, ж.к."***, с клиентски №1100303231 и абонатен №0105705123, както и, че сумата от 507.24 лева е заплатена на ответното дружество.

Безспорно е между страните и служебно известно на съда, че с влязло в сила Решение № 1279/10.03.2020г. по гр.дело № 17627/2019г. по описа на ВРС, е прието за установено, че ищеца не дължи на ответника сума в размер на 4899.80лева, представляваща стойност на начислена за периода от 15.11.2017г. до 14.11.2018г. без правно основание ел.енергия за 3 обект на потребление гр.Варна, ж.к."*** с кл.№1100303231, абонатен №0105705123, за които е издавена фактура № 0286227765/16.10.2019г.

Няма спор, а и е видно от приетото по дело извлечение за фактури и плащания /л.33,34 от дело/, че процесната фактура №0301881969/30.11.2020г., е издадена след сторниране на сумата от 504.27лева от фактура № 0286227765/16.10.2019г. за сумата от 5407.31 лева. Като основание за нея е посочено заявление № 5599609/непредставено по дело/ и влязло в сила съдебно решение.

И двете фактури са издадени за период 15.11.2017г. до 14.11.2018г. за процесния абонат с процесния адрес на потребление, като коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период – чл.50 от ПИКЕЕ,въз основа на КП № 1105183/14.11.2018г. изготвен от служители „Електроразпределение Север“АД и КП № 2348/07.10.2019г. –АУ-Е-000029-64627/15.11.2018г. на БИМ – Варна.

Посочените доказателства са приети и в настоящото производство.

От заключението на изслушаната пред ВРС СТхЕ, която съда кредитира, се установява, че за целия период на фактуриране, а именно 15.11.2017г. до 14.11.2018г. левовата равностойност на преминалата през невизуализирания регистър на СТИ ел.енергия и начислена такава от 28399 кВтч е в размер на 5 392.98 лева.

От изложеното следва, че предметът на настоящото производство е инкорпориран във вече приключилото производство по гр.дело № 17627/2019г. по описа на ВРС.

Правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/ при идентичност на страните по материалното правоотношение са били предмет на обсъждане и по тях е прието за установено,че начислената от корекция сума за ел.енергия въз основа на КП № 1105183/14.11.2018г. изготвен от служители „Електроразпределение Север“АД и КП № 2348/07.10.2019г. –АУ-Е-000029-64627/15.11.2018г. на БИМ – Варна за периода 15.11.2017г. до 14.11.2018г. е недължима от ищеца –въззиваем на ответника въззивник.

Базирайки се на идентични с приложените по гр.дело № 17627/2019г. по описа на ВРС доказателства, въззивника при условията на пълно и главно доказване не е установил наличие на основание за плащането на процесната сума, респ. наличие на основание за задържането й.

Ето защо макар и с различен предмет/ правно основание чл.55 от ЗЗД/ настоящата претенция на Г. Д. Н. срещу “Енерго - Про Продажби” АД, с ЕИК: 103533691 за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 507.24 лева, представляваща платена и получена от ответника без основание по начислена корекция на сметка за ел.енергия за периода 15.11.2017г. до 14.11.2018г. за обект кл. №1100303231, абонатен №0105705123, находящ се в гр.Варна, ж.к."***, за която е издадена фактура №0301881969/30.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на исковата молба 28.04.2021г. до окончателното й изплащане, е основателна.