Решение № 230 от 20.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. София, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Радева при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20221100900710 по описа за 2022 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производство по чл.422 вр. с чл.415, вр. с чл.124 ГПК вр. с чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД.

В исковата си молба ищецът „Е.П.“ ЕАД, ЕИК ******* (с предишно фирмено наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“) твърди, че ответникът „ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР ХХIX – СОФИЯ“ ЕООД,

ЕИК *******, му дължи заплащане на доставяне и измерена от редовни средства за търговско измерване, електрическа енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.09.2020г. в общ размер на сумата от 35 284,57лв. и обезщетение за забава в размер на6 710,46лв. за периода на забава, считано от датата, която следва датата на издаване на съответната фактура до образуване на заповедното производство.

Твърди, че като кредитор е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, за претендираните суми, въз основа на което е образувано ч.гр.д.

№501/2022г. по описа на СРС,41-ви състав, по което дело е издадена исканата заповед за изпълнение на парично задължение.

Твърди, че ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК, което налага предявяване на настоящите искове. Моли съда след като съобрази изложеното, да постанови решение, с което със СПН установи наличие на двете вземания. Прави доказателствени искания и претендира разноските по исковото и в заповедното производство.

С уточнителна молба от 04.05.2022 година ищецът пояснява начина на формиране на задължението, като твърди, че за претендираната главница са издадени общо 61 броя фактури, на посочените дати и под посочените 1 номера, с посочена дата за плащане, като за периодите на забава в плащанията за всяка главница претендира обезщетение за забава.Представена е и справка по чл.366 ГПК.

В първоначалния отговор на исковата молба ответникът оспорва да е в облигационна връзка с ищеца, като твърди, че има договор за доставка с „Електроразпределение – Столично“ ЕАД. Прави възражение за недопустимост на претенциите, оспорва връзка между цитираното в исковата молба дело с настоящето исково производство.

В допълнителната искова молба ищецът пояснява първоначалната като въвежда твърдения относно начина на измерване на доставената ел. енергия, която ответникът е потребил и заявява, че поддържа предявените искове.

В срока за допълнителен отговор на допълнителната искова молба ответникът депозира молба, с която представя доказателства за извършено плащане на съдебно заявените вземания.

Препис от тази молба, ведно с нейните приложения е връчена на ищеца, който с молба от 12.10.2022година признава извършеното плащане и неговия погасителен ефект, поради което моли съдът да отхвърли иска и да му присъди разноските по делото.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

По делото не е налице спор относно това, че на 06.01.2022година настоящият ищец е подал заявление по чл.410 ГПК, с което претендира издаване на заповед за изпълнение на парично задължение спрямо настоящия ответник, а именно: за главница в размер на 35 284,57лв., представляващо задължение за заплащане на цена на доставена ел. енергия, потребена от ответника, представляващ лечебно заведение с клиентски номер/счетоводна партида/ №210006996419, находящо се в гр.София, ул.“*******, с три места на доставка. В дадените пояснения по т.12 от заявлението кредиторът твърди, че ответникът е небитов клиент на електрическа енергия, който е присъединен към електрорразпределителната мрежа и има договор за доставка от повече от 30 години с праводателите на ищеца – „Национална електрическа компания“ ЕАД и „Електроразпределение София“ ЕАД, като наличие на облигационна връзка между страните по делото е установено с предходни решения. Твърди, че между него и длъжника е сключен договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност №1142/20.02.2003г., към който са сключени и 5 споразумения, по силата на който ищецът е доставял на настоящия ответник електрическа енергия. Част от този договор са и действащите ОУ на ищеца. Договорът е действащ и към настоящия момент.

Ответникът-длъжник не е изпълнил задълженията си за заплащане на цена на доставената и потребена ел. енергия.

По отношение на акцесорната претенция предявява такава за сумата от 6 710,46лв. за периода от 24.05.2019г. до 07.01.2022година.

Претендира заплащане и на дължима законна лихва от подаване на 2 заявлението да окончателното плащане на главницата. Претендира заплащане на разноските по делото.

По това подадена заявление е образувано ч.гр.д.№501/2022година по описа на СРС, 113-ти състав, който на 13.01.2022 година издава заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 35 284,57лв., представляваща неплатено задължение за потребление на електрическа енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.09.2020г., ведно със законната лихва от 06.01.2022 година до окончателното заплащане на сумата и за сумата от 6 710,46лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 24.05.2019г. до 001.2022 година, както и за разноски по делото, представляващи заплатена държавна такса от 839,90лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Заповедта е връчена на длъжника на 15.02.2022 година и на 10.03.2022 година по делото постъпва възражението от него, с което се оспорва съществуване на вземането. Възражението е подадено в преклузивния срок по чл.414, ал.2 ГПК.

Поради това с разпореждане от 17.03.2022 година на заявителя са дадени указания относно необходимостта от това да бъдат подадени положителни установителни искове касателно съществуване на оспорените вземания.

Разпореждането е връчено на заявителя на 25.03.2022 година.

Исковата молба на ищеца е постъпила в СГС на 18.04.2022 година- в преклузивния срок по чл.415 ГПК.

Въз основа на горното съдът приема, че специалните установителни претенции на ищеца са допустими, защото е налице специфичните предпоставки за тяхната допустимост, а именно: издадена заповед за изпълнение на парично задължение, своевременно възражение относно съществуване на вземанията на заявителя и спазен срок за предявяване на положителните претенции за установяване съществуване на вземането, за което заявителят се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение.

По оспорване възможността да се издаде по реда на чл.410 ГПК от районен съд заповед за изпълнение на вземане, което надвишава по стойност 25 000лв., следва изрично да се посочи, че съобразно качеството на заявителяобществено доставчик н електрическо енергия, съобразно издадената му лицензия и характера на вземането, което се претендира по реда на чл.410 ГПК, то специалните правила на чл.107 ЗЕ дерогират разпоредбите на закона касателно цената на иска, като определяща родовата подсъдност на делото.

Ето защо съдът приема, че съставът на РС не се произнесъл с акт, който е нарушил правилата за родовата подсъдност.

По основателността на претенциите.

Ответникът прави две основни възражения в процеса.

Първото възражение е, че с ищеца не се намират в облигационна връзка и това е така, тъй като неговата договорна обвързаност е с „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СТОЛИЧНО“ ЕАД.

3

С това възражение се оспорва материалната легитимация на ищеца.

По отношение основателността на това възражение.

В заповедното производство е представен договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност №1142/20.02.2003г., сключен между „ДКЦ 29-София“ЕООД, в качество на купувач и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ- СТОЛИЧНО“ ЕАД, по силата на което „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ- СТОЛИЧНО“ ЕАД е поело задължение да продава на купувача електрическа енергия на местата на доставка, при условията на българското законодателство, ОУ в договорите за продажба на електрическа енергия на ДКЕВР и специалните условия на продавача, като купувачът е поел задължение да заплаща електрическата енергия, съгласно тарифите на продавача, определени по реда на действащото законодателство.

Този договор е изменяван с последващи споразумения под №№1-3.

Представени са издадените от ищеца процесни фактури и други доказателства, свързани с отчитане на доставената ел.енергия, които не са пряко относими към спора.

По отношение на статута на ищеца и дали същият има качество на кредитор на ответника.

След извършена справка по неговата партида, която е общодостъпна и следователно може да бъде извършена не само от съда, но и от страните по делото, се установява, че същият се явява правоприемник, по силата на осъществено преобразуване, на съдоговорителя на ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СТОЛИЧНО“ ЕАД. В резултат на извършеното преобразуване това дружеството се е вляло в ищеца, който е имал качество на приемащо дружество. Преобразуването се явява акт на правопримство, поради което съдът намира, че ищецът се явява активно легитимиран кредитор на настоящия ответник. Обстоятелствата, свързани с настъпилото правоприемство, което е вписано от регистърния съд, се установяват от решение 018/03.01.2007г., вписано по ф.д.№6358/2000г. по описа на СГС, като към преписката по заявлението е приложен договор за отделяне чрез придобиване, сключен между „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО“ АД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ- СТОЛИЧНО“ АД, както и по партидата на настоящия ищец, по ф.д.№10140/2006г. по описа на ФО на СГС, а именно решение №2/05.01.2007г. по преждецитираното фирмено дело.

Ето защо възражение на ответника, че ищецът не е в договорна връзка с него, съдът приема за неоснователно.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че самият ответник е представил по делото издадени от ищеца фактури, както и платежни нареждания за извършени плащания към ищеца, в които са посочени фактурите, касаещи дълга, който е заплатен.

Второто възражение на ответника за недоказаност на размера на претендираните суми.

Преценката за основателност на това възражение съдът гради въз основа на извършените в хода на процеса действия от страна на ответника.

4

В хода на настоящия процес е извършено плащане на съдебно заявените суми, което обстоятелство е удостоверено в изходящ от ищеца документ под № 1039394455/09.09.2022 година, с който ищецът- доставчик на ел. енергия прави признание, че във връзка с питане на ответника от 06.09.2022 година и искане за издаване на удостоверение за липса на задължения, към датата на издаване на този документ по договора за доставка на ел. енергия на „ДКЦ 29- София“ ЕООД, за клиентски номер №21000699419 не са налице неплатени суми по фактури и лихви.

Извършеното в хода на процеса плащане от страна на ответника е потвърдено и с изрично изявление от страна на ищеца, обективирано в молба с вх.№65671/12.10.2022 година, с която се признава, че ответникът е извършил плащане на задълженията си за процесния период от време, предмет на настоящето дело, на 25.08.2022 година. Поради плащане и на разноските по заповедното производство, ищецът моли да му бъдат присъдени само разноските в исковия процес.

Относно фактът на плащане, настъпил в хода на процеса и който съдът, съобразно нормата на чл.235, ал.3 ГПК, следва да вземе предвид.

Относно правното значение на плащането.

Последователно в практиката на ВСК, напр. решение№100/20.06.2011г. по т.д.№194/2010 по описа на ВКС, ТК, първо т.о, решение №98/26.07.2013г. по т.д.№851/2012г. на ВКС, ТК, първо т.о. и др. се приема, че плащането на дълга представлява признание на съществуване на същия и това е така, тъй като плащането е извършено пред изтичане на давностия срок на вземането, правната постъпка е адресирана до кредитора и по своята същност се отнася до съществуване на претендираните вземания. Ето защо с това осъществено от ответника конклудентно действие последният е признал съществуване на вземанията, а не фактите, които го пораждат. Така извършените конклудентни действия на длъжника, представляващи плащане изразяват по категоричен начин неговата воля да признае вземанията на ищеца.

Поради това съдът приема, че с това си правно действие ответникът е признал дълга и възраженията му относно това, че не е установено, че доставената ел. енергия е потребена от него, тъй като на място в сградата има и други потребители на ел. енергия, респ. има несъответствие с посочените абонатни номер, се явяват неоснователни и ирелевантни за изхода на спора.