Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5 от 06.01.2025, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Административно наказателно дело 804/2024
Вид
Решение № 5
Подписан
06.01.2025
Състав
Невена Иванова Несторова

Цитирани разпоредби

  • чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.80, ал.1, т.5 · Наказателен кодекс
  • чл.81, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.81, ал.3 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Ямбол, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20242330200804 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Д. Д., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр*** против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 8876486, издаден от ОДМВР Бургас, с който на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателят е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Излага се, че издадения електронен фиш е незаконосъобразен, тъй като не е издаден в едногодишния давностен срок, визиран в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН от извършване на нарушението. Иска се отмяна на издадения електронен фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На 13.11.2021 г. в 10.41 часа в *** до спортна зала Арена Бургас в посока от кръстовище с ул.Н.Петков към кръстовище с ул.Транспортна, с автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S1, била засечена скорост на движение на МПС – Опел Инсигния Спорт Турър СВ с рег. № А9052НК от 72 км./ч., при разрешена такава – 50 км./ч. в населено място, т.е. превишение на скоростта от 22 км./ч. Регистрирани собственици на лекия автомобил били жалбоподателят Д. Д. Д. и Н.Н.Д..

Въз основа на тези данни от ОДМВР Бургас е издаден електронен серия К № 5445898 срещу Н.Н.Д., с който последният е санкциониран с налагане на глоба в размер на 50 лева за 1 нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Електронният фиш бил връчен на Драгнев на 19.03.2024 г., видно от разписката, съдържаща се в административнонаказателната преписка.

На 25.03.2024 г. Н.Н.Д. е подал декларация в сектор Пътна полиция на ОДМВР Бургас, в която е посочил, че на 13.11.2021 г. в 10.41 ч. автомобилът е предоставен за ползване на жалбоподателят Д. Д. Д.. При тези данни на 26.03.2024 г. е издаден електронен серия К № 8876486 срещу жалбоподателя Д. Д. Д., в който е отразено, че е установена скорост от 69 км/ч., т.е. отчетен е толеранс от 3 км/ч.

От приложения към делото снимков материал, който е веществено доказателствено средство, изготвено по реда на чл.189, ал.15 от ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 13.11.2021 г., в

10.41 ч., в населено място, в *** до спортна зала Арена Бургас в посока от кръстовище с ул.Н.Петков към кръстовище е измерена скорост на движение от 72 км/ч, като са записани датата и часът, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационният номер на автомобила, който съвпада напълно с този, ползван от жалбоподателя.

Към материалите на делото е приложен и протокол от 17.11.2021 г. за използване на АТСС по смисъла на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, както и часови график за работата на служителите от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Бургас, поради което и съдът приема, че техническото средство мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1 е била поставена и експлоатирана съобразно изискванията за това. Техническото средство - мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1 е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 07.09.2017 г. със срок на валидност на одобрението до 07.09.2027 г. Периодичността на последващите проверки на тези системи е една година, като мобилната система за видеоконтрол ARH CAM S1 е преминала последваща периодична проверка на 18.05.2021 г. От приложения по делото протокол № 18-С-ИСИС/18.05.2021 г. на Български институт по метеорология е видно, че мобилната система за видеоконтрол ARH CAM S1 отговаря на изискванията и дава допустима грешка при полеви условия при измерване на скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената скорост попада в обхвата на уреда.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП, от надлежно легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не са налице нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на производството по налагане на административно наказание.

2

Относно възражението, изложено в жалбата за изтекла давност по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно, че електронният фиш е издаден след изтичане на една година от извършване на нарушението, като е изтекла давността за наказателно преследване, съдът намира същото за неоснователно, предвид това, че в разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП не е предвиден определен срок за връчване на електронния фиш. В случая, едногодишния срок, на който се позовава жалбоподателят в жалбата си, е неприложим, тъй като сроковете в чл.34 от ЗАНН касаят сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на НП, като в тази хипотеза не попада електронния фиш.

Нарушението е извършено на 13.11.2021 г. Електронният фиш против жалбоподателят Д. е издаден на 26.03.2024 г. и е връчен на 24.06.2024 г. Съгласно трайната съдебна практика по аргумент от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ВКС и ВАС, при електронния фиш субсидиарно приложение намира само абсолютната давност от четири години и шест месеца по чл.81, ал.3 от НК, но не и обикновената тригодишна давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК. Процесното деяние е извършено на 13.11.2021 г., откогато е започнала да тече обикновена тригодишна преследвателна давност. В процесния случай административнонаказателното производство е възбудено с издаването на електронен фиш № № 8876486 на 26.03.2024 г., което процесуално действие е от категорията на прекъсващите давността по чл.81, ал.2 от НК, тъй като е предприето действие срещу конкретно лице и за конкретно деяние. Видно от датата на извършване на нарушението – 13.11.2021 г., към датата на издаване на ЕФ не е изтекла нито обикновената давност от три години по чл.80, ал.1, т.5 от НК, нито абсолютната давност от четири години и шест месеца по чл.81, ал.3 от НК, което не изключва възможността за реализиране на административнонаказателна отговорност. Още повече, че към датата на връчване на ЕФ, не е изтекла нито регламентираната в чл.80, ал.1, т.5 от НК относителна давност за реализиране на административнонаказателно преследване, нито уредената в чл.81, ал.3 от НК абсолютна давност, които разпоредби са приложими в административнонаказателното производство по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН. В случая не е изтекла абсолютната давност по чл.81, ал.3 от НК от четири години и шест месеца, с оглед на което възражението на жалбоподателя за изтекла давност е неоснователно.

Съдът намира, че при издаване на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват основание за неговата отмяна, тъй като същият е издаден в съответствие със специалната процедура, регламентирана в чл.189, ал.4 от ЗДвП. Касае се за облекчен ред за санкциониране на нарушения, установени по специален начин – чрез заснемане с автоматизирано техническо средство, която се различава от регламентираната в общия ЗАНН такава. Специалната процедура предвижда, че с оглед начина на установяване на нарушението – с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган, в такива случаи се издава електронен фиш за налагане на глоба, който съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно 3 средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Електронният фиш е законосъобразен и от материалноправна страна. Доказателствата по делото обосновават по безспорен начин факта на извършване на административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя, тъй като от съвкупния им анализ несъмнено се установява, че на посочените по-горе дата, място и час, в населено място, същият е управлявал лек автомобил Опел Инсигния Спорт Турър СВ с рег. № А9052НК, който е МПС по смисъла на параграф 6, т.12 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, със скорост на движение от 69 км/ч (при толеранс от 3 км/ч, с оглед допустимата грешка при измерване на скоростта от 3 км/ч), надвишаваща със 19 км/ч максимално допустимата такава за движение в населено място, а именно – 50 км/ч. Съдът намира за безспорно установени, както авторството на деянието, така и скоростта на движение на автомобила, тъй като същата е установена с автоматизираното техническо средство, преминало успешно последваща проверка и отговарящо на метрологичните изисквания.

В случая от съдържащия се в преписката протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система се установява, че мобилната АТСС е била монтирана в гр.Бургас, бул.Стефан Стамболов до спортна зала Арена Бургас в посока от кръстовище с ул.Н.Петков към кръстовище с ул.Транспортна и в протокола са посочени точното място за контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режима на измерване, началото и края на работната смяна, както и номерата на първия и последния запис. Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен от мобилната АТСС доказват, че нарушението е установено в границите на контролирания участък. Ето защо, за съда е безспорно установено и това, че с деянието си жалбоподателят е извършил описаното в електронния фиш административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и е осъществил административнонаказателния състав на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, предвиждащ за превишаване на разрешената максимална скорост на движение в населено място от 11 до 20 км/ч административно наказание глоба в размер на 50 лева.

Предвид на това, че размерът на глобата е фиксиран, същият не може да бъде предмет на преценка, респ. няма и основание за изменяне на НП чрез ревизиране размера на санкцията.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че атакуваният от жалбоподателя електронен фиш следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 8876486, издаден от ОДМВР Бургас, с който на Д. Д. Д., ЕГН **********, постоянен адрес: гр***, постоянен адрес: *** на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно 4 наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено пред Административен съд – Ямбол.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

5