Решение № 71 от 02.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Пловдив, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20255001000492 по описа за 2025 година

С решение № 74/12.06.25 г., постановено по т.д. № 131/24 г. на ОС Пазарджик, са ОТХВЪРЛEНИ предявените от "Банка ДСК" АД ЕИК 121830616 против Л. П. М. ЕГН ********** искове за признаване за установено спрямо ответника в качеството му на солидарен длъжник съществуването на вземания на “Банка ДСК” АД, за които са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 от ГПК № 13211/2023 г. и Изпълнителен лист № 10895 от 11.05.2023 г., издадени по ЧГД 64561/2021 г. по описа на РС София, произтичащи от неизпълнението на Договор за овърдрафт „ПАРТНЬОР“ №2016611 от 16.06.2016 г. и допълнителни споразумения Анекс 1 от 07.07.2017 г.,. сключени с „Банка ДСК“ АД /универсален правоприемник на Сосиете Женерал Експресбанк АД, ЕИК 813071350/, включващи: следните суми: главница- 61 900,00 лв. , ведно със законната лихва, считано от 11.11.2021 г. до изплащане на вземането; договорна (възнаградителна) лихва - 10 170,01 лв. за периода от 05.08.2017 г. до 05.07.2020 г.;

1 наказателна лихва - 9 568,24 лв. за периода от 06.08.2017 г. до 05.07.2020 г.; законна лихва от 08.07.2020 г: до 02.11.2021 г. - 8 339,30 лв.; такси - 619 лв.

"Банка ДСК" АД е осъдена да заплати на Л. П. М., 450 лв. разноски по делото.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от „Банка ДСК“ АД с изложени подробни съображения за незаконосъобразност, необоснованост на обжалваното решение и постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорват се като неправилни изводите за ненадлежно обявяване на предсрочната изискуемост, като се навеждат доводи, че в случая банката не се позовава на настъпила предсрочна изискуемост, а на настъпил краен падеж на кредита – 5.7.20 г. Излагат доводи по същество за качеството на ответника като съдлъжник по договора, а не като поръчител, като се счита, че в обжалваното решение е налице противоречие в мотивите по този въпрос. Излагат се съображения и за това, че ответникът е подписал процесния договор и анекса към него и в качеството си на управител на дружеството-кредитополучател, при което са неоснователни възраженията му, че за първи път разбрал за договора и задълженията по него при получаване на покана за доброволно изпълнение от ЧСИ. Иска се атакуваното решение да бъде отменено и вместо това се постанови друго, с което исковите претенции бъдат уважени изцяло. Претендират се разноски, вкл. за заповедното и първоинстанционното производство.

Въззиваемата страна Л. П. М. оспорва изцяло жалбата като неоснователна по конкретни съображения, изложени в отговора. Иска се решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на разноски.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

2

Въз основа на подаденото от „БАНКА ДСК” АД заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, е образувано ч.гр.дело № 64561/2021 г. по описа на Районен съд - гр. София, по което е Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 13211/2023 г. и Изпълнителен лист № 10895 от 11.05.2023 г., съгласно които „М М ПАРТНЕРС ГРУП БГ“ ЕООД ЕИК 201272261, /представлявано от Л. П. М./ и Л. П. М. са осъдени да заплатят солидарно на „БАНКА ДСК” АД ЕИК 121830616, сумите – предмет на исковата претенция.

От длъжника Л. М. е постъпило възражение вх.№

344291/30.11.23 г., като от приложена ПДИ е видно, че същата е връчена на лицето на 13.02.2024 г. Банката е уведомена за постъпилото възражение на 27.02.2024 г., а исковата молба е депозирана на 26.03.24 г., т.е. в рамките на законоустановения 1-месечен срок.

С оглед горното е мотивиран извод, че са налице всички предпоставки за допустимост на исковия процес, който изцяло се споделя от въззивния съд.

Между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД /с правоприемник "Банка ДСК“АД/ и "М.М Партнерс груп БГ" ЕООД като кредитополучател, и Л. П. М. като съдлъжник е сключен Договор за овърдрафт „ПАРТНЬОР“ № 2016611 от 16.06.2016 г., по силата на който Банката отпуска на „М М ПАРТНЕРС ГРУП БГ“ ЕООД представлявано от Л. П. М. кредит в размер на 70 000 лв., със срок на кредита от 120 месеца, като кредитът се преразглежда от Банката на всеки 12 месеца от сключването му, като Банката прераглежда кредита на всеки 12 месеца и може да го прекрати или да промени размера му за съответния 12- месечен период. Целта на кредита е финансиране на стопанската дейност на кредитополучателя. Съгласно т. 9 „погасителен план“ експозицията към датата на прекратяване на финансирането се погасява на 6 равни месечни вноски.

Към датата на сключване на договора за кредит, кредитът се олихвява с годишна лихва, формирана от ЗМ SOFIBOR, увеличен с надбавка от 6.81 %.

Според т. 11 от договора наказателната надбавка е 3%.

3

Според т.13 от договора е дължима такса за управление – 0.75 %

Между страните е сключен и Анекс 1 от 07.07.2017 г. По пар.2 от анекса страните са се договорили, че задължението за главница по Договора за кредит към датата на подписване на анекса е в размер на 61 900 лв., което да бъде погасено на 36 месечни вноски, описани в погасителен план, като последната месечна вноска е с падеж 5.7.20 г. .

Съгласно пар.3 от анекса страните се съгласяват номиналната годишна лихва по т.10 от кредита да бъде променена както следва: ЗМ SOFIBOR, увеличен с надбавка от 6.843 %. В пар. 5 от анекса е посочен годишна такса за управление - 1 % годишно върху договорения размер на кредита.

Твърденията на банката са, че е изпълнила задължението си по кредита да предостави сума в размер на 70 000 лв. на дружествотокредитополучател, в уговорения краен срок – 5.7.20 г. кредитът не е погасен, като останалата непогасена главница е в размер на 61 900 лв.

Исковата претенция е отхвърлена с обжалваното решение, като са изложени мотиви в две насоки – първо, че липсва редовно обявяване на предсрочната изискумост на кредита, поради което не било налице изискуемост на цялото задължение към датата на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение, втори, че ищецът не е ангажирал доказателства, включително не е поискал ССчЕ, с която да установи твърденията си, че е предоставил кредит в посочения размер, при което искът останал недоказан.

Изложените мотиви относно наличието на редовно обявяване на предсрочната изискуемост са изцяло ирелевантни към конкретния правен спор, предмет на разглеждане. В случая банката не се позовава на предсрочна изискуемост, а на настъпил краен падеж – 5.7.20 г. Заявлението за издаване заповед за изпълнение е подадено на 11.11.21 г., т..е. след настъпването на крайния падеж. Не намират опора в закона възраженията в отговора на 4 въззивната жалба, че настъпването на крайния падеж не правело задължението изискуемо, като за целите на заповедното производство било необходимо да се обяви предсрочна изискуемост по реда на чл. 60 ЗКИ. За предсрочна изискуемост може да се говори само при ненастъпил падеж на задълженията.

В хода на въззивното производство е допусната ССчЕ предвид установено от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила, а именно непроизнасяне по искането за назначаване на такава експертиза, съдържащо още в исковата молба. Въпреки че е направено своевременно, в исковата молба, това искане не е било разгледано от първоинстанционния съд.

Прието е заключение на ССчЕ, в което детайлно се проследява движението по овърдрафт сметката на ММПартнерс груп БГ ЕООД, като кредитополучателят е извършил множество усвоявания. в резултат на което е констатирано, че към 24.7.17 г. дългът е в размер на 61 900 лв., като сумата е преоформена съгласно погасителен план, приет в подписания между страните анекс № 1.

След подписването на анекс № 1 плащания не са извършени, като непогасената редовна главница е в размер на 61900 лв.

Неплатената редовна лихва за периода 5.8.17 – 5.7.20 г. е в размер на 10 170 лв.

Размерът на наказателната лихва за периода 6.8.17 – 5.7.20 г. е в размер на 9568.24 лв.

Размерът на законната лихва от 6.7.20 до 2.11.21 г. е 8339.30 лв.

Дължимата годишна такса за управление е в размер на 1 % от главницата и за 2020 г. възлиза на 619 лв.

Заключението е прието в съдебно заседание в присъствие на представители на страните, като не е оспорено от тях и се възприема от съда като компетентно и обективно изготвено. Същото изцяло потвърждава размера на исковите претенции по всяко отделно перо.

В случая кредитополучател е дружеството „ММПартнерс груп БГ“ ЕООД, но физическото лице – ответник по делото има качеството на 5 съдлъжник по смисъла на чл. 101 от ЗЗД, съгласно който трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника; ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие; първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници.

Т.е. налице е солидна отговорност на ответника по иска Л. М. като физическо лице, поета на осн. чл. 101 от ЗЗД с подписването на самия договор за кредит, както и на анекс № 1 от 7.7.17 г.

Обстоятелствата, че същият е оперирал с банковите сметки като представител на дружеството – кредитополучател /, установено със заключение на ССчЕ, прието в първата инстанция, са ирелавантни към отговорността на съдлъжника. Тези обстоятелства са в унисон с това, че кредитополучател е дружеството и съответно неговият представител е извършвал всички операции по сметката. Ответникът като физическо лице отговаря солидарно с дружеството за задълженията по договора за кредит на осн. чл. 101 от ЗЗД.

Доводите в отговора на исковата молба за изтекъл 6-месечен срок по чл. 147 от ЗЗД, са ирелевантни, тъй като М. няма качество на поръчител, а на съдлъжник. В депозираната писмена защита по настоящето дело се съдържат и възражения за привидни клаузи от договора, каквито до този момент не са били правени от страната, и са преклудирани, поради което не подлежат на разглеждане.

С оглед посоченото се налага извод, че предявеният иск е изцяло доказан и основателен. Обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което да бъде уважен.

При този изход на делото в полза на „Банка ДСК“ АД следва да се присъдят разноски: за първа инстанция - 1811,93 лв. / 926,43 евро /платена ДТ/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 75 евро. ; за втора инстанция – 1811,93 лв. / 926,43 евро /платена ДТ/ + 6

400 лв. / 204,52 евро за ССчЕ + 125.24 евро допълнителен депозит или в общ размер на 1256.19 евро, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 75 евро; за заповедно производство - 1811,93 лв. / 926,43 евро /платена ДТ/ и 100 лв. / 51,13 евро юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното ПАС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 74/12.06.25 г., постановено по т.д.

№ 131/24 г. на ОС Пазарджик,

КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземания на "Банка ДСК" АД ЕИК 121830616 п р о т и в Л. П. М. ЕГН ********** в качеството му на солидарен длъжник, за които са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 13211/2023 г. и Изпълнителен лист № 10895 от 11.05.2023 г., издадени по ЧГД 64561/2021 г. по описа на РС София, произтичащи от неизпълнението на Договор за овърдрафт „ПАРТНЬОР“ №2016611 от 16.06.2016 г. и допълнително споразумение Анекс 1 от 07.07.2017 г.,. сключени с „Банка ДСК“ АД /универсален правоприемник на Сосиете Женерал Експресбанк АД, ЕИК 813071350/, включващи: следните суми: главница- 61 900,00 лв. , ведно със законната лихва, считано от 11.11.2021 г. до изплащане на вземането; договорна (възнаградителна) лихва - 10 170,01 лв. за периода от 05.08.2017 г. до 05.07.2020 г.; наказателна лихва - 9 568,24 лв. за периода от 06.08.2017 г. до 05.07.2020 г.; законна лихва от 08.07.2020 г: до 02.11.2021 г. - 8 339,30 лв.;