Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2286 от 12.04.2018, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 9431/2014
Вид
Решение № 2286
Подписан
12.04.2018
В сила
08.04.2020
Състав
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е

Н И Е

№.... гр.София, 12,04,2018год.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА

При участието на секретаря Нина Светославова като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 9431 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявен от „И.И.“ ЕООД иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.637, ал.6 от ТЗ, вр. чл. 345, ал. 1 от ТЗ, с който се иска установяване по отношение ищеца вземане към „Л.“ ЕООД – в несъстоятелност, за връщане на предоставена на лизинг вещ- Вакуум опаковъчна машина Multivac, модел R 240, машинен номер 113158, предоставена по прекратен договор за лизинг № 2 Пл/23,04,2007 год..

Излагат се съображения, че по силата на договор за лизинг на оборудване № 407/А/26,02,2003год., сключен между И.И.ЕООД и И. ЕАД, ищецът има качеството на лизингополучател. Лизингодателят се задължава да закупи нови машини за месопреработване и съпътстващо оборудване, предварително избрани и посочени от лизингополучателя, с цел същите да бъдат предоставени за ползване на сублизингополучатели съгласно условията на договора.

Договорена е клауза за изкупуване, съгласно която ищецът придобива собствеността върху оборудването със заплащане на последната вноска по договора. С допълнително споразумение №4 към договор за лизинг на оборудване №407/А/26,02,2003год., съгласно което наименованието на на договора за лизинг се променя на договор за лизинг на оборудване №407G//23,04,2007год. Лизинговото оборудване е предоставено от лизингодателят -И.

ЕАД на И.И.ЕООД.

С договор за лизинг № 2 Пл/23,04,2007год., нотариално заверен с № 08476/23,04,2007 г., ищецът, в качеството на лизингодател предоставя за ползване на Л. ЕООД, в качеството на лизингополучател процесното оборудване, с опция за придобиване на собствеността. Цената по договора била 243 870,49лв. предадено на ответника с приемно-предавателен протокол от 15,05,2007 г.

Поддържа на 30,11,2010год. да е сключено споразумение между ищеца и „И.“ ЕАД, по силата на което е постигнато съглашение за прекратяване на договор за лизинг 407G//23,04,2007год., считано от 26,11,2010год. като ищецът се е задължил да придобие собствеността върху оборудването. Твърди с договор за покупко-продажба от 04,10,2011год., ищецът да е придобил от „И.“ ЕАД процесното оборудване.

С решение от 14,06,2010год. по т.д.№2228/2009год. е открито производство по несъстоятелност по отношение на Л. ЕООД.

Ищецът е предявил иск по чл. 694 от ТЗ за признаване на неприето вземане във връзка със сключения договор за лизинг, по което е постановено отхвърлително решение с мотив да е неправилен избрания от кредитора способ за защита на правата му.

Поддържа поради неизпълнение на задълженията на лизингополучателя за заплащане на лизингови вноски договорът за лизинг да е прекратен с уведомително писмо на 20,02,2014год. и въпреки това лизинговата вещ да не е върната на лизингодателя.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Не претендира разноски.

Ответникът-Л.

ЕООД /н./ в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Навежда доводи, че между страните е уговорена арбитражна клауза. Излага съображения, че е налице забраната за образуване на нови производства срещу търговец по отношение на който е открито производство по несъстоятелност по чл. 637, ал. 6 от ТЗ, като изключението по т. 1 от тази разпоредба не е приложима. Твърди, че предвид разпоредбата на чл. 617 от ТЗ, вземането на ищеца е трансформирано в парично. Посочва, че вещта е включена в масата на несъстоятелността и в този случай приложение ще намери правилото на чл. 717к от ТЗ.

Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Не претендира разноски.

Третото лице помагач-„М.“ ООД/н./ не излага становище по основателността на исковата претенция.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото се установява, че по силата на договор за лизинг на оборудване № 407/А/26,02,2003год., лизингодателят- „И.“ АД се задължил да закупи нови машини за месопреработване и съпътстващо оборудване и предостави на лизингополучателя -„И.И.“ЕООД, с цел същите да бъдат предоставени на сублизингополучатели /т. 1,1 от договора/.

С допълнително споразумение от 23,04,2007 г., договорът за лизинг е преименуван на договор за лизинг на оборудване № 111 /G/ /л. 32/.

С удостоверение за приемане по приложение № 185 към

Договор за лизинг на оборудване № 407G/23,04,2007год.

/л. 45/ се установява, че „И.-И.“ ЕООД, в качеството на лизингополучател е получило от „И.“ ЕАД-лизингодател ваккум опаковъчна машина Multivac, модел R240, сер.№111158.

С протоколно определение от 12,02,2018год. на осн. чл. 146 от ГПК, е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е сключен договор за лизинг № 2 Пл/23,04,2007год., с нотариална заверка на подписите, рег. № 08476/23,04,2007 г. на В.Б.– нотариус, с район на действие СРС, рег. № 302 в НК, по силата на който „И.И.“ ЕООД, в качеството си на лизингодател, предоставя на „Л.“ ООД, в качеството му на лизингополучател, лизингов обект - Вакуум опаковъчна машина Multivac, модел R 240, срещу лизингова цена, платима на лизингови вноски от ответното дружество съгласно погасителен план /приложение Б/, неразделна част от договора-т.1 от договора. Съгласно чл.2, т.3 от договора лизингополучателят придобива правото на собственост върху оборудването след изтичане на срока на договора и извършване на плащане на всички дължими договорни вноски. Срокът на договора е 60месеца, считано от датата на влизането му в сила-23,04,2007год. В т. 26 е предвидено, че при прекратяване на договора по взаимно съгласие между страните или едностранно от лизингодателя, при неизпълнение на задължения на лизингополучателя, последният се задължава да върне вещта.

Съгласно т.35 лизингодателят може да прекрати договора при настъпване на който и да е случай на неизпълнение на лизингополучателя. В т. 39 е предвиден редът за прекратяване на договора – чрез изпращане на уведомление.

Между страните не се спори, а и от представения приемно-предавателен протокол от 15,05,2007год. /л. 53/ се установява, че ищцовото дружество е предало на ответника владението върху лизинговата вещ и лизингополучателят я е приел същата без забележки.

Със споразумение от 30,11,2010год. /л. 46/ е прекратено допълнителното споразумение към договора за лизинг между „И.“ АД и ищеца, имащо за предмет процесното оборудване, като ищецът се е задължил да върне вакуум опаковъчната машина.

С договор за покупко-продажба на оборудване от 04,10,2011год./л. 49/, ищецът, в качеството на купувач е придобил от „И.“ АД, в качеството на продавач собствеността върху процесното оборудване.

С инвентаризационен опис на активи, собственост на „Л.“ ЕООД – в несъстоятелност /л. 88/, процесното оборудване е определено като вещ , която не е включена в декларацията по чл.640 от ТЗ на управителя на Л. ЕООД поради наличие на съдебен спор.

Не е спорно между страните, че по отношение на ответното дружество с Решение от 14,06,2010год. по т.д. № 2228/09год., по описа на СГС, е открито производство по несъстоятелност. За начална дата на неплатежоспособността е определена 31,10,2009год. С решение № 528 от 30,05,2011год. по т.д. № 2228/09год. дружеството е обявено в несъстоятелност.

Не е спорно наличието на постановено решение от 17.08.2012 г. по т.д. № 163/2011год. на СГС, VI-9 с-в. /л. 55/, с което е отхвърлен предявен от „И.И.“ ЕООД иск с пр. осн. чл. 694 от ТЗ за признаване на съществуването на неприето вземане – да изиска и получи обратно вакуум опаковъчна машина Multivac, модел R240, с машинен номер 113158, както и вземане в размер на сумата от 121 435,25 лв., левовата равностойност на 62344,50 евро на основание на чл. 40 от Договор за лизинг № 2 Пл/23,04,2007год. При служебна проверка на делото съдът констатира решението да е влязло в сила на 06,10,2012год.

С писмо от 20,02,2014год. /л. 68/ ищецът е отправил волеизявление до ответното дружество за прекратяване на договор за лизинг на осн.чл.35. Видно от удостоверение за връчване /л.

40 от заповедното производство/, уведомлението е получено на същата дата. С писмо изх. № 335/07,03,2014год. на ответника /л. 70/, синдикът на дружеството е отказал предаване на оборудването, като действие съставляващо разпореждане с имущество на длъжника в несъстоятелност.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Заявения от ответната страна отвод за неподведомственост на спора поради наличието на арбитражна клауза, съдът намира за неоснователен. Действително в договор от 23,04,2007год. сключен между страните, т.45 е налице арбитражна клауза. Въпреки това не е налице основание за прекратяване на делото, с оглед характера на настоящото производство иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуване на вземане за предаване на вещ след издадена заповед за изпълнение, което е започнало по заявление на ищеца по чл.

417 от ГПК. Предявяването на иска по чл.422 от ГПК е процесуално действие, част от инициираното заповедно производство, което може да бъде приключено единствено, чрез разглеждането му от надлежния съд, но не и от арбитражен съд.

В този смисъл са и постановени от ВКС, ТК по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 585/21.07.11г. по ч.т.д.№457/11г. на І ТО и определение № 938/25.11.11г. по ч.т.д.№ 874/11г. на ІІ т.о., според които отводът за неподведомственост на спор по иск по чл.422 ГПК, поради уговорена арбитражна клауза, е неоснователен.

Изложени са съображения, че искът е недопустим поради трансформиране на задължението за връщане на вещта в парично, както и че не е налице изключението на забраната по чл. 637, ал. 6 от ТЗ за предявяване на искове срещу дружество в открито производство по несъстоятелност. Съдът намира тези доводи за неоснователни. Във връзка с допустимостта на настоящото производство е налице постановено Определение № 158 от 23,03,2017год. по ч.т.д. № 207/2017год. на ВКС, T.K., II отд., с което се приема за допустимо на основание чл.637, ал.6, т.1 от ТЗ образуване на ново съдебно производство срещу длъжника в открито производство по несъстоятелност на основание облигационна претенция за предаване на вещ различен от вещноправните искове по чл.108 от