Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3992 от 12.12.2017, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 1691/2017
Вид
Определение № 3992
Подписан
12.12.2017
Състав
МАРИЯ КИРИЛОВА ТЕРЗИЙСКА, ТОНИ КРЪСТЕВ, ЖАНА ИВАНОВА МАРКОВА КОЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 240 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./........12.2017 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на 12.12.2017 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА

МАРКОВА

ТОНИ КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от съдията Терзийска въззивно търговско дело № 1691 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на С.С.С., против

Решение № 3238/04.08.2017 г. на ВРС по гр.д. № 453/2017 г. по описа на съда, В ЧАСТТА, с което С.С. е осъден да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД сумата от 11590 евро – дължима главница по договор за кредит за текущо потребление от 20.07.2011 г., сключен между ответника и „БАНКА ДСК” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с Договор за цесия от 06.12.2016 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 13.01.2017 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 484.48 евро, представляваща незаплатена възнаградителна лихва за периода 15.01.2016 г. – 15.07.2016 г., на осн. чл. 99 вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240 ал.2 от ЗЗД.

Счита изводите на ВРС за неправилни, а обжалваното решение за незаконосъобразно. Възраженията се свеждат до неправилна преценка, че договорът за цесия валидно прехвърля задължения по договора за кредит, оспорва надлежното уведомяване на дължника за прехвърлянето, кредитът не е обявен за предсрочно изискуем надлежно, доколкото в нотариалната покана до кредитополучателя не е посочен еднозначно размера на кредита, за който банката е приела изискуемост преди крайния падеж. Едва към датата на връчване на препис от исковата молба и респективно към 06.12.2016 г. можело да се приеме за довършен фактическият състав на трансформиране на задължението от разсрочено на месечни вноски в общ изискуем дълг без погасителен план, респективно към 06.12.2016 г. цесионерът не е придобил просрочени задължения. Представеното допълнително споразумение към договора за продажба на вземане от 10.03.2017 г., с което банката е предоставила право на цесионера да обявява предсрочна изискуемост на вземанията е оспорено от ответника като непротивопостамиво и не можело да обоснове пораждането на права със задна дата.

Становището на въззиваемата страна по отговора е за неоснователност на жалбата. Намира доводите както по основанието така и по размера за неаргументирани и недоказани. Договорът за цесия валидно прехвърля вземанията, предмет на иска, длъжникът е уведомен за цесията надлежно /цесионерът е упълномощен валидно от цедента да уведомява длъжниците/. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Не са констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от първата инстанция, които да налагат повторно указания по разпределение на доказателствена тежест между страните.

Отсъстват и доказателствени искания от страните, поради което производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА

РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на С.С.С., против Решение № 3238/04.08.2017 г. на ВРС по гр.д. № 453/2017 г. по описа на съда, В ЧАСТТА, с което С.С. е осъден да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД сумата от 11590 евро – дължима главница по договор за кредит за текущо потребление от 20.07.2011 г., сключен между ответника и „БАНКА ДСК” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с Договор за цесия от 06.12.2016 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 13.01.2017 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 484.48 евро, представляваща незаплатена възнаградителна лихва за периода 15.01.2016 г. –

15.07.2016 г., на осн. чл. 99 вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240 ал.2 от ЗЗД.

В ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА ЧАСТ решението на ВРС не се обжалва.

НАСРОЧВА производството по възз.т.д. № 1691/2017г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.01.2018г. от 13.30 ч., за която дата и час да се призоват страните.

На въззивника да се връчи препис от отговора по жалбата.

Да се връчи препис от настоящото определение на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: