Решение № 181 от 12.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Пловдив, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20235001000170 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 2/4.01.2023 г. по т.д. № 435/2022 г. на ОСПловдив, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от „Е.“АД-гр.Х. против „Е. ю.“ЕАД-гр.П. отрицателен установителен иск по чл. 124,ал.1 от ГПК за недължимост на сумата 21 603,72 лв., представляваща стойност на допълнително начислена неизмерена, непълно или неточно измерена електроенергия за електромер № ******** за обект с ИТН ******* в град Х. на клиент с кл. № ********** за периода 26.12.2021г. - 26.03.2022г. по фактура № ********** от 07.04.2022г., и е осъдено „Е.“АД-гр.Х. да плати на „Е. ю.“ЕАД-гр.П. разноски за отхвърлената част от иска в размер на 347,34 лв.

Жалбоподателят „Е.“АД-гр.Х. моли решението в обжалваната негова част да бъде отменено като неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба от 24.01.2023 г., и да бъде постановено от въззивния съд решение, с което да бъде уважен предявеният от дружеството иск за установяване недължимост и на сумата 21 603,72 лв. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява иск с правно основание чл.

1

124,ал.1 от ГПК за признаване за установено спрямо ответното дружество, че ищецът не дължи сумата 37 315,51 лв., представляваща стойност на допълнително начислена неизмерена, непълно или неточно измерена електроенергия за електромер № ******** за обект с ИТН ******* в град Х. на клиент с кл. № ********** за периода 26.12.2021 г. - 26.03.2022 г. по фактура № ********** от 07.04.2022 г. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата „Е. ю.“ЕАД-гр.П. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговора от 7.03.2023 г. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявения иск и моли той да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че ищецът е получил представената от него в копие с исковата молба, подадена на 13.04.2022 г., фактура № **********/7.04.2022 г., издадена от ответника, съгласно която ответникът посочва задължение на ищеца към него да заплати сумата 37 315,51 лв. за допълнително начислена ел. енергия за период 26.12.2021 г.-26.03.2022 г. за обект с ИТН ******* в гр. Х. на клиент с кл.№ ********** с посочено основание, че сумата е дължима вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството ел.енергия за електромер № ********. В исковата молба изрично е посочено, че титуляр на тази партида е ищецът. С исковата молба ищецът твърди, че тази допълнително начислена ел.енергия не е ползвана, поради което моли съдът да признае за установено спрямо ответника, че той не дължи на ответника посочената сума.

С отговора на исковата молба от 27.06.2022 г. ответникът заявява, че процесната фактура е издадена, тъй като на 26.03.2022 г. при проверка на електромера в обекта на ищеца е констатирано манипулиране на междинен клеморед, бил е съставен констативен протокол и съгласно чл. 50,ал.2 от ПИКЕЕ е извършено преизчисление на количеството ел.енергия, като е 2 начислено допълнително количество ел.енергия на клиента за сумата 37 315,51 лв. Заявява, че е налице законово основание за начисляване на процесната сума – чл. 50,ал.2 от ПИКЕЕ, както и че дружеството няма задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца, като от 4.05.2019 г. са в сила нови ПИКЕЕ, според които преизчисляването на количеството ел.енергия вече се извършва от операторите на съответните електрически мрежи.

С допълнителната молба от 18.08.2022 г. ищецът заявява, че оспорва описаните в констативния протокол от 26.03.2022 г. факти и обстоятелства, както и неговото съдържание. Заявява, че протоколът е съставен без присъствието на представител на ищеца.

С допълнителния отговор на исковата молба ответникът заявява, че дружеството се позовава на съставен по реда на ПИКЕЕ констативен протокол от 26.03.2022 г., като е спазена напълно процедурата по съставянето му, включително уведомяването на местното РПУ, като на 7.04.2022 г. дружеството е изпратило на клиента писмо по пощата с обратна разписка, с което ищецът е уведомен за извършената проверка и е бил приложен екземпляр от констативния протокол, както и процесната фактура, като съгласно върнатата разписка уведомлението ведно с приложенията е връчено на 12.04.2022 г. на служител на ищеца.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че нормите на чл. 82,ал.1 от ЗЕ, чл. 83,ал.2 във вр. с ал.1,т.6 от ЗЕ и чл.2,ал.2 от ПИКЕЕ (ДВ,бр.35/30.04.2019 г.) са правното основание, на което ответникът извършва периодична проверка на СТИ, поддържа го и го отчита, като с чл.

49-59 от ПИКЕЕ се уреждат правилата за извършване на проверки на СТИ и реда и начина на преизчисляване на количествата ел.енергия и според тях субектът, който извършва проверката, преизчислява количеството неотчетена или неправилно отчетена ел.енергия, остойностява това количество, издава фактура за сумата на потребителя и има право да получи сумата по фактурата, е съответният оператор на мрежата. Съдът се позовава на актуална и трайно установена практика на ВКС, в която безпротиворечиво е възприето тълкуването, че със законодателното изменение на чл. 83,ал.1,т.6 от ПИКЕЕ е налице изрична законодателна делегация и оправомощаване на Е** да извършва проверки, да преизчислява суми и при начислени допълнително 3 суми на неотчетена електроенергия да издава фактури за тях и да получава плащане като титуляр на вземане, което кореспондира както на възприетия в чл.2,ал.2 от ПИКЕЕ принцип, че операторът е собственик на СТИ и отчита електроенергията, респективно отговаря за поддръжката и проверката на СТЕ, така и на този в чл. 82 от ЗЕ, според който се касае за електроенергийна система, при която обектите на територията на страната се свързват и функционират в единна електроенергийна система с общ режим на работа и с непрекъснат процес на производство, преобразуване, пренос, разпределение и потребление на електрическа енергия. Съдът посочва, че в съдебната практика се извежда принципът, че за сметка на електроразпределителното дружество остават загубите в разпределителната система с различен произход, включително когато има неправилно, неточно или неотчетено към потребителите количество електроенергия от СТИ, което дава основание този субект от енергийната система да е титуляр и да получи сумата на преизчислената електроенергия при корекция (извлечено от чл.4,ал.3 на Правилата за търговия с електрическа енергия). Съдът приема, че в съответствие с правилата на чл. 49 и сл. от ПИКЕЕ е извършена проверка от ответника на място на СТИ на ищеца, която е констатирала променена схема на свързване на СТИ, в резултат на която трите фази не отчитат консумираната от ищеца електроенергия, като изготвеният протокол е изпратен на ищеца с препоръчано писмо по пощата с обратна разписка и е получен на 12.04.2021 г. Съдът посочва, че протоколът е изготвен на 26.03.2022 г., а писмото със справката и фактурата са от 7.04.2022 г. и са връчени на 12.04.2022 г., т.е. не е спазен посоченият в наредбата 7-дневен срок от изготвянето на протокола за връчването му на ищеца с цел участието му в процедурата по корекция, но това нарушение се преодолява в съдебния процес чрез изслушване като свидетел на актосъставителя, както и процесуално осигурените от ГПК възможности за установяване и опровергаване на фактите по извършване на проверката и установеното при нея състояние на електромера чрез всички доказателствени средства. Съдът преценява, че връчването на констативния протокол на ищеца след седмия ден не опровергава показанията на изслушания свидетел и заключението на вещото лице, като само по себе си това нарушение на процедурата не заличава установеното при проверката, което по делото се доказва чрез разпит на очевидец. Съдът приема, че констатациите на място на проверката 4 сочат наличие на хипотеза по чл. 49,ал.8 от ПИКЕЕ, като съгласно уредбата на чл. 49 и сл. от ПИКЕЕ и чл. 83,ал.1,т.6 от ЗЕ при обективно констатирано неправилно отчитане на потребената електроенергия се извършва корекция на сметката от Е** без да се изисква и да се изследва и търси виновно поведение и виновно причиняване на неправилното измерване от която и да е от страните, поради което са ирелевантни възраженията на ищеца, че не е установено кой е променил схемата на свързване чрез шунтиране и че това не е негов служител, защото са неотносими към фактическия състав на чл.

50,ал.2 от ПИКЕЕ, на която норма се позовава ответникът, за да претендира сумата. Съдът приема, че ответникът основателно се е позовал в изготвената справка и фактура на чл. 50,ал.2 от ПИКЕЕ за преизчисленията, като юридическото основание ответникът да издаде фактура и справка и да търси от ищеца плащане по тях е нормата на чл. 56 от ПИКЕЕ. Въз основа на заключението на вещото лице от СТЕ съдът приема, че ответникът грешно е определил количеството на неизмерена електроенергия и затова грешно е изчислил и стойността от 37 315,52 лв., като правилната сума е 21 603,72 лв.

Затова съдът уважава претенцията за разликата над 21 603,72 лв. до претендираната стойност от 37 315,52 лв., т.е. за 15 711,80 лв., която ищецът не дължи на ответника, а за сумата 21 603,72 лв. искът се явява неоснователен, защото тази сума се дължи на ответника, поради което следва в тази част искът да се отхвърли. Съдът посочва, че правилата на чл. 49 и сл. от ПИКЕЕ дават позитивна уредба на процедурата за коригиране на сметка при неотчетено потребено количество електроенергия като изхожда от обективни критерии на констатирано неотчитане и въвежда корекционни правила, които не почиват на принципа на издирване на реално потребеното, но неотчетено количество, защото това е невъзможно, поради което възраженията на ищеца, че реално не е доказано какво конкретно е потребил, но не е отчетено и подлежи да доплати, е неоснователно, защото не такъв е принципът, възприет от законодателя, като естеството на ползваната от ищеца стока и услугите по нея – електроенергия са предопределили този начин на уреждане на правоотношенията. Съдът посочва, че ответник по делото е електроразпределително, а не електроснабдително дружество, поради което общите условия на „Е** ЕС“, както и нищожност на отделни негови клаузи, са ирелевантни за процеса. Съдът приема и че са неоснователни възраженията на ищеца относно реда и начина на проверката, 5 защото от гласните доказателства е установено, че проверката е извършена преди обед към 10 часа, обектът е работил, потърсено е съдействие и представител на ползвателя на обекта, съдействие не е дадено, представител не се е явил, поради което проверката е осъществена при ползване съдействието на полицията след подаден сигнал на тел.112, което означава, че проверката е извършена явно, с участието на органи на реда, при знание на работниците и служителите в обекта, като при желание представител на ищеца е можел да се яви, за да вземе участие и да му се връчи изготвения протокол.

С подадената въззивна жалба жалбоподателят твърди, че пред окръжния съд не е установена пропускателната способност на всички елементи на присъединителните съоръжения и по-точно тази на електромера и на кабела, който свързва инсталацията на клиента с тоководещите алуминиеви шини, което обстоятелство е от съществено значение за определяне дължимостта на корекционната сума на основание чл. 50,ал.2 от ПИКЕЕ. Твърди, че не е установено ищецът да е ползвател на ел.енергията на процесния обект на потребление, а по делото са ангажирани писмени доказателства от ответното дружество (договор за наем), от които е видно, че обектът на потребление (***-паркинг) се ползва от трето за спора лице „Р.“ЕООД, което се явява наемател на процесния обект и лицето, което е действителен (реален) ползвател на услугата, би следвало да е пасивно легитимирано да отговаря за задълженията за ел.енергия. Твърди, че приетата по делото СТЕ е непълна, тъй като вещото лице не е дало отговор на въпроса каква е пропускателната способност на електромера и на кабела, който свързва инсталацията на клиента с тоководещите алуминиеви шини, т.е. кабела от другата страна на установената промяна на схемата на свързване, който всъщност е с още помалко сечение, като вещото лице е следвало да изследва и пропускателната способност на електромера и на кабела след тоководещите алуминиеви шини и затова приетата по делото съдебна експертиза се явява непълна. Заявява, че оспорва от фактическа страна кабелът, следващ тоководещите алуминиеви шини и водещ към ел.инсталацията на процесния обект на потребление, да е с пропускателна способност