Протокол № 182 от 17.06.2022, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 263/2022
- Вид
- Протокол № 182
- Подписан
- 17.06.2022
- В сила
- 27.06.2022
- Състав
- Галина Христова Нейчева
Цитирани разпоредби
- чл. 144, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал.2 и ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.29, ал.1, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 339 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 59 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 148 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 3 и т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал.1, т. 4, 5, 7 и 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал.1, т. 4, 5, 7 и 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 3 и т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал.1, т. 4, 5, 7 и 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал.1, т. 4, 5, 7 и 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 287 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 63 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 63 ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 63, ал. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 182 гр. Сливен, 17.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Галина Хр. Нейчева
Съдебни
Андриана Василева Петрова заседатели: Росица Алексиева Тодорова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева и прокурора В. Д. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Хр. Нейчева Наказателно дело от общ характер № 20222200200263 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура - Сливен, редовно призована, се явява прокурор К..
Подсъдимият М. Ш. М., редовно призован, се явява лично и с адв. СТ.
СТ., редовно упълномощен.
Подсъдимият К. С. АХМ., редовно призован, се явява лично и с назначения от досъдебното производство служебен защитник адв. М.П. от АК Сливен.
Пострадалият Р. Ф. Р., редовно призован чрез кметския наместник на с.
Светославци, общ. Елена, обл. Велико Търново, не се явява.
По делото е постъпила молба от подс. А. с искане за изменение на мярката му за неотклонение „Задържане под стража“ в по – лека.
ПРОКУРОРЪТ: Пострадалият е редовно призован, не е посочил уважителни причини за неявяването си и моля да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде хода на разпоредителното заседание.
АДВ. С.: Да се даде хода на разпоредителното заседание.
ПОДС. А.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДС. М.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Съдът намира, че няма законови
1 пречки за даване ход на разпоредителното заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на разпоредителното заседание.
Съдът ПРЕДОСТАВИ възможност на участниците в разпоредителното заседание да изразят становището си по въпросите, съдържащи се в разпоредбата на чл. 248 ал. 1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни заседатели, становището ми по въпросите визирани в разпоредбата на чл. 248 ал. 1 НПК е следното: Настоящото дело е подсъдно на СлОС. Не са налице основания за прекратяване или спиране на НП. Становището ми по посочените обстоятелства в т. 3 на разпоредбата на чл. 248 НПК е във връзка с новите обстоятелства, които следва да бъдат съобразени в настоящото наказателно производство, доколкото делото е образувано по внесен обвинителен акт срещу трима обвиняеми за извършено от тях престъпление при задружна престъпна дейност и при различни форми на съучастие помежду им. При първоначалното разглеждане на делото и приключване на НОХД № 466/2020 г. на СлОС е постановена присъда № 19/12.11.2021 г., с която за виновни са признати само двамата подсъдими К.А. и М.М., а подс.
Ю.Й. е признат за невиновен и оправдан по повидгнатото му обвинение. В тази си оправдателна част присъдата не е атакувана пред БАС и към настоящия момент същата е влязла в сила по отношение оправдаването на Ю.Й.. Присъдата е отменена при упражнен контрол от въззивна инстанция в частта й относно признаването за виновни и осъждането на К.А. и М.М., като към момента производството по новообразуваното съдебно производство пред СлОС следва да бъде водено по отношение само на двамата обвиняеми А. и М.. Доколкото внесеният обвинителен акт първоначално е с формулирани обвинения на три лица намирам, че фактическата и правна рамка на обвинителния акт не е достатъчно прецизна относно точното формулиране на обстоятелствата в диспозитивите на обвиненията на К.А. и М.М., доколкото повдигнатите им обвинения са във връзка за извършване на престъпление в съучастие с оправдания подсъдим Ю.Й.. В НПК не е предвидена процесуална възможност при такава хипотеза при ново разглеждане на делото след отмяна на постановена присъда да се направи изменение на обвинението по реда на чл. 287 от НПК. Този институт е 2 възможен единствено в хода да започнато съдебно следствие, но не и в хода на разпоредително заседание. С оглед на това, дори и да се приеме, че при първоначално внесения обвинителен акт не са допуснати нарушения относно излагане на фактическата обстановка в обстоятелствената част на обвинителния акт и че не са налице такива нарушения, каквато е била първоначалната преценка при разглеждане на делото по НОХД 646/2020 г., за да бъдат спазени критериите за прецизно формулиране на обвинението при което обвиняемите да осигурят защитата си и да бъдат гарантирани техните права да научат за какво са обвинени, считам, че е налице необходимост делото да се прекрати и да се върне на Окръжна прокуратура гр. Сливен за изготвяне на нов обвинителен акт и съобразяване на възникналите нови обстоятелства по делото.
По отношение по въпроса касаещ мярката за неотклонение доколкото спрямо К.А. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и същият е депозирал и молба, с която е направил искане за изменение на мярката му за неотклонение в по-лека такава, становището ми по този въпрос е следното:
Спрямо подс. А. е взета мярка за неотклонение Задържане под стража с определение на СлОС от 20.10. 2020 г. В мотивите на съдебния акт е обосновано наличието на предпоставките на чл. 63 от НПК за вземането на най-тежката мярка за неотклонение, отчетено е обстоятелството, че спрямо подс. А. е повдигнато обвинение при условията на опасен рецидив и обстоятелствата за наличие на висящи дела към момента на произнасяне на съда. Към момента е налице промяна на първоначално съобразените обстоятелства от съда, които се свързани с приключване на висящите производства по отношение на подсъдимите и постановяване на влезли в сила съдебни актове. Спрямо А. по делото е приложена актуална справка за съдимост и справка и от РП – Сливен, от които е видно, че същият е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК и по чл. 339 ал. 1 от НК, като са му наложени ефективни наказания Лишаване от свобода, като му е било определено едно общо наказание от една година лишаване от свобода, което видно от справката от РП - Сливен същият е изтърпял в периода от 11.11. 2020 г. до 14.09.2021 г. Тези нови обстоятелства обаче не променят констатацията на съда относно наличието на основание за вземането на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, а именно, че са налице обосновано предположение да е извършил престъпление и наличието 3 на реална опасност същият да се укрие или да извърши друго престъпление, както се презюмира в хипотезата на чл. 63 ал. 2 от НПК. Доколкото не са ангажирани нови доказателства, които да сочат променени обстоятелства за изменение на мярката за неотклонение в по-лека такава считам, че следва същата да бъде потвърдена и към момента, а именно мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на подс. К.А.. С оглед изразеното становище, моля за вашия съдебен акт.
АДВ. П.: Уважаеми госпожо Председател, уважаеми съдебни заседатели, по отношение на въпросите, визирани в разпоредбата на чл. 148 ал.1 от НПК нямам какво да посоча. Ще взема отношение по желанието на моя подзащитен да му бъде изменена мярката за неотклонение. Както става ясно мярката за неотклонение е с давност от м. септември 2020 г., което означава, че подзащитният ми е задържан под стража година и осем месеца.
Видно от събраните по делото доказателства, както и от постановените съдебни актове става ясно, че съвсем не е безспорно обстоятелството на посоченото в обвинителния акт престъпление грабеж, което да налага подсъдимият да бъде ограничен с най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Считам, че няма опасност същият да се укрие или да извърши ново престъпление, не по-малко основание е това, че за този период от 1 година и 8 месеца той реално е изтърпял едно наказание Лишаване от свобода, без да има влязла в сила присъда за такова престъпление. В тази връзка е подходящо и моля съдът да промени мярката му за неотклонение в по-лека до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт.
ПОДС. А.: Присъединявам се към казаното от защитника ми. Искам полека мярка за неотклонение.
АДВ. С.: Уважаеми госпожо Председател, уважаеми съдебни заседатели, по въпросите на разпоредителното заседание визирани в чл. 248 ал. 1 от НПК ще изразя следното становище: Делото е подсъдно на СлОС, споделям становището на прокурора, че не е прецизирана рамката на повдигнатото срещу двамата подсъдими обвинение и производството в тази съдебна фаза следва да се прекрати и да се върне на прокуратурата за изготвяне на нов обвинителен акт и прецизиране на обвинението. По отношение на направеното искане за изменение на мярката за неотклонение на подс. А. ще изразя становище от името на К.А.. Мисля, че следва да бъде 4 уважена молбата му за изменение на мярката му за неотклонение. Споделям становището на адв. П., че в хода на производството по НОХОД 466/2020 г. по описа на СлОС не се установи по несъмнен начин, че двамата подсъдми са автори на деянието, за което са обвинени, даже ще обърна внимание, че има събрани гласни доказателства – обяснения на пострадалия Р. Ф. Р., в които същият твърди, че грабежа е извършен от оправдания от съда Ю.Й. и въпреки това по отношение на него беше постановена оправдателна присъда.
Достатъчно дълъг срок е изтърпял подс. А. от най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и считам, че следва тази мярка да бъде отменена и постановена по-лека мярка за неотклонение.
ПОДС. М.: Поддържам казаното от адвоката ми.
Съдът се ОТТЕГЛИ на съвещание.
След съвещание, като взе предвид обстоятелството, че се е запознал с материалите по делото и като изслуша становището на страните във връзка с въпросите, съдържащи се в разпоредбата на чл. 248 ал. 1 от НПК, съдът констатира следното:
С присъда № 19/12.11.2021г., постановена по НОХД № 644/2020г., Окръжен съд - Сливен е признал подсъдимите К. С. АХМ. и М. Ш. М. за виновни в това, че на 06.04.2020г. в с. Стара река, общ. Сливен, в съучастие помежду си – подс. А. като извършител, а подс. М. като подбудител и извършител, отнели чужди движими вещи - сумата от 275 лева от владението на Р. Ф. Р. от с. Светославци, общ. Елена, обл. Велико Търново, с намерението противозаконно да я присвоят, като употребили за това сила и деянието за подс. А. представлява опасен рецидив по чл.29, ал.1, б. „б“ от НК, поради което и на основание чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал.1, предл. 1, вр. чл. 20, ал.2 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК осъдил подс. А. на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим, а на основание чл. 198, ал.1, предл. 1, вр. чл. 20, ал.2 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК осъдил подс. М. на лишаване от свобода за срок от една година и на основание чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години. С присъдата двамата подсъдими са признати за невинни и оправдани по обвинението да са извършили престъплението в съучастие с подсъдимия ЮЛ. ЕМ. Й. като помагач. Със същата присъда ОС-Сливен е признал подс. ЮЛ. ЕМ. Й. за 5 невинен в това, че на 06.04.2020г. в с. Стара река, общ. Сливен, като помагач, в съучастие с К. С. АХМ. - извършител и Мустафа Шабанов М. – подбудител и извършител, отнел чужди движими вещи - сумата от 275 лева от владението на Р.Ф. Р. от с. Светославци, общ. Елена, обл. Велико Търново, с намерението противозаконно да я присвои, като употребили за това сила и деянието представлява опасен рецидив, поради което и го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 199, ал.1, т. 4, вр. чл. 198, ал.1, предл. 1, вр. чл. 20, ал.4 от НК. На основание чл. 59 ал. 1 от НК съдът е приспаднал времето, през което подс. А. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“. С присъдата съдът е осъдил подсъдимите А. и М. да заплатят на гражданския ищец Р. Ф. Р. причинените му с престъплението имуществени вреди в размер на 270 лева ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 06.04.2020г. до окончателното й изплащане. Осъдил е подсъдимите А. и М. да заплатят държавна такса върху уважения граждански иск и направените по делото разноски, произнесъл се е и относно веществените доказателства.
С решение № 39 / 16.05.2022г. по ВНОХД № 50 / 2022г., Апелативен съд – Бургас е отменил така постановената присъда на СлОС само в частта по обвинението срещу подс. А. за престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК и срещу подс. М. за престъпление по чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 и ал.3 от НК, както и в гражданско-осъдителната й част поради ненадлежното й мотивиране съгласно чл. 305, ал. 3 от НПК и върнал делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Присъдата е потвърдена в останалата й част.
Разпечатката съдържа 39 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6d50fb6b-30ed-45be-916f-fd208eda8589