Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 270 от 09.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно гражданско дело 404/2024
Вид
Решение № 270
Подписан
09.10.2024
В сила
18.11.2024
Състав
Пламен Стефанов Златев, Мариана Мавродиева Мавродиева, Веселина Косева Мишова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Стара Загора, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20245500500404 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба от Р. "Т.-с.", *** ЕАД гр. Р., чрез юриск. С. Г., против Решение № 58/21.05.2024г., постановено по гр.д. № 738/2023г. по описа на Районен съд – Раднево, с което се осъжда Р. "Т.с.", клон на „М.М.-И.” ЕАД, с. К., ***, да заплати на Б. Р. Б.: сумата от 9794,58 лв., представляваща остатък от неизплатен брутен размер на дължимо обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2023 г. до окончателното погасяване на дълга, като отхвърля като неоснователен иска за разликата над 9794,58 лв. до претендираните 10607,70 лв.; сумата от 328,40 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 9794,58 лв. за периода от 01.09.2023 г. до 01.12.2023 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 84, ал. 1 ЗЗД, като отхвърля като неоснователен иска за разликата над 328,40 лв. до претендираните 354,79 лв.; сумата от 1632,43 лв., представляваща остатък от неизплатен брутен размер на дължимо обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2023 г. до окончателното погасяване на дълга, к а т о отхвърля като неоснователен иска за разликата над 1632,43 лв. до претендираните 5181,44 лв.; сумата от 53,19 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1632,43 лв. за периода от 01.09.2023 г. до 01.12.2023 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 84, ал.1 ЗЗД. Присъдени са разноски и държавна такса.

Въззивникът обжалва изцяло първоинстанционното решение. Счита, че 1 решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, противоречи на всички събрани по делото писмени доказателства. Излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че се установило по безспорен начин, че съобразно утвърдения за месец юни 2023г. сменен график въззиваемият Б. Б. имал заложени за отработване 168 часа. Сочи, че по график смените били една дневна дванадесетчасова смяна, една нощна дванадесетчасова смяна и два дена почивка. Сочи, че същият реално имал заработка само от една нощна смяна. През останалото време, в които следвало да бъде на работа, съобразно графика, същият бил в платен годишен отпуск. Затова намира, че първоинстанционният съд стигнал до грешки изводи, а именно, че нормочасовете за м.юни 2023г. заложени по график, относно Б. Б. били 176 часа, че същият следвало да полага труд 22 работни дни за месеца, както и че имал нощни смени от 8 часа във всичките 22 работни дни в месец юни 2023г.

Намира, че от така направените изчисления от съда за начина на формиране размера на БТВ на въззиваемия за месец юни 2023г. излизало, че същият ще работи 22 работни дни по 12 часа, от които 8 часа ще са нощен труд, което било нереално да се случи в действителност. Счита, че съдът анализирал събраните доказателства по делото превратно и че възприетата от него теза, на база направените от него изчисления на размера на БТВ на въззиваемия за м.юни 2023г. били неправилни и неточни. Счита, че на въззиваемия били изплатени всички обезщетения и то в правилния размер. Всичко над тези суми, които се претендирали било неоснователно и водило до нарушаване на принципа на добросъвестността, предвидена в чл.8 от КТ. На следващо място, намира постановеното първоинстанционно решение за неправилно и необосновано и в частта, с която били уважени предявените искове за присъждане на мораторните плащания. Намира за неправилен правния извод на съда, че след като уважава главните искове с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 220, ал. 1 от КТ, то това автоматично означавало признаване и уважаване на претенциите за мораторни лихви. Счита, че претендираните обезщетения за забавено плащане на обезщетенията като безсрочни такива изисквали покана, съгласно чл. 84, ал.2 ЗЗД, каквато не била отправена от ищеца.

Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ, чл. 222, ал. 3 от КТ и исковете за мораторната лихва върху тях за периода от 01.09.2023г. до 01.12.2023г.

Претендира разноски в двете съдебни инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемият Б. Р. Б., чрез адв. Й. М. оспорва изцяло като неоснователна въззивната жалба. Счита обжалваното решение за правилно, постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на процесуалните разпоредби и обосновано с оглед събраните по делото доказателства. Намира оплакванията във въззивната жалба за неоснователни и необосновани, като излага подробни съображения.

2

Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 220, ал. 1 от КТ.

Ищецът Б. Р. Б., чрез адв. М. твърди в исковата си молба, че на 01.03.2006 г. започнал работа в ответното дружество „Р.Т.-с.”, клон на „М.М.и.“ ЕАД, въз основа на сключен трудов договор № 10 от 01.03.2006 г. и заемал длъжността „работник по руднична ж.п. линия“, като последната заемана от него длъжност била „машинист на претоварач Брс1600“ в участък Добив.

Твърди, че със заповед № 86 от 24.07.2023 г. било прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 25.07.2023 г. В заповедта било посочено да му се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6 БТВ, тъй като през последните 10 години работил при същия работодател, както и обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие от 22 работни дни. Твърди, че по фиш за работна заплата за месец юли 2023 г. му било начислено обезщетение при пенсиониране в размер на 20250,60 лв. и обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 3375,10 лв., които били изчислени на база БТВ за месец юни 2023 г. Възразил срещу изчислението на тези суми и през месец август 2023 г. била извършена корекция на индивидуалната му месечна заплата и така били коригирани обезщетенията, съответно на 20480,94 лв. и 3413,49 лв., които му били изплатени. Счита, че така изчислените размери на обезщетенията били в понисък размер от реално дължимото, тъй като съгласно нормативната уредба доплащането за нощен труд е допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер, което не било отчетено от работодателя. Твърди, че БТВ за месец юни 2023 г. съобразно законовите правила за изчисление била в размер на 4732,64 лв., поради което обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ било в размер на 28395,60 лв., а обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 4732,64 лв., поради което ответникът дължи неизплатената разлика от обезщетенията. Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 10607,70 лв. след допуснато изменение на иска чрез неговото увеличение с протоколно определение от 25.04.2024 г., представляваща неизплатена стойност от обезщетението по чл.

222, ал. 3 от КТ и сумата от 5181,44 лв., след допуснато изменение на иска чрез неговото увеличение с протоколно определение от 25.04.2024 г., представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие от 22 дни, ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на исковете до окончателното погасяване на задължението, сумата от 354,79 лв. мораторно обезщетение върху неплатената главница от 3

7914,66 лв. за периода от 01.09.2023 г. до 01.12.2023 г. и сумата от 53,19 лв. мораторно обезщетение върху главницата от 1319,15 лв. за периода от 01.09.2023 г. до 01.12.2023 г.

Ответникът „Р.Т.-с.”, клон на „М.М.-и.“ ЕАД, оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че работодателят правилно изчислил размера на БТВ за месец юни 2023 г. и правилно били изчислени размерите на изплатените обезщетения. Оспорва начина на изчисление на същите от ищеца в исковата молба, тъй като посочените допълнителни трудови възнаграждения не се включвали в БТВ. Излага съображения за елементите от БТВ, които следва да се включат в него и които не следва да се включват, както и изчисления на обезщетенията. Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни.

За да постанови решението си в този смисъл, Радневският районен съд е намерил за установено от фактическа и правна страна следното:

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване съдът е приел обстоятелствата, че между ищеца и ответното дружество е възникнало трудово правоотношение по трудов договор № 10 от 01.03.2006 г. Последната заемана от ищеца длъжност е „машинист на претоварач Брс1600“ в участък Добив; със заповед № 86 от 24.07.2023 г. е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от датата на връчване на заповедта; в заповедта за прекратяване на ТПО е посочено, че на ищеца се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6 БТВ, тъй като през последните 10 години работил при същия работодател, както и обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие от 22 работни дни; на ищеца са били заплатени обезщетения по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 20480,94 лв. и по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 3413,49 лв. през месец юли и месец август 2023 г.

Съдът е приел за безспорно, че ищецът е работил повече от 10 години при ответника и му се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6 БТВ. Спорът между страните е само досежно обстоятелството какъв е размерът на БТВ за база за определяне на обезщетенията по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 3 КТ, съгласно правилото на чл. 228 КТ.

Трудовият договор на ищеца е прекратен на 25.07.2023 г., затова обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ според районния съд следва да се определи на база БТВ за месец юни 2023 г., предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение. Тъй като този месец не е пълен отработен месец, то съгласно чл. 19, ал. 1 НСОРЗ, БТВ по чл. 228 КТ се определя като получено средно-дневно БТВ, умножено по броя на работните дни за същия месец.

Месец юни 2023 г. има 22 работни дни /22 р.д. х 8 часа = 176 часа за месец юни 2023 г./. Компонентите, които следва да се включат в БТВ са основно трудово възнаграждение, допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, компенсацията и нощния труд.

От СИЕ съдът е установил, че на ищеца са платени обезщетение по чл.

4

222, ал. 3 КТ в общ размер на 20480,94 лв., веднъж 20250,60 лв. през месец юли 2023 г. и веднъж 230,34 лв. през месец август 20203 г. и обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в общ размер на 3413,49 лв., веднъж 3375,10 лв. през месец юли 2023 г. и веднъж 38,39 лв. през месец август 2023 г. За месец юни 2023 г. ищецът има отработена една нощна смяна от 12 часа и след това е ползвал 21 работни дни платен годишен отпуск.

По делото на районния съд са приети две заключения на СИЕ, в два варианта, които съдът не е възприел и е извършил собствени изчисления, съобразно възможността на чл. 161 ГПК. За месец юни 2023 г. съдът е установил, че на ищеца е начислена индивидуална месечна заплата /ИМЗ/, за 8 часа в размер на 104,91 лв. /във фиша за работна заплата за м.06.2023 г. на л.11 - 8 часа по 13,11 лева на час/ и за още 4 часа в размер на 52,45 лв. /във фиша за работна заплата за месец 08.2023 г. на л.13 - 4 часа по 13,11 лева на час, тъй като е работил 12 часа и погрешно са му начислени само 8 часа през месец юни 2023 г./, или общо за 12 часа са му начислени 157,36 лв. Намерил е, че за 1 час отработено време на ищеца му се дължи ИМЗ в размер на 13,11 лева.

Съдът е подробни изложил съображения, защо не е възприел първия и втория вариант на заключенията на ССЕ. В първото заключение на СИЕ не е отразено доплащането на ИМЗ, допълнителното възнаграждение за трудов стаж и компенсацията за месец юни 20203 г., извършени през месец август 2023 г., които следва да се включат в общата база за изчисление на БТВ, като част от задължителните компоненти на БТВ, съгласно чл. 228 КТ и НСОРЗ.