Решение № 238 от 28.03.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Бургас, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря Красимира М. Андонова като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА

Административно наказателно дело № 20242120204489 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалба от Ч. К. К., ЕГН **********, адрес: *** против Наказателно постановление № 8932/17.10.2024г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция. „Пътна инфраструктура” — ****, оправомощена със. Заповед .№ РД-11-246/31.03.2022 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция-„Пътна инфраструктура“, с което за нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, предл. 3 от ЗДвП, на основание чл.177, ал. 3, т.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба”, в размер на 2500лв.

С жалбата се изразява несъгласие с констатациите, съдържащи се в горепосоченото НП и с приетите въз основа на тях правни изводи, както и с наложените глоби. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Към жалбата не са представени доказателства.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като обсъди събраните доказателства, намира жалбата за допустима, като подадена от легитимно да обжалва лице и депозирана в 1 законно-определения 7-дневен преклузивен срок, видно от представения по делото пощенски плик.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, но изпраща надлежно упълномощен представител. Поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.

Не прави искане за разноски.

За ответника по жалбата, се явява представител. Молят НП, да бъде потвърдено. Не сочат доказателства. Не правят искане за разноски.

Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 20.09.2024 г в 11:47 часа, на път III-6008, км. 4 в посока гр. Бургас гр. Камено, проверяващи – служители на дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” установили, че Ч.

К. К. управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с пет оси МПС с две оси марка-Волво, модел ФХ, с peг. № А7100МК и полуремарке с три оси с per.-№ ***, като в процеса на извършената проверка било установено, че водачът извършва превоз на пшеница, видно от кантарна бележка № 41868/20.09.2024 г.

При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-1.0 № К0200011 и ролетка 1301/18 (5м), било констатирано следното:

1. При измерено разС.ие между осите 1.40. м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 29.800 т, при максимално допустимо натоварване на оста 24 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на, МРРБ . за движение на . извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата) като, превишаването било с 5.800 т.

2. Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на МПС било 1-1.950 т, при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11,5 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредбата, като превишаването било с 0.450 т;

За извършеното нарушение срещу жалбоподателката бил издаден акт за установяване на административно нарушение от 20.09.2024 г. Актът бил подписан от актосъставителя и свидетеля, посочен в него и предявен на 2 жалбоподателя, който го подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя, не било подадено писмено възражение по съставения АУАН.

Въз основа на АУАН впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство НП, с което за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл.

3 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 3, т.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба”, в размер на 2500лв, с фактическо описание на нарушението, съответстващо с посоченото в акта.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя, както и от приложените писмени доказателства .

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

При разглеждане на делото по същество, съдът прие следното:

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за липса на реквизити, относно мястото на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено.

В конкретния случай на жалбоподателя не са създадени пречки за запознаване със съдържанието на съставения акт и да разбере какво нарушение му е вменено. В случая, няма съмнение, че на жалбоподателя са му били известни фактите, съставляващи основание за образуване на административнонаказателното производство и за налагане на санкцията, доколкото му е предявен акта в оригинал и той се е запознал със 3 съдържанието му, което е удостоверил с полагане на подписа си и в този смисъл правото му защита не е било нарушено.

Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП, във връзка с чл. 7, .ал. 1 , т. 3, буква „б“ и чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с осово натоварване, което не надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредбата

Измерването е извършено със сертифицирано устройство. От представените от наказващия орган документи по преписката се установи, че проверката е извършена с измервателни средства, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията. По делото не се ангажираха доказателства, които да разколебаят измерените стойности. Съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Актът за установяване на административно нарушение е редовно съставен и съдържа законоустановените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като констатираните с него фактически обстоятелства не са оборени в хода на съдебното производство.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал претоварено ППС без да притежава разрешение за това от АПИ. За констатираното нарушение санкционната разпоредба на чл.

177, ал. 3, т. 1, предл. 3 ЗДвП предвижда, че се наказва с глоба от 500 до 3000 лева водач, който без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Обстоятелството, че липсва разрешение от администрацията стопанисваща пътя, касае неспазване на установения ред по смисъла на чл. 177, ал. 3 ЗДвП.

Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, постановено по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на 4 административни нарушения от този вид. Фактът, че няма данни за предходни нарушения не води автоматично до извода за неговата маловажност.

Обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други подобни нарушения е индиция за неговата добросъвестност, но това има решаващо значение за индивидуализацията на наказанието, а не за преценката за маловажност на деянието. Тъкмо напротив, като е извършил превоз с тежко ППС, по смисъла на чл. 3, т. 1 и т. 2 от Наредбата, водачът е създал потенциална опасност за движението по републиканския път, водеща до повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че санкционираното лице действително е осъществило състава на чл. 139, ал. 1, т.

2, предл. 3 от ЗДвП.

Приложена е относимата санкционна норма, като на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 2500 лева.

В настоящия случай, по делото липсват данни и доказателства за други подобни нарушения, извършени от лицето преди настоящото, поради което съдът приема деянието за първо по ред, при отсъствие на отегчаващи отговорността обстоятелства. Тези обстоятелства, обосновават решението на съда да измени наказателното постановление по отношение на приложената санкционна норма, към предвидения в закона минимален размер от 1000 лева.

Именно такъв размер на санкцията по убеждението на съда се явява адекватен на извършеното нарушение, справедлив и достатъчен за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, извършеното нарушение е безспорно доказано и НП е потвърдено, като е изменено само в частта на наложената санкция, поради което, в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 100 /сто/ лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 63, ал.1, предл. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

РЕШИ:

5

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 8932/17.10.2024г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция. „Пътна инфраструктура” — ****, оправомощена със Заповед .№ РД-11246/31.03.2022 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция-„Пътна инфраструктура“ против Ч. К. К., ЕГН **********, адрес: ***, с което за нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, предл. 3 от ЗДвП, на основание чл.177, ал. 3, т.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба”, в размер на 2500лв, като НАМАЛЯВА наложената санкция от 2500 лв. на 1000 лв. (хиляда лева) лева.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 8932/17.10.2024г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция. „Пътна инфраструктура” — ****, оправомощена със Заповед .№ РД-11246/31.03.2022 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция-„Пътна инфраструктура“ против Ч. К. К., ЕГН **********, в останалата част.

ОСЪЖДА Ч. К. К., ЕГН **********, да заплати на началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция. „Пътна инфраструктура” — гр. София, сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд гр. Бургас, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 6