Решение № 107 от 31.01.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. София, 25.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Камелия Първанова

Димитър Мирчев при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20211000502736 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 23 от 25.06.2021 г., постановено по гр. д. № 73/2020 г. на Окръжен съд Видин е признато за установено съществуването на вземането на „Юробанк България” АД, София към Д. Г. С. за сумата 58326,24 евро, представляваща главница по договор за предоставяне на ипотечен кредит, със законната лихва от 20.03.2019 г.; сумата 5011,13 евро – договорна лихва за периода 01.06.2016-03.12.2018 г.; сумата 4694,70 евро – наказателна лихва за периода 01.06.2016 г.-19.03.2019 г.; 45,81 евро – застраховки и 96 лева-разноски, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 863/2019 г. на Районен съд Видин. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото производство.

Недоволен от решението е останал ответникът, който го обжалва с въззивна жалба чрез особените си представители адв.К.Г. и адв.С.И.. Въведени са оплаквания за неправилност на решението в частта, с която е прието наличие на договорно отношение между ищеца и ответника като се оспорва изводът, че такова е възникнало с подписването на Анекс № 2 от 30.09.2011 г. Оспорва се и направеният извод за редовно уведомяване на ответника за обявяване на предсрочната изискуемост, затова към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК вземанията не били изискуеми. Сочи се, че възражението за погасяване на вземането по давност неправилно било отхвърлено от съда.

Жалбоподателят иска отмяна на обжалваното решение изцяло и отхвърляне на предявения иск.

Ответникът по въззивната жалба не изразява становище.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства съгласно чл. 235 ГПК във връзка с въведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното от фактическа страна:

1

Окръжен съд Видин е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.430, ал.1 от ТЗ вр. чл.138 от ЗЗД, предявен от „Юробанк България ” АД, София срещу Д.

Г. С., за установяване по отношение на ответника, че дължи сумата 58326,24 евро, представляваща главница по договор за предоставяне на ипотечен кредит, със законната лихва от 20.03.2019 г.; сумата 5011,13 евро – договорна лихва за периода 01.06.201603.12.2018 г.; сумата 4694,70 евро – наказателна лихва за периода 01.06.2016 г.-19.03.2019 г.;

45,81 евро – застраховки и 96 лева-разноски, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 863/2019 г. на Районен съд Видин. За посочените суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Ответникът чрез назначените му особени предсавители са оспорили предявения иск в срока по чл. 131 ГПК. Пред въззивната инстанция поддържат възраженията за липса на субективната предпоставка за обявяване на кредита за предсрочно изискуем; за погасяване на вземането по давност.

Фактите, възприети от първоинстанционния съд, не се оспорват във въззивната жалба и по аргумент от чл.269 от ГПК липсва основание за тяхната ревизия.

От фактическа страна се установява сключването между ищеца като кредитодател и Е. Л. като кредитополучател на договор за предоставяне на ипотечен кредит за реконструкция на недвижим имот от 11.04.2007 г. за сумата 75000 евро. Уговорени са възнаградителна лихва в размер 3,9% за първата година, а за остатъка от срока – 12месечният ЮРИБОР плюс надбавка в размер на 2,5% годишно. Размерът на наказателна лихва (обезщетение за забава) е в размер на договорения лихвен процент плюс надбавка от 2,5% годишно. Първоначално уговореният срок за погасяване от 12 години е изменен с Анекс № 1 до 09.03.2020 г. като е предвидено погасяването да се извърши на 108 равни месечни анюитетни вноски. С анекс № 2 от 30.09.2011 г., подписан от ответника Д.С. като поръчител, банката, кредитополучателят и поръчителите се споразумели, считано от 30.09.2011 г. вземането на банката за лихви да се прибави към главницата, която е в общ размер 66960,82 евро (редовна и просрочена), крайният срок за погасяване на кредита е променен до 30.09.2025 г., уговорено е погасяването да се извърши на 168 равни месечни анюитетни вноски. С подписването на анекса поръчителите се задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя при условията на чл.138 и следващите от ЗЗД за изплащането на целия размер на кредита и лихвите, съгласно анекса. Посочено е, че Анекс № 2 е неразделна част от Договор за кредит № 6-213/2007 г. С допълнително споразумение от 07.09.2016 г., подписано от банката, кредитополучателя и поръчителите, е констатиран размерът на задължението по договора. Уговорено е всички уведомления във връзка със споразумението да се считат получени, ако достигнат до адресите на страните. Посоченият в споразумението адрес на Д.С. е с.***, общ.***, ул.“***“ № *.

Сумата на кредита е усвоена изцяло, а съдебно-счетоводната експертиза установява погасените и непогасени задължения за главница, договорна и наказателна лихва, такси и застраховки.

По възраженията на ответника, че не е налице валидно поето задължение за поръчителство, предсрочната изискуемост не му е съобщена надлежно и за погасяване на задължението по давност. Съдът намира първото възражение за неоснователно. Анекс № 2 към договора за кредит отговаря на изискванията на чл.138, ал.1 от ЗЗД за форма и съдържание на договора за поръчителство и е породил валидно задължение на ответника да отговаря за задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. Анексът съдържа част от задължителните елементи на договора за кредит – размер на главницата и срок на издължаване, както и начина на погасяване на равни месечни вноски, като чрез препращане към договора, индивидуализиран с неговия номер и страни (чл.6 от анекса) всички останали условия на договора запазват действието си. Така поетото от ответника Д.С. задължение 2 към банката да гарантира като поръчител изпълнението на задълженията на кредитополучателя Е. Л. по Договор за кредит № 6-213/2007 г. като отговаря солидарно с кредитополучателя за дължимите суми по отпуснатия кредит за главница и лихви, възникнали във връзка с неизпълнение на договора за кредит, покрива дефиницията на договор за поръчителство съобразно диспозицията на чл. 138 от ЗЗД, като е спазена и писмената форма за действителност. Възражението е основателно единствено по отношение претенцията за застраховки и разноски, за които ответникът не е поемал задължение да отговаря като поръчител – чл.139, изр.1 от ЗЗД.

Неоснователно е и второто възражение относно надлежното съобщаване на обявяването на предсрочната изискуемост. Според формираната практика на ВКС (решение № 148 от 02.12.2016 г. по т.д.№ 2072/2015 г. на І т.о. на ВКС) фингирано връчване на уведомление за предявяване на предсрочна изискуемост /приравняване опита за доставка на съобщението на реално доставяне/ е допустимо, когато изрично е уговорено в договора за банков кредит, ведно с предпоставките и/или фактическите констатации, при които ще се счита, че е положена дължимата грижа за връчването. В случая се установява, че посоченият от ответника адрес в с.Горни Лом, на който е изпратена поканата – уведомление за предсрочна изискуемост, е бил видимо необитаем, а по информация на кмета С. не живее в селото. Налице са всички условия да се приеме, че уведомлението е редовно връчено на Д.С. при условията на чл.13 от Споразумението от 07.09.2016 г. Независимо от това предвид акцесорния характер на поръчителството, за валидността на обявяването на предсрочната изискуемост е достатъчно волята на банката да е съобщена на главния длъжник.

Неоснователно е и третото възражение за погасяване на вземането по давност, доколкото със споразумението от 07.09.2016 г. погасителната давност е прекъсната и от тази дата е започнала да тече нова давност, която към 21.03.2019 г. не е изтекла.

С оглед указанията в т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд следи служебно за спазването на императивни правни норми и дължи произнасяне по тях, независимо дали е сезиран от заинтересованата страна с изрично оплакване или възражение. Нормите на чл.10 и чл.147 от ЗЗД са императивни. В случая от Анекс № 2 е видно, че ответникът се е задължил като поръчител по процесния договор за кредит, както и че с анекса е предвидено капитализиране на просрочените лихви и прибавянето им към главницата. Според решение № 132 от 13.01.2021 г. по т. д. № 2195/ 2019 г. на ВКС, І т. о., "уговорката в допълнителните споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, пр. 3 от ЗЗД, който е допустим само между търговци съгласно чл. 294, ал. 1 от ТЗ.“ Анатоцизъм е допустим само в изрично предвидените в закон или в подзаконов акт на БНБ случаи.

Съгласно чл. 294, ал. 2 от ТЗ уговарянето на лихва върху лихва е допустимо само между търговците. Липсва приета от БНБ наредба по чл. 10, ал. 3 от 33Д. Уговорката в Анекс № 2 към договора за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ, но не и по отношение на физически лица, каквото качество има длъжника. Преструктурирането на дълга съгласно чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (отм.) не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. Това означава, че липсва каквато и да е правна възможност по сключени с физически лица договори за кредит да се допуска начисляване на лихви във лихви. Затова и клаузите, предвиждащи включване на просрочените задължения за лихва към главницата, респ. даващи възможност върху тях да бъдат начислявани лихви, са нищожни като противоречащи на закона - чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 10, пр. 3 от ЗЗД. На основание чл.26, 3 ал.4 от ЗЗД капитализираната сума 4422,57 евро, добавена към главницата на 21.10.2011 г. въз основа на нищожната клауза на Анекс № 2, не се дължи от ответника.

В случая обаче така констатираната нищожност не се отразява на размера на дълга, претендиран в настоящото производство. Видно от Допълнително споразумение от 07.09.2016 г., от заключението на вещото лице и от извлечението от счетоводните книги на банката, по което е издадена заповедта за изпълнение от 15.11.2013 г. за дължимите падежирали вноски по искане на банката е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№ 2354/2013 г. на РС Видин. При данните по делото съдът приема, че срещу тази заповед не е било подадено възражение и тя е влязла в сила. Това означава, че между страните е приет за безспорен размерът на главницата, който кредитополучателят дължи на банката към 15.11.2013 г. Видно от посочените по-горе доказателства, сумите, за които е издадена заповедта от 15.11.2013 г., са погасени от кредитополучателя. Към датата на обявяването на целия кредит за предсрочно изискуем всички вноски за главница с падеж 01.03.2013 г. и за лихви с падеж 01.12.2013 г. са били непогасени. Видно от таблицата към заключението общо платените вноски за главница са в размер 24705,95 евро (сбор от колони 11 и 12 на последния ред). Това означава, че от дължимата главница 75000 евро е останала неплатена сумата 50294,05 евро.Съдът не кредитира заключението в частта, с която размерът на непогасената главница е определен на 58326,24 евро, тъй като същият е изчислен въз основа на усвоен размер на кредита от 83032,19 евро, вместо действителния размер от 75000 евро, съгласно договора. Ето защо следва да се приеме, че задължението на ответника като поръчител е в размер 50294,05 евро за главница. Останалите суми, за които се установява задължение по процесния договор, са 10856,79 евро за договорна лихва и 4694,70 евро за наказателна лихва. В обобщение претенцията за установяване дължимост от ответника по издадената заповед за изпълнение от 22.03.2019 г. по ч.гр.д. №863/2019 г. на РС Видин е основателна за сумите 50294,05 евро - главница, 5011,13 евро - договорна лихва и 4694,70 евро - наказателна лихва. За разликата над 50294,05 евро за главница и за сумите 45,81 евро – застраховки и 96 лева - нотариални такси искът е неоснователен.