Решение № 16 от 14.04.2023, Районен съд - Чепеларе

Решение № 16/13.04.2023 г. по гр.д. № 100/2022г.

Съдия докладчик: Сона Гарабедян

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба вх. № 2320/10.10.2022 г., подадена от М. Й. М., ЕГН **********, с адрес: с. З., общ.Ч., обл.С. против "...." ЕАД, ЕИК ...., с адрес на управление: гр. С., ул. ’’....” № ..., ет. ..., с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В искова молба се твърди, че на 17.12.2010 г. между М. Й. М. и „....“ ЕАД е сключен договор за потребителски заем № CASH-04531820, по силата на който дружеството е следвало да предостави на ищеца сума в размер на 600 лева, която М. е следвало да плати на кредитора на 48 седмични вноски до 24.11.2011 г. Последната е извършила три плащания от 54 лв., 81 лв. и 54 лв., внесени съответно на 17.12.2010 г., на 08.02.2011 г. и на 18.02.2011 г., с които били погасени 7 вноски, след което ищецът е изпаднала в забава, считано от 24.02.2011 г.

На 10.06.2011 г. ищецът заплатила още една вноска.

На 08.07.2014 г. „....“ ЕАД и „....“ ЕАД сключили договор за прехвърляне на вземания, като ищецът е била уведомена за това обстоятелство.

„....“ ЕАД се снабдило с изпълнителни листове и било образувано изп. д. № 39/2022 г. по описа на ЧСИ Т.В. с рег. № ..., с район на действие ОС - Смолян, като със съобщение изх. № 01403/12.04.2022 г. на ищеца е било съобщено, че дължи: олихвяема сума за главница в размер на 557.34 лв., ведно със законна лихва от 03.06.2016 г., която до момента на съобщението е в размер на 331.81 лв., неолихвяема сума за обезщетение за забава в размер на 168.78 лв., неолихвяема сума за съдебни разноски в размер на 326.26 лв., неолихвяема сума за юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 100 лв., неолихвяема сума за такси за разноски съгласно ТТР към ЗЧСИ в размер на 66 лв., както и дължима сума по т. 26 в размер на 166.48 лв., и всички следващи такси и разноски направени в хода на изпълнителното производство, а така също и присъединените публични вземания по чл. 458 от ГПК в полза на държавата.

В съобщението на ЧСИ с изх. № 01403/12.04.2022 г. било посочено, че изп.д. № 39/2022 г. е образувано въз основа на изпълнителен лист от 13.12.2017 г. по гр.д. № 9/2016 г. по описа на PC - Чепеларе и въз основа на изпълнителен лист от 20.12.2021 г. по гр.д. № 91/2016 г. по описа на PC - Чепеларе.

Със запорно съобщение изх. № 1590/28.04.2022 г. ЧСИ - Т.В. наложил запор върху сметките /левови и валутни/, открити в "Банка ДСК" на името на М. Й. М., за което съобщил на последната.

Позовава се на ТР № 2/26.06.2015 г. и решения на ВКС,като навежда, че производството по издаване на изпълнителен лист няма действие да прекъсва или удължава сроковете, тъй като разпореждането за издаване на изпълнителния лист няма сила на присъдено нещо и не се произнася по материалното притезание. Счита, че в конкретния казус съдебното решение № 9/31.01.2017 г. по гр.д. № 140/2016 г. по описа на PC-Чепеларе, по което е издаден изпълнителен лист от 13.12.2017 г. и съдебното решение № 43/03.06.2016 г. по гр.д. № 91/2016 г. по описа на PC-Чепеларе, по което е издаден изпълнителен лист от 20.12.2021 г. са влезли в сила, като от датите на които същите са влезли в сила следва да се считат и като начални дати, от които започва да тече погасителната давност, като абсолютната такава е 5 годишна, за погасяване на обезщетения за забава е 3 - годишна - чл. 111, б.“б“ и б. “в“ от ЗЗД, а вземането за разноски се погасява с изтичането на 5 - годишна давност, тъй като то не е допълнително вземане, което произтича от главното по смисъла на чл. 119 от ЗЗД.

Макар да е било образувано изп.д. № 39/2022 г. по описа на ЧСИ-Т.В. и по него да е наложен запор върху банкова сметка на ищеца в "Банка ДСК“, счита, че е настъпила погасителна давност върху вземанията на взискателя „....“ ЕАД, както по отношение на главницата в размер на 557.34 лв. и законната лихва от 03.06.2016 г., която до момента на 1 съобщението от 28.04.2022 г. е 334.29лв., така са погасени по давност сумата за обезщетение за забава в размер на 168.78 лв. и сумата за съдебни разноски в размер на 326.26 лв. и за юрисконсултското възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 100 лв. Позовава се на чл. 110 от ЗЗД.

В случая е била издадена в полза на „....“ ЕАД заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но тя не формирала сила на присъдено нещо, каквато се формирала само когато имало постановено решение по установителен иск по чл. 415, респ. по чл. 422 от ГПК относно съществуването на вземането, и само в този случай била приложима нормата на чл. 117, ал.

2 ЗЗД. Поради това не се променял давностният срок, с изтичането на който се погасява.

Позовава се на т. 2 от ППВС № 2/29.09.1977 г. по гр.д. № 1/1977 г.

Счита, че още при образуване на изп.д. № 39/2022 г. по описа на ЧСИ -Т.В. е била настъпила погасителна давност за вземанията на ответника.

Сочи, че наложеният запор върху банковата сметка на ищеца не пораждал действие по смисъла на чл. 446а, ал. 2 от ГПК, тъй като сумите, постъпващи по байковата сметка в "Банка ДСК“, с титуляр М. Й. М., били несеквестируеми по смисъла на чл. 446а, ал. 1 от ГПК, защото били от получавана от нея пенсия за инвалидност /100% загубена работоспособност с чужда помощ/, равняваща се на стойност от 537.05лв. /под прага на минималната работна заплата от 710 лв., приета с ПМС № 37 от 24.03.2022 г./ и от получавана месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 5, във вр. с чл. 69, т. 1 от Закона за хора с увреждания в размер на 123.90лв.

Предвид гореизложеното, за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на иска.

Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, да признае за установено между страните, че М. Й. М. не дължи на “....“ ЕАД сумата от 557.34 лв. - главница по Договор за паричен заем № CASH - 04531820 от 17.12.2010 г., вземането по който е прехвърлено с Договор за цесия от 08.07.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 03.06.2016 г. до окончателното изплащане, 168.78 лв, - обезщетение за забава за периода от 03.06.2013 г. до 25.05.2016 г., както и сумите от 326.26 лв. - съдебни разноски и 100 лв. - юрисконсултското възнаграждение по изпълнително дело № 39/2022 г. по описа па ЧСИ-Т.В., с рег. № ... па КЧСИ.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска. Не оспорва твърденията, наведени в исковата молба, че на 17.12.2010 г. е сключен договор за потребителски заем с № CASH-04531820 между „...“ ЕАД, ЕИК ... в качеството на заемодател и М. Й. М., ЕГН ********** в качеството на заемополучател, по силата на който „...“ ЕАД е предоставило на М. Й. М. кредит в размер на 600.00 лева, а заемополучателят се е задължил да върне заема на 48 равни седмични погасителни вноски. Твърди, че заемополучателят не е изпълнил задължението си да погаси заема. С Договор за цесия от 08.07.2014 г. вземанията, произтичащи от договор за потребителски заем № CASH-04531820 били прехвърлени на ответника „....“ ЕАД. На 05.03.2015 г. длъжникът - настоящ ищец бил уведомен за цесията.

Оспорва твърденията, наведени в исковата молба, че по ч.гр.д. № 91/2016 г. по описа на Районен съд — Чепеларе е постановено съдебно решение. На 03.06.2016 г. ответникът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д. № 91/2016 г. по описа на РС - Чепеларе. По същото дело била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, която е връчена на длъжника и срещу която същият е подал възражение по чл. 414 от ГПК. Поради направеното от страна на длъжника възражение, заповедният съд е указал на заявителя - сега ответник да предяви иск за установяване на вземанията си. В изпълнение на дадените от съда указания ответникът подал искова молба, въз основа на която било образувано гр.д. № 140/2016 г. по описа на РС - Чепеларе. Исковото производство се е развило, като е приключило с влязло в сила решение № 9/31.01.2017 г. Въз основа на влязлото в сила решение заповедният съд издал изпълнителен лист за следните суми: 557.34 лева - главница, ведно със законна лихва, 2 считано от датата на подаване на заявлението (03.06.2016 г.) до окончателно изплащане на вземането и 168 лева - обезщетение за забава за периода от 25.02.2011 г. до 25.05.2016 г.

Ответникът подал молба по гр.д. № 140/2016 г. по описа на РС - Чепеларе за издаване на изпълнителен лист за присъдените в заповедното и исковото производство разноски, въз основа на която исковият съд издал изпълнителен лист за сумата от 326.26 лева.

Въз основа на така описаните изпълнителни листове било образувано изп. дело с № 39/2022 г. по описа на ЧСИ Т.В.. Молбата за образуване била с вх. № 374 от 27.01.2022 г. и със същата ответникът е поискал извършване на изпълнителни действия: налагане на запор върху сумите по открити банкови сметки и вземания, на които титуляр е длъжникът; налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; налагане на възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника. С молбата за образуване на изпълнителното дело кредиторът възложил на основание чл. 18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител да извърши цялостна справка за имущественото състояние на длъжника по делото с цел налагане на възбрана и/или запор, както и да определи способа за изпълнение.

По изп. дело № 39/2022г. по описа на ЧСИ Т.В. били предприети изпълнителни действия наложени запори на банкови сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД, "Банка ДСК“ АД и „Юробанк България“ АД.

Възразява, че по отношение на вземанията на ответника към ищеца е изтекъл предвиденият в закона давностен срок, поради което същите не могат да бъде събрани по принудителен начин. Към датата на изготвяне на настоящия отговор изпълнителното дело било висящо и вземанията на ответника не били погасени по давност.

Оспорва твърдението, че между датата на влизане в сила на Решение № 9 от 31.01.2017 г., поставено по гр.д. № 140/2016 г. по описа на РС - Чепеларе (29.03.2017 г.) и датата на образуване на изпълнително дело № 39/2022 г., по описа на ЧСИ Т.В. (27.01.2022 г.) е изтекъл предвидения в закона петгодишен давностен срок (чл. 117, ал. 2 от ЗЗД). Позовава се на разпоредбата на на чл. 116, б. „б“ от ЗЗД, която следвало да се прилага във връзка с разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК. Заявява, че в случая давността е прекъсната на 03.06.2016 г., като, докато са били висящи заповедното и исковото производство относно вземането, давност не е текла. На 29.03.2017 г., на която дата е влязло в сила решение № 9/31.01.2017 г., поставено по гр.д. № 140/2016 г. по описа на РС - Чепеларе, е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, в който ответникът имал право принудително да събере вземането си спрямо ищеца. Счита, че тъй като исковите суми са дължими на основание влязло в сила решение, по отношение на тях се прилага давностен срок от 5 години независимо от естеството на вземането. На датата на влизане в сила на решението, постановено по гр.д. № 140/2016 г. по описа на РС -Чепеларе е влязла в сила и заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 91/2016г. по описа на РС - Чепеларе. Исковото производство по реда на чл. 422 ГПК било продължение на заповедното производство, поради което счита за неоснователни твърденията на ищеца, че в настоящия случай снабдяването на ответника с изпълнителен лист в заповедното производство не поражда сила на пресъдено нещо за вземането.

Позовава се на т. 10 на ТР 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като посочва, че започналата да тече от 29.03.2017 г. нова петгодишна давност е прекъсната на 27.01.2022 г., като оттогава започвала да тече нова петгодишна давност.

Дори да се приемело, че погасителната давност се прекъсва с реалното извършване на изпълнителното действие - налагането на запор на банкови сметки на длъжника, то според разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение, спирали да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение, продължавали да текат след изтичането на 7 дни от обнародването в „Държавен 3 вестник“ (13 май 2020 г.) на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето. От посоченото следвало, че от 13 март 2020 г. до 19 май 2020 г. (включително) давностният срок по отношение на процесното вземане е бил спрян. Твърди, че към датата на образуване на налагане на запор на банкови сметки на ищеца в „Първа инвестиционна банка“ АД на 18.04.2022 г., в "Банка ДСК“ АД на 03.05.2022 г. и в „Юробанк България“ АД на 04.05.2022 г. погасителната дановст не е изтекла. От представените към настоящия отговор известия за доставяне било видно, че на горепосочените дати запорните съобщения са получени от банките, а според разпоредбата на чл. 450, ал. 3 от ГПК запорът върху вземането на длъжника се смята за наложен спрямо третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорното съобщение.