Решение № 268 от 10.07.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Червен бряг, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илия Ол. Милев при участието на секретаря Силвия Г. Лилова като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело № 20264440100180 по описа за 2026 година на Районен съд – Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК

В Районен съд гр. Червен бряг е постъпила искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес: гр. София, п.к. ************, представлявано от управителите П. В. и Х. М., чрез юрк. К. Х. - пълномощник на управителите, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.

415, ал. 1 от ГПК срещу И. Д. И., с ЕГН **********, с адрес: гр.Червен Бряг, ж.к. Победа, бл. *********, във връзка с която е образувано ГД № 180/2026 г., по описа на РС Червен бряг.

В срока по чл.415, ал.1 от ГПК взискателя по ЧГД № 921/2025 г., по описа на Районен съд - Червен бряг - „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК: ********** е депозирал искова молба за установяване на претендираните вземания по издадената заповед за изпълнение с рег. № 465/25.07.2025 г. по горепосоченото частно гражданско дело срещу И. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр.Червен Бряг, ж.к. Победа, бл. *********, за сумата: 483.34 евро (общ размер), от които: 230.08 евро, представляваща главница за договор за потребителски кредит, ведно със законна лихва за период от 24.07.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 117.96 евро, представляваща неплатени дължими такси, сумата 19.51 евро, представляваща договорна лихва за период от 24.12.2019 г. до 24.06.2020 г., сумата 85.19 евро, представляваща лихва за забава за период от 24.06.2020 г. до 28.02.2025 г., сумата 30.6 евро, представляваща неустойка, както и сторените разходи в заповедното производство за държавна такса в размер на 12.78 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 51.13 евро, както и направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство по гр.д. № 180 по описа за 2026 година на Районен съд гр. Червен бряг.

Вземането произтича от следните обстоятелства: - Договор за потребителски кредит № ***********г.

След получаване на исковата молба и съгласно чл.129, ал.1 от ГПК съдът извърши проверка за нейната редовност - наличие на съществените реквизити, съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК. Същата отговаря на изискванията на посочените 1 правни норми, поради което съдът я намери за редовна и на ответника е връчено съобщение, като му е даден едномесечен срок за възражение. В дадения от съда срок в канцеларията на съда не е депозиран писмен отговор от И. Д. И., с ЕГН **********.

ИЩЕЦА - „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: ********** със седалище и адрес: гр.

София, п.к. ***********, представлявано от управителите П. В. и Х. М., чрез юрк. Б. Т. – пълномощник на управителите, редовно призован, не се явява. За него пълномощника и процесуален представител юрк. Б. Т., от името на доверителя си поддържа иска изцяло, като го намира за основателен и доказан. Претендира разноски.

ОТВЕТНИКА - редовно призована не се явява в съдебно заседание. Ответникът не се представлява и от процесуален представител, не сочи доказателства и не представя такива.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан. Условие за допустимост на иска е да са налице надлежни страни и да има правен интерес от воденето му. От приложеното като доказателство по делото: ч.гр.д. № 921/2025 г. по описа на Районен съд - Червен бряг се установява легитимацията на страните и правния интерес за ищеца от завеждане на настоящето дело. Същият е предявен в преклузивния срок, в изпълнение на съдебни указания към заявителя, че може да предяви иск за вземането си когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса. Искът има предмет установяване съществуването в заповедното производство парично вземане. С оглед материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд - гр.

Червен бряг поради което съдът счита, че искът се явява допустим.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Съдът намира, че е сезиран в рамките на производство по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК с иск за установяване на дължими суми, въз основа на които е издадена Заповед с рег. № 465/25.07.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена от Районен съд - Червен бряг по ч.гр.д. № 921/2025 г. по описа на с.с.

Съгласно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право, като следва да се съобразява и правилото на чл.164, ал.1, т.4 от ГПК за доказателствената тежест при доказване погасяването на парични задължения, възникнали с писмен акт/договор.

По делото ответника не се яви в проведеното открито съдебно заседание и не представи годни доказателства, оборващи твърденията на ищеца, относно дължимите суми:

483.34 евро (общ размер), от които: 230.08 евро, представляваща главница за договор за потребителски кредит, ведно със законна лихва за период от 24.07.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 117.96 евро, представляваща неплатени дължими такси, сумата 19.51 евро, представляваща договорна лихва за период от 24.12.2019 г. до 24.06.2020 г., сумата 85.19 евро, представляваща лихва за забава за период от 24.06.2020 г. до 28.02.2025 г., сумата 30.60 евро, представляваща неустойка.

При тези релевирани твърдения, възражения и оспорвания от страните, съдът въз основа на събрания по делото доказателствен материал прави следните правни изводи:

Безспорно по настоящото исково производство, е установена доказателствената сила на представените от ищеца доказателства, а именно, че: На 24.12.2019 година Длъжникът И.

Д. И., ЕГН: **********, е сключил Договор за потребителски кредит № 383019 с „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получил сумата от 450 лева, срещу което се съгласил да върне 6 броя вноски в по 137 лева, в срок до 24.06.2020г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %.

В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна 2 лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Горепосочения договор е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г. г. „Стик – Кредит“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3.

И. Д. И. поема задължения по Договора за потребителски кредит. Договорът за кредит е подписан при Общи условия, неразделна част от договора, предадени са на клиента при подписването им и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва.

Ответникът И. Д. И., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договор за потребителски кредит № ***********г.

Съгласно чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор и същият се счита за сключен едва когато въз основа на съгласието на страните заетите пари или вещи бъдат предадени на заемателя. Договорът за заем е неформален договор и може да бъде валидно сключен без да има писмено обективиране на волята на страните. За действителността му е достатъчно да се предостави определена вещ или сума пари (както се претендира в случая) срещу поемане на задължение на насрещната страна по договора да върне уговорената такава в срок. Изразът “заемателят предава в собственост” е основание да се приема, че договорът е реален, т.е. сключва се с предаването на парите. Събраха се доказателства и, че въз основа на постигнато между страните съгласие, претендирана сума е била предадена на заемателя, както и че са осъществени и двата елемента на фактическия състав на този вид договори, а именно - постигането на съгласие и предаването.

В допълнение, съда следва да изложи и следното: Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване.

Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

По молбата на основание чл. 238, ал. 1 ГПК:

В съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от ответника на отговор на исковата молба, неявяването на ответника и негов представител в първото съдебно заседание по делото, липсата на искане от ответника делото да бъде разгледано в негово отсъствие, указването на ответника на последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на исковете с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, с оглед на постъпилото искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, Районен съд – Червен бряг следва да се произнесе с неприсъствено съдебно решение.

Съгласно чл.238 ал.1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Според чл.239 ал.1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на 3 страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239 ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявения иск е основателен.

По разноските:

С оглед на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение предявения иск е основателен и трябва да бъде уважен. На основание на чл.78, ал. 8 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и направените съдебно – деловодни разноски. Основен принцип залегнал в чл. 78 от ГПК е страната станала причина за спора да заплати дължимите в производството разноски. С оглед изхода на делото, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в настоящето и в заповедното производство.