Решение № 17439 от 10.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17439 гр. София, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110144238 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника „АРХОЛЛ“ ЕООД въз основа на писмен договор за продажба на топлинна енергия (ТЕ) за стопански нужди при Общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника ТЕ в обекта на претендираната стойност, като ответникът е заплатил само част от сумата, начислена в издадените фактури и са останали незаплатени остатъци по фактурите от м.02.2022 г. до м.11.2022 г. в размер на 7,68 лв., както и незаплатен остатък в размер на 0,05 лв. за услугата „дялово разпределение“ за м.06.2022 г. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на ТЕ е длъжен да заплаща дължимата цена до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, поради което иска от съда да признае за установени вземания, както следва: за сумата от 7,68 лв. (3,93 евро), представляваща стойност на доставена ТЕ през периода от 01.09.2021 г. до 30.11.2022 г. в имот с абонатен номер 450370, представляващ апартамент 8, находящ се в /адрес/, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане; за сумата от 6,30 лв. (3,22 евро) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за 1 периода от 31.10.2021 г. до 07.10.2024 г.; за сумата от 0,05 лв. (0,03 евро) – главница за услугата дялово разпределение на ТЕ за периода от 01.06.2022 г. до 30.06.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане; както и за сумата от 0,05 лв. (0,03 евро) – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2022 г. до 07.10.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 26.11.2024 г. по гр.д. № 61428/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 51 състав.

Ответникът „АРХОЛЛ“ ЕООД оспорва исковете, като твърди, че няма никакви неизпълнени задължения към „Топлофикация София“ ЕАД, както и че заплаща своите задължения и че конкретните суми, предмет на делото, са платени в срок. Поддържа, че е налице неправилно осчетоводяване от страна на ищеца на вече платените от „Архолл“ ЕООД суми. Въвежда възражение за изтекла тригодишна погасителна давност за главните и за акцесорните вземания. Иска от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

На основание чл. 154 ГПК, по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

С оглед твърденията в исковата молба и отговора, с доклада си по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответникът е собственик на недвижим имот с абонатен номер 450370, представляващ апартамент 8, находящ се в /адрес/, в който за посочените в исковата молба периоди ищецът е доставил топлинна енергия на стойност, съответстваща на тази, отразена в издадените фактури, както и че в претендирания период трето лице – „Бизов Сервиз“ ЕООД е доставило 2 услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ в претендирания размер.

Спорни между страните остават обстоятелствата относно заплатените от ответника суми, как са отнесени и осчетоводени от ищеца и какви задължения са погасени с направените от ответника плащания.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че между „Топлофикация София“ ЕАД и „Архолл“ ЕООД съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа на писмен Договор № 36318/450370 от 27.11.2017 г. за продажба на топлинна енергия с топлоносител гореща вода за стопански нужди при Общи условия за топлоснабдяване за имот с абонатен номер 450370, представляващ апартамент 8, находящ се в /адрес/. Продажбата на топлинна енергия за стопански (небитови) нужди се регулира от нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката (ЗЕ), съгласно която продажбата на ТЕ за небитови нужди се осъществява на основата на писмени договори при Общи условия.

От представената по делото писмена молба с вх. № 218948 от 08.07.2026 г., депозирана от третото лице-помагач „Бизов Сервиз“ ЕООД, се установява, че дяловото разпределение на сградата, в която се намира процесният имот, се извършва на реален месечен отчет без годишни изравнителни сметки, поради което по партидата на ответника липсват изравнителни сметки, а фактурирането се основава на реално месечно потребление.

От приетото по делото и поддържано от вещото лице в открито съдебно заседание заключение на съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че за процесния период от м.09.2021 г. до м.11.2022 г. по партидата на процесния имот са издадени 15 бр. фактури за реално потребена топлинна енергия на обща стойност 324,66 лв., по които ответникът е извършил плащания за общо 316,98 лв., като е останала незаплатена главница в размер на точно 7,68 лв.

(равностойност на 3,93 евро). За същия период дължимата такса дялово разпределение възлиза на 54,72 лв., от която след извършени плащания за 54,67 лв. е останал незаплатен остатък от точно 0,05 лв. (равностойност на 0,03 евро) за м.06.2022 г. Общият незаплатен остатък от главници възлиза на 7,73 лв. (3,96 евро съгласно сумата на преизчислените компоненти в ССЕ).

Съдът намира възражението на ответника за погасяване на задълженията чрез плащане и неправилно осчетоводяване от страна на ищеца за неоснователно, като съобрази подробното проследяване от вещото лице на всички плащания, извършени от ответника през процесния период на каса и по банков път. Вещото лице установява, че горните плащания са правилно заприходени в счетоводството на ищцовото дружество съгласно законовото правило на чл. 76 ЗЗД. Съгласно тази норма, когато плащането не е 3 достатъчно да покрие всички задължения, първо се погасяват лихвите, а след това главницата, като редът е по най-старите текущи задължения. Тъй като извършените плащания са отнасяни за погасяване на най-старите просрочени задължения на ответника, са останали незаплатени точно процесните остатъци по фактурите от м.02.2022 г. до м.11.2022 г. по главния дълг и таксата дялово разпределение за м.06.2022 г.

По възражението за изтекла давност:

Възражението на ответника за изтекла погасителна давност е изцяло неоснователно. Месечните вземания за доставена топлинна енергия и таксите за дялово разпределение представляват периодични плащания и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно разпоредбата на чл. 111, б.

„в“ ЗЗД. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В нормата на чл. 40, ал. 1 от приложимите Общи условия за продажба на ТЕ за стопански нужди от 2007 г. е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат сумите до 20-то число на месеца, следващ доставката, поради което изискуемостта за всяко месечно задължение настъпва на 21-во число на следващия месец. Законът (чл. 116, б.

„б“ ЗЗД) предвижда, че давността се прекъсва с предявяване на иск, което в случая е станало с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда на 16.10.2024 г. Следователно погасени по давност биха били единствено вземания, станали изискуеми преди 16.10.2021 г. Най-старото претендирано вземане е за доставена топлинна енергия за м.09.2021 г., чийто падеж е бил на 20.10.2021 г. и е станало изискуемо на 21.10.2021 г., което е след 16.10.2021 г. Следователно давността за никое от процесните вземания не е изтекла към момента на подаване на заявлението в съда.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД:

В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.

86 ЗЗД е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. Както по - горе бе споменато месечните задължения стават изискуеми на 20-ия ден след изтичане на съответния период и от следващия ден ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Тъй като главното задължение е изискуемо и не е погасено, забавата на ответника е налице. Вещото лице е изчислило законната лихва за забава към 07.10.2024 г., както следва: върху главницата за ТЕ от 7,68 лв. за периода от 31.10.2021 г. до 07.10.2024 г. законната мораторна лихва възлиза на 6,30 лв. (3,22 евро).

4

По отношение на цената за услугата дялово разпределение, в договора с ищеца липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По разноските:

Съдът взе предвид, че към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република България е еврото, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което всички суми следва да бъдат посочени и присъдени в евро, вместо в български левове, при курс от 1,95583 лева за едно евро.

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения по т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.

На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ищецът има право на направените от него разноски в двете производства съразмерно с уважената част от претенциите. Ищецът е направил разноски в общ размер на 38,34 евро (75 лв.), включващи 12,78 евро (25 лв.) платена държавна такса и 25,56 евро (50 лв.) юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно с уважената част от претенциите, на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство в размер на 38,20 евро. В исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер на 290,04 евро, включващи 12,78 евро (25 лв.) довнесена държавна такса, 175 евро депозиран депозит за възнаграждение за вещо лице по съдебно – счетоводната експертиза и 102,26 евро (200 лв.) юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в минимален размер.

Съразмерно с уважената част от претенциите, на ищеца следва да се присъдят разноски за исковото производство в размер на 289 евро.

Ответникът е направил искане за разноски с отговора на исковата молба, но съразмерно с отхвърлената част от исковете и при липса на представени доказателства за реално сторени разноски за адвокатско възнаграждение и списък по чл. 80 ГПК, такива не му се присъждат.

Така мотивиран, съдът

5

РЕШИ:

ПРИЗНАВА

ЗА

УСТАНОВЕНО по предявените от

„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, против „АРХОЛЛ“ ЕООД, ЕИК 131564854, установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че „АРХОЛЛ“ ЕООД дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД сумата от 3,93 евро, представляваща незаплатен остатък от главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.09.2021 г. до 30.11.2022 г. за топлоснабден имот с абонатен номер 450370, представляващ апартамент с № 8, находящ се в /адрес/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.10.2024 г. до окончателното й изплащане, сумата от 3,22 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за периода на забава от 31.10.2021 г. до 07.10.2024 г., сумата от 0,03 евро, представляваща главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2022 г. до 30.06.2022 г. в имота по-горе, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.10.2024 г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 26.11.2024 г. по ч.гр.д. № 61428/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 51 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 0,03 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2022 г. до 07.10.2024 г.