Решение № 269 от 01.11.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Монтана, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Кузманова

Членове:

Елизабета Кралева

Александра Нанова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20241600500292 по описа за 2024 година

Производство е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е пред настоящата инстанция след постановено Решение №421/27.06.2024година на ВКС по гр.д№3890/2022г. по описа на ВКС, с което е обезсилено Решение №174/27.06.2022година постановено по в.гр.д.

№135/2022година по описа на ОС Монтана и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда съобразно указанията, изложени в мотивите.

С горното решение са дадени указания, че съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца, като диспозитивното начало в процеса изисква от съда да не излиза извън рамките на търсената защита, доколкото и ответникът изгражда защитата си с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и факти, съдът не би могъл по своя преценка да ги променя.

С Решение№ 41 /11.02.22 г. на Районен съд - Монтана по гр. д. № 1352/2021 г. първоинстанционният съд е уважил частично предявеният от Л.

П. и М. Ф. срещу В. И. и И.И. установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, като е признал ищците за собственици при равни права, на 1/ 2 ид.ч. на основание наследяване по отношение на В. И. и И. И. по отношение на следните имоти: Поземлен имот с идентификатор № *по КККР на с.*, обл.*, одобрени със Заповед РД-18-50/17.09.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 15 324 кв.м., с начин на трайно ползване: изоставено трайно насаждение, 1У-та категория, местност *, с номер по 1 предходен план *и при посочени съседи, и Поземлен имот с идентификатор № *по КККР на с.*, общ.*, обл.*, одобрени със Заповед РД-18-50/17.09.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 19 184кв.м. и е отхвърлил иска в останалата му част за размер от ½ идеална част от процесните имоти Недоволни от така постановеното решение са останали М. Ф. и Л. П. чрез пълномощника Р.Д. и са обжалвали същото в ЧАСТТА ,в която е отхвърлен като неоснователен предявения от тях установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 от ГПК по отношение на 1/2 ид.част от процесните имоти.В жалбата си твърдят,че в случая съдът е отхвърлил частично предявения иск, като не се е съобразил с представените по делото доказателства, от които се установява безспорно,че процесните имоти са придобили в тази част въз основа на давностно владение.В тази насока са изложени подробни съображения.Предвид гореизложеното молят съда да отмени решението в атакуваната част, като уважи изцяло предявения иск.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от В. и И. М.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателката Л.

П. се представлява от нейната дъщеря, която подържа жалбата и моли съда да отмени първоинстанционното решение като незаконосъобразно и уважи изцяло исковата претенция.

Въззъваемите страни не се явяват в съдбно заседание, но е постъпило писмено становище от процесулния им представител с изложени доводи за неоснователност на жалбата.

Съдът,като обсъди събраните по делото доказателства във връзка със становището на страните и изложените доводи в жалбите ,приема следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирани да обжалват лица в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. По същество същата е основателна, като съображенията за това са следните :

Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск с правно основание чл.124 от ГПК за установяване правото на собственост на жалбоподателите по отношение на процесните имоти по силата на давносто владение..

С решение № 41 от 11.02.2022 г, по гр.д. № 1352/2021 г. по описа на РС Монтана, първоинстанционният съд е уважил частично предявеният от Л. П. и М.Ф. срещу В. И. и И. И. установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, като е признал ищците за собственици при равни права, на 1/ 2 ид.ч. на основание наследяване и е отхвърлил иска им в частта за признаване ищците за собственици при равни права, на останалата 1/ 2 ид.ч. от същите ПИ на основание давностно владение.

В частта, в която искът за признаване правото на собственост на двамата ищци върху 1/ 2 ид.ч. от същите поземлени имоти по наследяване, първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в сила.

За да отхвърли частично предявения иск, съдът е приел,че в случая депозирания от Л.И. отказ от наследство/вписан под рег.№ */95г./ е нищожен и не е породил никакъв правен резултат, поради което и наследодателката на 2 ищците е придобила единствено качеството на държател по отношение на правата на нейната сестра ,и тъй като не е установена промяна в намерението от нейна страна и на ищците, които да са станали известни на ответниците и на тяхната наследодателка, то не е налице и придобИ.е по давност на тези права.Така направените изводи не се споделят от настоящата инстанция по следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства е видно,че процесните имоти са бивша собственост на М.С.,б.ж. на с.*, обл.*, починал на 01.02.1983година,който след смъртта си е наследен от своите дъщери Л.М./наследодателка на ответниците / и Л. Ф.,наследодателка на ищците.

Установено е , че процесните земи са били внесени в ТКЗС,като след влизане в сила на ЗСПЗЗ е подадено заявление за възстановяване на същите от наследниците на М.С./ ВХ.№ */04.12.91 Г./На 28.04.1993г. е издаден Протокол № *,с което на основание чл.18ж.,ал.2 ППЗСПЗЗ е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне .

На 24.07.1995 г. е вписан отказ от наследството на М.С., депозиран от Л.И..Първоинстанционният съд е приел същия за нищожен, като се е основал на разпоредбата на чл. 91а от ЗН и съобразявайки единствено постановеното решение на ПК от 1999 г .и извършения въвод въз основа на него.

По тази фактическа обстановка не се спори.Спорното между страните е дали наследниците на Л.М.-жалбоподатели в настоящия процес са придобили по силата на давностно владение правото на собственост върху останалата 1/2 идеална част от имотите, останала в наследство на Л.М.

Съгласно разпоредбата на чл.79,ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което владение следва да бъде, явно и непрекъснато, като фактическата власт върху имота се упражнява с намерението той да се свои.В чл.69 от ЗС е установена презумпцията, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.Когато имота е съсобствен и съсобствеността е възникнала по пътя на наследяването, за да придобие един от наследниците по давност правото на собственост върху целия имот за себе си, следва по делото да е установено наличието на всички елементи от фактическия състав на това придобивно основание, вкл. и на субективния елемент, касаещ намерението, с което сънаследникът упражнява фактическата власт върху имота и противопоставянето му на останалите сънаследници.За да превърне в самостоятелно владение, той трябва да “отнеме”, да “отблъсне” владението на другите, а не е достатъчно само да манифестира неопределено самостоятелността на владението.В този насока е и практиката на ВС-виж Р І1161-69-І.

От събраните по делото гласни доказателства, а именно показанията на разпитаните свидетели в съдебно заседание от 17.01.2022година пред РС Монтана и конкретно Л.И. Топтарова се установява , че на същата е известно, че Л. се е отказала от наследството от процесните имоти за сметка 3 на сестра си Л., тъй като е получила зестра от семейството си за сватбата си и е отишла в имотно семейство.Свидетелката е категорична, че след като е върната наследствената земеделска земя на М., същата е владяна само от Л., която е получавала рентата от нея, давала я е под аренда и не знае Л. да е претендирала за земята. В показанията си свидетелката е категорична, че между двете сестри е съществувала уговорка в горния смисъл, в резултат на получена зестра от Л.И. при женитбата, съобразно българските традиции в средата на миналия век същата да се откажи от наследствените земи от баща си и те да останат за сеста й Л.. От показанията на св. В.Й., се установява, че Л. М. се е легитимирала пред него като единствен собственик на двата имота и му е показала документ удостовяраващ направен отказ от наследството на баща им от страна на нейната сестра. Именно въз основа на изявленията на Л.

М. и на представените документи, арендаторът е сключвал договорите за аренда на двата имота, считайки че тя е единствен техен собственик. И двамата свидетели са категорични в показанията си, че установеното владение върху процесиите земеделски земи от страна на Л.М., включително и върху частите на Л. е било известно на последната. Потвърждава се и факта, че наследодателката на ответниците, не е извършила никакви действия, с които да е оспорила или прекъснала владението върху нейните идеални части.

Свидетеля Й., който години наред арендова както процесиите два имота, така и земеделските земи, реституирани на родителите на ответниците в същото землище е категоричен, че нито Л.М. , докато е била жива, нито нейните синове в последствие са заявявали претенции по отношение имотите владяни от Л.М., както и никога не са проявявали интерес към случващато се с тях.

Събраните гласни доказателства са еднозначни и безпротиворечиви и съдът им дава вяра.

В Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, докладчик съдията З.П. е предвидено, че презумпцията на чл.

69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.

Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.

В настоящя случай от събраните по делото доказателства МОС намира, че жалбоподателите са оборили презумпцията, че върху процесните ½ идеална 4 част са упражнявали фактическа власт като държатели, тъй като са превърнали държането във владение, което е продължило повече от десет години, като е започнало от въвода във владение на имота на 24.09.1999година и продължило до началото на 2020година.Докато е била жива Л. по никакъв начин не е оспорила това владение на своята сестра, поради което МОС намира, че жалбоподателите са обективирили и своето намерение , че владеят имота за себе си срещи другите наследници, като са отблъснали тяхното владение в достатъчно дълъг период през който са го придобили по давност.

С оглед гореиложеното, МОС намира жалбата за оснавателна и като такава следва да бъде уважена, като се отмени първоинстанционното решение в отхвърлителната част и се уважи иска изцяло.

С оглед изхода на делото на жалбоподателите следва да се присъдят направените разноски за всички инстанции , но тъй като не са ангажирани доказателства за направени такива, съдът не присъжда.

Водим от гореизложеното, МОС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 41 /11.02.22 Г. на Районен съд - Монтана по гр. д.

Разпечатката съдържа 42 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6d562ff2-42f3-416c-beed-8e8410473463