Решение № 142 от 15.04.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 700/2021
- Вид
- Решение № 142
- Подписан
- 15.04.2022
- В сила
- 06.03.2024
- Състав
- Диана Колева Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл.127, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.42, ал.2, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 106, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл.380, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 380, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл.409 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493а, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 142 гр. Варна, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Диана К. Стоянова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело № 20213100900700 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Л. АНТ. АНГ. и АНТ.
АНГ. Т. срещу „ЗД Бул Инс“ АД частични искове с правно основание чл. 432 от КЗ за осъждане на ответника за сумите от по 200 000.00 лв., представляващи част от застрахователно обезщетение в общ размер от 250 000.00 лв. за всеки от ищците за претърпени от тях болки и страдания от загубата на А.А.А. (син на ищцата и внук на ищеца), настъпила в следствие на причинено от Г.И.Г. ПТП на 13.08.2021г., дължимо по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № BG/02/120002540594 със срок на действие от 05.09.2020 г. до 04.09.2021г., ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от 13.08.2021г. до окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 13.08.2021г. около 20:50 ч. на пътя „VAR 1003“, 11 километър между с. Царевци и с. Синдел, е настъпило ПТП, при което, водачът Г.И.Г., при управление на лек автомобил „Мицубиши”, модел „л 200“, рег. № ******** виновно нарушил правилата за движение по пътищата, като превишил допустимата максимална скорост и несъобразил пътните условия и ударил намиращото се пред него ППС с конска тяга, като 1 по този начин е причинил смъртта на водача на ППС А.А.А..
Срещу виновния водач Г.И.Г. било образувано досъдебно производство № 2268/2021г. по описа на 04 РУП – гр. Варна при ОД на МВР – гр. Варна, както и пр.пр. № 7158/2021г. по описа на Окръжна прокуратура – гр. Варна, които не са приключили към настоящия момент. Съставен е и констативен протокол с пострадали лица № 1405/13.08.2021 г.
Към датата на ПТП по отношение на автомобила на водача Георгиев е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица BG/02/120002540594 със срок на действие от 05.09.2020г. до 04.09.2021г. с ответника, който следва да заплати обезщетение за вредите причинени от застрахования.
Вследствие на загубата на А.А.А. ищците изпаднали в тежко състояния, затворили се в себе си, станали асоциални и емоционално неустойчиви. Ищцата загубила сина си внезапно, а ищеца е загубил внука си, когото е отгледал като свой син. Ищците развили остра стресова реакция и душевно разстройство, като и до момента не могат да преодолеят внезапната загуба на А.А..
Поради наличие на причинната връзка между поведението на застрахования водач и претърпените неимуществени вреди, причинени от настъпилата смърт на А.А., ищците молят съда да постанови решение за осъждане на ответника за репариране на причинените вреди в претендираните частични размери.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител поддържат предявените искове, молят същите да бъдат уважени. Молят за присъждането на разноски.
По делото е постъпил отговор от ответната страна „ЗД Бул Инс“ АД в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.
Оспорват се предявените искове по основание и размер.
Ответното дружество признава факта на сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица BG/02/120002540594 със срок на действие от 05.09.2020 г. до 04.09.2021 г., по отношение на лек автомобил „Мицубиши”, модел „л 200“, рег. № ********, собственост на Г.И.Г.. Оспорва виновно и противоправно поведение на 2 водача на застрахованото при ответника МПС, причинило смъртта на А.А..
Оспорва механизма на причиняване на процесното ПТП, като сочи, че управляваното от пострадалото лице ППС с конска тяга не е било с необходимите светлинни сигнализации, както и че не се е движило в предвидената за това част от пътното платно. Сочи, че към момента на ПТП А.А. е бил под въздействието на алкохол. Потвърждава, че за настъпилото застрахователно събитие е уведомен от ищците, като излага, че по отношение на ищцата на 30.09.2021г. е отказано изплащане на обезщетение до представяне на необходимите за ангажиране на отговорността на застрахователя документи. По отношение на ищеца излага, че на 06.10.2021г. е постановен мотивиран отказ да се изплати обезщетение. Не оспорва качеството на майка и дядо на ищците, спрямо починалото лице А.А.А..
Оспорват се вида и размера на твърдените неимуществени вреди, в това число претърпените болки и страдания, като по отношение на ищеца А.А. оспорва наличието на особено близки отношения с починалото лице, обуславящи заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Излагат се съображения, че претендираните суми за неимуществени вреди са завишени и не са несъобразени с принципа за справедливост, като по отношение на ищеца А.А., сочи като приложимо ограничението по § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ, във връзка с чл. 493а, ал. 4 от КЗ. По отношение на претенцията за лихви се сочи, че поради недължимост на главните искове, недължима се явява и акцесорната претенция за лихва.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ответникът редовно уведомен, чрез процесуалния представител подържа подаденият отговор, моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е приложен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1405/13.08.2021г., от който се установява, че на 13.08.2021г. на път VAR 1003 между с. Царевци и с. Синдел е настъпило ПТП, при което водачът 3
Г.И.Г. на лек автомобил „Мицубиши“, модел Л200, с рег. №В1406ТА поради неспазване на разстоянието блъска движещото се пред него ППС с конска тяга /каруца/, управлявано от А.А.А.. А.А.А. е отразен като пострадало лице с диагноза: починал. В протокола е посочено, че водачът на лекия автомобил има валидна застрахователна полица „Гражданска отговорност” с №ВG/02/120002540594 с „Бул Инс“ АД, валидна до 04.09.2021г.
От събраните в досъдебното производство доказателства и от заключението по допусната съдебно автотехническа експертиза се установява следния механизъм на ПТП: на 13.08.2021г. около 20.50ч. на път VAR 1003 между с. Царевци и с. Синдел е настъпило ПТП между лек автомобил и каруца с конски впряг. Лек автомобил „Мицубиши“, модел Л200, с рег.
№В1406ТА, управляван от Г.И.Г. в посока село Сидел със скорост около 77 км/ч застига и удря с предната си част, задна лява част на каруцата, управлявана от А.А.А., със скорост около 18км/ч. При съприкосновението на двете ППС-та, автомобилът се завърта по часовниковата стрелка спрямо опорната точка с каруцата. След началния удар, автомобилът продължава движението си напред и в дясно, с ляв борд под ъгъл спрямо дължината на пътното платно до навлизане на предните колела спрямо десния банкет. След частично навлизане на предната част на автомобила в тревната площ се преобръща на лявата част. Каруцата е била избутана при удара напред и в дясно в посока на предходното си движение. Фрагментите от набора на каруцата са започнали да изпадат непосредствено след удара и откъсването на задното ляво колело. Ударът на тялото на пострадалия е бил както в елементи от набора на каруцата, така и спрямо предната дясна част на автомобила, където се открива овална деформация без следи от отлагане на боя.
Вещото лице М. посочва, че в района на ПТП, пътното платно се е характеризирало с прав, сух, без неравности пътен участък, две насрещни пътни ленти с единична прекъсната разделителна линия. Двете пътни ленти са били с ширина от по 3 метра. Ограничението на скоростта на процесния автомобил е 90км/ч. В ляво и дясно от пътното платно имало затревен банкет, след който следват канавки. В района на ПТП няма описани или заснети пътни знаци, няма установени крайпътни осветителни тела. В района няма технически особености водещи до намалена видимост или такива, които да водят до невъзможност на автомобила да извърши частично или цялостно навлизане в насрещната пътна лента, за да осигури достатъчно странично 4 разстояние за маневра изпреварване.
Съгласно заключението на автотехническата експертиза скоростта на движение на автомобила към момента на настъпване на опасната ситуация и към момента на сблъсъка е била приблизително една и съща, тъй като няма констатирани следи от аварийно или служебно спиране преди точката на ПТП. Автомобилът е имал скорост 77км./ч., като при тази скорост е имал опасна зона около 70 метра. Тази опасна зона е била на границата на видимост спрямо светлинното петно /десен фар при автомобил с дясно разположена колона на управление/. Вещото лице М. заключва, че основната причина за настъпилото ПТП е неосигурена странична дистанция от лекия автомобил спрямо изпреварваното ППС – во. Автомобилът се е движел в лявата част на пътната лента, а каруцата е била разположена в дясната част на същата пътна лента. ПТП – не е настъпило поради движение с несъобразена скорост, която не би позволила на водача да забележи каруцата, а поради неосигуряване на странична дистанция при изпълнено изпреварване на по – бавно движещ се предно разположен обект. Вещото лице е посочило, че няма събрани данни в досъдебното производство, че водачът или каруцата са имали отразители или други светлинни елементи за увеличаване на разпознаваемостта в тъмната част от денонощието. При използване на отразители или светлинен източник, видимостта нараства до 300 метра. Съответно правият пътен участък и осветлението от предните светлини на автомобила са осигурявали видимост на минимално разстояние от 70метра при движение на автомобила на къси светлини. При изследваната скорост на движение, каруцата не е попадала в опасната зона. Вещото лице посочва, че водачът на каруцата не е имал възможност да оцени поведението на застигащия го в гръб автомобил, а водачът на автомобила е имал възможност технически да заобиколи каруцата в ширината на пътното платно.
В заключението си по съдебномедицинската експертиза вещото лице Д. е заключило, че в следствие на ударите от лекия автомобил А.А.А. е получил тежка черепно – мозъчна травма – тежка контузия на мозъка в областта на ствола. Развила се е дихателна недостатъчност от вдишваната кръв в трахея, бронхи и бели дробове. Установени са тежки травматични увреждания в областта на главата, а именно счупване на черепна основа, травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, контузия на лявото голямо 5 мозъчно полукълбо, контузия в областта на моста. В следствие на тези травми е настъпила смърт. При изследване на проба кръв е установено 0.27 промила етилов алкохол. Тази концентрация според вещото лице говори за употреба на етилов алкохол без лицето да е алкохолно повлияно.
От заключението по съдебно психиатричната експертиза се установява, че при ищците Л.А. и А.Т. се установява Остра стресова реакция в първите часове след като са разбрали за смъртта на А.А.. Острата стресова реакция /F43.0 по МКБ – 10/ представлява преходно разстройство със значителна тежест, което се развива без проява на други психични разстройства, в отговор на силен соматичен и/или психичен стрес и обикновено продължава от няколко часа до дни. Стресорът може да бъде непреодолимо травмиращо изживяване, например сериозна заплаха за сигурността и физическото оцеляване на лицето или на любимия човек или необичайно внезапна заплашваща промяна в социалната позиция и/или обкръжение на индивида /като невъзвратима загуба на близки хора, пожар в дома и т.н/ Рискът от развитието на това разстройство нараства ако е налице соматично изтощение или органични фактори /например напреднала възраст/. Вещото лице В. посочва, че и двама ищци описват при извършения преглед бурна емоционална реакция, частична дезориентация, като споменът от събитията по повод смъртта на А.А. е непълен. Налице е пряка връзка между описаната симптоматика и стресора – необратима загуба на техния близък родственик.