Решение № 14966 от 26.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14966 гр. София, 26.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. Х.ВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110104850 по описа за 2026 година

Предявен е положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал.

1 ГПК, с правно основаниечл. 55, ал. 1, предл. първо Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ищецът А. В. Г. твърди, че е сключил с ответника Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 958882/04.06.2023 г., по силата на който му е предоставена главница в размер на 300 лв.със срок на връщане един месец.

Излага, че в чл. 19 от договора било предвидено задължение договорът да бъде обезпечен с безусловна банкова гаранция или поръчителство, а съгласно чл. 29 от договора при непредоставяне на обезпечение се дължала неустойка в размер на 0,9% на ден за всеки ден, в който обезпечението не е предоставено. Твърди, че по договора е заплатил на ответника сума в размер на 429,21 лв., в която била включена неустойка в размер на 129,21 лв., начислена едновременно с месечната вноска. Поддържа, че клаузите, предвиждащи начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение, са нищожни, тъй като противоречат на закона и добрите нрави. Сочи, че изискването потребителят в тридневен срок да осигури поръчител или банкова гаранция е обективно неизпълнимо, че неустойката не обезпечава изпълнението на главното задължение за връщане на заетата сума и възнаграждението за ползването й, не изпълнява обезщетителна функция, а представлява средство за неоснователно обогатяване на кредитора. Излага и доводи, че подобна уговорка прехвърля върху потребителя риска от неизпълнение на задължението на кредитора за предварителна оценка на кредитоспособността по чл. 16 ЗПК и Директива 2008/48/ЕО.

Твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пред Районен съд – Шумен за сумата 129,21 лв., представляваща платена без основание неустойка по процесния договор. Посочва, че въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.

№ 20253630102986 по описа на Районен съд – Шумен и е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът е подал възражение.

Въз основа на изложеното ищецът иска да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сума в размер на 129,21 лв., представляваща неустойка по Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 958882/04.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, както и разноските в заповедното и исковото 1 производство.

Ответникът „Стик Кредит“ АД оспорва исковата молба като предявена в условията на злоупотреба с права и като неоснователна. Твърди, че ищецът е образувал няколко отделни производства срещу ответното дружество, включително ч.гр.д. № 9900/2025 г. по описа на Софийски районен съд и ч.гр.д. № 2986/2025 г. по описа на Районен съд – Шумен, като във всяко от тях се оспорвала една и съща по вид клауза за неустойка при непредоставяне на обезпечение. Поддържа, че разделянето на претенциите цели генериране на разноски и противоречи на принципа за добросъвестност по чл. 3 ГПК, поради което моли това поведение да бъде съобразено при разпределяне на разноските. По същество поддържа, че процесният договор е валиден и отговаря на изискванията на ЗПК, ЗПФУР, Закона за електронната търговия и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Твърди, че договорът е сключен чрез средства за комуникация от разстояние след отправена заявка от потребителя, предоставяне на Стандартен европейски формуляр, общи условия, проект на договор, договор и погасителен план, както и след изрично електронно потвърждение от страна на ищеца. Според ответника потребителят е бил предварително запознат с всички условия, включително с уговорката за неустойка, и клаузите са ясни, прозрачни и индивидуално договорени. Оспорва твърденията за нищожност на неустоечната клауза. Поддържа, че неустойката не представлява разход по кредита и не следва да бъде включвана в ГПР, тъй като е санкция за неизпълнение на отделно непарично задължение за предоставяне на обезпечение. Твърди, че към момента на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще настъпи неизпълнение, че неустойката се начислява само ако обезпечение не бъде предоставено и само за периода, през който кредитът не е обезпечен, както и че задължението за предоставяне на поръчител или банкова гаранция е изпълнимо и съобразено със закона. Сочи, че е извършена оценка на кредитоспособността на ищеца, че потребителят е разполагал с право на отказ от договора в 14-дневен срок и е могъл да поиска удължаване на срока за предоставяне на обезпечение или да предостави обезпечение на покъсен етап, при което начисляването на неустойката би спряло. Оспорва и размера на претенцията, като твърди, че съгласно представената справка за движенията по договора ищецът не е заплатил сумата 129,21 лв. като неустойка, а сума в размер на 41,41 евро, равностойна на 80,99 лв. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени разноски.

От фактическа страна съдът установява следното:

Между страните не се спори, а и от представения договор се установява, че на 04.06.2023 г. е сключен Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 958882. По договора е определен максимален кредитен лимит от 300 лв. и е предоставен първи транш в този размер. В чл. 1 от договора са посочени лихвен процент 0%, ГПР 0%, обща дължима сума по първия транш 300 лв., срок за погасяване на първия транш 30 дни и наличие на задължение за предоставяне на поръчител или банкова гаранция.

Самият договор е сключен за срок от 12 месеца с възможност за автоматично продължаване.

Според чл. 19 от договора потребителят следва в срок до три дни от подписването му да осигури трето физическо лице, което да сключи договор за поръчителство с кредитора, или да предостави безусловна и неотменима банкова гаранция за всички задължения по кредита.

Поръчителят и банковата гаранция подлежат на одобрение от кредитора, като договорът изрично предвижда, че одобрението се извършва единствено по негова преценка.

Общите условия поставят допълнителни изисквания към поръчителя — да е навършил 21 години, да има българско гражданство и постоянно местоживеене в страната, непрекъснати осигурителни права през последните дванадесет месеца, да работи по безсрочно трудово или служебно правоотношение, да има минимален осигурителен брутен доход от 1500 лв., най-малко шест месеца стаж при последния работодател, да няма просрочия в Централния кредитен регистър, да не е поръчител по друг кредит, да не е настоящ клиент на ответника и да представи служебна бележка за доход. Освен това лицето подлежи на предварителна проверка и одобрение по преценка на кредитора.

2

В чл. 29, ал. 1 от договора е предвидено, че при непредоставяне на обезпечението потребителят дължи неустойка от 0,9% върху стойността на усвоената сума за всеки ден, през който кредитът не е обезпечен. При главница от 300 лв. дневната неустойка е 2,70 лв., а за 30 дни — 81 лв.

Представените от ответника договорни документи съдържат съществени различия относно цената на кредита. В договора са посочени лихвен процент 0%, ГПР 0% и обща дължима сума 300 лв. В Стандартния европейски формуляр е посочен фиксиран годишен лихвен процент 36%, но ГПР 0%, а неустойката за непредоставяне на обезпечение е отразена като 0,00 лв. В погасителния план са посочени годишен лихвен процент 0%, ГПР 42,58%, общо дължима сума 300 лв. и неустойка 0 лв., независимо че документът едновременно съдържа пояснение, че неустойка се начислява ежедневно при непредоставяне на обезпечение. Срокът на кредитната линия е отразен като 12 месеца.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че на 15.07.2023 г. ищецът е заплатил на ответника общо 429,21 лв., които са разпределени по счетоводните регистри на кредитора, както следва: 300 лв. главница, 9 лв. договорна лихва, 81 лв. неустойка и 39,21 лв. „други приходи“, посочени като разходи за лихва за забава и извънсъдебно събиране. Вещото лице е установило, че сумата от 81 лв. е изчислена по формулата 300 лв. × 0,9% × 30 дни и е действително платената и осчетоводена като неустойка сума. Този извод съответства и на представената от самия ответник справка в евро, според която по перото „неустойка“ са погасени 41,41 евро, а отделно са отчетени 4,60 евро лихва и 20,05 евро „други приходи“.

При изслушването в съдебно заседание вещото лице е пояснило, че ответникът не е предоставил информация как точно е формирана сумата от 39,21 лв. Вещото лице е посочило още, че при чисто математическо начисляване до датата на плащането неустойката би могла да достигне 106 лв., но фактически ответникът е начислил и погасил като неустойка 81 лв. Заключението е прието без възражения.

От правна страна, съдът установява следното:

Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.

Налице е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение, а искът е предявен в определения от съда срок. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за установяване съществуването на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415 ГПК.

Неоснователно е възражението на ответника, че процесното правоотношение попада извън приложното поле на ЗПК. Изключението по чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗПК изисква едновременно договорът да е със срок за погасяване до три месеца и потребителят да дължи незначителни разходи. Двете предпоставки са кумулативни.

Процесният договор не урежда единствено изолиран едномесечен заем, а кредитна линия със срок на действие 12 месеца и възможност за последващо усвояване на нови траншове.

Срокът от 30 дни се отнася до първия транш, но не и до продължителността на цялото договорно правоотношение. Стандартният европейски формуляр дори предвижда срок от една година и автоматично продължаване до общо три години.

Независимо от това, дори първият транш да бъде разглеждан самостоятелно, не е изпълнено изискването за незначителни разходи. Уговорената неустойка за един 30-дневен период възлиза на 81 лв., или 27% от предоставената главница от 300 лв. В погасителния план е посочен и ГПР от 42,58%, а фактически платената над главницата сума е 129,21 лв.

Разход в подобно съотношение спрямо получената сума не може да бъде квалифициран като незначителен.

Ищецът има качеството потребител, а ответникът е търговец, предоставящ кредити в рамките на професионалната си дейност.

Процесната клауза е част от договор, изготвен предварително по образец на кредитора.

Същата се възпроизвежда и в общите условия и тарифата на ответника и не съдържа данни, 3 че нейният размер, начин на изчисляване, срокът за предоставяне на обезпечение или изискванията към поръчителя са били предмет на конкретни преговори между страните.

Обстоятелството, че ищецът е потвърдил електронно договора или е натиснал бутон „Подпис“, установява приемане на предварително предложените условия, но не доказва възможност за влияние върху съдържанието на конкретната клауза. Индивидуално договаряне е налице, когато потребителят е имал реална възможност да въздейства върху съдържанието на уговорката, а не когато единствено е могъл да приеме или откаже договора в изготвения от търговеца вид.

Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е представил кореспонденция, запис на преговори, индивидуално предложение или друг документ, удостоверяващ, че размерът от 0,9% дневно е договорен след обсъждане с конкретния потребител. Поради това съдът приема, че клаузата не е индивидуално уговорена.

Според разпоредбата на чл. 92 ЗЗД неустойката служи за обезпечаване на изпълнението и предварително определя обезщетението за вредите от неизпълнението. Свободата на договаряне е ограничена от повелителните норми на закона и добрите нрави.