Определение № 34834 от 25.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34834 гр. София, 25.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Л. ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от Л. ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20241110171411 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Д. В. С. срещу *******.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

С исковата молба са формулирани доказателствени искания, които са допустими и необходими за изясняването на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат уважени. Приложените към исковата молба заверени преписи от документи следва да бъде приет като писмено доказателство по делото.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за възможно най-ранната дата.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА гр. дело № 20241110171411 по описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за 2024 г., за разглеждане в открито съдебно заседание на 04. 11. 2026 г. от 10, 00 часá, за която дата и час да се призоват страните.

П Р И Е М А приложените към исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори поставените с исковата молба въпроси. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Л. Б. Б.. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 200 евро, вносим от ищцата в едноседмичен срок от връчването на преписа от настоящото определение по платежна 1 сметка на Софийския районен съд.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответника в едноседмичен срок от връчването на преписа от настоящото определение да представи:

1. справка за заплатените парични суми във връзка с договор за предоставяне на потребителски кредит № *** от 01. 06. 2022 г.;

2. и справка за всички дължими от кредитополучателката суми по същия договор.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл.

146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Ищцата твърди, че на 01. 06. 2022 г. е сключила с ответника договор за предоставяне на потребителски кредит № ***, по силата на който й била предоставена паричната сума 1 500 лева. Ищцата поела задължението да възстанови на ответника така получената сума, както и да му заплати възнаградителна лихва във фиксиран размер 35 % на годишна основа. Изпълнението на тия задължения страните разсрочили на 15 на брой двуседмични погасителни вноски. Освен да възстанови така предоставения кредит, ищцата поела съгласно чл. 4 на договора за паричен заем и задължението да предостави персонално обезпечение – две физически лица, отговарящи на редица условия, или банкова гаранция. В изпълнение на последното задължение на същата дата ищцата сключила с третото лице ******* и договор за предоставяне на гаранция № ***, по силата на който третото лице се съгласило да обезпечи задълженията на ищеца към ответника, а ищецът се задължил да му заплати възнаграждение в размер на 1 220 лева и 10 стотинки, изпълнението на което задължение страните разсрочили заедно с месечната вноска по договора за потребителски кредит. Третото лице овластило ответника да събира сумите по договора за предоставяне на гаранция. Ищцата твърди, че е заплатила на четири вноски парична сума в размер на общо 3 052 лева във връзка с така сключените два договора. Излага доводи, че има качеството на потребител и че спрямо договора за паричен заем се прилагат правилата на ЗПК. Развива съображения, че договорът за поръчителство е акцесорен спрямо договора за паричен заем и че двете правоотношения трябва да бъдат разглеждани заедно. Поддържа, че изискванията на чл. 4 за предоставянето на поръчителство от две физически лица или чрез банкова гаранция за практически неизпълними, поради което възнаграждението на третото лице за предоставянето на поръчителство е сигурен разход по договора за паричен заем. Отрича обаче ответникът да е включил това възнаграждение като разход по 2 кредита при изчисляването на годишния процент на разходите. Твърди, че ответникът и третото лице са свързани лица. Твърди, че със сключването на договора за поръчителство се цели заобикалянето на ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага доводи и за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство поради противоречие с добрите нрави. Позовава се на практика на СЕС. Иска от съда да прогласи нищожността на договор за потребителски кредит № *** от 01. 06. 2022 г., да осъди ответника да заплати на ищцата сумата 806 лева и 40 стотинки, представляваща дадена без основание сума, ведно със законната лихва за забава от 25. 11. 2024 г. до окончателното изплащане. Претендира разноските да бъдат присъдени в полза на процесуалния й представител, в това число и адвокатско възнаграждение за безвъзмездна правна помощ.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника *******. Твърди, че исковата молба е нередовна поради липса на приложен документ за внесена държавна такса. Оспорва предявените искове като недопустими поради липса на правен интерес, защото третото лице ******* вече било изпълнило задълженията на ищцата, след което било цедирало вземанията си срещу нея на четвъртото лице *******. По същество излага доводи, че договорът за потребителски кредит е валиден и сумите по него са били получени на годно правно основание.

Клаузите на договора според ответника съответстват на чл. 10 и чл. 11 ЗПК, тъй като в него е посочен годишният процент на разходите, при чието изчисляване е била взета предвид разходите към момента на сключването му и е посочена е общата дължима сума. Отрича възнаграждението, уговорено от ищеца с дружеството-гарант, да трябва да бъде отчитано като разход по кредита при изчисляването на годишния процент на разходите. Твърди, че ако тезата на ищеца бъде приета, това би означавало всякакви уговорени по преценка на заемателя възнаграждения и разходи към „трети лица“ да бъдат включвани в годишния процент на разходите, по който начин заемателят щял да може едностранно да доведе до недействителността на договора. Отрича клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем да е нищожна. С тази клауза не се заобикалял чл. 19, ал. 4 ЗПК, защото предвид законовото определение на пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби към ЗПК възнаграждението за дружеството-гарант не може да бъде прието като елемент от общия разход по кредита за потребителя. Твърди, че ищцата била получила стандартен европейски формуляр преди сключването на договора за паричен заем. Позовава се на практика на СЕС и на ВКС. Иска от съда да прекрати производството и/или да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените искове. Претендира разноски. Прави евентуално възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца, като излага доводи, че съдът не е обвързан от предвидения в съответната наредба минимален размер.

3

Ищцата предявява два кумулативно съединени иска. Първият от тях е установителен и е с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване във връзка с този иск което и да е от твърдените от нея основания за недействителност на договор за потребителски кредит № *** от 01. 06. 2022 г. Вторият от тях е осъдителен иск, който е обусловен от първия иск, и е с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 23 ЗПК. В тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване във връзка с този иск, че е заплатила на ответното дружество парична сума в размер на поне 806 лева и 40 стотинки във връзка с недействителния договор за потребителски кредит № *** от 01. 06. 2022 г., а в тежест на ответното дружество е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно правно основание за получаването на сумата.

УКАЗВА на ответника *******, че е в негова тежест да установи при условията на пълно и главно доказване, че уговорката на чл. 4 от договор за потребителски кредит № *** от 01. 06. 2022 г. е била индивидуално уговорена, във връзка с което не сочи доказателства.

ОБЯВЯВА на страните, че съдът ще следи служебно за нищожността на клаузи, за което ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните при условията на състезателност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на противоречие със закона, противоречие с добрите нрави или/и неравноправност на клаузи от договорите.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото открито съдебно заседание да изложат становищата си във връзка с дадените указания и по доклада на делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, то те няма да могат да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба – сигурен и надежден начин за 4 разрешаването на спора, при който половината внесена държавна такса ще се възстанови на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключването на делото със съдебна спогодба е необходимо или да се явят лично, или да изпратят упълномощен изрично за тази цел процесуален представител, който да представи съответно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да пристъпят към медиация. Ако желаят медиация, то те биха могли да се обърнат към центъра по медиация при Софийския районен съд и/или към медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието.

УКАЗВА на страните, че могат да изберат електронен адрес, на който да им бъдат връчвани призовките, съобщенията и съдебните книжа съгласно правилата на чл. 38, ал. 2 - 4 от Гражданския процесуален кодекс.

РАЗПОРЕЖДА на страните и процесуалните им представители да се въздържат от злоупотреба с процесуални права и да изнасят пред съда само истината съгласно чл.

3 ГПК, като им НАПОМНЯ, че за неизпълнение на разпореждане на съдия може да им бъде наложена глоба, ако не подлежат на по-тежко наказание.

Определението не подлежи на обжалване.

Електронни преписи от определението да се връчат на страните.

Вещото лице да се уведоми след внасянето на депозита.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5