Решение № 78 от 27.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. София, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231000503280 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. Д. Т., против Решение № 261069/09.08.2023 г., постановено по гр.д. № 5584/2021 г. по описа на СГС, с което е признато за установено по отношение на С. Д. Т., че в полза на „Юробанк България“ АД съществуват вземанията, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.

417 от ГПК от 18.11.2020 г. по ч.гр.д. № 53356/2020 г., съгласно описа на СРС, 35-ти състав, в частта относно сумата от 102 368.52 лв., представляваща неизплатена главница по договор за банков кредит, продукт „Бизнес овърдрафт“, с № BL 47600 от 09.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.11.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, 2 963.91 лв. - договорна лихва от 21.04.2020 г. до 13.09.2020 г., 249.64 лв., мораторна лихва от 21.04.2020 г. до 13.09.2020 г. и 199.42 лв. - такси, дължими по договора за периода от 21.05.2020 г. до 27.10.2020 г.

С решението е отхвърлен предявеният от „Юробанк България“ АД, срещу С. Д. Т., иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.430, ал. 1 ТЗ относно вземане в размер на 120 лв. - нотариални разноски за периода от 21.08.2020 г. до 27.10.2020 г.

С решението са присъдени разноски на страните с оглед изхода на спора.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД.

Жалбоподателката сочи в жалбата си, че за обявяването на кредита за 1 предсрочно изискуем не е уведомена редовно. Поддържа, че доводите и за погасяване на вземанията по давност и че договорът е недействителен, поради това, че не отговаря на изискванията на ЗПК и нищожен, поради наличие на неравноправни клаузи, са основателни. Освен това сочи, че с молба от 16.05.2023 г. е представила доказателства за неотчетени плащания от допусната съдебно - счетоводна експертиза, извършени по специална сметка при банката ищец. Моли да се отмени обжалваното решение и исковите претенции да бъдат отхвърлени.

Ответната страна поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Третото лице-помагач, „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД моли жалбата да бъде оставена без уважение и да се потвърди обжалваното решение.

Пред въззивната инстанция е допусната съдебно-счетоводна експертиза.

От заключението е видно, че сумата от 7 060 лв. е получена от банката и в приетата съдебно-счетоводна експертиза по гр.д. № 5584/2021 г. по описа на СГС, погасяванията са отразени.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - само в обжалваната му част. Относно проверката на неговата правилност въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

При тези правомощия и като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, Софийският Апелативен съд счита, че постановеното решение е валидно и допустимо, а от фактическа страна намира следното:

Пред СГС е предявена искова молба от „Юробанк България“ АД, против С. Д. Т., по обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал.,1 и 2 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответника на вземанията предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 18.11.2020 г. по ч.гр.д. № 53365/2020 г. по описа на СРС, 35-ти състав, в размер на 102 368.52 лв., неизплатена главница по договор за банков кредит, продукт „Бизнес овърдрафт“, с № BL 47600 от 09.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.11.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, 2 963.91 лв. договорна лихва от 21.04.2020 г. до 13.09.2020 г., 249.64 лв., мораторна лихва от 21.04.2020 г. до 13.09.2020 г., 199.42 лв., такси, дължими по договора за периода от 21.05.2020 г. до 27.10.2020 г. и 120 лв., нотариални разноски за периода от 21.08.2020 г. до 27.10.2020 г.

По делото е установено, че са възникнали облигационни отношения въз основа на сключения договор за банков кредит продукт „Бизнес овърдрафт“ № ВL47600/09.04.2014 г., между „Юробанк България“ АД и „Постфинанс“ ЕАД, като кредитополучател и съдлъжници, встъпили в дълга – физическите лица Г.

Р. Т. и С. Д. Т.. Всяка от страниците от договора е приподписана от длъжниците. Установено е, че размерът на кредита е 160 000 лева. Видно от 2 договора, кредитополучателят се е задължил за срок от 60 месеца, считано от откриването на заемна сметка, която ще се открие след учредяване на договорните обезпечения и изпълнение на специални условия по договора да върне кредита при годишна лихва, включващ сбор от референтния лихвен процент ПРАЙМ БМБ за кредити малък бизнес за лева, с фиксирана договорна надбавка в от 0,9 пункта, но не по-ниска от 6,9%. За референтен лихвен процент по договора се ползва референтният лихвен процент ПРАЙМ БМБ на „Юробанк България“ АД за кредити малък бизнес. Към датата на подписване на договора ПРАЙМ БМБ за лева е в размер на 6%.

Според чл. 5, ал.6, с подписването на договора средитополучателят и съдлъжниците, отговарящи солидарно (чл.10б от договора), са запознати с преференциалните лихвени условия по договора, които важат при редовно изпълнение и при изпълнение на условията по ал.5 от чл.5, а именно – да се използва определените от банката пакет „Динамика“ или „Динамика+“; да поддържа за срока на договора по програма „Премия“ за плащане на заплати на минимум 10 служители; да поддържа за тримесечие обороти не по-малко от 300 000 лв.; да сключи, поддържа и заплаща дългосрочна (петгодишна) имуществена застраховка на обезпечението, дадено в полза на банката апартамент, в гр.***, ул.*** № *, със застроена площ от 141.49 кв.м.

В чл. 32 страните са се съгласили, че всички уведомления и изявления във връзка с договора ще бъдат правени в писмена форма и ще се считат получени, ако са връчени по факс, лично, чрез изпращане по пощата с обратна разписка, с препоръчана поща или с телеграма на адресите на страните, посочени в договора. В случай, че някоя от страните промени адреса си, следва да уведоми писмено другата страна, като посочи новия си адрес, а до получаването на такова уведомление всички съобщения, изпратени на заявения адрес ще се считат за получени.

С договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 03.11-2021 г., „Юробанк България“ АД е прехвърлил вземането си по договора за кредит № ВL47600/09.04.2014 г. и е уведомил за това ответницата на 11.11.2021 г.

Приложени са копие от погасителен план от 01.09.2016 г., подписано от кредитополучателят (л. 196-201) и копие от Общите условия, неподписано от кредитополучателят (л.202-203).

В първоинстанционното производство е приета съдебно – счетоводна експертиза, според която за периода от 23.04.2014 г. до 25.07.2016 г. общо усвоената главница по договора е в размер на 842 552.67 лв.; общо издължената главница за периода от 24.04.2014 г. до 23.07.2016 г. е в размер на 740 184.15 лв.; а общо дължимата главница към 02.11.2020 г. е в размер на 102 368.52 лв., като общо дължимата възнаградителна лихва към 02.11.2020 г. е в размер на 2 963.91 лв.; общо дължимата мораторна лихва към 02.11.2020 г. е 249.64 лв.; общо дължимите такси за администриране на просрочен кредит към 02.11.2020 г. е в размер на 199.42 лв.; общо дължими нотариални такси за връчване на уведомления за изискуемост към 02.11.2020 г. е в размер на 120 3 лв. Изрично вещото лице е заявило в съдебно заседание, че всички сметки, които са обслужвали процесния договор, са обследвани с цел изготвяне на заключението.

Първоинстанционният съд е приел, че договорът за банков кредит, продукт „Бизнес овърдрафт“ с № BL 47600 от 09.04.2014 г., е действителен, а вземанията по него не са погасени по давност. Счита, че банката е уведомила редовно ответницата Т. за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията, произтичащи от договора за кредит. Към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, дължимите и неизплатени вземания за главница, договорни лихви, мораторни лихви и такси са в размер съответно на: 102 368.65лв., 2 961.91 лв., 249.64лв. и 199.42 лв., за които суми е уважил исковата молба. Относно претенцията от 120 лв. – нотариални разноски за периода от 21.08.2020 г. до 27.10.2020 г., е приел, че такова задължение не е уговорено между страните, нито се дължи на основание чл.78 от ГПК, поради което и не следва да бъде уважена исковата претенция в тази и част.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд, като съобрази оплакванията във въззивната жалба достигна до следните изводи:

Оспорването на редовността на уведомлението за предсрочна изискуемост САС счита за неоснователно, поради следното: Съгласно даденото разрешение в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС при предявен иск по чл. 422, ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Волеизявлението на банката - кредитор трябва да бъде в писмена форма, да бъде изрично и недвусмислено заявено, да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Съгласно константната практика на ВКС (решение № 148/02.12.2016 г., т. д. № 2072/2015 г. ВКС, ТК, I ТО, решение № 208/09.02.2018 г., т. д. № 394/2017 г. на ВКС, ТК, І ТО), "при оспорване на удостовереното връчване на документа, преценката за редовността на връчването се извършва от съда след обсъждане на въведените конкретни възражения и при тълкуване на договорните клаузи".

Кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения. В случая банката ищец е избрала връчването да стане чрез възлагане от частен съдебен изпълнител. В процесния договор страните са посочили адреси си за кореспонденция. Вписаният от С. Д. Т. адрес, в качеството на солидарен длъжник по процесния договор за банков кредит, е: гр.***, ул.“***“ № *, ет. *, ап. *. Въззивницата твърди, че е ангажирала доказателства пред първоинстанционния съд за наличие на служебна промяна в номерацията на адреса на който живее – гр.***, ул.“***“ № *, вх. *, ет. *, ап.

*, което доказателство не е налично по по делото и същото не е представено и 4 пред въззивната инстанция. Според приложения констативен протокол от 01.09.2020 г., изготвен от ЧСИ С. Я., рег.№ *** на КЧСИ, с район на действие СГС (л.61), служителят С. М. е посещавал неколкократно посочения адрес гр.

***, ул.“***“ № *, ет. *, ап. * в рамките на един месец (на 29.06.2020 г., на 19.07.2020 г. и на 17.08.2020 г.) и не е открил лицето С. Т.. На 17.08.2020 г. на вратата на ап.12 е залепено уведомление съобразно чл.47, ал.1 от ГПК, с указания, че в двуседмичен срок лицето може да получи книжата от ЧСИ.

Този срок е изтекъл на 31.08.2020 г., до която дата С. Т. не се е явила, лично или чрез пълномощник. Изрично е посочено в констативния протокол, че на 10.07.2020 г. е направена справка в НБД „Население“ за постоянния и настоящ адрес на С. Т. и е установено, че той е в гр.***, ул. “***“ № *, ет. *, ап. *.

Направена е справка и за регистрираните актуални трудови договори в базата данни на НАП, от която е установено, че лицето С. Д. Т. не е в трудово правоотношение.

Описаното дава основание на настоящия състав да приеме, че банката е положила възможните усилия за откриване на длъжницата Т. и за редовното връчване на уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането. Поради това твърдяното нередовно връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита не може да бъде споделено от настоящия състав. И във въззивната жалба, като постоянен адрес на Т. е посочен същият адрес, който е вписан в процесния договор.

Разпечатката съдържа 38 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6d521bda-a503-4989-b78a-edfe339fd4aa